700 000 рибки с нов дом
Публикувано на: Съб Юли 02, 2011 6:47 pm
Приказка за един язовир
Сигурно много от вас знаят яз. "Студен кладенец".
Много хора са прекарвали незабравими часове по прекрасните му брегове, захласнати от сините води в които се отразяват белите сенки на перестите облаци:
и подобните на кръстове отражения на кръжащите високо в небето орли:
или свежата зеленина покрила околните хълмове по която чат пат се мярка жълтия силует на сръндак или елен от близкото еленово стопанство.
.
Големите шарани и сомове бяха ежедневие и с пренебрежение гледахме на "плебейските" каракуди и бабушки,които бяха ценни само като стръв за едрите бели риби, от който язовира бъкаше.
Смутните години на прехода и "свободията" на последвалата "демокрация" обаче почти унищожиха това рибно богатство и за нас клетите рибари останаха само красивите гледки и "плебейските" риби.
Хората дълги години чакаха държавата да предприеме нещо и да спре вандалските изстъпления, но напразно.
Малко по малко в главите на хората взе да се прокрадва мисълта, че ако не си помогнат сами няма кой да им помогне. (Помните оная приказка за Неволята, нали?)
И ето че тук стигаме до събитията породили излиянията ми в тези редове.
Малка група хора се нагърбиха с мисията да опазват живота в язовира и да влеят нови сили на изнемогващите риби.
Ловния надзирател от Еленовото стопанство Христо Христов отдавна обикаля с личната си лодка и събира бракониерските мрежи из целия язовир.
Но знаеики, че това е само капка в морето започва да влага всичките си усилия за провеждане на една зарибителна кампания.
На тези усилия откликва президента на фирма "Уницем" Костадин Василев. С негова помощ и със съдействието на ДУ Студен кладенец се събира необходимата сума за най-мащабното зарибяване на язовира в последните 15 години.
Рано сутринта групата вече е в развъдника, подготвена за закупуването и пренасянето на рибетата в новия им дом:
Скоро грибът е пуснат:
Малките шаранчета са готови за преместването им във водоноската:
явно се чувстват добре:
Общо 500 000 шаранчета успешно са натоварени в бидоните:
Време е да се преместим вътре в стопанството, където в специалните вани ни очакват и другите бъдещи жители на язовира:
скоро 200 000 толстолобчета са разпределени в чувалите с въздух:
Време е да се насочим и към последната дестинация за този ден. А именно новия дом на мъниците. Яз. "Студен кладенец"
На брега, уморени, но усмихнати ни очакват хората от ИАРА Кърджали.
Скоро разбираме на какво се дължат усмивките на лицата им и умората в очите.
Снощи са имали тежка акция и след дълго причакване, едва към четири часа сутринта са успели да заловят нагла бракониерска група от Хасково и Димитровград в момента на излизането им от язовира, с натоварените на лодките над 500 метра мрежи.
Време е рибките да се запознаят с широките води на язовира:
Христо грижливо поставя кофите в лодката:
Време е за пускане:
Нека пожелаем На добър път и Бързо порастване на мъниците:
Усмивките на лицата на присъстващите красноречиво говорят за чувствата в гърдите им. Радост, гордост, а и притеснения за бъдещето на рибетата се борят в сърцата.
Все пак те се заканват още по-ревностно да пазят язовира и се заричат скоро пак да имаме повод да се съберем на брега на язовира за ново зарибяване.
А после... както и в другите приказки, така и в тази...
"...три дни яли пили и се веселили. И аз бях там и ядох, пих, по брадата ми тече, в устата ми нищо не потече"…”
Сигурно много от вас знаят яз. "Студен кладенец".
Много хора са прекарвали незабравими часове по прекрасните му брегове, захласнати от сините води в които се отразяват белите сенки на перестите облаци:
и подобните на кръстове отражения на кръжащите високо в небето орли:
или свежата зеленина покрила околните хълмове по която чат пат се мярка жълтия силует на сръндак или елен от близкото еленово стопанство.
.Големите шарани и сомове бяха ежедневие и с пренебрежение гледахме на "плебейските" каракуди и бабушки,които бяха ценни само като стръв за едрите бели риби, от който язовира бъкаше.
Смутните години на прехода и "свободията" на последвалата "демокрация" обаче почти унищожиха това рибно богатство и за нас клетите рибари останаха само красивите гледки и "плебейските" риби.
Хората дълги години чакаха държавата да предприеме нещо и да спре вандалските изстъпления, но напразно.
Малко по малко в главите на хората взе да се прокрадва мисълта, че ако не си помогнат сами няма кой да им помогне. (Помните оная приказка за Неволята, нали?)
И ето че тук стигаме до събитията породили излиянията ми в тези редове.
Малка група хора се нагърбиха с мисията да опазват живота в язовира и да влеят нови сили на изнемогващите риби.
Ловния надзирател от Еленовото стопанство Христо Христов отдавна обикаля с личната си лодка и събира бракониерските мрежи из целия язовир.
Но знаеики, че това е само капка в морето започва да влага всичките си усилия за провеждане на една зарибителна кампания.
На тези усилия откликва президента на фирма "Уницем" Костадин Василев. С негова помощ и със съдействието на ДУ Студен кладенец се събира необходимата сума за най-мащабното зарибяване на язовира в последните 15 години.
Рано сутринта групата вече е в развъдника, подготвена за закупуването и пренасянето на рибетата в новия им дом:
Скоро грибът е пуснат:
Малките шаранчета са готови за преместването им във водоноската:
явно се чувстват добре:
Общо 500 000 шаранчета успешно са натоварени в бидоните:
Време е да се преместим вътре в стопанството, където в специалните вани ни очакват и другите бъдещи жители на язовира:
скоро 200 000 толстолобчета са разпределени в чувалите с въздух:
Време е да се насочим и към последната дестинация за този ден. А именно новия дом на мъниците. Яз. "Студен кладенец"
На брега, уморени, но усмихнати ни очакват хората от ИАРА Кърджали.
Скоро разбираме на какво се дължат усмивките на лицата им и умората в очите.
Снощи са имали тежка акция и след дълго причакване, едва към четири часа сутринта са успели да заловят нагла бракониерска група от Хасково и Димитровград в момента на излизането им от язовира, с натоварените на лодките над 500 метра мрежи.
Време е рибките да се запознаят с широките води на язовира:
Христо грижливо поставя кофите в лодката:
Време е за пускане:
Нека пожелаем На добър път и Бързо порастване на мъниците:
Усмивките на лицата на присъстващите красноречиво говорят за чувствата в гърдите им. Радост, гордост, а и притеснения за бъдещето на рибетата се борят в сърцата.
Все пак те се заканват още по-ревностно да пазят язовира и се заричат скоро пак да имаме повод да се съберем на брега на язовира за ново зарибяване.
А после... както и в другите приказки, така и в тази...
"...три дни яли пили и се веселили. И аз бях там и ядох, пих, по брадата ми тече, в устата ми нищо не потече"…”
Кога това ще стане в Плевенският регион?
