JULY MORNING
Публикувано на: Чет Юли 07, 2011 1:04 am
Oт поне 20 години се каня да си устроя „July morning”, нo все нещо не се получава. Май напрегнато живея... кога излетя това време 
.. Такива мисли ми върти в главата дежурната предриболовна безсъница в нощта на 30 юни срещу 1юли т.г. Предриболовна, защото изгрева на язовир Искър, от последния ми юнски излет провокира твърдото ми решение- на Първи юли съм на „July morning” с приятели на язовира - рок и риба От всичките ми мераци, риболова и рока се оказаха най- устойчиви 
.Леко съм позаспал , когато вратите и прозорците сякаш оживяха и злобно се разтракаха. Скачам да овладявам положението, затварям наред, поглеждам навън и първоначално помислих, че сме първи март, а не първи юли 
.Мощен вятър, остър дъжд и студ 
. Май ще посрещаме, не July morning, а Stormbringer (Буреносец)– сещам се за едноименния хит на Deep Purple. „Дано другите не се откажат.., то спането явно няма да го бъде, вече е 03.30 , я да се гмуркам в бурята”- мисля си догато тихо се изсулвам от къщи. Минавам покрай колата на Кърцата, и отвътре нещо се размърда: ” Мислех, че ще се откажеш…”- отбелязва недоверието си Кърцата... Новороденият му наследник, вероятно също е имал предриболовна треска, оревал е околността и е прогонил тати Кърца да дреме и да чака в колата. Тръгваме с двете коли, защото плановете на Кърцата за днешния риболов са по- краткосрочни от моите.Звънвам на Иван- ако се е отказал поне да го събудя 
. Не само, че не се е отказал, но вече е в колата, като даже е навил и жена си да тръгне с него 
. Събрахме се 
! – На OMV-то на Горубляне за по бързо кафе и газ в нощта към заветната цел!
Някъде след Щърка сякаш попадаме в друг климатичен пояс- тихо, свежо, тъмнината леко се пропуква. Пропуква се, ама направо си е тъмно, слагам начелника, за да оцеля пътеката и пак не успявам на 100%.
Кърцата си сръбва кафенцето на брега в мрака, а междувременно всеки вади пликове с какви ли не захранки и добавки и започва трескаво бъркане и пребъркване. Иван и Кърцата водят ожесточен теологичен спор ”За и против хляба в захранката”
. На диаметрално противоположни позиции са, но все пак трохите на 2-3 хляба се включиха в рецептата .Захранваме, разпъваме основните оръжия- аз и Иван директните, а Кърцата -всеприложимото си боло.
И тогава някой забеляза изгрева Величествено
Иван подгря атмосферата с великото парче на Uriah heep и се изкефихме максимално!Да живее рока и лятото!
Когато хипарските ни страсти позатихнаха, се разгоряха рибарските.
Токущо хвърлил въдицата си, Кърцата засече късо и кордата му започна да чертае дълги диаграми върху иделно гладката повърхност на водата. Болото е сгънато максимално, физиономията му изразява доволство и не след дълго търкулна това тавище в кепа си „Леле, ако сме ги събрали всичките такива-а!” 
- настървихме се вкупом. …. Разплацикахме ли се повече, случайна ли беше тази , но серия от подобни тави не направихме. За компенсация, 300- 700 грамовите платики си взимаха редовно , но мноого плахо. Изтекоха ни очите по едва забележимите отклонения на плувките.В едно затишие между сериите разпънах фидера на къс повод и пуканка- идея заимствана от любезни съфорумци. Не след дълго пръчката се разтресе, засечка и …приятна тежест. В плиткажа видях гигантска( поне така ми се стори) каракуда, която се откачи и ми махна с опашка за сбогом в момента когато посегнах за кепа.Трескаво зареждам фидера отново и си разсъждавам наум, защо и каракудата вече стана рядка риба? По метода на Бен Търпин –разногледия, с едното око следя плувката, а с другото върха на фидера 
. Активността на рибата е голяма , Кърцата и Иван скубят прилични платики със завидно темпо. Фидера отново се разтресе – засечка и пак тежко, но някак си по -мързеливо тежко.
