ЮЛСКО НА'ПЛАТИЧВАНЕ
Публикувано на: Нед Юли 24, 2011 9:28 pm
На 14 юли, четвъртък , с Иван подреждаме някак си нещата във фирмите да вървят и без нас и решаваме да закрием риболова на платика на яз. Искър за тази година, след което ще търсим предизвикателствата на други риби.
Както си му е реда в ранни зори се настаняваме някъде около Римския мост, по- встрани от голямата навалица, която неизбежно се заформя там, независимо делник ли е, или празник.
Мястото като, че ли задържа по-малко риба в сравнение с Римския, но е по-приятно, а с качествена захранка и късмет обикновено се получава не лош риболов.
Забъркваме и захранваме ей с това като за начало. Всъщност това е само моят принос, а в дисагите на Иван има още 2-3 пакета” Трапер” , които влизат в действие след обяд.
Ако трябва да дам мото на този излет, то ще е „Жега и ситнеж”. Платички педарки, че и по малки атакуваха и на леко и на дъно, като съотношението към тези които наричаме „Нашите”( от 300 гр. и нагоре) е поне 20:1 в полза на ситнежа.
Но хич не си изкарваме лошо
Хладилните чанти държат „шуменското” хладничко, лафиме си, кефиме се 
Периодите в които няма никакво кълване се удължават около обяд. Привечер Иван с болото- седмица започва да хвърля и захранва 3-4 метра по-навътре от хранителното петно и прави добра серия платики от „нашите’. Последвам челния му опит, но как се хвърля с боло- петица на дълбочина от 6 метра с неподвижна плувка
- справям се с цената на 2-3 оплитания в разгара на серии от добри платики 
.
Стоим докато не се появи луната с надежда да дръпне някоя бяла, или Й'едричка платичка над кило. Но не би
.
Релийзваме всичката риба, защото нещо ни домързя да изчистим, както обикновено по 4-5 парчета на място.
Умрелите ги гребна с кепа един капотирал се наблизо колега. Почистихме, натоварихме , казахме „чао до скиф” на платиката и газ към София .
На 22 юли, петък, пак ми се „отваря прозорец” за риба. По-скоро отворих си го сам с малко организационна акробатика, защото предпочитам риболова в делничните дни- нещо все повече не си падам по навалицата . За жалост не откривам свободен приятел за компания и тръгвам сам.Понеже уж съм закрил платиката , планът ми е да открия и разбия едрия клен на р. Искър. Имам предварителна информация за едно място между Самоков и Мечката, както и снимки с яки клендаци за доказателство, но не съм бил там досега и подробно изучих маршрута по „гугъл мапс”.
Престарал съм се в бързането, поради което , се отклонявам от асфалтовия път далеч преди разсъмване. По интуиция нацелвам в тъмнината почвените пътища и трасета , които накрая свършват и ме забиват в някакви храсталаци а зад тях реката ромоли , проблясвайки на фаровете. Приятно се изненадвам, че съм уцелил маршрута „от раз”. За да стигна до мястото трябва да се прегази един ръкав, който според инфото е плитък до колене. На светлината на начелника с поизтощени батерии, водата ми изглежда черна и дълбока, но се доверявам на източника. Прав се оказа човекът- наистина е плитко. На два курса пренасям багажа , а междувременно тъмнината се пропуква и ми разкрива контурите на красотата наоколо-смесена гора, реката се е разпиляла на ръкави, а пред мен е дълъг вир, с мноого бавно влачеща се вода. Дълбокото е на отсрещния бряг, в обсега на болото са се образували чудни подмоли. ”Идеални свърталища за кленове –гиганти, а и някоя пъстърва може да намине”- мечтая си докато разпъвам болото. До 10 часа, обаче осъзнавам, че няма да го бъде- хванал съм само двайсетина кленчета между 10 и 15 см. и 4-5 кротушки за разнообразие.Пробвам на бял, ручейник, обръщам камъните и намирам пиявици, въртя блесни и воблери . Стрелям с прашката бял срещу теченето, сервирам го пред подмолите, с риск да украся храстите отсреща с монтажа си хвърлям на педя от клонаците-ситнеж и пак ситнеж. Накрая хвърлям фидер с две пуканки в най „мазната ” част на вира , като си мисля , че и сега ако не удари клендака се връщам на язовира. Кой ще ме спаси от капото освен добрата, стара платика- нищо, че съм я закрил.
