Mного красота
Публикувано на: Сря Май 25, 2011 6:06 pm
Навръх светлия празник - 24 май, с Тео-Сухия рибар, решихме да го отпразнуваме по един по особен начин. По рибарски.
За дестинация избрахме една малка рекичка дълбоко в планината. Реката бе напълно непозната и за двамата, но именно в това е интригата и тръпката в пъстървовия риболов.
Рано сутринта вече бяхме нагазили росните треви и усилено замятахме блеснички по вирчетата и дебелите бързеи, а гърдите ни се пълнеха с чистия, измит от росата, планински въздух, с дъх на борови иглички и знайни и незнайни билки. Леко полеко навлизахме все по навътре в планината и пред очите ни се откриваха все нови и нови красоти. Искрящите пръски на водопадчетата, огрени от слънцето, изглеждаха досущ като диаманти, а поръсените с капки роса цветя караха дъха ни да спре за момент. Губехме се из дебелите сенки на боровете, лутахме се из вековната гора, а всеки завой на пътечката откриваше пред нас все нови и нови красоти природни и тайни от скрития свят на планината.
Ето тук сръндак е прибягал през пътечката, оставяки издайнически следи в твърдата почва, там гущер се припича на огрения от слънцето и покрит с мек мъх камък.
В пясъка до брега мечка е оставила следите си при редовното си патрулиране покрай речния бряг следейки за нарушители. Надявахме се да не сме такива в нейните очи, та продължихме нагоре, все пак озъртайки се тайно един от друг и с наострени за околоните шумове уши. Само рибите липсваха. Опитвахме всяко обещаващо местенце, а те бяха доста, но рибки нямаше и нямаше. Минахме няколко километра нагоре по течението на реката без да срещнем следа от живот в бистрите и студени планински води.
Накрая в края на едно вирче двамата едновременно видяхме стрелкащото се към дълбокото грациозно тяло на малка пъстървичка. Спря се до един камък, но явно реши, че не е достатъчно добро укритие и се изстреля в корените на надвесено над водата дърво, където се бе образувал подмол. С нови сили замятахме блесните, но повече рибки не видяхме. Чак навръщане, до едно мостче, подплашихме още една маломерна рибка.
Слизайки в селото, което бе отправната ни точка, решихме да поговорим с местните старци, насядали на припек с по чашка ракиика в ръка.
Учтиво отказахме предложената ни от сърце ракия и завъртяхме разговора към реката и рибите в нея.
- Я нема риби тука, вика един дядо. -Нема, изчезнаха некъде. Къде отидоа незнам. А едно време колко имаше... Като метна една бомбичка във вира и побелява отгоре от риба. а ся нема. Изчезнаха некъде...
Откровения и простодушен отговор на стареца даде отговор на въпроса ни с липсващите риби. А какво ли правят по младите му съселяни, с по модерните средства за обезрибяване и изтребване на планински принцеси не ми се мислеше.
Тръгнахме си от прекрасната река със смесени чувства в гърдите. Радост от досега с красотите на планината и мъка по съдбата на рибата в нея.
Все пак си обещахме, че ще направим свичко възможно живота да се върне в речните води, па ако трябва и мечката ще храним, та да охранява и да отбива мераците на гладните инквизитори.
И за капак малко снимки, които макар и безрибни, стоплят сърцето с красотата на родния балкан.
За дестинация избрахме една малка рекичка дълбоко в планината. Реката бе напълно непозната и за двамата, но именно в това е интригата и тръпката в пъстървовия риболов.
Рано сутринта вече бяхме нагазили росните треви и усилено замятахме блеснички по вирчетата и дебелите бързеи, а гърдите ни се пълнеха с чистия, измит от росата, планински въздух, с дъх на борови иглички и знайни и незнайни билки. Леко полеко навлизахме все по навътре в планината и пред очите ни се откриваха все нови и нови красоти. Искрящите пръски на водопадчетата, огрени от слънцето, изглеждаха досущ като диаманти, а поръсените с капки роса цветя караха дъха ни да спре за момент. Губехме се из дебелите сенки на боровете, лутахме се из вековната гора, а всеки завой на пътечката откриваше пред нас все нови и нови красоти природни и тайни от скрития свят на планината.
Ето тук сръндак е прибягал през пътечката, оставяки издайнически следи в твърдата почва, там гущер се припича на огрения от слънцето и покрит с мек мъх камък.
В пясъка до брега мечка е оставила следите си при редовното си патрулиране покрай речния бряг следейки за нарушители. Надявахме се да не сме такива в нейните очи, та продължихме нагоре, все пак озъртайки се тайно един от друг и с наострени за околоните шумове уши. Само рибите липсваха. Опитвахме всяко обещаващо местенце, а те бяха доста, но рибки нямаше и нямаше. Минахме няколко километра нагоре по течението на реката без да срещнем следа от живот в бистрите и студени планински води.
Накрая в края на едно вирче двамата едновременно видяхме стрелкащото се към дълбокото грациозно тяло на малка пъстървичка. Спря се до един камък, но явно реши, че не е достатъчно добро укритие и се изстреля в корените на надвесено над водата дърво, където се бе образувал подмол. С нови сили замятахме блесните, но повече рибки не видяхме. Чак навръщане, до едно мостче, подплашихме още една маломерна рибка.
Слизайки в селото, което бе отправната ни точка, решихме да поговорим с местните старци, насядали на припек с по чашка ракиика в ръка.
Учтиво отказахме предложената ни от сърце ракия и завъртяхме разговора към реката и рибите в нея.
- Я нема риби тука, вика един дядо. -Нема, изчезнаха некъде. Къде отидоа незнам. А едно време колко имаше... Като метна една бомбичка във вира и побелява отгоре от риба. а ся нема. Изчезнаха некъде...
Откровения и простодушен отговор на стареца даде отговор на въпроса ни с липсващите риби. А какво ли правят по младите му съселяни, с по модерните средства за обезрибяване и изтребване на планински принцеси не ми се мислеше.
Тръгнахме си от прекрасната река със смесени чувства в гърдите. Радост от досега с красотите на планината и мъка по съдбата на рибата в нея.
Все пак си обещахме, че ще направим свичко възможно живота да се върне в речните води, па ако трябва и мечката ще храним, та да охранява и да отбива мераците на гладните инквизитори.
И за капак малко снимки, които макар и безрибни, стоплят сърцето с красотата на родния балкан.
. Забраната за пастървовите риби е през студените, зимни месеци декември-февруари. Според новия закон може да се риболовува само през съботата и неделята и на официални празници и само с една пръчка на река 
.
" ...само шофьора е извинен, така да обидите старците 