Д-р Флекс написа:
Колега, на 100% бъди сигурен, че си написал неверни, подвеждащи неща в тези 5-6 реда.
Благодаря зя забележката. Загубих доста време за проучване на въпроса, та затова се забавих.
Някои грешки са очевидни.
1. Тошков Чарк не е единственото място – това е 100% сигурно. Развъждат балканска пъстърва и Тетевенско – вила Червен, откъдето потвърдиха, че е от нашенската с червените точки. Обаче малко бройки и бързо свършват /в момента няма/. Също и в Триград /непотвърдено/.В Твърдица, Пещера и Осенов Лаг/около Своге/също е обявено, че има, но не знам дали нямат само с кафявите точки и дали имат в момента. Сигурно пропускам още, а има и рибарници, които са гледали, после са спрели, а сега не знам.
2. Тая с кафявите точки е вид пъстърва, а не вид Балканка – груба грешка от моя страна, станала по невнимание и от бързане.
3. С нея не е добре да се зарибява, освен ако реката не е абсолютно умъртвена, а и тогава си е по-добре да е от нашенската..
4. Имам съмнения и по още един въпрос, ама отговорът ще се появи чак догодина – тогава, като съм сигурен - ще пиша пак.
Всъщност най-много време загубих за да проуча основанията на хората, които се обявяват против зарибяването на реките с балканска пъстърва, за което е изписано доста в други форуми. Дълго време не можех да го разбера това.
Тази позиция основно е базирана на английски публикции, в които има наблюдения и върху други европейски държави. В Норвегия, Швейцария и Финландия зарибяването с рибки, изкуствено отгледани във ферми, е забранено. Също и в Дания, освен ако е доказано, че наличните в реката риби не се размножават по естествен път. Също и в Швеция – освен ако няма никави риби в реката. Не знам как се пускат линкове, затова съм копирал най-важното.
ENVIRONMENT AGENCY BROWN TROUT STOCKING REVIEW 2007/8
REVIEW OUTCOME AND SUMMARY OF CONSULTATION RESPONSE
1. Purpose
Last year we reviewed our brown trout stocking policy. This document sets out the outcome of this review; summarises the key issues raised during the public consultation; how we have used these (including our response to many of the questions raised); and the next steps to implement this change.
2. Background
Our National Trout & Grayling Fisheries Strategy raised questions about the impact on wild brown trout stocks of around 700,000 farmed brown trout which are stocked into English and Welsh rivers each year by fishery owners and angling clubs to support angling. To address this, in 2003 we capped the number of fertile brown trout (known as “diploids”) being stocked whilst we carried out further research into genetic and other effects.
The research (listed in Appendix III on page 19) demonstrated no apparent impact of stocked fish on wild fish from competition or predation. However, the peer review of over 300 papers across Europe concluded that hybridisation poses a risk that the offspring have a lower ability to survive and reproduce successfully. Whilst the level of fish farm genes in wild stocks exposed to stocking is highly variable and often low (less than 25%) it remains a concern.
В превод основното е, че пуснатите риби не са конкуренция на дивите, но смесването на гени, макар и с малка степен на вероятност може да доведе до по-малка способност за оцеляване и репродуктивност на поколението. Това предизвиква загриженост у англичаните. Не можах да разбера колко големи са пусканите риби, които са наблюдавани, но има вероятност да са били по-големшки, щото са пускани основно за подкрепа на риболова.
Във всички случаи при тия изследвания става дума за реки, в които има доста от дивите риби. И става дума за кафявата пъстърва.
Мойто лично мнение е, че ние се намираме в ситуация подобна на изключенията в Дания и Швеция. Не е идентична, щото при тях вероятно няма бракониери и други нарушители.
В България има огромен и положителен опит по зарибяване на планински реки с Балканка – най вече защото има огромен опит и в обезрибяването на същите реки - за съжаление. Като мине токът и особено хлорната вар......., та даже и някой „майстор” с въдица....
В много реки единствените риби, които мърдат са от зарибявания в предишни години. Мойте наблюдения са, че рибите си се размножават безпроблемно и даже май се кефят, но ще продължа да проучвам въпроса и да докладвам по него. Даже един старец ми разказа, че е гледал как женската хвърля хайвера, а мъжкият прогонва няколко дребосъка, които налитат от всички страни за да лапат. Той твърдеше, че мъжкият не се справял особено, ама природата си знае най-добре.
Та според мен въпросът у нас седи така:
Дали да си имаме тотално умъртвени реки, или да си пускаме риби /от най-малките/ и да ги съживяваме от време навреме. Можем да пускаме и в реки, в които единствените риби са от предишни зарибявания, ама не е особено смислено, щото те излапват новите. По начало изборът на река, която да се зариби е доста сложна работа и се съобразява с много неща. Някой път може да споделя известен опит по тоя въпрос.
Като се справим с бракониерството и „месарщината” /май и аз съм от тях, ама работя по въпроса/, може да променим мисленето, хем тогава ще имаме повече опит и наблюдения. Щото у нас рибите са различни, реките също, па и хората.
Предварително благодаря на всеки, който сподели още информация по тоя въпрос.
Ебаси как внимавах във всеки ред – да не сбъркам пак, ама съм спокоен, че има кой да ме поправи.