Чух позабравената мелодия на аванса и въпреки, че нямах съмнение, че е платика , бях приятно изненадан когато блесна в плиткажа и изпълни обема на кепа.
А забележителното на тази снимка не е ,че съм хванал голяма риба, а пълното отсъствие, незаинтересованост и непричастност на Кърцата към паметното събитие .С фидера повече успехи нямах 
- пуканките много често падаха от куката( N12), не съм сигурен , че действам правилно, ще съм благодарен на пояснителни ЛС от майстори- фидеристи. Към 8 часа дойдоха още двама колеги от квотата на Иван, които заложиха на дънния риболов и бързо заковаха каракуда-килограмка. Малко след тях пристигна и Валери-1 от моята приятелска квота.По метода „проба- грешка ’’той изпробва всички възможни начини по които не може да се хване риба, така че следващия път ще ги разкърти .
Но какво се случва вляво от мен? Кърцата е влезнал в някаква бясна серия и зеленото му боло е перманентно в дъговидна форма. Някак си успява да отсее дребосъка и под 300 грамки не пада. Подсказа ми тайната на успеха:”Кастерите!” Подпуках ги и аз . Иван също скубе, но грозен звук прекъсна устрема му Подозренията му, че осмицата е напукана и е с преброено време се оказаха верни- при поредната засечка второто коляно след дръжката изтрещя.. 
И той премина на боло.
В разгара на платиченото шоу, откъм широкото на язовира с омразното за всеки рибар виене влетя скутер теглещ някакъв червенокос скиор и подобни на него тинейджъри- чужденци по седалките Първоначално помислиха, че възгласите от брега са поздравления за "добре дошли' и възхита от скиорските им умения, защото дружески ни помахаха, а скиора започна да прави врътки, чупки и скокчета. Скоро обаче осъзнаха, че поздравите са адресирани до майките им
и дали защото им хареса или напротив, скъсиха разстоянието до брега 
. Яки вълни обърнаха живарници, кепове, стойки и сложиха временно край на риболова . С приближаването си, обаче, скутера влезе в обсега на прашките ни и мощен преграден огън го принуди с мръсна газ и клаксон да заеме средата на залива . И така поне 2 часа до обяд, кратка почивка и още толкова след обяд. Направо се чудя как някой полудял военен пенсионер , все още не е свалил с пистолета си случаен нахалник от скутера, но ако не се вразумят или не забранят влизането на скутери в заливите, гаранция, че ще се случи .
Кърцата така и така си имаше работа, събра си багажа към 11 часа, задели няколко парчета за тъщата, релийзна останалите и се омете.
Риболова продължи с променливо темпо. Спряхме да се дразним от скутера, приехме го като част от пейзажа, дори спряхме да ги псуваме.Денят си минаваше в закачки, смешки, бъзици, биричка и кратки превалявания Когато платиките се отдръпваха хващахме инцидентни баби, кленчета, костури, уклей, Иван заби един скобар . На дънато потегли една сулка, друга се заби в закачка и скъса.
Привечер дойде и Валери-2, пак от моята приятелска квота. Тръгнал човекът на рожден ден на Боровец, но слезе с едно боло уж да ни види и поостана за час, скубна 5-6 платики както си беше с банкетските дрехи, обяви че искрено ни завижада и замина да се мъчи на банкета
Към 19 часа най-накрая захранката свърши и кълването спря. Настройвахме се за тръгване, чакахме „затварянето”, когато Валери-1 измъкна отнякъде към 200 гр. бели. С прашките наситихме пространството около плувките с гадинките и се започна финалната серия за „голямото затваряне” докъм 19.30 до пълното изчерпване на стръв и захранка.Супер кеф!
След задължителната оборка, изчистихме по 5-6 риби на място, а останалите релийзнахме.
Качихме багажа до колите и се върнахме да се полюбуваме на залеза, за чието представление слънцето отново изплува от облаците.
