Преждевременно закриване - успешно!
Публикувано на: Чет Апр 14, 2011 8:06 pm
Разбрахме се миналата седмица с колегата Радко да се поразходим уикенда да видим бялата риба ще ни даде ли, или няма да ни даде. Разбрахме се, ама без кръчмаря. Тъкмо в четвъртъка си оглеждах воблерите и ми звъни - "Тесла, баце, събота трябва да съм в офиса!". Мам..а му, баш сега ли? Ама викам айде, ще го отложиме за другата седмица, хем е закриването, няма проблем. Отивам обаче в понеделник на работа и от вратата ме посрещат - "Нали не си забравил, че в събота и неделя имаш курс да водиш"?
-Какво да имам???
-Курс бе, още преди два месеца със задочниците сте уточнили тия дати!
Леле майко, причерня ми пред очите - как да не съм забравил бе, то е било февруари, много съм мислил за закриването на риболова тогава.
Звъня на Радко и викам- проваляме се! Отивам да скоча от четвъртия етаж, после ще се кача да скоча пак! А той ми вика - добре де, аз утре и вдругиден почивам, ти не можеш ли да се измъкнеш? За 30 секунди направих организацията, звъннах на жената да си пуска 2 дена отпуска и в 2 следобяд да си е в къщи, после на класните на децата да ги светна, че барбароните два дена ще отсъстват и газ към дома.
Фъргам багажа в джипа, жената междувременно се прибира, децата влачат най-големите сакове, ентусиазирани от факта, че съм ги изскубал от училище, та да ги водя на риба. В 3 следобяд всичко е готово, товариме се, въртя, паля.... ХА-нема тоци!!!
Ми така бе, калъф, като не си ходил за риба от месец – то всички проблеми от там идват. Добре, че в леката кола имам кабели – прекарвам я наблизо и след пет минути Тойотата вече мърка кротко. Газ към Радко, който ме чака с техните и неговата хондичка пред тях. Пътьом минавам през „Шекспирите” и помпам бели и торни – да има.
В три и половина - ОСАННА - вече съм напуснал софийския смог, спираме да заредим, да пийнем по кафе и да осмислим какво сме забравили.
Благодарение на списъка на колегата jim_jim_jim http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f ... 7&start=30 обаче, тоя път няма сериозни пропуски.
Заплюли сме си място от язовира, на което не се ходи много-много, по простата причина, че има двукилометрово спускане по отвратителен черен път, а превали ли леко, няма излизане. Естествено – валяло е и Радко с Прелюда няма никакъв шанс. Почва да буксува в тревата още на първите 100 метра. Казвам му да ме изчака и тръгвам да видя свободно ли е мястото. Тойотата хвърля кал и се врътка из коловозите, ама няма спиране. Мястото ни е свободно – стоварвам целия багаж, жената и децата на брега, казвам и да слага масата и ракията и газ обратно. Замъкваме се с двете коли в селото и паркираме хондичката пред къщата на бай Осман /така се представи обекта, дремещ на паянтовата пейка отпред/, който ни обясни, че той е тартора на селото и пред неговата къща косъм няма да падне от колата ни, камо ли гума или акумулатор. Какъв късмет – да попаднеме веднага на най-важния човек. Дадохме му 10 лева да се почерпи и клетвите му станаха още по-разпалени. Прехвърлихме всичко в джипа и айдеее – пак към гьола. Към осем вечерта всички най-после сме на линия. Палатките са опънати, шатрата също- наистина, малко накриво и леко паянтово, ама и утре е ден. Остава ни около половин час риболов. Хвърлям две шепи захранка и водата завира от дребосък. Разпъваме телескопите и на бял почва гол след гол – уклеи като дребни скумрии, костурчета по-дребни от уклеите и чат-пат някоя перка.
За нула време мезето е готово. Майката на Радко ги приготвя, докато жената реже салатата.
И най-накрая се нареждаме около масата.
Звездите са огромни, времето тихо, водата е като огледало и от време на време се чува пляскане на риба. Умрях и съм в рая. Толкова сме уморени, че почваме да дремем покрай огъня. Дребния, естествено, сдава първи – не пропускам момента да го снимам като дърт алкохолик.
След няма и половин час обаче всички сме на тоя хал. Навиваме телефоните за 5.30 и се тръшваме в палатките.
