Aз пак се разходих...
Публикувано на: Чет Апр 14, 2011 9:18 pm
Ми и днеска пак кат миналия ден. Форуми, кафенце... скука.
А едно време се отворило навънка. Мечта. Сняг се сипе на парцали и ветъро ти го навира у лицето. Само за риба. Ми тогава... бегом към колата и газ към най-близкия гьол.
Требе да се провери събудили ли са се софииските щуки. Я по цела България ги вадят, па наще нещат да ядат.
Изтипосах се на една от баластиерите, дето уж има некакви митични бели. Е, митични са, никой не ги е виждал.
Не ги видях и аз.
Тука поне сняг нямаше, ма ветър колкото душа сака:
За два часа джигосване успях да уловя само това:
Я как хубаво съм ги ковнал. Па и бая бройка са си. И това наведнъж
Издуха ми се хубаво главата и друг акъл ми дойде. Да ода да проверя онуй блато със щуките от предния ден.
Таман е три часа, след час съм там. Има време за риболов.
Щом пристигнах и вятъра се опита да измъкне вратата на колата от ръката ми. Разфучал се като невидял. Ама ха!
Опаковах се добре, като за среди зима и забомбардирах зелените води с блеснарката.
Не ми се наложи да чакам дълго. Върха се сви и в дълбокото се бялна корема на рибата.
Опааа, номер 1:
Сложих я в кофата с вода и продължих.
Десет метра по нататък...
Опаааа, номер 2:
Отам нататък обаче стана трудно. Вятъра се разфуча сякаш ядосан на урожая ми и риболова стана почти невъзможен. Па и сняг заваля, наложи се и ръкавици да нахлузя.
Реших да се махам дорде е време и не ме е затрупало.
Опитах се да направя снимка с рибите:
Вятърът гънеше тръстиките и три пъти събори апарата преди да успея. Заредих кофата с вода догоре и сложих рибите вътре. Ша ги правим софиянки
Да обаче една мисъл ми не дава мира. Само две. А вчера беха три, за щастие.
Ша трябва да се потрудя още. Набързо излъгах още един хлапак и вече имах три... за шастие.
Газ към онуй блато,с жабите.
Рибетата скачат в кофата, да ти е кеф да ги гледаш.
Пристигам на блатото, а там, комисия по зарибяването се събрала:
Гледат важно и броят рибите внимателно. Същински ИАРА-джии.
Айде първата у новия дом:
Айде и мъниците:
Щастлив ги наблюдавах как бавно отплуваха. Вече можех да се прибирам.
Да ама ми се не прибира. Има два часа до стъмване.
И се сетих за една река. Имам час път до там, точно ще остане един час за риболов.
Газ натам.
Още на първото замятане по течението след блесната ми се подаде хубава щука около кило и половина. Проследи блесната до брега и се спря. Заметнах отново и прекарах блесната косо пред муцуната й. Пак я проследи, но не атакува. Отърка корема си в плича и се стресна, заби в дълбокото. Веднага ново подаване и тя пак излезе зад блесната. Следва я, но не атакува. Спря се пред мен и легна на дъното.
Така ли! Веднаха монтирах силиконче на спининга. Подадох го пред нея и неустоймо го разклатих. Бам! Пръта се сгъна, а и аванса взе да проскърцва. Успях да я укротя след два три напъна и се предаде. Брега пред мен бе висок и се опитах да я вдигна. Тъкмо си мислех че съм успял, рибата вече бе над водата, когато се размята и пльосна в калта. Откачи се. Усмихнат я наблюдавах как бясно се опитва да влезе във водата. И без това щях да я релиизвам, ама тя ме изпревари. Яд ме е само за снимката, ама да скачам в калта заради една снимка...
Продължих надолу по течението. Скоро при изваждането на блесната от водата между едни папури отдолу я атакува хубава щука, но само направи водовъртеж на повърхността, не можа да улучи. Помъчих я още малко , но не щя да вземе втори път.
Здраве да е, а и деня привършва. Все пак требе да се запиша поне с едно рибе.
Не след дълго и то е факт:
Метнах го обратно , да расте и събира сили за скледваща битка и доволен събрах въдицата.
Отново направих хубава разходка. Разминах се с големите щуки, но и на тези бях доволен. Важното е въдицата да се гъне, а не да я носим да се подпираме на нея.