"Трябва някой да възпее и July evening" говоря си сам и си слушам рок в колата по пътя към София, щастливо уморен
Ще се върнем!!
.. Такива мисли ми върти в главата дежурната предриболовна безсъница в нощта на 30 юни срещу 1юли т.г. Предриболовна, защото изгрева на язовир Искър, от последния ми юнски излет провокира твърдото ми решение- на Първи юли съм на „July morning” с приятели на язовира - рок и риба От всичките ми мераци, риболова и рока се оказаха най- устойчиви .Леко съм позаспал , когато вратите и прозорците сякаш оживяха и злобно се разтракаха. Скачам да овладявам положението, затварям наред, поглеждам навън и първоначално помислих, че сме първи март, а не първи юли .Мощен вятър, остър дъжд и студ . Май ще посрещаме, не July morning, а Stormbringer (Буреносец)– сещам се за едноименния хит на Deep Purple. „Дано другите не се откажат.., то спането явно няма да го бъде, вече е 03.30 , я да се гмуркам в бурята”- мисля си догато тихо се изсулвам от къщи. Минавам покрай колата на Кърцата, и отвътре нещо се размърда: ” Мислех, че ще се откажеш…”- отбелязва недоверието си Кърцата... Новороденият му наследник, вероятно също е имал предриболовна треска, оревал е околността и е прогонил тати Кърца да дреме и да чака в колата. Тръгваме с двете коли, защото плановете на Кърцата за днешния риболов са по- краткосрочни от моите.Звънвам на Иван- ако се е отказал поне да го събудя . Не само, че не се е отказал, но вече е в колата, като даже е навил и жена си да тръгне с него . Събрахме се ! – На OMV-то на Горубляне за по бързо кафе и газ в нощта към заветната цел!Някъде след Щърка сякаш попадаме в друг климатичен пояс- тихо, свежо, тъмнината леко се пропуква. Пропуква се, ама направо си е тъмно, слагам начелника, за да оцеля пътеката и пак не успявам на 100%.
Кърцата си сръбва кафенцето на брега в мрака, а междувременно всеки вади пликове с какви ли не захранки и добавки и започва трескаво бъркане и пребъркване. Иван и Кърцата водят ожесточен теологичен спор ”За и против хляба в захранката”
. На диаметрално противоположни позиции са, но все пак трохите на 2-3 хляба се включиха в рецептата .Захранваме, разпъваме основните оръжия- аз и Иван директните, а Кърцата -всеприложимото си боло.И тогава някой забеляза изгрева
Величествено Иван подгря атмосферата с великото парче на Uriah heep и се изкефихме максимално!Да живее рока и лятото!
Когато хипарските ни страсти позатихнаха, се разгоряха рибарските.
Токущо хвърлил въдицата си, Кърцата засече късо и кордата му започна да чертае дълги диаграми върху иделно гладката повърхност на водата. Болото е сгънато максимално, физиономията му изразява доволство и не след дълго търкулна това тавище в кепа си
„Леле, ако сме ги събрали всичките такива-а!” - настървихме се вкупом. …. Разплацикахме ли се повече, случайна ли беше тази , но серия от подобни тави не направихме. За компенсация, 300- 700 грамовите платики си взимаха редовно , но мноого плахо. Изтекоха ни очите по едва забележимите отклонения на плувките.В едно затишие между сериите разпънах фидера на къс повод и пуканка- идея заимствана от любезни съфорумци. Не след дълго пръчката се разтресе, засечка и …приятна тежест. В плиткажа видях гигантска( поне така ми се стори) каракуда, която се откачи и ми махна с опашка за сбогом в момента когато посегнах за кепа.Трескаво зареждам фидера отново и си разсъждавам наум, защо и каракудата вече стана рядка риба? По метода на Бен Търпин –разногледия, с едното око следя плувката, а с другото върха на фидера . Активността на рибата е голяма , Кърцата и Иван скубят прилични платики със завидно темпо. Фидера отново се разтресе – засечка и пак тежко, но някак си по -мързеливо тежко.Чух позабравената мелодия на аванса и въпреки, че нямах съмнение, че е платика , бях приятно изненадан когато блесна в плиткажа и изпълни обема на кепа.