На сутринта мъгла се носи над гьола, но докато заври кафеварката и натоварим лодката вече се е вдигнала. В 6 отплаваме, съпроводени с „Наслука” от жените.
Пуснахме воблерите на трийсетина метра зад лодката и се облегнахме на бордовете да подремнем. 5 минути по-късно, едва излязли от залива, пръчката на Радко подскочи и се сгъна зверски. Това го разбуди на мига и макар че почти я изпусна зад борда от вълнение, след кратка борба първата белунка влезе в кепа. Трикилограмова красавица. Адреналина, естествено, ни скочи до небето и вече в пълно съзнание пуснахме отново. Двайсетина минути по-късно – нов удар, тоя път на моята пръчка. Втора хубавица, почти със същия размер. Почувствахме се щастливи. Понеже естествено бях забравил фотоапарата, решихме да се върнем да закусим, да ги снимаме и да направим разбор.
Междувременно, моите момчета вече бяха станали и естествено, веднага се наредиха до лодката. Решихме Радко да повлачи с големия един час, а аз после с дребния /алкохолика/.
След два часа, резултата беше това:
И това
Решихме, че улова е повече от достатъчен, и следобяда се отдадохме на риболов на плувка. Невероятен кеф. Кълвеше непрекъснато, като между уклеите чат пат илизаше и някоя яка червеноперка. Големия ми син на малко воблерче от брега ковна две кефала по половинка, които пусна, преди да се усетя да го снимам. Даже жената по едно време хвана въдица – нещо дето не се е случвало от години. Дребния я следеше неотлъчно да не му оплете пръчката.
Привечер направихме един курс за дърва до отсрещния бряг, че нашия беше опоскан.
После поработихме малко, че бяха пристигнали неотложни задачки
Пихме по три бързи ракии от специалната домашна, дето си я пазя само за риболовни излети и легнахме рано с тенденция пак да станем в 5 за един бърз тур преди събирането на багажа.
На сутринта на бърз ход се изстреляхме до едно място, където миналата година излязоха доста добри риби
Не се разочаровахме – нови три зъбатки около двата килограма, както и няколко дребосъка, с които естествено се случи това
Краен резултат:
Това е цялата история, както се казва. Хубав риболов, определено ще ми държи влага през забраната. Поне докато открият дунавската скумрия на любимата река. Наслука на всички, които ще закриват в уикенда. Аз, за съжаление, ще поработя и ще следя подвизите ви във форума.
-Какво да имам???
-Курс бе, още преди два месеца със задочниците сте уточнили тия дати!
Леле майко, причерня ми пред очите - как да не съм забравил бе, то е било февруари, много съм мислил за закриването на риболова тогава.
Звъня на Радко и викам- проваляме се! Отивам да скоча от четвъртия етаж, после ще се кача да скоча пак! А той ми вика - добре де, аз утре и вдругиден почивам, ти не можеш ли да се измъкнеш? За 30 секунди направих организацията, звъннах на жената да си пуска 2 дена отпуска и в 2 следобяд да си е в къщи, после на класните на децата да ги светна, че барбароните два дена ще отсъстват и газ към дома.
Фъргам багажа в джипа, жената междувременно се прибира, децата влачат най-големите сакове, ентусиазирани от факта, че съм ги изскубал от училище, та да ги водя на риба. В 3 следобяд всичко е готово, товариме се, въртя, паля.... ХА-нема тоци!!!
Ми така бе, калъф, като не си ходил за риба от месец – то всички проблеми от там идват. Добре, че в леката кола имам кабели – прекарвам я наблизо и след пет минути Тойотата вече мърка кротко. Газ към Радко, който ме чака с техните и неговата хондичка пред тях. Пътьом минавам през „Шекспирите” и помпам бели и торни – да има.
В три и половина - ОСАННА - вече съм напуснал софийския смог, спираме да заредим, да пийнем по кафе и да осмислим какво сме забравили.
Благодарение на списъка на колегата jim_jim_jim http://forum.nariba.com/viewtopic.php?f ... 7&start=30 обаче, тоя път няма сериозни пропуски.