Леко потреперване на фидера, засечка и ето ги тези два хубостника, геройски увиснали
.
Релийзвам мъниците, прибирам багажа и газ обратно към язовира. За приятна изненада, на „моето” място няма никой . Сега няма, ама скоро е имало мърлячи, които са осеяли с боклук наоколо .Събирам боклука „благославяйки” замърсителите, не защото съм чистача и „съвестта на язовира”, а за да ми е приятно до края на деня.
Духа вятър, а и нямам достатъчно захранка за леко, така че пообяд залагам на дъно - пружина и
фидер с хранилка „метод ” с по две куки, като редувам пуканки и грозд от бели.
Хвърлям и една дънарка за бяла, на рибе от язовира, на която удари само едно костурче. Не храня големи надежди, защото информацията за нашествието на ситните платички от последните дни се потвърждава и от други колеги.
Не че не удряха педарките, но бяха в съвсем приемлива пропорция с Й’едричките, които яко разтрисаха фидера или направо изстрелваха шпионката.
Умишлено не ползвам сигнализатор, защото не ми харесва звука, като почнат да им качват мелодии, тогава ще си помисля .
Релаксирам блажено, изключил от проблемите си, разсъждавам единствено върху „глобалният” въпрос за предимствата и недимствата на риболова на платика на тежко и леко. Ако можеше и телефона да не ме вади толкова често от блаженството, но няма пълно щастие…
Привечер пак ме домързява да чистя риба, релийзвам късметлиите, като си мисля, че повече няма да си играя на закриваници откриваници, ще ловя каквото и където има
Както си му е реда в ранни зори се настаняваме някъде около Римския мост, по- встрани от голямата навалица, която неизбежно се заформя там, независимо делник ли е, или празник.
Мястото като, че ли задържа по-малко риба в сравнение с Римския, но е по-приятно, а с качествена захранка и късмет обикновено се получава не лош риболов.
Забъркваме и захранваме ей с това като за начало. Всъщност това е само моят принос, а в дисагите на Иван има още 2-3 пакета” Трапер” , които влизат в действие след обяд.
Ако трябва да дам мото на този излет, то ще е „Жега и ситнеж”. Платички педарки, че и по малки атакуваха и на леко и на дъно, като съотношението към тези които наричаме „Нашите”( от 300 гр. и нагоре) е поне 20:1 в полза на ситнежа.
Но хич не си изкарваме лошо
Хладилните чанти държат „шуменското” хладничко, лафиме си, кефиме се Периодите в които няма никакво кълване се удължават около обяд. Привечер Иван с болото- седмица започва да хвърля и захранва 3-4 метра по-навътре от хранителното петно и прави добра серия платики от „нашите’. Последвам челния му опит, но как се хвърля с боло- петица на дълбочина от 6 метра с неподвижна плувка
- справям се с цената на 2-3 оплитания в разгара на серии от добри платики .Стоим докато не се появи луната с надежда да дръпне някоя бяла, или Й'едричка платичка над кило. Но не би
. Релийзваме всичката риба, защото нещо ни домързя да изчистим, както обикновено по 4-5 парчета на място.
Умрелите ги гребна с кепа един капотирал се наблизо колега. Почистихме, натоварихме , казахме „чао до скиф” на платиката и газ към София .