Айде па да видим де ще ходим утре...
А едно време се отворило навънка. Мечта. Сняг се сипе на парцали и ветъро ти го навира у лицето. Само за риба. Ми тогава... бегом към колата и газ към най-близкия гьол.
Требе да се провери събудили ли са се софииските щуки. Я по цела България ги вадят, па наще нещат да ядат.
Изтипосах се на една от баластиерите, дето уж има некакви митични бели. Е, митични са, никой не ги е виждал.
Не ги видях и аз.
Тука поне сняг нямаше, ма ветър колкото душа сака:
За два часа джигосване успях да уловя само това:
Я как хубаво съм ги ковнал. Па и бая бройка са си. И това наведнъж
Издуха ми се хубаво главата и друг акъл ми дойде. Да ода да проверя онуй блато със щуките от предния ден.
Таман е три часа, след час съм там. Има време за риболов.
Щом пристигнах и вятъра се опита да измъкне вратата на колата от ръката ми. Разфучал се като невидял. Ама ха!
Опаковах се добре, като за среди зима и забомбардирах зелените води с блеснарката.
Не ми се наложи да чакам дълго. Върха се сви и в дълбокото се бялна корема на рибата.
Опааа, номер 1:
Сложих я в кофата с вода и продължих.
Десет метра по нататък...
Опаааа, номер 2:
Отам нататък обаче стана трудно. Вятъра се разфуча сякаш ядосан на урожая ми и риболова стана почти невъзможен. Па и сняг заваля, наложи се и ръкавици да нахлузя.
Реших да се махам дорде е време и не ме е затрупало.
Опитах се да направя снимка с рибите:
Вятърът гънеше тръстиките и три пъти събори апарата преди да успея. Заредих кофата с вода догоре и сложих рибите вътре. Ша ги правим софиянки
Да обаче една мисъл ми не дава мира. Само две. А вчера беха три, за щастие.
Ша трябва да се потрудя още. Набързо излъгах още един хлапак и вече имах три... за шастие.
Газ към онуй блато,с жабите.
Рибетата скачат в кофата, да ти е кеф да ги гледаш.
Пристигам на блатото, а там, комисия по зарибяването се събрала:
Гледат важно и броят рибите внимателно. Същински ИАРА-джии.
Айде първата у новия дом:
Айде и мъниците:
Щастлив ги наблюдавах как бавно отплуваха. Вече можех да се прибирам.
Да ама ми се не прибира. Има два часа до стъмване.
И се сетих за една река. Имам час път до там, точно ще остане един час за риболов.
Газ натам.
Още на първото замятане по течението след блесната ми се подаде хубава щука около кило и половина. Проследи блесната до брега и се спря. Заметнах отново и прекарах блесната косо пред муцуната й. Пак я проследи, но не атакува. Отърка корема си в плича и се стресна, заби в дълбокото. Веднага ново подаване и тя пак излезе зад блесната. Следва я, но не атакува. Спря се пред мен и легна на дъното.
Така ли! Веднаха монтирах силиконче на спининга. Подадох го пред нея и неустоймо го разклатих. Бам! Пръта се сгъна, а и аванса взе да проскърцва. Успях да я укротя след два три напъна и се предаде. Брега пред мен бе висок и се опитах да я вдигна. Тъкмо си мислех че съм успял, рибата вече бе над водата, когато се размята и пльосна в калта. Откачи се. Усмихнат я наблюдавах как бясно се опитва да влезе във водата. И без това щях да я релиизвам, ама тя ме изпревари. Яд ме е само за снимката, ама да скачам в калта заради една снимка...
Продължих надолу по течението. Скоро при изваждането на блесната от водата между едни папури отдолу я атакува хубава щука, но само направи водовъртеж на повърхността, не можа да улучи. Помъчих я още малко , но не щя да вземе втори път.
Здраве да е, а и деня привършва. Все пак требе да се запиша поне с едно рибе.
Не след дълго и то е факт:
Метнах го обратно , да расте и събира сили за скледваща битка и доволен събрах въдицата.
Отново направих хубава разходка. Разминах се с големите щуки, но и на тези бях доволен. Важното е въдицата да се гъне, а не да я носим да се подпираме на нея.
Айде па да видим де ще ходим утре...
