naRiba.com

Уважаеми колеги,
Във форумите много пичове обявяват намеренията си да зарибят някоя планинска река с пъстърви, като едновременно с това искат допълнително информация. За източниците на зарибителен материал вече е написано достатъчно подробно. Другият проблем е как да изберем реката, както и вида пъстърва, която да пуснем. Ще споделя някакъв опит, като се надявам всеки да добави по нещо, или да ме поправи, ако бъркам някъде - та да сме си полезни взаимно, и особено – да помогнем на тия, които имат добрите намерения, но не и опита. При нас първия път когато пускахме - ентусиазмът и въодушевлението бяха като преди Априлското въстание, вложените усилия – като по време на въстанието /само двама ги разнасяхме цял ден/; резултатите и последствията – като след него. /Слухът достигна да местните „месари” и бракониери и......./.
1. Какъв вид риби да пуснем?
- Не трябва да се пускат американки. Те изяждат храната, хайвера и малките на Балканката, без да се размножават /или го правят на малко места у нас/. Не че Балканката ще изчезне, но за дълъг период /докато американките се изловят/ развитието на Балканките се задържа.
- Brown Trout /пъстървата само с кафявите петна/ или нашенската Балканка /с червените точки/ ? - Винаги си е по-добре с нашенската, обаче рибки от нея има на малко и по-отдалечени места и разходите за транспорт стават проблем.
Трябва да се има предвид, че кафявата, която може да се размножава в нашите реки, е по-издържлива на по-топла вода, обаче издържа и на студена, така че за тази риба са по-подходящи ниските реки, в които вече няма Балканка – там може да се опита. А и според мен, кафявата расте по-бързо и повече от нашенската – та е интересна от риболовна гледна точка. Без да съм сигурен – двата вида май могат да се смесват при възпроизвеждане /а дали поколението е фертилно – не знам, по-вероятно не/, което крие известни рискове. Затова не е добре да се пускат кафяви там, където има от нашите. Все пак нашенската си е най-добре.
При всички положения, независимо от вида, е най-добре да се пускат от най-малките риби, защото шансовете им да оцелеят и да подивеят са най-големи.
2. Избор на река за пускане на риби.
То е ясно, че за всеки е най-добре да зариби любимата си рекичка, която е и най-близо, обаче е добре да се има предвид следното:
Задължителни условия:
1. Реката трябва да не пресъхва цялата през лятото. Има доста реки, които пресъхват на участъци – пускайте там, където не пресъхват.
2. В реката трябва някога да е имало пъстърви. Ако никога не е имало- може да се опита с кафявата.
3. По реката трябва да е сигурно, че поне от известно време не ходят бракониери /ако не се забелязва следа от живот никъде – вероятността да ходят редовно е голяма/.
4. Трябва да е сигурно, че няма да се правят ВЕЦове и тем подобни, че е чиста и по-нагоре няма евентуални замърсители /заводи, мини или животновъдни ферми/.
5. Трябва да се следят всички съобщения за зарибявания от ИАРА, БЛРС, клубовете, които съобщават. Зарибените реки /особено в предишни години/, или тези в целогодишната забрана – по-добре да се избягват. В тях или има много риби, или няма никой - защото бракониерите върлуват на спокойствие. Не е толкова страшно, ако са пускани риби тази година, въпреки риска от презарибяване /дано да стигнем до там – зарибителите да се прескачат/, защото природата ще я регулира тая работа, обаче и няма смисъл.
Препоръчителни условия:
1. В реката не трябва да има много риби – ще излапат новодошлите, а и без това си се размножават.
2. Покрай реката е добре да има проходим път – така по-лесно ще се разнесат чувалите. Колкото по-трудно проходим е пътят – толкова по-добре /желателно най-далече над последното населено място/.
3. Пред участъка, в който ще се зарибява не трябва да има непреодолими препятствия – за да могат рибите да се разселват. Иначе повечето се набиват под препятствието и стават много лесна плячка.
4. Колкото по-дълга е реката – толкова по-добре, особено ако има и непроходими или труднодостъпни участъци – поне в тях рибите ще се развъждат и ще се разселват.
5. Добре е да има множество малки притоци, които също ще се населят, а по-трудно ще се обезрибят – още по-добре ако са непроходими. В тях рибите поотрастват и когато почне да не им стига храната – може да се върнат и в голямата река.
6. Колкото и да е странно – добре е по реката често да ходят рибари. Това обикновено значи, че в реката има някакви риби, а присъствието на рибарите обикновено пречи на бракониерите – поне на тия, които могат да ходят само събота и неделя.
7. Реката не трябва да минава покрай села с цигански махали или през райони, където се берат масово гъби, билки, боровинки и др. Тия пичове, в такива райони, винаги разполагат катуна покрай реката и се къпят в нея. Първото цигане, което види рибка в реката .... – оттам следват вадене с ръце, камънье, дървье, вилици, харпуни и т.н. Нищо лично към циганите - те поне го правят от глад, за разлика от повечето българи.
8. Преди зарибяването трябва да се следят прогнозите за времето – ако се очакват порои е най-добре да се изчака водата да се оттече.
9. Най-добре е рибите да се пускат края на април – до края на май, но винаги след като се оттекла снежната вода. Тогава са най-малки и могат да се купят най-евтино. За есенното зарибяване не знам нищо все още.
10. Официално известният критерий за брой риби е хиляда до хиляда и триста на километър от река - вероятно с размерите на Искрецка над Свидня, или на Черни Искър над Говедарци. Ако всичко е наред – след една година реката бъка от риби – зад всеки камък, а в по-големите вирчета – по десетина и повече. Очевидно така са много лесна плячка, затова - колкото по-нарядко се разнесат при пускането – толкова по-добре.
11. На последно място/ако основната цел на зарибяването е риболовна/ – добре е в реката да е имало и едри риби. Знам реки, на които някои риби за четири години не са мръднали и милиметър от 25см – изглежда от проклетия. Просто напук не щат да пораснат, а не че няма храна. Изглежда, че е нещо от водата. Та по-добре е районът да е карстов /с варовити скали – варовик, мергел, бигор/ – отколкото вулканичен /с магмени скали – гранит, сиенит, базалт/. В карстовите реки рибите май порастват повече. От тази гледна точка - отново е по-добре реката да е голяма, с повече вода, и да се задържа пълноводна през лятото.

