Кеф ти Дунав, Марица и Росица
Публикувано на: Нед Юни 19, 2011 1:05 pm
След 10 години премеждия в странство и риболовни подвизи в страната на Обама, най-после си дойде на гости Любака. Невероятен пич, душа-човек. На такъв гост се полага подобаващо посрещане и затова е следващия разказ - за риби, разходки и срещи с приятели.
Вторник вечерта с Митко Тодоров, дошъл специално за срещата и Любака излязохме до Реката. Половихме бели рибки каквито дал късмета. Не можахме да останем до късно, въпреки силната активност след здрачаване, защото имаше обявен "общ сбор" на маса.
"Ей, за едната снимка ще зяносаме хайванчето" - смее се Любчо и бърза да пусне рибката...
Бях си нарекъл да почерпя госта с дунавска риба и една 60 см зъбатка не закъсня да се отчете на въдицата ми...
Туистерче със 17-грамова глава си хареса рибката...
... а за целите на масата извадих дамаджанката с отлежала кайсиева.
Няколко дни по-късно Русенска ядка - Росен Велев, Павел Пантев - Шаман, Любака и аз потеглихме в 3:00 през нощта за поредния кръг от клубната спининг лига. Подранихме малко, но пък успяхме да огледаме обстановката. Времето - тихо и слънчево, Марица беше в летен режим със среднониско ниво и бистрота. В близост до брега щъкаха дребни кленчета, а под моста няколко пъти подгони хищник. Докато настройваше такъма, Шамана успя да улови кефал с цикада. Това бе и причината още със старта да се ориентирам в тази посока.
След половин час упорство без резултат, започнах да слизам по течението, като сменях големината, цвета на примамките и техниките на водене. Скоро улових мерен кефал с двуграмово жълто кренкче на задържане в струята близо до брега. В този момент се обади Любака и разбрах, че надолу има извадени едър распер и кленове. Стана ми ясно, че ултралайтови примамки успех няма да постигна. Започнах да облавям с по-сериозни блесни, цикади и воблери, но преди мен вече бяха минали доста колеги, видимо по утъпканите подстъпи към брега.
В началото на голям чакълест разлив се разговорихме с Митко Пеев, който беше уловил страхотен килограмов кефал. Мястото беше перспективно, с издадена плитчина в горния край създаваща обратно течение и последващи дълбочини. Сондирах с тежък джиг грунта, беше чист и реших да търся рибата близо до дъното. Най подходящ за целта беше 10 гр / 50-мм кренк със стабилна игра в течение и газене около двата метра. Лових с UL въдица за стийлхед 2.90 м, 2-10 гр, 18-либрово 8-жилно влакно със сечение 0.20 мм и макара 3000 с голяма шпула, което ми позволяваше да замятам с лекота 50 м с този воблер.
Около 11 ч, над моята позиция подгони едра риба. Подадох близо до точката без резултат и я потърсих с "ветрило" по часовника. На "1:30" в силната струя и дистанция около 35 м удари. Въдицата за миг се сгъна и пое атаката без да се развие аванс. В следващите минути рибата се мъчеше с неистови пориви да се обърне, показа плавник над водата, но успях да я задържа на място. Изтеглянето срещу течението на толкова тежък и силен распер беше рисково, затова охлабих леко аванса и се придвижих до "траверс". Започнах постепенно да го изтеглям, в плиткото до брега имаше последни опити да се освободи и накрая успях да го взема с ръка.
Чудесен трофеен распер, 80 см/5.360 кг
Успешната примамка
По пътя обратно отскочихме до една планинска рекичка.
След убийствения пек в равнината, чистият хладен въздух и студената вода бяха като в райски кът.
За няколко часа потърсихме и рибките, а такива не липсваха.
Вместо пъстърва силикончето пое дебел 30 см клен.
Привечер риболовното приключение завърши на р. Росица. Притихнала, поизбистрена и пълна с живот. За час преди мръкване улових няколко дребни кленчета и един 31-сантиметров бабанко, за който не остана мощ в батериите. Така, както отмалели, без сили от дългия изпълнен с емоции и адреналин ден бяхме и ние...
