Релакс край Бургас
Публикувано на: Съб Юни 18, 2011 9:28 pm
Както са казали старите хора "шило в торба не стои" 
че и моята работа такава. Уж лято, море, плаж ... пък мен пак край житата ме влече
и като видя черен път нещо като че ли ми трепва под лъжичката
е, как да не тръгнеш по него
къде ли ще ме отведе
Я, вода Взе, че ме отведе до един много красив, но за жалост и много "изтормозен" и обезрибен през годините водоем.
Знаех, че откъм риболов не мога да се надявам вече на кой знае какво, но пък и знаех, че няма да има други на водоема, а красотата и тишината си заслужаваха всеки миг
Харесах си местенце
и пристъпих към риболова. За да се опитам да избегна слънчаците наблегнах и за захранка и за стръв най-вече на
Метнах няколко прашки и започна ... голямото чакане
чакам си. стрелям си с прашката и изведнъж
красавица
в следващите 2-3 часа успях да задържа рибоците пред себе си и риболова продължи в сравнително добро темпо
но най много оптимизъм, че има още живот в този изтърмъчен, измрежарен и т.н. язовир ми вдъхна ей този красавец
насладих се още малко на красивите гледки около мен, последва снимка за спомен
след това дойде време за раздяла
Рибките поеха бързо към дълбините, а аз... Аз, естествено, се прибрах усмихнат и доволен
че и моята работа такава. Уж лято, море, плаж ... пък мен пак край житата ме влече и като видя черен път нещо като че ли ми трепва под лъжичката
е, как да не тръгнеш по него
къде ли ще ме отведе
Я, вода
Взе, че ме отведе до един много красив, но за жалост и много "изтормозен" и обезрибен през годините водоем.Знаех, че откъм риболов не мога да се надявам вече на кой знае какво, но пък и знаех, че няма да има други на водоема, а красотата и тишината си заслужаваха всеки миг
Харесах си местенце
и пристъпих към риболова. За да се опитам да избегна слънчаците наблегнах и за захранка и за стръв най-вече на
Метнах няколко прашки и започна ... голямото чакане
чакам си. стрелям си с прашката и изведнъж
красавица
в следващите 2-3 часа успях да задържа рибоците пред себе си
и риболова продължи в сравнително добро темпоно най много оптимизъм, че има още живот в този изтърмъчен, измрежарен и т.н. язовир ми вдъхна ей този красавец
насладих се още малко на красивите гледки около мен, последва снимка за спомен
след това дойде време за раздяла
Рибките поеха бързо към дълбините, а аз... Аз, естествено, се прибрах усмихнат и доволен
