Неуспех - град Септември 2006
Публикувано на: Вто Авг 29, 2006 9:02 am
Надявах се, че никога няма да пиша в този противен раздел. Но, каквото е решила съдбата, човек не може да избяга... Обаче факта, че риболовният ми излет беше провален от шепа хайдуци, е достатъчен да ми скапе настроението за месеци наред. Ще ви разкажа историята с най-големи подробности, та да ви е ясно в каква държава живеем...
Заминах аз, майка ми и баща ми на град Септември. Оказа се, обаче, че баща ми го заболя зъб и не му беше изобщо до риба, затова не си взе пръчката. Каза ми - "Ти отивай сам, проучи къде може да се лови риба, та следващият път като дойдем да знаем къде да идем". И така, метнах се на колелото- и право на рибарниците.
Отивам на единия, гледам едни хора... заложили тояги на единия бряг... Дотук добре. Започнах да мятам на плувка, но се учудих, че нищо не пипа, дори и слънчак! Викам си... абе какво е станало тук!
По едно време хора от една кола навлязоха във рибарника... Викат, ще ловим риба с ръце. Така я наловиха, че подплашиха всичко! Дойде един баща със дъщеря си, та той ми беше компания. Отидохме с него на един отдалечен край, ама и там положението беше плачевно. Тези глупаци бяха наплашили вече рибата. Аз налових 20-30 слънчака, на него му чукна една червеноперка и 2-3 слънчака ( червеноперката я хвана на тежко ).
Отивам си. Викам-утре ще дойда, ще хвърлям на леко, на тежко и на блесна. Обаче същите айдуци бяха там, и този път бяха зели дузина мрежи. Един риболовец със въдиците яко се беше ядосал, попитах го какво е хванал- вика, един каленик и една каракуда. Слаба работа! Почвам да залагам аз, ама ония взеха да идват с мрежите към нас и да викат, че сме щели да ги халосаме с дънните въдици! Представяш ли си... Да ги ееба в нещастниците! Роми, българи, всички заедно ловят...
Като се прибрах у нас с празни ръце, защото слънчаците ги бех изхвърлил, ми казаха, че цялата махала станала бракониерска. Ама ква ти бракониерска, те ловци и риболовци от години и познават горските, кой ще им каже нещо за мрежите. И затва викам! ЕБАТИ ДЪРЖАВАТА!
Заминах аз, майка ми и баща ми на град Септември. Оказа се, обаче, че баща ми го заболя зъб и не му беше изобщо до риба, затова не си взе пръчката. Каза ми - "Ти отивай сам, проучи къде може да се лови риба, та следващият път като дойдем да знаем къде да идем". И така, метнах се на колелото- и право на рибарниците.
Отивам на единия, гледам едни хора... заложили тояги на единия бряг... Дотук добре. Започнах да мятам на плувка, но се учудих, че нищо не пипа, дори и слънчак! Викам си... абе какво е станало тук!
По едно време хора от една кола навлязоха във рибарника... Викат, ще ловим риба с ръце. Така я наловиха, че подплашиха всичко! Дойде един баща със дъщеря си, та той ми беше компания. Отидохме с него на един отдалечен край, ама и там положението беше плачевно. Тези глупаци бяха наплашили вече рибата. Аз налових 20-30 слънчака, на него му чукна една червеноперка и 2-3 слънчака ( червеноперката я хвана на тежко ).
Отивам си. Викам-утре ще дойда, ще хвърлям на леко, на тежко и на блесна. Обаче същите айдуци бяха там, и този път бяха зели дузина мрежи. Един риболовец със въдиците яко се беше ядосал, попитах го какво е хванал- вика, един каленик и една каракуда. Слаба работа! Почвам да залагам аз, ама ония взеха да идват с мрежите към нас и да викат, че сме щели да ги халосаме с дънните въдици! Представяш ли си... Да ги ееба в нещастниците! Роми, българи, всички заедно ловят...
Като се прибрах у нас с празни ръце, защото слънчаците ги бех изхвърлил, ми казаха, че цялата махала станала бракониерска. Ама ква ти бракониерска, те ловци и риболовци от години и познават горските, кой ще им каже нещо за мрежите. И затва викам! ЕБАТИ ДЪРЖАВАТА!