Като заваля дъжд, та цяла неделя!
Публикувано на: Нед Юли 03, 2011 8:15 am
И така, след една фантастична седмица в Гърция, реших вчера да навестя ловните полета по реката. Както винаги, има предисловие, но този път ще взема да го поорежа:
“В петък вечер, звъня на френд оф майн, той вика - аре брат ми, тръгваме утре в 9, на другия ден, демек вчера – ставам аз рано, рано – пия кафе (но сам, а не като се пее в една песен “А ние с Боби двамата пием кафе”), чакам да стане 9 и междувременно си поглеждам телефона, имам масаж в които ми се съобщава, че колегата имал ангажимент и демек, абе с две думи, тръгвам сам от точка А. След час слаломиране, пристигам в точка Б. Спускам се по обраслата с коприва пътечка и спирам със затаен дъх пред доста бистрата и маловодна река. Заслушан във веселото чуруликане на птичките и съзерцавайки две пощещи се на отсрещния бряг диви патки, завръзвам трескаво един триграмов плуващ и мятам отсреща ... Така десетина пъти, без никакъв видим резултат. Почва едно сменяне на примамки, абе не си е работа. По едно време чувам стъпки зад мен и се обръщам да погледна кой се приближава?
Местен рибар, дънаджия, с който се запознах пак на това място преди година. Вика ми – къде си бе колега, ела да ти покажа на телефона какво извадих миналата седмица (но след Лакатник). Гледам аз и не вярвам на очите си, кефалюга 3 кг., 69 см., на ручейник!
Такъв кефал не бях виждал до сега дори на снимка – щяла да излезе публикация в следващия брой на едно известно списание за риболов. Докато си разказваме разни лакърдии, реших да пробвам на блесна. Взех си преди време едни ситни мепсове, много шарени – зелена, синя, електриково жълта, бяло/синя и по средата розова черта и именно с последната почвам. Още на второто хвърляне последва удар и излезе едно трийсетина сантиметрово кленче. После закачих една жълта на червени точки с която извадих 3 по около 25 см. Пробвах и на бяла с черни точки, но нищо. Колегата предложи да ме води над моста – имало дебел бързей, та и там да опитам. Речено-сторено! Преди да слезем там обаче, погледнахме от моста. Викам си, я да метна от тук – закачих едно продълговато дребосъче с много готина игра и щом цопна до подпората на моста завъртях един оборот, но само толкова, видях как от дълбокото някаква сянка се стрелна нагоре и веднага удари, закачи се и почна да се мята бясно над водта наляво и надясно. От моста видимостта е перфектна и даже спрях да навивам (натегнах аванса, ама не става – рибата много тежка, пръчката се сгъна буквално на две), само гледаме с колегата онова животно – как се мендахерца и плиска. Такъв кеф беше, че цяла вечност можех да си седя така с огъната над парапета на моста въдица и да съзерцавам рибока. Повече от пет минути се опитвах да го изтегля нагоре, обаче никакъв шанс. Колегата ми вика, чакай да слеза долу, а аз да го довлача до брега и така да го извадим, но аз категорично отказах тази операция, така или иначе пускам всички риби обратно, и не ми трябва да го изваждаме по този начин. Помолих го да извади телефона от чантата ми и щракне няколко фотоса – с едната ръка държа играещата и огънала се до неузнаваемост пръчка, а с другата му показвам как да снима ... хора минават по моста и зяпат сеир. Накрая натегнах авасна докрай и започнах да навивам много бавно (макарето е с размер 1000). Цялата пръчка трепереше, а откъм водачите се носеше адско скърцане от триенето. Най-накрая с 300 зора успях да го изкарам. Кефалюгата беше малко по-къс от три педи, но не мога да кажа колко тежеше, предполагам около кило и половина – беше с много тъмен гръб и сиво-бял корем, перките му бяха тъмно-сиви, а главата ... огромна с две лъскави и изблещени очища. Такъв кефал още не бях хващал – направо се размазах. Полюбувахме му се, но трябваше бързо да го пуснем обратно – ако трябше да слизам с него под моста, можеше и да умре, за това се наложи да го пусна от горе. Слава Богу, се приводни добре и веднада се стрелна в дълбокото. Много ми беше готинско и макар че следващите риби, които хванах в последствие в дебелия бързей под моста, не бяха с такива параметри, пак си изкарах запомнящо се. Много ми се иска да кача и малко снимки, но компа ми се прецака и не мога да качвам изображения на сървър. Постоянно дава някакви грешки, скоро ще сменям хапаратурата, а и интернет доставчика също.
