Разходка...
Публикувано на: Вто Апр 12, 2011 11:17 pm
Дремя си сутрината в къщи, премятам форумите, пия си сладко кафенце... въобще скукааа.
Май ми се ходи за риба. Е, ходи ми се, ама нали вчера се върнахме. Вчера, вчера... то си е за вчера.
Те хората са казали "Бой и е...ане не се връщат"
И риболов, бих добавил аз.
Ми като е така да зема да се поразходя. Ма къде, ей го обяд преваля, половината ден отиде. Попомислих си още малко и се сетих за една река на има няма 50-тина километра от къщи. Колко му е, след два часа съм там. Таман ша ми останат 4 часа за риболов.
И... отидох
По пътя даже дъжд ме препръска, ма лесно се не плаша, тъкмо по вода ще ми върви.
Реката ме посрещна вече укротена след високите , ледени зимни води, а по бреговете й се припичаха довлечените от тях всевъзможни боклуци, сътворени от глупоста човешка:
Във водата не се забелязваше никакво присъствие на риба. Доказаха го и няколкото празни, контролни изтичания.
Няколко прашки бял червей обаче обърнаха нещата наопаки. Скоро след подаването им плувката ми елегантно се скри, а след засечката върха на болото сладостно затрептя.
Скоро положих в тревата до мен прекрасен кефал около 300 гр.
Изтичах до колата да взема живарника. Загледах се в главата на кепа, но реших , че няма да ми трябва. Две минути по-късно вече съжалявах за това си решение. Едра риба буйстваше под водата и огъваше застрашително тънката въдица при опитите ми да я извадя нагоре по стръмния бряг.
Кефал около половинка полегна до по-малкия си събрат:
Неизвестен и неиндифициран хищник бе успял да отвори зловеща рана в гърба на рибето:
Тя обаче явно не му пречеше особено да се справя с превратностите житейски.
Ей го, вчера бой с хищници, днеска закуска с бели червейчета, а сега у живарника.
Тъй е: Има и две и двеста.
Борбата с рибока подплаши останалите риби, та си починах малко и хапнах две фафли.
Щом напълних тумбака, заметнах още две прашки бял и скоро още един кефал се премести в живарника.
И тогава се появи моя стар приятел - вятъра. Как пък се не надуха бе. Цела седмица се не спря. Мозъка ми издуха.
Болото започна застрашително да се гъне под напъните ветрови, но все пак скоро успях да преселя още един кефал в живарника. След него улових и една голяма риба:
Реших да се отказвам. четири кефала за час в опосканата река бе добро постижение за разходка. Малко снимки с улова:
ПОсле естествено ги изгоних от уютния живарник, да се мъчат в студените речни води:
Не ми се прибираше тъй че реших да се поразходя още. Знам едно блато в близост, що да го не пробвам. Речено сторено. Скоро вече съм там:
Смълчаните му, сиви води не искаха да разкрият свойте тайни въпреки зоркото ми взиране. Заметнах прашка бял и зачаках. Скоро плувката ми лекичко се наклони и потъна около милиметър. Засечка и...:
Аз се чудя що нема слънце на небето, а то се скрило под водата.
За следващия един час успях да измъкна още няколко слънца от водата и реших да събирам, че се уплаших, много слънца станаха ще се обърка астрономията
Да ама не ми се прибира. Има още час и половина време за ловене ( пардон, за разхождане), къде ще се прибирам.
Реших да посетя и едно друго блато в близост.
Там обаче извадих тежката артилерия, спининга. Требе да се провери събудили ли са се вече тея щуки. Стига с тая любов и зъболекарски проблеми.
Разхождах си се по брега, замятах си отвреме навреме и се "кефех" на беснеещия вятър. Блесната ми хвърчеше във всички посоки, подета от него и лесно можеше да се проследи откъде съм минал по купчините водорасли по брега. Все пак по едно време забелязах сянка, ръката ми сама засече и...:
Малко беззъба в устата, ма поне не успях да се порежа, че естествено кохера е в колата на топло.
Продължих да замятам с усвоени сили и не след дълго вече и другата ми ръка бе заета:
Реших да се поразходя още малко, па дано ги направя три, за щастие.
Като е щастие, щастие е:
Вече найстина бе време да приключвам.
Но с риболова, не с разходката. Трите риби в кофата пълна с вода и газ към едно друго блато на 30 километра оттам. Навремето известно със щуките си, а сега с жабите си.
Там бях вече по тъмно та не можах да видя дали на рибите им хареса новия дом, ако можете вие преценете:
По време на пускането бях забелязан и проверен от нощната стража на блатото, ма той е пич и нема да ме издаде...
...щото го заплаших, че ще му оскубя бодлите един по един.
И той взе, че ми повярва. Я колко ядно гледа:
Останах удовлетворен от днешната разходка. Вятър, облаци и рядък дъжд, какво му трябва още на човек. Па и риби като има...