Целият ми досегашен опит, и хубав и лош, с балканските пъстърви подсказва следното:
Ако основната идея е да си зарибим някоя свръхтайна река за да си ги ловим само ние – тая идея е обречена на провал. Първо – защото няма такива реки и второ – защото по-неизвестните реки най-лесно се обезрибяват, а слухът рано или късно тръгва. Още повече – в този случай надеждата за свръхсекретност може да се изроди и в собственически чувства към реката и рибите в нея /не без основание/, а така по-трудно се преживява евентуалното й обезрибяване.
Най-добрата възможна нагласа е да пускаме рибите за да съживим реката, а ако се свършат – да пуснем пак, напук на идиотите, които обезрибяват – щото нали всички се надяваме, че някой ден и ние ще станем държава.
Това, което съм написал тук се надявам да е полезно за по-неопитните. Може и да не съм прав за нещо, така че всеки може да опита както си иска, да се поучи от опита и после да го сподели. Сигурното е едно – като изпита Кефа – пак ще го прави, когато възможностите му позволяват. Така че – Успех на всички, които имат подобни намерения!

Впечатлен съм от написаното,но всичко е толкова далеч от възможната реалност и положителни резултати,че направо не ми се пише.Изобщо няма да твърдя за благи намерения по въпроса-единственото,което обещавам /а то е,че и сега го правя/,е че няма да ходя целенасочено за пъстърва,та дано да оцеляват повече,ама като знам какво представляват хората.....По т.7 направо има неверни съждения - при нас тук почти няма цигани,но това не прави бракониерското унищожаване по-слабо.От българите по-големи бракониери няма.Изобщо,този вид риба просто няма късмет откъм територия,население,работещ правен и административно-технически механизъм за защитата й и прочие.

Колега, виждам че препоръчваш зарибяване пролетта. От моя скромен опит, както и от четене на специализирани книжки, ще кажа, че зарибяването есента е по-добър вариант поради 2 основни причини - рибките са по-едри и фирата е много по-малка; есента реките са с по-постоянен дебит и залпови прииждания като през пролетта не се наблюдават.
Относно видовете пъстърва и цветовете на точките, не разбрах защо според теб са два различни вида. Ти ще преобърнеш науката ихтиология ... Както знаеш има магарета в цвят сиво, в кафяво и т.н.

Изглежда не съм се изразил правилно. Не казвам, че където няма цигани – няма бракониери. Просто опитът ми е такъв. Бил съм на реки, покрай които са разположили катуна и не беше останала една рибка, при положение, че предната година имаше много, а реката е свръх тайна и труднодостъпна. Срещал съм по реките и циганета, които ги вадеха с ръце и се оплакваха, че вече няма.
Разбира се, че и българите го правят и то много повече и въоръжени много по-добре, а и повечето не го правят от глад /което е много по-гадно/. Вижте само какво става с Треклянската река. Просто по-трудно можем да разпознаем района.
Brown Trout и Балканска Пъстърва са различни риби. Кафявата идва от западната част на Европа – по форумите има доста изписано по въпроса.
За есенното зарибяване нямам никакъв опит – тая година и следващите се надявам да опитаме от клуб Балканка и ще знаем повече. Обаче и мнението на специалистите е да се пускат 0.3 – 0.5 грамови рибки /такива са напролет/ Алтернативно може да се пускат и еднолетки – отгледани в предварително подготвени потоци – виж „Национална програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси 2008 – 2013”.
Това с подготвените потоци ще го обясня по-късно, че сега нямам време.

