КАКВИ ПЪСТЪРВИ, В КАКВИ РЕКИ ?
Публикувано на: Нед Авг 07, 2011 6:44 pm
Уважаеми колеги,
Във форумите много пичове обявяват намеренията си да зарибят някоя планинска река с пъстърви, като едновременно с това искат допълнително информация. За източниците на зарибителен материал вече е написано достатъчно подробно. Другият проблем е как да изберем реката, както и вида пъстърва, която да пуснем. Ще споделя някакъв опит, като се надявам всеки да добави по нещо, или да ме поправи, ако бъркам някъде - та да сме си полезни взаимно, и особено – да помогнем на тия, които имат добрите намерения, но не и опита. При нас първия път когато пускахме - ентусиазмът и въодушевлението бяха като преди Априлското въстание, вложените усилия – като по време на въстанието /само двама ги разнасяхме цял ден/; резултатите и последствията – като след него. /Слухът достигна да местните „месари” и бракониери и......./.
1. Какъв вид риби да пуснем?
- Не трябва да се пускат американки. Те изяждат храната, хайвера и малките на Балканката, без да се размножават /или го правят на малко места у нас/. Не че Балканката ще изчезне, но за дълъг период /докато американките се изловят/ развитието на Балканките се задържа.
- Brown Trout /пъстървата само с кафявите петна/ или нашенската Балканка /с червените точки/ ? - Винаги си е по-добре с нашенската, обаче рибки от нея има на малко и по-отдалечени места и разходите за транспорт стават проблем.
Трябва да се има предвид, че кафявата, която може да се размножава в нашите реки, е по-издържлива на по-топла вода, обаче издържа и на студена, така че за тази риба са по-подходящи ниските реки, в които вече няма Балканка – там може да се опита. А и според мен, кафявата расте по-бързо и повече от нашенската – та е интересна от риболовна гледна точка. Без да съм сигурен – двата вида май могат да се смесват при възпроизвеждане /а дали поколението е фертилно – не знам, по-вероятно не/, което крие известни рискове. Затова не е добре да се пускат кафяви там, където има от нашите. Все пак нашенската си е най-добре.
При всички положения, независимо от вида, е най-добре да се пускат от най-малките риби, защото шансовете им да оцелеят и да подивеят са най-големи.
2. Избор на река за пускане на риби.
То е ясно, че за всеки е най-добре да зариби любимата си рекичка, която е и най-близо, обаче е добре да се има предвид следното:
Задължителни условия:
1. Реката трябва да не пресъхва цялата през лятото. Има доста реки, които пресъхват на участъци – пускайте там, където не пресъхват.
2. В реката трябва някога да е имало пъстърви. Ако никога не е имало- може да се опита с кафявата.
3. По реката трябва да е сигурно, че поне от известно време не ходят бракониери /ако не се забелязва следа от живот никъде – вероятността да ходят редовно е голяма/.
4. Трябва да е сигурно, че няма да се правят ВЕЦове и тем подобни, че е чиста и по-нагоре няма евентуални замърсители /заводи, мини или животновъдни ферми/.
5. Трябва да се следят всички съобщения за зарибявания от ИАРА, БЛРС, клубовете, които съобщават. Зарибените реки /особено в предишни години/, или тези в целогодишната забрана – по-добре да се избягват. В тях или има много риби, или няма никой - защото бракониерите върлуват на спокойствие. Не е толкова страшно, ако са пускани риби тази година, въпреки риска от презарибяване /дано да стигнем до там – зарибителите да се прескачат/, защото природата ще я регулира тая работа, обаче и няма смисъл.
Препоръчителни условия:
1. В реката не трябва да има много риби – ще излапат новодошлите, а и без това си се размножават.
2. Покрай реката е добре да има проходим път – така по-лесно ще се разнесат чувалите. Колкото по-трудно проходим е пътят – толкова по-добре /желателно най-далече над последното населено място/.
3. Пред участъка, в който ще се зарибява не трябва да има непреодолими препятствия – за да могат рибите да се разселват. Иначе повечето се набиват под препятствието и стават много лесна плячка.
4. Колкото по-дълга е реката – толкова по-добре, особено ако има и непроходими или труднодостъпни участъци – поне в тях рибите ще се развъждат и ще се разселват.
5. Добре е да има множество малки притоци, които също ще се населят, а по-трудно ще се обезрибят – още по-добре ако са непроходими. В тях рибите поотрастват и когато почне да не им стига храната – може да се върнат и в голямата река.
6. Колкото и да е странно – добре е по реката често да ходят рибари. Това обикновено значи, че в реката има някакви риби, а присъствието на рибарите обикновено пречи на бракониерите – поне на тия, които могат да ходят само събота и неделя.
7. Реката не трябва да минава покрай села с цигански махали или през райони, където се берат масово гъби, билки, боровинки и др. Тия пичове, в такива райони, винаги разполагат катуна покрай реката и се къпят в нея. Първото цигане, което види рибка в реката .... – оттам следват вадене с ръце, камънье, дървье, вилици, харпуни и т.н. Нищо лично към циганите - те поне го правят от глад, за разлика от повечето българи.
8. Преди зарибяването трябва да се следят прогнозите за времето – ако се очакват порои е най-добре да се изчака водата да се оттече.
9. Най-добре е рибите да се пускат края на април – до края на май, но винаги след като се оттекла снежната вода. Тогава са най-малки и могат да се купят най-евтино. За есенното зарибяване не знам нищо все още.
