С филия хляб за два часа преди работа
Публикувано на: Пет Апр 15, 2011 1:35 pm
Здравейте колеги,
Напоследък рядко пускам репортажи от риболовни излети, защото в делнични дни не мога да съм на риба - работата ми е такава, а в празнични пък не обичам тарапаната. Но откакто денят порасна, мога да се метна някъде за два часа и после да не закъснея за работа. Къде, къде най-близо - та на Южния парк. През зимата снимах двете езерца при завоя към бул "Гоце Делчев" - бяха ги почти източили. Грозна картина!

Затова във вторник 12 април с малко смесени чувства се отправих натам с два директни телескопа и една филия бял хляб на разсъмване. И какво да видя, о, Боже! Вода - езерата отново се пълнят след протестите и разправиите с общината. Снимката не е от самата сутрин във вторник, а от днес, когато положението е още по-добро и водата е нагоре вече с над половин метър.Снимах пак от същото място като през зимата.

А дали мрачните ми предчувствия, че рибата е измряла ще се окажат верни? Я бързо да пробвам. Ето как си спретнах работното място - два директни, петица и шестица, един кеп и една филия пресен бял хляб.

Никакви захранки, червеи - бели, торни или пембени Никакви прашки, стрелби и други подобни екстри. Само хляб и за захранка, и за стръв. Хвърлих цифром и словом двадесет трохи до самите шавари. Хляб, братя, хляб. А защо? Ами просто е. Тук в добрите времена гъмжи от патици и нилски гъски, бабите с внучетата си идват да ги хранят с трохи и цели хлебища дори. Всичко това пада във водата и рибата си прави ам-ам! Като тази горда майка и малките й шест рожбички, на които хвърлих също трохички, но несмачкани, за да не потъват, а да има ам-ам...

Закачих едри трохи на куките № 14 на петицата и № 10 на шестицата, плувки съответно 1,5 и 2 грама фиксирани, основно влакно 0,14 мм, повод 0,12, утежнение - групирани сачми близо до плувката и малък дропер на повода 10 санта над куките. Трохите се слагат доста обемисти и се стискат само при лопатката на куката, съжалявам, че не ги снимах. Хайде и двете плувки у водата, съвсем край шаварите. И почна едно чакане от 7 до 8 часа, а трябваше да си тръгвам в девет, за да съм навреме на работа. В осем и пет плувката на шестицата тръгна плавно настрани, засякох и бам - една хубава каракуда. Значи са тук, милите, не са псовисали! После се отчете и петицата пак с добра каракуда, после пак шестицата, после явно каракудите разбраха, че има душманин на брега и избягаха нейде, но дойдоха бабушките. И то само на петицата на кука 14, толкова можеха да им лапнат устите. Бам- бам- бам извадих няколко поредни риби и ... времето свърши.
Ето улова ми за петдесет и пет минути - от осем и пет до девет часа.

Не е много, но бях доволен, че рибите са оцелели.
След това им се случи ето това:


Как се снима с кофа в една ръка и апарат в друга си личи от качеството на снимките, просто около мен нямаше жив човек да ми асистира. Това си беше за вторник.
После задухаха ветрове, в четвъртък валя дори сняг и не ставаше да повторя опита.
Днес сутринта станах в шест часа по тъмно, погледнах през балкона и като видях, че не бродят навън бели мечки и дърветата не се свиват до земята, грабнах същия комплект такъми и в шест и половина бях на гьола тъкмо на разсъмване. От нас до там е петнадесет минути пеша.
Почти си провисях двата часа на същото място и не щеше изобщо да пипне, но в девет без десет клъвна това караконджулче:

Скатах си телескопите и потеглих към отсрещния бряг, където бе бай Иван Лазаров, а и той хванал едно подобно:

Помолих го да ме снима как пускам моята риба и той го направи с удоволствие.

Даже и не закъснях за работа и сега съм пред компа в обедната ми почивка и с удоволствие споделям всичко това съ вас.
От предишни мои постове за Южния парк съм получавал различни упреци, че тук не било сериозно да се лови, че пиша глупости и т.н. Сегашният репортаж го пускам съвсем целенасочено преди забраната с една покана. Събота и неделя са двата последни свободни дни. Елате, колкото може повече хора точно на това езерце в парка, да изловим, колкото може повече риба и да я прехвърлим в горните езера - Нулата, Осморката и Патешкото. Съдбата на това езеро, където бях е предрешена, както и на съседното над него. Те ще бъдат източени, изгребани и издълбани - изчистени от тинята /и от рибата/, за да може да се прочистят каналите към долните езера и отново да се захранят със свежа вода, както и да бъдат свързани със строящия се по бул "ПеткоТодоров" нов колектор. Няма лошо - такова чистене не е правено над двадесет години. Но въпроса е да спасим рибата. Аз разбрах тази вест от бай Иван, а ако я знаех по-рано щях да пусна рибетата поне в близката Дреновичка река - там има добри вирчета и може да оцелее.
Ами това е, колеги.
Наслука!

