Луда работа
Публикувано на: Пон Апр 11, 2011 9:45 pm
Ми луда си е!
Вече съм убеден, че акъла ни е нейде изхвърчал от главите. Иначе немаше да го сътворим туй пътешествие с Ивака.
Знаехме, че в Гърция се е събрала силна група приятели и в петъка следобед, след работа, с Ивака запалихме гумите натам.
По пътя може и да е имало интересни работи за гледане, ма от бързане не остана време ни на природа, ни на градове и паланки да се кефим. ЗА забележителности, местни и световни да не говорим, подминавахме ги като международен влак малки селски гарички.
Пристигнахме на уреченото място баш навреме. Групата вече подготвяше масите. Румен, Никола и компания ни посрещнаха с напълнени вече чаши и едва остана време да хвърлим по една въдица преди да седнем на масата.
А там.... малеииии.
Едни рибарски истории едно чудо... Чак и македонска бира пропих:
Ми то тая люта македонска ракия требе с нещо да се гаси.
И тъй до късно през нощта:
Ослушвахме се да чуем сигнализаторите, затуй седяхме до среди нощите, не за друго, да не си помислите нещо
Духащия силен и студен вятър обаче бе наврял рибите в дълбокото, далеч от обсега на въдиците ни и те не искаха да се хранят (или ние не можехме да ги накараме)
Сутринта ни посрещна с още по-силен вятър и след няколкочасови усилия за риболов успя да издуха от главите ни всякакви мисли за риба.
Време бе да продължим към други риболовни обекти.
Направихме по някоя снимка с рибите който се ловяха:
Уникални платики, борбени и големи... като две обувки 44-ти номер големи:
Успокойхме се, че в България сезонът им сега започва и тръгнахме. Време бе приключението да продължи.
Върнахме се до Ангитис. Реката, която толкова пъти е спасявала рибарската ни чест, сега ни посрещна намусена и с пусти брегове:
Леденият вятър извиваше клоните на напъпилите върби и правеше игриви зайчета по бързащата надолу към Струма вода.
Ловяха се едри, но редки морунаши и това ни накара да се замислим за следващата точка от приключението.
Сбогувахме се с Никола и Мики и отпрашихме отново надолу в Гърция.
Надявахме се като отиваме на юг вятъра да намалее.
Целта ни бе една равнинна река, която държи хубави риби.
Пристигайки, с разочарование установихме, че и тук няма да намерим покой от вятъра.
Все пак заметнахме и опитахме да половим.
Почти веднага Ивака успя да завърти със захранката едри риби. Прекрасни каракуди, но май се бях наловил за момента на тея риби, та скоро пак взехме да кройм планове за нова дестинация. Бързо го решихме, набързо събрахме багажа, бързи снимки с рибите
и отпрашихме:
Е ги пак до 44-ти номер:
Следващата река която избрахме бе още по навътре в Гръцко, но бе защитена от двойна дига, на която се надявахме да спре силния вятър. Надвечер пристигнахме и за наша радост между дигите найстина бе по-заветно.
Заметнахме две щукарки и болотата за стръв. Започнаха да се ловят сносни скобари и морунашчета, които веднага бяха използвани за стръв и скоро една щука не устоя и налапа апетитната хапка. За жалост бе под кило, та директно, без снимка даже , замина да трупа още житейски опит.
Обнадеждени за следващия ден, седнахме на масата. Вечерта мина неусетно в сладки рибарски лакърдии.
Събудих се в ранни зори. Гледката която заварих направо ме шокира. Нивото на реката се бе повишило с метър и изпълваше разстоянието между дигите открай докрай. Не стига това ами и сега течеше наобратно. За вас шега, за мене истина. Реката найстина течеше в обратна на предния ден посока. От водата стърчаха върховече на въдиците, а живарниците отдавна бяха някъде под водата. Нямаше време да снимам апокалиптичната картина, реката продължаваше да се покачва. Нахлузих гащеризона и се метнах в студените води. Успях да спася въдиците и намиращите се под водата живарници. Рибата естествено се бе възползвала от благоприятната ситуация и бе напуснала уюта на живарниците, заменяйки го за мътните, течащи в която посока си искат води.
Време бе да продължим надолу. Уплашени от тоя речен апокалипсис решихме този път да се насочим към по-спокйни води. След кратка справка с картата се спряхме на едно езеро, намиращо се високо в гръцките планини. Как само звучи, Гърция и планини
. Ама намират им се де. Даже и сняг си имат:
Стръмните им склонове с бели шапки найстина приличаха на свърталище на богове, титани и други там митични гръцки жители.
