2500 риби (Моята гледна точка)
Публикувано на: Пон Апр 18, 2011 6:30 am
Събота... събота като събота...
Но не! Събота - един различен ден!
Тая сутрин немаше време и за кафенце даже. Телефона настоятелно звънеше, изтръгвайки ме от сладките дебри на съня (където май пак риби ловях). Навън, спрели от нетърпение на служебния паркинг на РПУ-то и разправяйки се с дежурния полицай, ме чакаха Алан и Веско. Бързахме за среща с останалите от новосформирания клуб "Балканка" и за първия съвместен риболов на клуба.
На бензиностанцията, където ни чакаха другите, сред смях и закачки разбрах, че от бързане не съм си взел примамки даже. Само спининга и кофа.
Е, колегите ме спасиха своевременно, бъркайки по кутиите си и вече бях готов за риболов.
Бърза оперативка и се пръскаме по реката. Нашата двойка с Алан е готова за атака:
Налазихме реката, където ни очакваше първата изненада:
Всички по тихи участъци бяха замръзнали. Типично пролетно утро в планината. То какво ли се чудя, термометъра в колата показваше -1 по Целзии.
Но лесно се не плашим. Ша ловим по бързейте. Важното е примамките да са във водата.
Ледената, бърза вода примамливо шушнеше някакви тайни, но може би съсредоточен в риболова и заслепен от отблясъците на слънцето по ледените висулки покрай брега не можах да се заслушам и да разбера:
Унесен мятах... и мятах... и мятах:
Часовете неусетно минаваха, километрите също, само рибите ги нямаше. Но на нас не ни пукаше. Имахме една предварително уредена среща с едни риби, та много важно, че тея тука ги няма.
Слънцето вече бе високо, когато се срещнахме с другата група, Фичо и Веско, който бяха тръгнали към нас от няколко километра по нагоре. Споделихме резултатите от риболова, който и при тях се оказа сходен с нашия и след кратка телефонна справка с последната група, Бат Стан и Тео Сухия рибар, се разбрахме да щурмуваме некоя кръчма в Самоков, където бе и рандевуто с онея риби, де ги споменах по горе.
Кръчмата бе успешно щурмувана и наличното шкембе докапчено до капка. Ободрени и с възвърнати от лютата чорба сили решихме да атакуваме и местната река, че принцесите от срещата закъсняваха. Типично по женски.
Набързо се пръснахме и всеки се зае внимателно да облавя своя участък.
Алан бързо се прояви и измъкна прекрасна балканка, която от бързане да пусне дори не снима.
Аз от своя страна се разписах е с тоя рибок:
Скоро призивен зов ни събра, мадамите идваха!
Те ги те и тях, забулени като източни принцеси:
Ние обаче, като хайдути същи, нетърпящи забулени разни неща, набързо дефлорирахме покривалата и принцесите грейнаха пред нас с цялата си прелест:
Тук е момента да благодаря на Самоковските колеги, които заедно с тяхните принцеси бяха докарали и нашите от рибарника в Родопите.
Колегите бяха устройли стройна организация по посрещането, в която с удоволствие се включихме:
След тържествените церемонии бе време да вземем нашите принцеси:
Бързащи се разделихме със Самоковските колеги, които също бързаха, че и тях разселване ги чакаше. А нашият път бе дълъг. Дълъг, но и радостен от мисълта за делото де го вършим и тревожен за състоянието на принцесите в чувалите.
Още няколко часа и вече сме там, в Планината, и се разделяме по реките, които ще станат нов дом на нашите принцеси:
Задължителното темпериране, за изравняване на температурата:
Следва пресипването в кофите:
Вече можем да започваме:
След тежкия преход по реките удовлетворени се събрахме на сборния пункт. Усмивките на лицата ни красноречиво говореха за начина по който всеки един от нас приемаше общото дело, за важността която то представляваше за нас.
Благодаря на всички членове на клуба който участваха, било със средства или с присъствие или дори морална подкрепа. Заедно сме и ще успеем все някога.Нашата природа пак ще блесне с цялото си очарование, така омайно и познато ни от разказите на стари българи и пътеписите на чуждоземци, останали запленени от България.
И за край на разказа една снимка на доволните зарибители и малко още красоти природни.