Извинявай, че се отклонявам малко от темата, но мисля че за Браун Траута си се объркал. Ето ти един Браун Траут - http://fish.dnr.cornell.edu/nyfish/Salm ... trout.html. Червените точки са ясно видими... Дефакто това си е т.нар. европейска пъстърва, а балканската (Morpha Fario) е просто неин подвид според ареала на разпространение.
Чел съм някъде че рибите без червени точки по принцип са женски (мъжките в природата винаги са по-цветни), но незнам дали това твърдение е вярно или е поредния форумен фолклор...

ЦИтат: Кафявата идва от западната част на Европа – по форумите има доста изписано по въпроса.

Не винаги форумите са най-достоверния източник на информация.

Бе то с тия пъстърви няма нищо сигурно, ама нейсе.
Именно защото съм хващал някои риби, на които само в най-долният ред - под кафявите петна има редки червени точки си мисля, че се мешат и с нашите, но това не е толкова важно. Самите развъдници от които ги купуваш си казват – дали е от наште или от вносните. Щото наште са много по-трудни за отглеждане – лесно се разболяват при неподходящи условия и затова се отглеждат на малко места.
Обещах да опиша зарибяването с предварително отгледани в потоци еднолетки – както ми го е описал един от горските на Рибарица:
Малък поток – приток на голяма река се подготвя, като предварително се вадят всички риби със слаб ток и се пускат в голямата река. /Може би се правят и прагчета и вирчета – обаче това си е мой коментар, че май го четох някъде/
После се пускат малките рибки. Изкарват една година, след което и те се вадят със слаб ток и се разселват в голямата река и в големите притоци. По тоя начин оцелявали 70% и повече. Така са правили зарибяванията по Рибарица през соц-а и в началото на капитализма, а това бяха времена когато там вреше от риба. Четох някъде, че така го правят и в Австрия.
Чувал съм и мнение на други специалисти, че така може да ги хване някаква опасна болест, но поне на Рибарица не ги хващаше.
Обаче това могат да си го позволят само горските, а ние не. По нашия начин – директно пускане – оцелявали около 30% ако всичко е наред – ходи ги брой, ако си нямаш работа.
Все се надявам тоя форум да го чете и някой ихтиолог специалист по пъстърви - та да ни светне повече. А и ние от клуб Балканка търсим контакт с такъв човек. Не моем да гарантираме, че ша лапа пъстърви - че не моем да ги ловим, обаче кебапчета и бира /или по-твърдо/ на корем – тва го можем гарантирано.

INCUBUS написа:Впечатлен съм от написаното,но всичко е толкова далеч от възможната реалност и положителни резултати,че направо не ми се пише..

Приятелю, това вече се е случвало. Аз мога да го потвърдя. Сигурен съм и за много други пичове, които са пускали риби - и те могат.
За мое огромно съжаление - все повече хора ходят само за пъстърви - по мойте реки и ловят мойте риби /нямам предвид само тия, в които съм пускал риби, а всички реки/ Така че колкото повече се откажат - толкова по-добре. Това е майтап - да не вземе сега някой да се върже.
Личното ми мнение е, че е по-добре да ходят рибари, особено ако ги пускат, или поне ако спазват закона - така пречат на бракониерите. Най-тайните и най-недостъпни реки са най-обезрибени.

Разбира се,че имаш право,но проблема с ходенето на рибари /в смисъл с редовни билети и спазващи поне относително правилата /по такива рекички произтича от глупавото административно управление.В Смолянска област поне от 7 години насам,всяка година се забраняват за риболов горните течения на реките Арда и Черна,както и всички приточета в тези им части,както и едни и същи части от множество по-малки рекички -Давидковска,Бяла,Широколъшка,Девинска,Триградска,Крива река и мн.други.Под благовидния предлог,че трябва да се осигури множенето на пъстървата.Охрана обаче е нямало и продължава да няма,спазващите закона,респективно всяка годишна заповед риболовци, не ходят там,но всякакви полубракониери и бракониери шавръкосват там целогодишно.Резултата е,че пъстървите все повече ги няма.

И в районите, дето аз маам гащи, ситуацията е абсолютно същата.