На 22 юли, петък, пак ми се „отваря прозорец” за риба. По-скоро отворих си го сам с малко организационна акробатика, защото предпочитам риболова в делничните дни- нещо все повече не си падам по навалицата
. За жалост не откривам свободен приятел за компания и тръгвам сам.Понеже уж съм закрил платиката , планът ми е да открия и разбия едрия клен на р. Искър. Имам предварителна информация за едно място между Самоков и Мечката, както и снимки с яки клендаци за доказателство, но не съм бил там досега и подробно изучих маршрута по „гугъл мапс”. Престарал съм се в бързането, поради което , се отклонявам от асфалтовия път далеч преди разсъмване. По интуиция нацелвам в тъмнината почвените пътища и трасета , които накрая свършват и ме забиват в някакви храсталаци а зад тях реката ромоли , проблясвайки на фаровете. Приятно се изненадвам, че съм уцелил маршрута „от раз”. За да стигна до мястото трябва да се прегази един ръкав, който според инфото е плитък до колене. На светлината на начелника с поизтощени батерии, водата ми изглежда черна и дълбока, но се доверявам на източника. Прав се оказа човекът- наистина е плитко. На два курса пренасям багажа , а междувременно тъмнината се пропуква и ми разкрива контурите на красотата наоколо-смесена гора, реката се е разпиляла на ръкави, а пред мен е дълъг вир, с мноого бавно влачеща се вода. Дълбокото е на отсрещния бряг, в обсега на болото са се образували чудни подмоли. ”Идеални свърталища за кленове –гиганти, а и някоя пъстърва може да намине”- мечтая си докато разпъвам болото. До 10 часа, обаче осъзнавам, че няма да го бъде- хванал съм само двайсетина кленчета между 10 и 15 см. и 4-5 кротушки за разнообразие.Пробвам на бял, ручейник, обръщам камъните и намирам пиявици, въртя блесни и воблери . Стрелям с прашката бял срещу теченето, сервирам го пред подмолите, с риск да украся храстите отсреща с монтажа си хвърлям на педя от клонаците-ситнеж и пак ситнеж. Накрая хвърлям фидер с две пуканки в най „мазната ” част на вира , като си мисля , че и сега ако не удари клендака се връщам на язовира. Кой ще ме спаси от капото освен добрата, стара платика- нищо, че съм я закрил.
Леко потреперване на фидера, засечка и ето ги тези два хубостника, геройски увиснали
. Релийзвам мъниците, прибирам багажа и газ обратно към язовира. За приятна изненада, на „моето” място няма никой
. Сега няма, ама скоро е имало мърлячи, които са осеяли с боклук наоколо .Събирам боклука „благославяйки” замърсителите, не защото съм чистача и „съвестта на язовира”, а за да ми е приятно до края на деня. Духа вятър, а и нямам достатъчно захранка за леко, така че пообяд залагам на дъно - пружина и
фидер с хранилка „метод ” с по две куки, като редувам пуканки и грозд от бели.
Хвърлям и една дънарка за бяла, на рибе от язовира, на която удари само едно костурче. Не храня големи надежди, защото информацията за нашествието на ситните платички от последните дни се потвърждава и от други колеги.
Не че не удряха педарките, но бяха в съвсем приемлива пропорция с Й’едричките, които яко разтрисаха фидера или направо изстрелваха шпионката.
Умишлено не ползвам сигнализатор, защото не ми харесва звука, като почнат да им качват мелодии, тогава ще си помисля
.Релаксирам блажено, изключил от проблемите си, разсъждавам единствено върху „глобалният” въпрос за предимствата и недимствата на риболова на платика на тежко и леко. Ако можеше и телефона да не ме вади толкова често от блаженството, но няма пълно щастие…
Привечер пак ме домързява да чистя риба, релийзвам късметлиите, като си мисля, че повече няма да си играя на закриваници откриваници, ще ловя каквото и където има
Хубав разказ, за чудесен риболов!
, много е агресивно, ще те избие на бракониерство 
Или тематично, простолюдно- "Тайсън Кючек" 