“В петък вечер, звъня на френд оф майн, той вика - аре брат ми, тръгваме утре в 9, на другия ден, демек вчера – ставам аз рано, рано – пия кафе (но сам, а не като се пее в една песен “А ние с Боби двамата пием кафе”), чакам да стане 9 и междувременно си поглеждам телефона, имам масаж в които ми се съобщава, че колегата имал ангажимент и демек, абе с две думи, тръгвам сам от точка А. След час слаломиране, пристигам в точка Б. Спускам се по обраслата с коприва пътечка и спирам със затаен дъх пред доста бистрата и маловодна река. Заслушан във веселото чуруликане на птичките и съзерцавайки две пощещи се на отсрещния бряг диви патки, завръзвам трескаво един триграмов плуващ и мятам отсреща ... Така десетина пъти, без никакъв видим резултат. Почва едно сменяне на примамки, абе не си е работа. По едно време чувам стъпки зад мен и се обръщам да погледна кой се приближава?
Местен рибар, дънаджия, с който се запознах пак на това място преди година. Вика ми – къде си бе колега, ела да ти покажа на телефона какво извадих миналата седмица (но след Лакатник). Гледам аз и не вярвам на очите си, кефалюга 3 кг., 69 см., на ручейник!
Такъв кефал не бях виждал до сега дори на снимка – щяла да излезе публикация в следващия брой на едно известно списание за риболов. Докато си разказваме разни лакърдии, реших да пробвам на блесна. Взех си преди време едни ситни мепсове, много шарени – зелена, синя, електриково жълта, бяло/синя и по средата розова черта и именно с последната почвам. Още на второто хвърляне последва удар и излезе едно трийсетина сантиметрово кленче. После закачих една жълта на червени точки с която извадих 3 по около 25 см. Пробвах и на бяла с черни точки, но нищо. Колегата предложи да ме води над моста – имало дебел бързей, та и там да опитам. Речено-сторено! Преди да слезем там обаче, погледнахме от моста. Викам си, я да метна от тук – закачих едно продълговато дребосъче с много готина игра и щом цопна до подпората на моста завъртях един оборот, но само толкова, видях как от дълбокото някаква сянка се стрелна нагоре и веднага удари, закачи се и почна да се мята бясно над водта наляво и надясно. От моста видимостта е перфектна и даже спрях да навивам (натегнах аванса, ама не става – рибата много тежка, пръчката се сгъна буквално на две), само гледаме с колегата онова животно – как се мендахерца и плиска. Такъв кеф беше, че цяла вечност можех да си седя така с огъната над парапета на моста въдица и да съзерцавам рибока. Повече от пет минути се опитвах да го изтегля нагоре, обаче никакъв шанс. Колегата ми вика, чакай да слеза долу, а аз да го довлача до брега и така да го извадим, но аз категорично отказах тази операция, така или иначе пускам всички риби обратно, и не ми трябва да го изваждаме по този начин. Помолих го да извади телефона от чантата ми и щракне няколко фотоса – с едната ръка държа играещата и огънала се до неузнаваемост пръчка, а с другата му показвам как да снима ... хора минават по моста и зяпат сеир. Накрая натегнах авасна докрай и започнах да навивам много бавно (макарето е с размер 1000). Цялата пръчка трепереше, а откъм водачите се носеше адско скърцане от триенето. Най-накрая с 300 зора успях да го изкарам. Кефалюгата беше малко по-къс от три педи, но не мога да кажа колко тежеше, предполагам около кило и половина – беше с много тъмен гръб и сиво-бял корем, перките му бяха тъмно-сиви, а главата ... огромна с две лъскави и изблещени очища. Такъв кефал още не бях хващал – направо се размазах. Полюбувахме му се, но трябваше бързо да го пуснем обратно – ако трябше да слизам с него под моста, можеше и да умре, за това се наложи да го пусна от горе. Слава Богу, се приводни добре и веднада се стрелна в дълбокото. Много ми беше готинско и макар че следващите риби, които хванах в последствие в дебелия бързей под моста, не бяха с такива параметри, пак си изкарах запомнящо се. Много ми се иска да кача и малко снимки, но компа ми се прецака и не мога да качвам изображения на сървър. Постоянно дава някакви грешки, скоро ще сменям хапаратурата, а и интернет доставчика също.
!
