Пробата...:)
Публикувано на: Пон Юни 13, 2011 5:47 pm
Мили ми приятели, приятелки и ти Станко 
вчера във Враца, отново имаше пороен дъжд 
, но не това е темата...
Та докато все още не се беше разцепило небето(да ни отмие най-накрая и да се свършва това тегло) ми прищрака в мозъка(или на нещото в главата ми ) да ида да тествам едни воблерчета. Въпреки, че Сашо ми докладва, че по неговия край нещата са трагични
реших да се поразходя. Налузих /каква дума знам / си джапанките и късите гащи /в момента заради тази грешка, краката ми са все едно котки са си острили ноктите / и отцепих. Пристигнах - реката леко мътна, но ставаше. Поуби ми се малко първоначалния устрем, но какво да се прави Та сложих първо едно воблерче от новите, но нещо не ми вдъхна доверие. А и рибите го пренебрегнаха.
Викам си я да сложим един от последните, дето и вода не е виждал. Хвърлям няколко пъти и хоп:
Викам си - случайна работа! Но не - започнах да си вадя рибки с подобни размери, а в далечината облаците придобиха тъмно лилав цвят Представих си , че ако това дойде насам, ще изпадна в бедствено положение , но...при подобна активност чувството ми за самосъхранение се притъпи
и най-спокойно си продължих риболова 
Стигнах до едив вир с бързей в началото и си викам я тук да пробвам.
На второто хвърляне така ме удари нещо, че ми настръхна още повече перчема
Аэ тегля, то тегли. Докато беше в тихото имах шанс да го понадигна и видях, че работата е сериозна
Кепа беше далеч от мен 
а рибата влезе в бързея и там нищо не можех да и направя освем да я дигам с метър нагоре, като тя спокойно след това влизаше пак на дъното и търсеше къде да се завре Спуснах се до водата и нагазих малко над коляното, пред мен вече си беше към 1,5 м и нямаше как да стъпя повече напред. И започна борбата - ул се свил сериозно, монофила по ме притесняваше обаче...Всяко влизане на рибата в бързото течение беше съпроводено с метър аванс...
И така - минаха 5 мин. и вече виждах шансове да се справя! Ул му изцеждаше силите по много брутален начин и след около 15 мин. вече го прекарах до мен и след няколко опита го хванах за вратлето Ей го на позьорчето:
Явно адреналина ми е бил в повече, че нещо съм изсветлил снимката
А да не ме питате за мястото, ето го и него:
Рибата не можеше да мръдне и бързо след снимките я пуснах-5 мин.стоя до брега до едни водорасли...но оцеля. Та ще я търся пак след 2,3 години
Имах и едно премеждие - качвах се по една върба
, да откача въпросното воблерче, че явно е кадемлийче...и при слизането ми падна джапанката в реката 
Добре, че имам кеп и с мигновенна реакция я залупих, че не ми се мислеше как се прибирам бос през тръняка
Много доволен останах от тази няколко часова разходка и прибирайки се във Враца, разбрах черните облаци, къде са се изваляли
вчера във Враца, отново имаше пороен дъжд , но не това е темата...Та докато все още не се беше разцепило небето(да ни отмие най-накрая и да се свършва това тегло) ми прищрака в мозъка(или на нещото в главата ми ) да ида да тествам едни воблерчета. Въпреки, че Сашо ми докладва, че по неговия край нещата са трагични
реших да се поразходя. Налузих /каква дума знам / си джапанките и късите гащи /в момента заради тази грешка, краката ми са все едно котки са си острили ноктите / и отцепих. Пристигнах - реката леко мътна, но ставаше. Поуби ми се малко първоначалния устрем, но какво да се прави Та сложих първо едно воблерче от новите, но нещо не ми вдъхна доверие. А и рибите го пренебрегнаха. Викам си я да сложим един от последните, дето и вода не е виждал. Хвърлям няколко пъти и хоп:
Викам си - случайна работа! Но не - започнах да си вадя рибки с подобни размери, а в далечината облаците придобиха тъмно лилав цвят Представих си , че ако това дойде насам, ще изпадна в бедствено положение , но...при подобна активност чувството ми за самосъхранение се притъпи
и най-спокойно си продължих риболова Стигнах до едив вир с бързей в началото и си викам я тук да пробвам.
На второто хвърляне така ме удари нещо, че ми настръхна още повече перчема
Аэ тегля, то тегли. Докато беше в тихото имах шанс да го понадигна и видях, че работата е сериозна
Кепа беше далеч от мен а рибата влезе в бързея и там нищо не можех да и направя освем да я дигам с метър нагоре, като тя спокойно след това влизаше пак на дъното и търсеше къде да се завре Спуснах се до водата и нагазих малко над коляното, пред мен вече си беше към 1,5 м и нямаше как да стъпя повече напред. И започна борбата - ул се свил сериозно, монофила по ме притесняваше обаче...Всяко влизане на рибата в бързото течение беше съпроводено с метър аванс...И така - минаха 5 мин. и вече виждах шансове да се справя! Ул му изцеждаше силите по много брутален начин и след около 15 мин. вече го прекарах до мен и след няколко опита го хванах за вратлето Ей го на позьорчето:
Явно адреналина ми е бил в повече, че нещо съм изсветлил снимката
А да не ме питате за мястото, ето го и него:
Рибата не можеше да мръдне и бързо след снимките я пуснах-5 мин.стоя до брега до едни водорасли...но оцеля. Та ще я търся пак след 2,3 години
Имах и едно премеждие - качвах се по една върба
, да откача въпросното воблерче, че явно е кадемлийче...и при слизането ми падна джапанката в реката Добре, че имам кеп и с мигновенна реакция я залупих, че не ми се мислеше как се прибирам бос през тръняка Много доволен останах от тази няколко часова разходка и прибирайки се във Враца, разбрах черните облаци, къде са се изваляли