Катеренето по тесния път по склоновете на планината бе истинско предизвикателство, но щом зърнахме езерото единодушно решихме, че си е заслужавало да бием път чак дотук:
Спокойните му, сини води контрастираха със зелените борове и наболата пролетна трева, а в далечината се сливаха със синьото небе, създавайки едно усещане за спокойствие, сякаш времето бе спряло.
Горе в планината бе доста по-студено, та се наложи да се екипираме добре преди да започнем с риболова:
Впредвид студената и бистра планинска вода решихме да не хвърляме захранка, а да заложим само на стрелянето на бял червей.
Отначало имах съмнения дали рибата ще е активна в този студ, но те бързо се разсеяха:
Тази първа риба ни вдъхна кураж и започнахме да стреляме още по начесто бели червеи.
Следващата риба не закъсня:
Последвана от още една:
И още една... ама спрях да снимам, че имаше риба да се лови.
Стрелбата бързо строй рибите пред нас и скоро риболова стана интензивен. Толкова, че на моменти забравяхме да стреляме улисани от вадене, но рибите веднага ни напомняха. Кълването се разреждаше и спираше и така до поредната доза червеи.
Ловихме в това темпо три часа и вятърът ни догони. Явно колкото и на юг да бягахме той все ни намираше и започваше да си играе с нас:
Спокойните допреди малко води се надигнаха и размътиха, белите зайчета от гребените на вълните започнаха да мият настоятелно краката ни и да ни напомнят, че България е далече, а деня преваля.
Кълванетата се разредиха заради невъзможността да подадем червеи. Бурния насрещен вятър ги запращаше обратно в лицата ни, вмето да се озоват в устите на лакомите разбойници пред нас.
Време бе да прибираме.
Задължителните снимки с рибата:
И традиционната за това пътуване снимка с обувки:
Снимки на релиизи нема, че ме издуха вятъра и бързахме, но ако някой си мисли че ще помъкна риба от 600 километра, която после требе и да чистя по нощите, значи е луд
Получи се перфектно пътешествие, съчетало в себе си срещите с готини приятели, наздравиците с люта ракия, опознаването на нови места за бъдещи подвизи и срещи с прекрасни риби.
Какво му трябва още на човек....
Абе знам какво, ама това е тема на друг разговор
Вече съм убеден, че акъла ни е нейде изхвърчал от главите. Иначе немаше да го сътворим туй пътешествие с Ивака.
Знаехме, че в Гърция се е събрала силна група приятели и в петъка следобед, след работа, с Ивака запалихме гумите натам.
По пътя може и да е имало интересни работи за гледане, ма от бързане не остана време ни на природа, ни на градове и паланки да се кефим. ЗА забележителности, местни и световни да не говорим, подминавахме ги като международен влак малки селски гарички.
Пристигнахме на уреченото място баш навреме. Групата вече подготвяше масите. Румен, Никола и компания ни посрещнаха с напълнени вече чаши и едва остана време да хвърлим по една въдица преди да седнем на масата.
А там.... малеииии.
Едни рибарски истории едно чудо... Чак и македонска бира пропих:
Ми то тая люта македонска ракия требе с нещо да се гаси.
И тъй до късно през нощта:
Ослушвахме се да чуем сигнализаторите, затуй седяхме до среди нощите, не за друго, да не си помислите нещо
Духащия силен и студен вятър обаче бе наврял рибите в дълбокото, далеч от обсега на въдиците ни и те не искаха да се хранят (или ние не можехме да ги накараме)
Сутринта ни посрещна с още по-силен вятър и след няколкочасови усилия за риболов успя да издуха от главите ни всякакви мисли за риба.
Време бе да продължим към други риболовни обекти.
Направихме по някоя снимка с рибите който се ловяха:
Уникални платики, борбени и големи... като две обувки 44-ти номер големи:
Успокойхме се, че в България сезонът им сега започва и тръгнахме. Време бе приключението да продължи.
Върнахме се до Ангитис. Реката, която толкова пъти е спасявала рибарската ни чест, сега ни посрещна намусена и с пусти брегове:
Леденият вятър извиваше клоните на напъпилите върби и правеше игриви зайчета по бързащата надолу към Струма вода.
Ловяха се едри, но редки морунаши и това ни накара да се замислим за следващата точка от приключението.
Сбогувахме се с Никола и Мики и отпрашихме отново надолу в Гърция.
Надявахме се като отиваме на юг вятъра да намалее.
Целта ни бе една равнинна река, която държи хубави риби.