Но не! Събота - един различен ден!
Тая сутрин немаше време и за кафенце даже. Телефона настоятелно звънеше, изтръгвайки ме от сладките дебри на съня (където май пак риби ловях). Навън, спрели от нетърпение на служебния паркинг на РПУ-то и разправяйки се с дежурния полицай, ме чакаха Алан и Веско. Бързахме за среща с останалите от новосформирания клуб "Балканка" и за първия съвместен риболов на клуба.
На бензиностанцията, където ни чакаха другите, сред смях и закачки разбрах, че от бързане не съм си взел примамки даже. Само спининга и кофа.
Е, колегите ме спасиха своевременно, бъркайки по кутиите си и вече бях готов за риболов.
Бърза оперативка и се пръскаме по реката. Нашата двойка с Алан е готова за атака:
Налазихме реката, където ни очакваше първата изненада:
Всички по тихи участъци бяха замръзнали. Типично пролетно утро в планината. То какво ли се чудя, термометъра в колата показваше -1 по Целзии.
Но лесно се не плашим. Ша ловим по бързейте. Важното е примамките да са във водата.
Ледената, бърза вода примамливо шушнеше някакви тайни, но може би съсредоточен в риболова и заслепен от отблясъците на слънцето по ледените висулки покрай брега не можах да се заслушам и да разбера:
Унесен мятах... и мятах... и мятах:
Часовете неусетно минаваха, километрите също, само рибите ги нямаше. Но на нас не ни пукаше. Имахме една предварително уредена среща с едни риби, та много важно, че тея тука ги няма.
Слънцето вече бе високо, когато се срещнахме с другата група, Фичо и Веско, който бяха тръгнали към нас от няколко километра по нагоре. Споделихме резултатите от риболова, който и при тях се оказа сходен с нашия и след кратка телефонна справка с последната група, Бат Стан и Тео Сухия рибар, се разбрахме да щурмуваме некоя кръчма в Самоков, където бе и рандевуто с онея риби, де ги споменах по горе.
Кръчмата бе успешно щурмувана и наличното шкембе докапчено до капка. Ободрени и с възвърнати от лютата чорба сили решихме да атакуваме и местната река, че принцесите от срещата закъсняваха. Типично по женски.
Набързо се пръснахме и всеки се зае внимателно да облавя своя участък.
Алан бързо се прояви и измъкна прекрасна балканка, която от бързане да пусне дори не снима.
Аз от своя страна се разписах е с тоя рибок:
Скоро призивен зов ни събра, мадамите идваха!
Те ги те и тях, забулени като източни принцеси:
Ние обаче, като хайдути същи, нетърпящи забулени разни неща, набързо дефлорирахме покривалата и принцесите грейнаха пред нас с цялата си прелест:
Тук е момента да благодаря на Самоковските колеги, които заедно с тяхните принцеси бяха докарали и нашите от рибарника в Родопите.
Колегите бяха устройли стройна организация по посрещането, в която с удоволствие се включихме:
След тържествените церемонии бе време да вземем нашите принцеси:
Бързащи се разделихме със Самоковските колеги, които също бързаха, че и тях разселване ги чакаше. А нашият път бе дълъг. Дълъг, но и радостен от мисълта за делото де го вършим и тревожен за състоянието на принцесите в чувалите.
Още няколко часа и вече сме там, в Планината, и се разделяме по реките, които ще станат нов дом на нашите принцеси:
Задължителното темпериране, за изравняване на температурата:
Следва пресипването в кофите:
Вече можем да започваме:
След тежкия преход по реките удовлетворени се събрахме на сборния пункт. Усмивките на лицата ни красноречиво говореха за начина по който всеки един от нас приемаше общото дело, за важността която то представляваше за нас.
Благодаря на всички членове на клуба който участваха, било със средства или с присъствие или дори морална подкрепа. Заедно сме и ще успеем все някога.Нашата природа пак ще блесне с цялото си очарование, така омайно и познато ни от разказите на стари българи и пътеписите на чуждоземци, останали запленени от България.
И за край на разказа една снимка на доволните зарибители и малко още красоти природни.
...на мен ми заприлича на морско попче 
И железа кльопа. 
.
и белким вземат да си вършат по-съвестно работата !?"