Да съхраним честта на Българското Риболовно Майсторство
Публикувано на: Нед Юни 19, 2011 11:44 am
Уважаеми колеги,
Пускам тая тема, без да съм сигурен дали тук и е мястото, омерзен от случващото се в последните години с описанията на техниките и терминологията при риболов в български условия и масовото чуждопоклонничество. То не остана една типично българска техника и една българска дума за тия работи. Всичко стана английско. От списания, вестници и телевизии изскачат нови линии, монтажи и техники, с впечатляващо английско име, описани от някой англичанин, французин, холандец и т.н. , а повечето от тия техники и линии много отдавна се прилагат от старите майстори в българския риболов.
То не са къпинги, дъбинги, туйчинги, пуйчинги, кастинги, тролинги, дроп шоти и т.н. и т.н. Също и туйстери, спинери, джигове и кво ли още не. Един български състезател по някакъв вид риболов описваше как бил „къпирал” в някакво състезание. Ай стига бе - даже и на пускането на рибата обратно във водата му викат рилийз , а на зарибяването – кастинг, ако не греша.
Даже има известна неяснота по въпроса за спининга. - като бях дете си спомням появата на първите спининг макари, а сега някои се тревожат защо при спининг - клатушките, силиконите и воблерите не се въртят, а други – защо тоягата била спининг пръчка. Чест прави само на мухарите, че мухарството все още не е станало флаинг или флай фишинг. Обаче в имената на мухите – почти няма българско – с изключение на джапанка и лайнарка и още малко други – не съм специалист по тоя риболов.
Наскоро във форума добронамерено ми обясниха, че влачката била тролинг, при положение, че у нас се влачи поне от 30 - 35 години, а може и от повече /поне за толкова аз знам/, а публикации у нас с използване на тоя термин има от петнайсетина години. Когато влачката не беше тролинг – никой не се хвалеше с три до пет риби, хванати за цял ден от трима души в една лодка и софиянци не трябваше да ходят до Ивайловград или Жребчево за тая работа..
Дори сред по-младите не се знае за „тупкането” или „помпането” от лодка или на дупка в леда - за хищник, само защото някой англичанин не го е описал и не му е дал английско име. Мисля, че ако тупкаш на силикон му викат „дроп шот”, ама не съм сигурен – казвам го за да разберат англопоклонниците – щото вече почти няма къде да го видят, а то е един от най-успешните методи, когато хищникът е в дълбокото. /В един филм на Белопопски за Щъркела, където се измъчиха с некви мижави костурчета на мормишка – в съседна лодка двама руснаци го разбиха костура на тупкане и трябваше тях да снимат – който го е гледал – те това е тупкането/
Та искам да кажа:
ПИЧОВЕ, ИЗПРАВЕТЕ ГОРДО ГЛАВИТЕ - НИЕ СЪЩО СМЕ МАЙСТОРИ НА РИБОЛОВА!
Я да ми дойдат тия англичани, дето все ги цитират, даже и световните им шампиони – на язовир Искър – да ги видиме колко струват, когато няма риба. Вярно - когато ври от риба наистина са добри, но това не значи, че и нашият риболов нищо не струва, та ни трябва те да ни просветлят.
Ето и няколко примера:
Един от собствениците на Веринско преди години ми разказа как на гьола тренирали националите по шаранджийски риболов, въоръжени с всички английски и френски извънземни технологии и оборудване, а някакъв местен старец, на двайсет метра от тях, с оборудване за трийсет кинта, хванал повече риба от всички в отбора взети заедно.
Мой приятел, български майстор на риболова, живя във Англия преди години и ми разказа, как на платен водоем разбил местните майстори на протеина, френските пуканки, трохи и царевици и всякакви тем подобни простотии – с най обикновен торняк от нашата риболовна традиция..