Пристигайки, с разочарование установихме, че и тук няма да намерим покой от вятъра.
Все пак заметнахме и опитахме да половим.
Почти веднага Ивака успя да завърти със захранката едри риби. Прекрасни каракуди, но май се бях наловил за момента на тея риби, та скоро пак взехме да кройм планове за нова дестинация. Бързо го решихме, набързо събрахме багажа, бързи снимки с рибите
и отпрашихме:
Е ги пак до 44-ти номер:
Следващата река която избрахме бе още по навътре в Гръцко, но бе защитена от двойна дига, на която се надявахме да спре силния вятър. Надвечер пристигнахме и за наша радост между дигите найстина бе по-заветно.
Заметнахме две щукарки и болотата за стръв. Започнаха да се ловят сносни скобари и морунашчета, които веднага бяха използвани за стръв и скоро една щука не устоя и налапа апетитната хапка. За жалост бе под кило, та директно, без снимка даже , замина да трупа още житейски опит.
Обнадеждени за следващия ден, седнахме на масата. Вечерта мина неусетно в сладки рибарски лакърдии.
Събудих се в ранни зори. Гледката която заварих направо ме шокира. Нивото на реката се бе повишило с метър и изпълваше разстоянието между дигите открай докрай. Не стига това ами и сега течеше наобратно. За вас шега, за мене истина. Реката найстина течеше в обратна на предния ден посока. От водата стърчаха върховече на въдиците, а живарниците отдавна бяха някъде под водата. Нямаше време да снимам апокалиптичната картина, реката продължаваше да се покачва. Нахлузих гащеризона и се метнах в студените води. Успях да спася въдиците и намиращите се под водата живарници. Рибата естествено се бе възползвала от благоприятната ситуация и бе напуснала уюта на живарниците, заменяйки го за мътните, течащи в която посока си искат води.
Време бе да продължим надолу. Уплашени от тоя речен апокалипсис решихме този път да се насочим към по-спокйни води. След кратка справка с картата се спряхме на едно езеро, намиращо се високо в гръцките планини. Как само звучи, Гърция и планини
. Ама намират им се де. Даже и сняг си имат:Стръмните им склонове с бели шапки найстина приличаха на свърталище на богове, титани и други там митични гръцки жители.
Катеренето по тесния път по склоновете на планината бе истинско предизвикателство, но щом зърнахме езерото единодушно решихме, че си е заслужавало да бием път чак дотук:
Спокойните му, сини води контрастираха със зелените борове и наболата пролетна трева, а в далечината се сливаха със синьото небе, създавайки едно усещане за спокойствие, сякаш времето бе спряло.
Горе в планината бе доста по-студено, та се наложи да се екипираме добре преди да започнем с риболова:
Впредвид студената и бистра планинска вода решихме да не хвърляме захранка, а да заложим само на стрелянето на бял червей.
Отначало имах съмнения дали рибата ще е активна в този студ, но те бързо се разсеяха:
Тази първа риба ни вдъхна кураж и започнахме да стреляме още по начесто бели червеи.
Следващата риба не закъсня:
Последвана от още една:
И още една... ама спрях да снимам, че имаше риба да се лови.
Стрелбата бързо строй рибите пред нас и скоро риболова стана интензивен. Толкова, че на моменти забравяхме да стреляме улисани от вадене, но рибите веднага ни напомняха. Кълването се разреждаше и спираше и така до поредната доза червеи.
Ловихме в това темпо три часа и вятърът ни догони. Явно колкото и на юг да бягахме той все ни намираше и започваше да си играе с нас:
Спокойните допреди малко води се надигнаха и размътиха, белите зайчета от гребените на вълните започнаха да мият настоятелно краката ни и да ни напомнят, че България е далече, а деня преваля.
Кълванетата се разредиха заради невъзможността да подадем червеи. Бурния насрещен вятър ги запращаше обратно в лицата ни, вмето да се озоват в устите на лакомите разбойници пред нас.
Време бе да прибираме.
Задължителните снимки с рибата:
И традиционната за това пътуване снимка с обувки:
Снимки на релиизи нема, че ме издуха вятъра и бързахме, но ако някой си мисли че ще помъкна риба от 600 километра, която после требе и да чистя по нощите, значи е луд
Получи се перфектно пътешествие, съчетало в себе си срещите с готини приятели, наздравиците с люта ракия, опознаването на нови места за бъдещи подвизи и срещи с прекрасни риби.
Какво му трябва още на човек....
Абе знам какво, ама това е тема на друг разговор
ма на вас ви ходи 
. На това нищо не може да каже човек, думите са излишни 