Сом на Еbro
Публикувано на: Пет Апр 29, 2011 9:31 pm
Здравейте колеги.Пускам един излет които направихме "семейно":аз,баща ми,двамата вуйчовци и братовчеда.
Денят е неделя,24-ти април.Програмата беше за барбякю и отдих но "седейки" река Ебро на 20м,кой рибар може да си остави въдиците у тях?
Валя горе долу до 17:00.След това,половината от семейството си отиде щото някои бяха на работа,а ние по мъжки отидохме на едно място на около 10 км по надолу.
След пристигането,се захванахме да ловим стръв но успахме да уловим само 2 кленчета.До нас имаше една група испанци които ни дадоха една полу умряла змиорка която веднага беше бодната на куката и заедно със кленчетата,въдиците вече бяха в водата.И така започна чакането.
При смрачаване,бялата риба почна да гони около нас и така успахме да излъжем две бели риби на кленчетата:едната удари на тапа а другата,без дори да пипне,се беше хванала на едната дунна.Към 00:45 дойде изненадата и така чакана pиба:сом 130 см на змиорката на дъно.
След това стояхме още малко но нямахме други удари.Прибрахме въдиците и хванахме пътя за дома.
Нямам много снимки защото от емоцията нямаше време за такива.



Денят е неделя,24-ти април.Програмата беше за барбякю и отдих но "седейки" река Ебро на 20м,кой рибар може да си остави въдиците у тях?
Валя горе долу до 17:00.След това,половината от семейството си отиде щото някои бяха на работа,а ние по мъжки отидохме на едно място на около 10 км по надолу.
След пристигането,се захванахме да ловим стръв но успахме да уловим само 2 кленчета.До нас имаше една група испанци които ни дадоха една полу умряла змиорка която веднага беше бодната на куката и заедно със кленчетата,въдиците вече бяха в водата.И така започна чакането.
При смрачаване,бялата риба почна да гони около нас и така успахме да излъжем две бели риби на кленчетата:едната удари на тапа а другата,без дори да пипне,се беше хванала на едната дунна.Към 00:45 дойде изненадата и така чакана pиба:сом 130 см на змиорката на дъно.
След това стояхме още малко но нямахме други удари.Прибрахме въдиците и хванахме пътя за дома.
Нямам много снимки защото от емоцията нямаше време за такива.