Преди време гледах по френската програма трима французи, представени като майстори на пъстървата в малки планински реки. Пълни леваци. Един или двама, след сто грешки, хванаха по една маломерна и си я прибраха, като коментираха, че тоя ден не кълвяла – само от това става ясно колко разбират. Децата у нас в Тетевенско, Благоевградско, Разложко, Кюстендилско и т.н. знаят повече за тоя риболов от тия пичове. Само защото техниката на конец или капрон не я знаят във Франция или Англия – затова все още няма име. Вероятно няма и да има – щото тъкъмите не струват пари
Всичко това се стимулира от вносители и търговци на тъкъми, захранки и стръв – щото като му турят някое английско име и нещото се продава на двойна и тройна цена. Даже продават и глина по три – пет кинта килото, щото само на едно място в света я имало – а нашенецът кълве ли кълве на тая работа. Самият аз преди години се прецаках и си купих мач пръчка – само за да установя, че неъм нерви да ги нанизвам проклетите водачи, а ползата в български условия е близка до нулата. Добре, че намерих друга жертва, та му я подарих и се отървах.
Някой да е чел описание на техниката да се държи влакното леко изпънато пред макарата от едната ръка – за регистриране на кълването и засичане? Няма да прочетете, щото някой трябва да продава фидерите.
Някой да е чел за употребата на житото, като стръв или подхранка? Няма и да прочетете – щото се купува за жълти стотинки. Ако знаеш как да го направиш – то е сто пъти по-добро за подхранване от белия червей и в река и в язовир, а при определени условия – и като стръв. Разбира се не говоря за това развареното в бурканчетата, което все още се продава тук там. Няма да прочетете и за хляба или качамака – като основа за захранката – по същите причини.
С казаното дотук не искам да отричам всички чужди методи – някои са доста успешни и у нас и е добре да се пробват. Това, за което надявам, е да се опитаме да запазим националното си достойнство на майстори на риболова и да използваме българските думи като захранване, зарибяване, помпане, влачка, въртящи блесни, клатушки и т.н., без да ни е страх, че ще ни се взривят в устите. Щото както е тръгнало – в скоро време и на капана в дънния шаранджийски риболов ще му викаме трапинг.
За съжаление форумите се използват предимно от по-младите пичове и рядко някой по-стар, като мен, успява с триста зора да се регистрира – от стотния опит. Та съветът ми към по-младите е: четете, образовайте се и опитвайте, обаче като отидете на някоя река или водоем – огледайте се за някой местен старец и го питайте може ли да го понаблюдавате – нерядко ще видите супер успешни методи, за които няма да прочетете никъде. Във всички случаи са и много евтини. Тия методи са на път да изпаднат в забвение и да изчезнат, а това не трябва да става.
Пускам тая тема, без да съм сигурен дали тук и е мястото, омерзен от случващото се в последните години с описанията на техниките и терминологията при риболов в български условия и масовото чуждопоклонничество. То не остана една типично българска техника и една българска дума за тия работи. Всичко стана английско. От списания, вестници и телевизии изскачат нови линии, монтажи и техники, с впечатляващо английско име, описани от някой англичанин, французин, холандец и т.н. , а повечето от тия техники и линии много отдавна се прилагат от старите майстори в българския риболов.
То не са къпинги, дъбинги, туйчинги, пуйчинги, кастинги, тролинги, дроп шоти и т.н. и т.н. Също и туйстери, спинери, джигове и кво ли още не. Един български състезател по някакъв вид риболов описваше как бил „къпирал” в някакво състезание. Ай стига бе - даже и на пускането на рибата обратно във водата му викат рилийз , а на зарибяването – кастинг, ако не греша.
Даже има известна неяснота по въпроса за спининга. - като бях дете си спомням появата на първите спининг макари, а сега някои се тревожат защо при спининг - клатушките, силиконите и воблерите не се въртят, а други – защо тоягата била спининг пръчка. Чест прави само на мухарите, че мухарството все още не е станало флаинг или флай фишинг. Обаче в имената на мухите – почти няма българско – с изключение на джапанка и лайнарка и още малко други – не съм специалист по тоя риболов.
Наскоро във форума добронамерено ми обясниха, че влачката била тролинг, при положение, че у нас се влачи поне от 30 - 35 години, а може и от повече /поне за толкова аз знам/, а публикации у нас с използване на тоя термин има от петнайсетина години. Когато влачката не беше тролинг – никой не се хвалеше с три до пет риби, хванати за цял ден от трима души в една лодка и софиянци не трябваше да ходят до Ивайловград или Жребчево за тая работа..
