Луди каракуди или адмирации за местната школа
Публикувано на: Чет Апр 07, 2011 12:08 pm
Тая тема я пиша за втори път, че преди няколко дни, след излета, от бързане я изтрих преди да я пусна 
Навръх светлия габровски празник, 1-ви април, с Наско решихме да го отпразнуваме с риболов. Тъй де и да не хванем, днес е позволено да излъжем как сме ги скъсали. Имахме информация че на едно гьолче в близост до един прекрасен язовир се лови каракуда. Малко първоаприлско ни изглеждаше инфото, язовир като слънце, ние в локва ще ловим. Все пак решихме да го проверим, па ако е лъжовно си начертахме и два, три маршрута в близост, за резерва.
Началото започна със задължителното кафе:
Пиенето на кафе по малките часове на деня, ако си тръгнал за риба е задължителен ритуал, ако си прекалил с некой други напитки вечерта. И това не е първоаприлска шега. Проверено!
Първите слънчеви лъчи ни завариха на брега:
Щом го видях и повярвах в силата на 1-ви април, но няколкото коли на местни риболовци ни накараха да извадим въдиците за контролни замятания.
Видя ни се плитко току пред колата , та мръднахме петнадесет, двадесет метра встрани, където беше по-длибочко.
Набързо растановихме по един фидер и една болонеза на плувка:
Скоро след замятането Наско се разписа с хубава каракуда. Това ни обнадежди спрямо започващия ден.
Часовете обаче минаваха, а повече кълванета нямаше.
Стоях си в стола, наслаждавах се на отраженията във водата на блуждаещите в небето облаци и кротко препичащото пролетно слънце.
Положението при колегите наоколо бе почти идентично. Само отвреме навреме плясъците на случайно клъвнала на някого каракуда привличаха погледите на колегите наоколо.
Моята плувка обаче упорито скучаеше на повърхността. Зад гърба ми бе кацнал гладен щъркел, който замислено ме наблюдаваше, сякаш преценявайки аз ли ще му дам риба или той на мене ще ми донесе бебе:
В крайна сметка се разбрахме, че двама негови роднини вече са го изпреварили с подаръците и риба нема да получи и той ядосан отлетя да търси по добри рибари или по-податливи жертви.
Слънцето вече бе високо, но рибите ги нямаше никакви. Взехме да пресмятаме кой от резервните планове да изберем, когато пристигна група местни колеги. Тримата се настаниха току до колата ни, където ни се бе сторило плитко. Заметнаха на десетина метра навътре и скоро взеха да вадят каракуда след каракуда. Шах и Мат!
Двадесет човека на брега глупаво ги наблюдавахме.
"Намерих си работа" до колата и успях да разузная на каква стръв ги ловят. Хляб! Обикновен заводски хляб.
Набързо намокрих филия "босненски" и заметнах на троха. Тази стръв, която десетки пъти ме е спасявала по различни реки сега се оказа безполезна. Регистрирах едно почукване, но рибата изплю. Колегите до нас обаче продължаваха да вадят регулярно риби.
Единият от тях се приближи и ни попита защо не ловим.
- Ми нямаме стръв като вашата, му отвърнах.
- А, не вярвам да е от стръвта, вика той, ма щом така си мислиш ето ти едно парче от нашия хляб.
Веднага закачих трохата на куката и след малко първата каракуда пое към живарника.
Скоро колегите напълниха теления живарник и решиха да си ходят. Веднага заехме "дащното" място, което така лекомислено бяхме подценили заранта. Риболова бързо потръгна и още доста каракуди намериха място в живарника.
При поредната засечка усетих отдолу по солидна тежест и след малко успях да гребна шаранче около килце.
Внезапно появилия се от нищото вятър направи риболова много труден. Постигането на дистанция срещу вятъра бе почти мисия невъзможна, а забелязването на фините кълванета в големите вълни бе още по-трудно. Помъчихме се около час и единодушно решихме да си ходим.
Задължителната снимка с рибите:
След което и задължителния релииз.