Заплюли сме си място от язовира, на което не се ходи много-много, по простата причина, че има двукилометрово спускане по отвратителен черен път, а превали ли леко, няма излизане. Естествено – валяло е и Радко с Прелюда няма никакъв шанс. Почва да буксува в тревата още на първите 100 метра. Казвам му да ме изчака и тръгвам да видя свободно ли е мястото. Тойотата хвърля кал и се врътка из коловозите, ама няма спиране. Мястото ни е свободно – стоварвам целия багаж, жената и децата на брега, казвам и да слага масата и ракията и газ обратно. Замъкваме се с двете коли в селото и паркираме хондичката пред къщата на бай Осман /така се представи обекта, дремещ на паянтовата пейка отпред/, който ни обясни, че той е тартора на селото и пред неговата къща косъм няма да падне от колата ни, камо ли гума или акумулатор. Какъв късмет – да попаднеме веднага на най-важния човек. Дадохме му 10 лева да се почерпи и клетвите му станаха още по-разпалени. Прехвърлихме всичко в джипа и айдеее – пак към гьола. Към осем вечерта всички най-после сме на линия. Палатките са опънати, шатрата също- наистина, малко накриво и леко паянтово, ама и утре е ден. Остава ни около половин час риболов. Хвърлям две шепи захранка и водата завира от дребосък. Разпъваме телескопите и на бял почва гол след гол – уклеи като дребни скумрии, костурчета по-дребни от уклеите и чат-пат някоя перка.
За нула време мезето е готово. Майката на Радко ги приготвя, докато жената реже салатата.
И най-накрая се нареждаме около масата.
Звездите са огромни, времето тихо, водата е като огледало и от време на време се чува пляскане на риба. Умрях и съм в рая. Толкова сме уморени, че почваме да дремем покрай огъня. Дребния, естествено, сдава първи – не пропускам момента да го снимам като дърт алкохолик.
След няма и половин час обаче всички сме на тоя хал. Навиваме телефоните за 5.30 и се тръшваме в палатките.
На сутринта мъгла се носи над гьола, но докато заври кафеварката и натоварим лодката вече се е вдигнала. В 6 отплаваме, съпроводени с „Наслука” от жените.
Пуснахме воблерите на трийсетина метра зад лодката и се облегнахме на бордовете да подремнем. 5 минути по-късно, едва излязли от залива, пръчката на Радко подскочи и се сгъна зверски. Това го разбуди на мига и макар че почти я изпусна зад борда от вълнение, след кратка борба първата белунка влезе в кепа. Трикилограмова красавица. Адреналина, естествено, ни скочи до небето и вече в пълно съзнание пуснахме отново. Двайсетина минути по-късно – нов удар, тоя път на моята пръчка. Втора хубавица, почти със същия размер. Почувствахме се щастливи. Понеже естествено бях забравил фотоапарата, решихме да се върнем да закусим, да ги снимаме и да направим разбор.
Междувременно, моите момчета вече бяха станали и естествено, веднага се наредиха до лодката. Решихме Радко да повлачи с големия един час, а аз после с дребния /алкохолика/.
След два часа, резултата беше това:
И това
Решихме, че улова е повече от достатъчен, и следобяда се отдадохме на риболов на плувка. Невероятен кеф. Кълвеше непрекъснато, като между уклеите чат пат илизаше и някоя яка червеноперка. Големия ми син на малко воблерче от брега ковна две кефала по половинка, които пусна, преди да се усетя да го снимам. Даже жената по едно време хвана въдица – нещо дето не се е случвало от години. Дребния я следеше неотлъчно да не му оплете пръчката.
Привечер направихме един курс за дърва до отсрещния бряг, че нашия беше опоскан.
После поработихме малко, че бяха пристигнали неотложни задачки
Пихме по три бързи ракии от специалната домашна, дето си я пазя само за риболовни излети и легнахме рано с тенденция пак да станем в 5 за един бърз тур преди събирането на багажа.
На сутринта на бърз ход се изстреляхме до едно място, където миналата година излязоха доста добри риби
Не се разочаровахме – нови три зъбатки около двата килограма, както и няколко дребосъка, с които естествено се случи това
Краен резултат:
Това е цялата история, както се казва. Хубав риболов, определено ще ми държи влага през забраната. Поне докато открият дунавската скумрия на любимата река. Наслука на всички, които ще закриват в уикенда. Аз, за съжаление, ще поработя и ще следя подвизите ви във форума.