Дори сред по-младите не се знае за „тупкането” или „помпането” от лодка или на дупка в леда - за хищник, само защото някой англичанин не го е описал и не му е дал английско име. Мисля, че ако тупкаш на силикон му викат „дроп шот”, ама не съм сигурен – казвам го за да разберат англопоклонниците – щото вече почти няма къде да го видят, а то е един от най-успешните методи, когато хищникът е в дълбокото. /В един филм на Белопопски за Щъркела, където се измъчиха с некви мижави костурчета на мормишка – в съседна лодка двама руснаци го разбиха костура на тупкане и трябваше тях да снимат – който го е гледал – те това е тупкането/
Та искам да кажа:
ПИЧОВЕ, ИЗПРАВЕТЕ ГОРДО ГЛАВИТЕ - НИЕ СЪЩО СМЕ МАЙСТОРИ НА РИБОЛОВА!
Я да ми дойдат тия англичани, дето все ги цитират, даже и световните им шампиони – на язовир Искър – да ги видиме колко струват, когато няма риба. Вярно - когато ври от риба наистина са добри, но това не значи, че и нашият риболов нищо не струва, та ни трябва те да ни просветлят.
Ето и няколко примера:
Един от собствениците на Веринско преди години ми разказа как на гьола тренирали националите по шаранджийски риболов, въоръжени с всички английски и френски извънземни технологии и оборудване, а някакъв местен старец, на двайсет метра от тях, с оборудване за трийсет кинта, хванал повече риба от всички в отбора взети заедно.
Мой приятел, български майстор на риболова, живя във Англия преди години и ми разказа, как на платен водоем разбил местните майстори на протеина, френските пуканки, трохи и царевици и всякакви тем подобни простотии – с най обикновен торняк от нашата риболовна традиция..
Преди време гледах по френската програма трима французи, представени като майстори на пъстървата в малки планински реки. Пълни леваци. Един или двама, след сто грешки, хванаха по една маломерна и си я прибраха, като коментираха, че тоя ден не кълвяла – само от това става ясно колко разбират. Децата у нас в Тетевенско, Благоевградско, Разложко, Кюстендилско и т.н. знаят повече за тоя риболов от тия пичове. Само защото техниката на конец или капрон не я знаят във Франция или Англия – затова все още няма име. Вероятно няма и да има – щото тъкъмите не струват пари
Всичко това се стимулира от вносители и търговци на тъкъми, захранки и стръв – щото като му турят някое английско име и нещото се продава на двойна и тройна цена. Даже продават и глина по три – пет кинта килото, щото само на едно място в света я имало – а нашенецът кълве ли кълве на тая работа. Самият аз преди години се прецаках и си купих мач пръчка – само за да установя, че неъм нерви да ги нанизвам проклетите водачи, а ползата в български условия е близка до нулата. Добре, че намерих друга жертва, та му я подарих и се отървах.
Някой да е чел описание на техниката да се държи влакното леко изпънато пред макарата от едната ръка – за регистриране на кълването и засичане? Няма да прочетете, щото някой трябва да продава фидерите.
Някой да е чел за употребата на житото, като стръв или подхранка? Няма и да прочетете – щото се купува за жълти стотинки. Ако знаеш как да го направиш – то е сто пъти по-добро за подхранване от белия червей и в река и в язовир, а при определени условия – и като стръв. Разбира се не говоря за това развареното в бурканчетата, което все още се продава тук там. Няма да прочетете и за хляба или качамака – като основа за захранката – по същите причини.
С казаното дотук не искам да отричам всички чужди методи – някои са доста успешни и у нас и е добре да се пробват. Това, за което надявам, е да се опитаме да запазим националното си достойнство на майстори на риболова и да използваме българските думи като захранване, зарибяване, помпане, влачка, въртящи блесни, клатушки и т.н., без да ни е страх, че ще ни се взривят в устите. Щото както е тръгнало – в скоро време и на капана в дънния шаранджийски риболов ще му викаме трапинг.
За съжаление форумите се използват предимно от по-младите пичове и рядко някой по-стар, като мен, успява с триста зора да се регистрира – от стотния опит. Та съветът ми към по-младите е: четете, образовайте се и опитвайте, обаче като отидете на някоя река или водоем – огледайте се за някой местен старец и го питайте може ли да го понаблюдавате – нерядко ще видите супер успешни методи, за които няма да прочетете никъде. Във всички случаи са и много евтини. Тия методи са на път да изпаднат в забвение и да изчезнат, а това не трябва да става.