По ред на номерата:
Шарането:
и караконжулите:
И за да не каже някой, че сме по светци и от папата:
Тези четирите заминаха да плуват в слорещено олио и да правят компания на една изстудена бира
Навръх светлия габровски празник, 1-ви април, с Наско решихме да го отпразнуваме с риболов. Тъй де и да не хванем, днес е позволено да излъжем как сме ги скъсали. Имахме информация че на едно гьолче в близост до един прекрасен язовир се лови каракуда. Малко първоаприлско ни изглеждаше инфото, язовир като слънце, ние в локва ще ловим. Все пак решихме да го проверим, па ако е лъжовно си начертахме и два, три маршрута в близост, за резерва.
Началото започна със задължителното кафе:
Пиенето на кафе по малките часове на деня, ако си тръгнал за риба е задължителен ритуал, ако си прекалил с некой други напитки вечерта. И това не е първоаприлска шега. Проверено!
Първите слънчеви лъчи ни завариха на брега:
Щом го видях и повярвах в силата на 1-ви април, но няколкото коли на местни риболовци ни накараха да извадим въдиците за контролни замятания.
Видя ни се плитко току пред колата , та мръднахме петнадесет, двадесет метра встрани, където беше по-длибочко.
Набързо растановихме по един фидер и една болонеза на плувка:
Скоро след замятането Наско се разписа с хубава каракуда. Това ни обнадежди спрямо започващия ден.
Часовете обаче минаваха, а повече кълванета нямаше.
Стоях си в стола, наслаждавах се на отраженията във водата на блуждаещите в небето облаци и кротко препичащото пролетно слънце.
Положението при колегите наоколо бе почти идентично. Само отвреме навреме плясъците на случайно клъвнала на някого каракуда привличаха погледите на колегите наоколо.
Моята плувка обаче упорито скучаеше на повърхността. Зад гърба ми бе кацнал гладен щъркел, който замислено ме наблюдаваше, сякаш преценявайки аз ли ще му дам риба или той на мене ще ми донесе бебе:
В крайна сметка се разбрахме, че двама негови роднини вече са го изпреварили с подаръците и риба нема да получи и той ядосан отлетя да търси по добри рибари или по-податливи жертви.
Слънцето вече бе високо, но рибите ги нямаше никакви. Взехме да пресмятаме кой от резервните планове да изберем, когато пристигна група местни колеги. Тримата се настаниха току до колата ни, където ни се бе сторило плитко. Заметнаха на десетина метра навътре и скоро взеха да вадят каракуда след каракуда. Шах и Мат!
Двадесет човека на брега глупаво ги наблюдавахме.
"Намерих си работа" до колата и успях да разузная на каква стръв ги ловят. Хляб! Обикновен заводски хляб.
Набързо намокрих филия "босненски" и заметнах на троха. Тази стръв, която десетки пъти ме е спасявала по различни реки сега се оказа безполезна. Регистрирах едно почукване, но рибата изплю. Колегите до нас обаче продължаваха да вадят регулярно риби.
Единият от тях се приближи и ни попита защо не ловим.
- Ми нямаме стръв като вашата, му отвърнах.
- А, не вярвам да е от стръвта, вика той, ма щом така си мислиш ето ти едно парче от нашия хляб.
Веднага закачих трохата на куката и след малко първата каракуда пое към живарника.
Скоро колегите напълниха теления живарник и решиха да си ходят. Веднага заехме "дащното" място, което така лекомислено бяхме подценили заранта. Риболова бързо потръгна и още доста каракуди намериха място в живарника.
При поредната засечка усетих отдолу по солидна тежест и след малко успях да гребна шаранче около килце.
Внезапно появилия се от нищото вятър направи риболова много труден. Постигането на дистанция срещу вятъра бе почти мисия невъзможна, а забелязването на фините кълванета в големите вълни бе още по-трудно. Помъчихме се около час и единодушно решихме да си ходим.
Задължителната снимка с рибите:
След което и задължителния релииз.
По ред на номерата:
Шарането:
и караконжулите:
И за да не каже някой, че сме по светци и от папата:
Тези четирите заминаха да плуват в слорещено олио и да правят компания на една изстудена бира
..убаво сте ги дръпнали кърца..