А забележителното на тази снимка не е ,че съм хванал голяма риба, а пълното отсъствие, незаинтересованост и непричастност на Кърцата към паметното събитие
.С фидера повече успехи нямах - пуканките много често падаха от куката( N12), не съм сигурен , че действам правилно, ще съм благодарен на пояснителни ЛС от майстори- фидеристи. Към 8 часа дойдоха още двама колеги от квотата на Иван, които заложиха на дънния риболов и бързо заковаха каракуда-килограмка. Малко след тях пристигна и Валери-1 от моята приятелска квота.По метода „проба- грешка ’’той изпробва всички възможни начини по които не може да се хване риба, така че следващия път ще ги разкърти . Но какво се случва вляво от мен? Кърцата е влезнал в някаква бясна серия и зеленото му боло е перманентно в дъговидна форма. Някак си успява да отсее дребосъка и под 300 грамки не пада. Подсказа ми тайната на успеха:”Кастерите!” Подпуках ги и аз
. Иван също скубе, но грозен звук прекъсна устрема му Подозренията му, че осмицата е напукана и е с преброено време се оказаха верни- при поредната засечка второто коляно след дръжката изтрещя.. И той премина на боло.В разгара на платиченото шоу, откъм широкото на язовира с омразното за всеки рибар виене влетя скутер теглещ някакъв червенокос скиор и подобни на него тинейджъри- чужденци по седалките Първоначално помислиха, че възгласите от брега са поздравления за "добре дошли' и възхита от скиорските им умения, защото дружески ни помахаха, а скиора започна да прави врътки, чупки и скокчета. Скоро обаче осъзнаха, че поздравите са адресирани до майките им
и дали защото им хареса или напротив, скъсиха разстоянието до брега . Яки вълни обърнаха живарници, кепове, стойки и сложиха временно край на риболова . С приближаването си, обаче, скутера влезе в обсега на прашките ни и мощен преграден огън го принуди с мръсна газ и клаксон да заеме средата на залива . И така поне 2 часа до обяд, кратка почивка и още толкова след обяд. Направо се чудя как някой полудял военен пенсионер , все още не е свалил с пистолета си случаен нахалник от скутера, но ако не се вразумят или не забранят влизането на скутери в заливите, гаранция, че ще се случи .Кърцата така и така си имаше работа, събра си багажа към 11 часа, задели няколко парчета за тъщата, релийзна останалите и се омете.
Риболова продължи с променливо темпо. Спряхме да се дразним от скутера, приехме го като част от пейзажа, дори спряхме да ги псуваме.Денят си минаваше в закачки, смешки, бъзици, биричка и кратки превалявания
Когато платиките се отдръпваха хващахме инцидентни баби, кленчета, костури, уклей, Иван заби един скобар . На дънато потегли една сулка, друга се заби в закачка и скъса.Привечер дойде и Валери-2, пак от моята приятелска квота. Тръгнал човекът на рожден ден на Боровец, но слезе с едно боло уж да ни види и поостана за час, скубна 5-6 платики както си беше с банкетските дрехи, обяви че искрено ни завижада и замина да се мъчи на банкета
Към 19 часа най-накрая захранката свърши и кълването спря. Настройвахме се за тръгване, чакахме „затварянето”, когато Валери-1 измъкна отнякъде към 200 гр. бели. С прашките наситихме пространството около плувките с гадинките и се започна финалната серия за „голямото затваряне” докъм 19.30 до пълното изчерпване на стръв и захранка.Супер кеф!
След задължителната оборка, изчистихме по 5-6 риби на място, а останалите релийзнахме.
Качихме багажа до колите и се върнахме да се полюбуваме на залеза, за чието представление слънцето отново изплува от облаците.
"Трябва някой да възпее и July evening" говоря си сам и си слушам рок в колата по пътя към София, щастливо уморен
Ще се върнем!!