Май ми се ходи за риба. Е, ходи ми се, ама нали вчера се върнахме. Вчера, вчера... то си е за вчера.
Те хората са казали "Бой и е...ане не се връщат"
И риболов, бих добавил аз.
Ми като е така да зема да се поразходя. Ма къде, ей го обяд преваля, половината ден отиде. Попомислих си още малко и се сетих за една река на има няма 50-тина километра от къщи. Колко му е, след два часа съм там. Таман ша ми останат 4 часа за риболов.
И... отидох
По пътя даже дъжд ме препръска, ма лесно се не плаша, тъкмо по вода ще ми върви.
Реката ме посрещна вече укротена след високите , ледени зимни води, а по бреговете й се припичаха довлечените от тях всевъзможни боклуци, сътворени от глупоста човешка:
Във водата не се забелязваше никакво присъствие на риба. Доказаха го и няколкото празни, контролни изтичания.
Няколко прашки бял червей обаче обърнаха нещата наопаки. Скоро след подаването им плувката ми елегантно се скри, а след засечката върха на болото сладостно затрептя.
Скоро положих в тревата до мен прекрасен кефал около 300 гр.
Изтичах до колата да взема живарника. Загледах се в главата на кепа, но реших , че няма да ми трябва. Две минути по-късно вече съжалявах за това си решение. Едра риба буйстваше под водата и огъваше застрашително тънката въдица при опитите ми да я извадя нагоре по стръмния бряг.
Кефал около половинка полегна до по-малкия си събрат:
Неизвестен и неиндифициран хищник бе успял да отвори зловеща рана в гърба на рибето:
Тя обаче явно не му пречеше особено да се справя с превратностите житейски.
Ей го, вчера бой с хищници, днеска закуска с бели червейчета, а сега у живарника.
Тъй е: Има и две и двеста.
Борбата с рибока подплаши останалите риби, та си починах малко и хапнах две фафли.
Щом напълних тумбака, заметнах още две прашки бял и скоро още един кефал се премести в живарника.
И тогава се появи моя стар приятел - вятъра. Как пък се не надуха бе. Цела седмица се не спря. Мозъка ми издуха.
Болото започна застрашително да се гъне под напъните ветрови, но все пак скоро успях да преселя още един кефал в живарника. След него улових и една голяма риба:
Реших да се отказвам. четири кефала за час в опосканата река бе добро постижение за разходка. Малко снимки с улова:
ПОсле естествено ги изгоних от уютния живарник, да се мъчат в студените речни води:
Не ми се прибираше тъй че реших да се поразходя още. Знам едно блато в близост, що да го не пробвам. Речено сторено. Скоро вече съм там:
Смълчаните му, сиви води не искаха да разкрият свойте тайни въпреки зоркото ми взиране. Заметнах прашка бял и зачаках. Скоро плувката ми лекичко се наклони и потъна около милиметър. Засечка и...:
Аз се чудя що нема слънце на небето, а то се скрило под водата.
За следващия един час успях да измъкна още няколко слънца от водата и реших да събирам, че се уплаших, много слънца станаха ще се обърка астрономията
Да ама не ми се прибира. Има още час и половина време за ловене ( пардон, за разхождане), къде ще се прибирам.
Реших да посетя и едно друго блато в близост.
Там обаче извадих тежката артилерия, спининга. Требе да се провери събудили ли са се вече тея щуки. Стига с тая любов и зъболекарски проблеми.
Разхождах си се по брега, замятах си отвреме навреме и се "кефех" на беснеещия вятър. Блесната ми хвърчеше във всички посоки, подета от него и лесно можеше да се проследи откъде съм минал по купчините водорасли по брега. Все пак по едно време забелязах сянка, ръката ми сама засече и...:
Малко беззъба в устата, ма поне не успях да се порежа, че естествено кохера е в колата на топло.
Продължих да замятам с усвоени сили и не след дълго вече и другата ми ръка бе заета:
Реших да се поразходя още малко, па дано ги направя три, за щастие.
Като е щастие, щастие е:
Вече найстина бе време да приключвам.
Но с риболова, не с разходката. Трите риби в кофата пълна с вода и газ към едно друго блато на 30 километра оттам. Навремето известно със щуките си, а сега с жабите си.
Там бях вече по тъмно та не можах да видя дали на рибите им хареса новия дом, ако можете вие преценете:
По време на пускането бях забелязан и проверен от нощната стража на блатото, ма той е пич и нема да ме издаде...
...щото го заплаших, че ще му оскубя бодлите един по един.
И той взе, че ми повярва. Я колко ядно гледа:
Останах удовлетворен от днешната разходка. Вятър, облаци и рядък дъжд, какво му трябва още на човек. Па и риби като има...
Поздрави за доброто излетче:)
Вземи мини тъдява да се видим, да пориболовуваме и попием заедно, а то така само виртуално...някак си ... Ма що е време се е пред нас 