До скоро, Любчо, да си дойдеш пак! Кеф ти Дунав, Марица и Росица!
Вторник вечерта с Митко Тодоров, дошъл специално за срещата и Любака излязохме до Реката. Половихме бели рибки каквито дал късмета. Не можахме да останем до късно, въпреки силната активност след здрачаване, защото имаше обявен "общ сбор" на маса.
"Ей, за едната снимка ще зяносаме хайванчето" - смее се Любчо и бърза да пусне рибката...
Бях си нарекъл да почерпя госта с дунавска риба и една 60 см зъбатка не закъсня да се отчете на въдицата ми...
Туистерче със 17-грамова глава си хареса рибката...
... а за целите на масата извадих дамаджанката с отлежала кайсиева.
Няколко дни по-късно Русенска ядка - Росен Велев, Павел Пантев - Шаман, Любака и аз потеглихме в 3:00 през нощта за поредния кръг от клубната спининг лига. Подранихме малко, но пък успяхме да огледаме обстановката. Времето - тихо и слънчево, Марица беше в летен режим със среднониско ниво и бистрота. В близост до брега щъкаха дребни кленчета, а под моста няколко пъти подгони хищник. Докато настройваше такъма, Шамана успя да улови кефал с цикада. Това бе и причината още със старта да се ориентирам в тази посока.
След половин час упорство без резултат, започнах да слизам по течението, като сменях големината, цвета на примамките и техниките на водене. Скоро улових мерен кефал с двуграмово жълто кренкче на задържане в струята близо до брега. В този момент се обади Любака и разбрах, че надолу има извадени едър распер и кленове. Стана ми ясно, че ултралайтови примамки успех няма да постигна. Започнах да облавям с по-сериозни блесни, цикади и воблери, но преди мен вече бяха минали доста колеги, видимо по утъпканите подстъпи към брега.
В началото на голям чакълест разлив се разговорихме с Митко Пеев, който беше уловил страхотен килограмов кефал. Мястото беше перспективно, с издадена плитчина в горния край създаваща обратно течение и последващи дълбочини. Сондирах с тежък джиг грунта, беше чист и реших да търся рибата близо до дъното. Най подходящ за целта беше 10 гр / 50-мм кренк със стабилна игра в течение и газене около двата метра. Лових с UL въдица за стийлхед 2.90 м, 2-10 гр, 18-либрово 8-жилно влакно със сечение 0.20 мм и макара 3000 с голяма шпула, което ми позволяваше да замятам с лекота 50 м с този воблер.
Около 11 ч, над моята позиция подгони едра риба. Подадох близо до точката без резултат и я потърсих с "ветрило" по часовника. На "1:30" в силната струя и дистанция около 35 м удари. Въдицата за миг се сгъна и пое атаката без да се развие аванс. В следващите минути рибата се мъчеше с неистови пориви да се обърне, показа плавник над водата, но успях да я задържа на място. Изтеглянето срещу течението на толкова тежък и силен распер беше рисково, затова охлабих леко аванса и се придвижих до "траверс". Започнах постепенно да го изтеглям, в плиткото до брега имаше последни опити да се освободи и накрая успях да го взема с ръка.
Чудесен трофеен распер, 80 см/5.360 кг
Успешната примамка
По пътя обратно отскочихме до една планинска рекичка.
След убийствения пек в равнината, чистият хладен въздух и студената вода бяха като в райски кът.
За няколко часа потърсихме и рибките, а такива не липсваха.
Вместо пъстърва силикончето пое дебел 30 см клен.
Привечер риболовното приключение завърши на р. Росица. Притихнала, поизбистрена и пълна с живот. За час преди мръкване улових няколко дребни кленчета и един 31-сантиметров бабанко, за който не остана мощ в батериите. Така, както отмалели, без сили от дългия изпълнен с емоции и адреналин ден бяхме и ние...
До скоро, Любчо, да си дойдеш пак!
Кеф ти Дунав, Марица и Росица!
