Снежни платики
Публикувано на: Съб Апр 16, 2011 9:41 pm
Отдавна се каним с Пепи (Platika) да направим един съвместен риболов. Най-сетне и това време дойде. И къде, къде... естественно с Платиката за платики.
Набързо се организирахме мощна шестчленна група и с две коли атакувахме Римския на яз. Искър в петък.
Въпреки, че бе делничен ден, имахме големи съмнения, че местата ще се заемат още по тъмно, тъй че в 4 посред нощ се изтипосахме там. За наше учудване бехме първи. Колите започнаха да прииждат десет минути по-късно, но ние вече бяхме заели местата, които искахме. В пет часа вече нямаше места по брега, навсякъде светеха светулките на челниците на бъркащи манджа или връзващи такъми колеги. Над тях изпълненото със звезди нощно небе учудено гледаше това стълпкновение.
Малко по малко съмваше, а заедно със съмването и плясъците на играещите си платики идваха и облаците.
Заревото на слънчевия диск ги освети отдолу, създавайки един безумен контраст на цветовете.
И сякаш за да е безумието пълно, в този момент заваля и сняг. Ситните ледени зърна трополяха по якетата ни, но не можеха да потиснат радоста от започващия риболов.
Захранката вече бе хвърлена, след нея във водата полетаха и плувките. Скоро и първите платики навестиха кеповете и живарниците ни.
Захранките бяха стройли рибата пред нас и много бързо риболова стана интензивен. Сред смях и възгласи се редувахме да вадим едри платики.
И тъкмо когато си мислехме, че нищо не може да ни провали риболова небето се продъни отново. Заваля поредния сняг. Вече му бяхме свикнали, та не му обърнахме внимание. Той обаче водеше мощен съюзник. Ледения самоковски вятър:
Скоро надигнатите от него вълни започнаха усилено да мият краката ни, а запратените в лицата ни снежинки, караха очите да сълзят. Навлякохме кой каквито дрехи има и се опитахме да продължим риболова. Ледените вълни обаче моментално понижиха температурата на водата и платиките спряха да се хранят.
Там бяха, стояха на петното, но не искаха да ядат. Доказваха го неволно закачените, при обирането на линията, по тялото риби. Опитахме се да стреляме бял червей за да ги актавизираме, но усърдно надуващия насреща ни бузи вятър ги запращаше обратно. Стойчески търпяхме, с надеждата времето да се оправи, но сякаш напук за трети път заваля сняг. Свивахме се в столовете и се опитвахме да контролираме някак блуждаещите сред вълните линии. Клъвналата отвреме навреме сляпа платика вливаше нови надежди за оправяне на нещата.
И така неусетно стана обяд. И тогава... заваля сняг за четвърти път. Порядъчно измръзнали решихме да събираме. И без това през последния един час разговорите се въртяха около темите за чай с коняк и горещи душове, та до червено вино пред камината.
Използвахме моментно утихване на стихията за да снимаме рибите.
Всеки бе успял да хване по петнадесетина риби, главно в ранните сутрешни часове, а после случайни и най-често затърмъчени неволно риби:
Дорде наснимам тея кадри останалите трима вече бяха успели да пуснат рибите си обратно. Не ни оставаше друго, освен и ние да направим това:
Макар и леден (никога не съм си мислил, че на 15 април ще ми се наложи да ловя риби с маска за лице и ръкавици, докато над мен се сипе сняг) риболовът бе весел. Непрекъснатите шеги и закачки, за моменти даже ни караха да забравяме за течащите носове и замръзнали ръце, за които се сещахме само щом се наложеше да сменяме червейте, които умело използваха вкочанените ни пръсти за да се извиват и всячески да пречат на опитите ни да ги нанижем на куките.
Разделихме се с язовира със заканата след забраната пак да се видим и да разчистим сметките си за днешния ден.
Набързо се организирахме мощна шестчленна група и с две коли атакувахме Римския на яз. Искър в петък.
Въпреки, че бе делничен ден, имахме големи съмнения, че местата ще се заемат още по тъмно, тъй че в 4 посред нощ се изтипосахме там. За наше учудване бехме първи. Колите започнаха да прииждат десет минути по-късно, но ние вече бяхме заели местата, които искахме. В пет часа вече нямаше места по брега, навсякъде светеха светулките на челниците на бъркащи манджа или връзващи такъми колеги. Над тях изпълненото със звезди нощно небе учудено гледаше това стълпкновение.
Малко по малко съмваше, а заедно със съмването и плясъците на играещите си платики идваха и облаците.
Заревото на слънчевия диск ги освети отдолу, създавайки един безумен контраст на цветовете.
И сякаш за да е безумието пълно, в този момент заваля и сняг. Ситните ледени зърна трополяха по якетата ни, но не можеха да потиснат радоста от започващия риболов.
Захранката вече бе хвърлена, след нея във водата полетаха и плувките. Скоро и първите платики навестиха кеповете и живарниците ни.
Захранките бяха стройли рибата пред нас и много бързо риболова стана интензивен. Сред смях и възгласи се редувахме да вадим едри платики.
И тъкмо когато си мислехме, че нищо не може да ни провали риболова небето се продъни отново. Заваля поредния сняг. Вече му бяхме свикнали, та не му обърнахме внимание. Той обаче водеше мощен съюзник. Ледения самоковски вятър:
Скоро надигнатите от него вълни започнаха усилено да мият краката ни, а запратените в лицата ни снежинки, караха очите да сълзят. Навлякохме кой каквито дрехи има и се опитахме да продължим риболова. Ледените вълни обаче моментално понижиха температурата на водата и платиките спряха да се хранят.
Там бяха, стояха на петното, но не искаха да ядат. Доказваха го неволно закачените, при обирането на линията, по тялото риби. Опитахме се да стреляме бял червей за да ги актавизираме, но усърдно надуващия насреща ни бузи вятър ги запращаше обратно. Стойчески търпяхме, с надеждата времето да се оправи, но сякаш напук за трети път заваля сняг. Свивахме се в столовете и се опитвахме да контролираме някак блуждаещите сред вълните линии. Клъвналата отвреме навреме сляпа платика вливаше нови надежди за оправяне на нещата.
И така неусетно стана обяд. И тогава... заваля сняг за четвърти път. Порядъчно измръзнали решихме да събираме. И без това през последния един час разговорите се въртяха около темите за чай с коняк и горещи душове, та до червено вино пред камината.
Използвахме моментно утихване на стихията за да снимаме рибите.
Всеки бе успял да хване по петнадесетина риби, главно в ранните сутрешни часове, а после случайни и най-често затърмъчени неволно риби:
Дорде наснимам тея кадри останалите трима вече бяха успели да пуснат рибите си обратно. Не ни оставаше друго, освен и ние да направим това:
Макар и леден (никога не съм си мислил, че на 15 април ще ми се наложи да ловя риби с маска за лице и ръкавици, докато над мен се сипе сняг) риболовът бе весел. Непрекъснатите шеги и закачки, за моменти даже ни караха да забравяме за течащите носове и замръзнали ръце, за които се сещахме само щом се наложеше да сменяме червейте, които умело използваха вкочанените ни пръсти за да се извиват и всячески да пречат на опитите ни да ги нанижем на куките.
Разделихме се с язовира със заканата след забраната пак да се видим и да разчистим сметките си за днешния ден.
Е една усмивка от мен 