Напоследък рядко пускам репортажи от риболовни излети, защото в делнични дни не мога да съм на риба - работата ми е такава, а в празнични пък не обичам тарапаната. Но откакто денят порасна, мога да се метна някъде за два часа и после да не закъснея за работа. Къде, къде най-близо - та на Южния парк. През зимата снимах двете езерца при завоя към бул "Гоце Делчев" - бяха ги почти източили. Грозна картина!

Затова във вторник 12 април с малко смесени чувства се отправих натам с два директни телескопа и една филия бял хляб на разсъмване. И какво да видя, о, Боже! Вода - езерата отново се пълнят след протестите и разправиите с общината. Снимката не е от самата сутрин във вторник, а от днес, когато положението е още по-добро и водата е нагоре вече с над половин метър.Снимах пак от същото място като през зимата.

А дали мрачните ми предчувствия, че рибата е измряла ще се окажат верни? Я бързо да пробвам. Ето как си спретнах работното място - два директни, петица и шестица, един кеп и една филия пресен бял хляб.

Никакви захранки, червеи - бели, торни или пембени Никакви прашки, стрелби и други подобни екстри. Само хляб и за захранка, и за стръв. Хвърлих цифром и словом двадесет трохи до самите шавари. Хляб, братя, хляб. А защо? Ами просто е. Тук в добрите времена гъмжи от патици и нилски гъски, бабите с внучетата си идват да ги хранят с трохи и цели хлебища дори. Всичко това пада във водата и рибата си прави ам-ам! Като тази горда майка и малките й шест рожбички, на които хвърлих също трохички, но несмачкани, за да не потъват, а да има ам-ам...

Закачих едри трохи на куките № 14 на петицата и № 10 на шестицата, плувки съответно 1,5 и 2 грама фиксирани, основно влакно 0,14 мм, повод 0,12, утежнение - групирани сачми близо до плувката и малък дропер на повода 10 санта над куките. Трохите се слагат доста обемисти и се стискат само при лопатката на куката, съжалявам, че не ги снимах. Хайде и двете плувки у водата, съвсем край шаварите. И почна едно чакане от 7 до 8 часа, а трябваше да си тръгвам в девет, за да съм навреме на работа. В осем и пет плувката на шестицата тръгна плавно настрани, засякох и бам - една хубава каракуда. Значи са тук, милите, не са псовисали! После се отчете и петицата пак с добра каракуда, после пак шестицата, после явно каракудите разбраха, че има душманин на брега и избягаха нейде, но дойдоха бабушките. И то само на петицата на кука 14, толкова можеха да им лапнат устите. Бам- бам- бам извадих няколко поредни риби и ... времето свърши.
Ето улова ми за петдесет и пет минути - от осем и пет до девет часа.

Не е много, но бях доволен, че рибите са оцелели.
След това им се случи ето това:


Как се снима с кофа в една ръка и апарат в друга си личи от качеството на снимките, просто около мен нямаше жив човек да ми асистира. Това си беше за вторник.
После задухаха ветрове, в четвъртък валя дори сняг и не ставаше да повторя опита.
Днес сутринта станах в шест часа по тъмно, погледнах през балкона и като видях, че не бродят навън бели мечки и дърветата не се свиват до земята, грабнах същия комплект такъми и в шест и половина бях на гьола тъкмо на разсъмване. От нас до там е петнадесет минути пеша.
Почти си провисях двата часа на същото място и не щеше изобщо да пипне, но в девет без десет клъвна това караконджулче:

Скатах си телескопите и потеглих към отсрещния бряг, където бе бай Иван Лазаров, а и той хванал едно подобно:

Помолих го да ме снима как пускам моята риба и той го направи с удоволствие.

Даже и не закъснях за работа и сега съм пред компа в обедната ми почивка и с удоволствие споделям всичко това съ вас.
От предишни мои постове за Южния парк съм получавал различни упреци, че тук не било сериозно да се лови, че пиша глупости и т.н. Сегашният репортаж го пускам съвсем целенасочено преди забраната с една покана. Събота и неделя са двата последни свободни дни. Елате, колкото може повече хора точно на това езерце в парка, да изловим, колкото може повече риба и да я прехвърлим в горните езера - Нулата, Осморката и Патешкото. Съдбата на това езеро, където бях е предрешена, както и на съседното над него. Те ще бъдат източени, изгребани и издълбани - изчистени от тинята /и от рибата/, за да може да се прочистят каналите към долните езера и отново да се захранят със свежа вода, както и да бъдат свързани със строящия се по бул "ПеткоТодоров" нов колектор. Няма лошо - такова чистене не е правено над двадесет години. Но въпроса е да спасим рибата. Аз разбрах тази вест от бай Иван, а ако я знаех по-рано щях да пусна рибетата поне в близката Дреновичка река - там има добри вирчета и може да оцелее.
Ами това е, колеги.
Наслука!