10. Официално известният критерий за брой риби е хиляда до хиляда и триста на километър от река - вероятно с размерите на Искрецка над Свидня, или на Черни Искър над Говедарци. Ако всичко е наред – след една година реката бъка от риби – зад всеки камък, а в по-големите вирчета – по десетина и повече. Очевидно така са много лесна плячка, затова - колкото по-нарядко се разнесат при пускането – толкова по-добре.
11. На последно място/ако основната цел на зарибяването е риболовна/ – добре е в реката да е имало и едри риби. Знам реки, на които някои риби за четири години не са мръднали и милиметър от 25см – изглежда от проклетия. Просто напук не щат да пораснат, а не че няма храна. Изглежда, че е нещо от водата. Та по-добре е районът да е карстов /с варовити скали – варовик, мергел, бигор/ – отколкото вулканичен /с магмени скали – гранит, сиенит, базалт/. В карстовите реки рибите май порастват повече. От тази гледна точка - отново е по-добре реката да е голяма, с повече вода, и да се задържа пълноводна през лятото.
Целият ми досегашен опит, и хубав и лош, с балканските пъстърви подсказва следното:
Ако основната идея е да си зарибим някоя свръхтайна река за да си ги ловим само ние – тая идея е обречена на провал. Първо – защото няма такива реки и второ – защото по-неизвестните реки най-лесно се обезрибяват, а слухът рано или късно тръгва. Още повече – в този случай надеждата за свръхсекретност може да се изроди и в собственически чувства към реката и рибите в нея /не без основание/, а така по-трудно се преживява евентуалното й обезрибяване.
Най-добрата възможна нагласа е да пускаме рибите за да съживим реката, а ако се свършат – да пуснем пак, напук на идиотите, които обезрибяват – щото нали всички се надяваме, че някой ден и ние ще станем държава.
Това, което съм написал тук се надявам да е полезно за по-неопитните. Може и да не съм прав за нещо, така че всеки може да опита както си иска, да се поучи от опита и после да го сподели. Сигурното е едно – като изпита Кефа – пак ще го прави, когато възможностите му позволяват. Така че – Успех на всички, които имат подобни намерения!
Във форумите много пичове обявяват намеренията си да зарибят някоя планинска река с пъстърви, като едновременно с това искат допълнително информация. За източниците на зарибителен материал вече е написано достатъчно подробно. Другият проблем е как да изберем реката, както и вида пъстърва, която да пуснем. Ще споделя някакъв опит, като се надявам всеки да добави по нещо, или да ме поправи, ако бъркам някъде - та да сме си полезни взаимно, и особено – да помогнем на тия, които имат добрите намерения, но не и опита. При нас първия път когато пускахме - ентусиазмът и въодушевлението бяха като преди Априлското въстание, вложените усилия – като по време на въстанието /само двама ги разнасяхме цял ден/; резултатите и последствията – като след него. /Слухът достигна да местните „месари” и бракониери и......./.
1. Какъв вид риби да пуснем?
- Не трябва да се пускат американки. Те изяждат храната, хайвера и малките на Балканката, без да се размножават /или го правят на малко места у нас/. Не че Балканката ще изчезне, но за дълъг период /докато американките се изловят/ развитието на Балканките се задържа.
- Brown Trout /пъстървата само с кафявите петна/ или нашенската Балканка /с червените точки/ ? - Винаги си е по-добре с нашенската, обаче рибки от нея има на малко и по-отдалечени места и разходите за транспорт стават проблем.
Трябва да се има предвид, че кафявата, която може да се размножава в нашите реки, е по-издържлива на по-топла вода, обаче издържа и на студена, така че за тази риба са по-подходящи ниските реки, в които вече няма Балканка – там може да се опита. А и според мен, кафявата расте по-бързо и повече от нашенската – та е интересна от риболовна гледна точка. Без да съм сигурен – двата вида май могат да се смесват при възпроизвеждане /а дали поколението е фертилно – не знам, по-вероятно не/, което крие известни рискове. Затова не е добре да се пускат кафяви там, където има от нашите. Все пак нашенската си е най-добре.
При всички положения, независимо от вида, е най-добре да се пускат от най-малките риби, защото шансовете им да оцелеят и да подивеят са най-големи.
2. Избор на река за пускане на риби.
То е ясно, че за всеки е най-добре да зариби любимата си рекичка, която е и най-близо, обаче е добре да се има предвид следното:
Задължителни условия:
1. Реката трябва да не пресъхва цялата през лятото. Има доста реки, които пресъхват на участъци – пускайте там, където не пресъхват.
2. В реката трябва някога да е имало пъстърви. Ако никога не е имало- може да се опита с кафявата.
3. По реката трябва да е сигурно, че поне от известно време не ходят бракониери /ако не се забелязва следа от живот никъде – вероятността да ходят редовно е голяма/.
4. Трябва да е сигурно, че няма да се правят ВЕЦове и тем подобни, че е чиста и по-нагоре няма евентуални замърсители /заводи, мини или животновъдни ферми/.
5. Трябва да се следят всички съобщения за зарибявания от ИАРА, БЛРС, клубовете, които съобщават. Зарибените реки /особено в предишни години/, или тези в целогодишната забрана – по-добре да се избягват. В тях или има много риби, или няма никой - защото бракониерите върлуват на спокойствие. Не е толкова страшно, ако са пускани риби тази година, въпреки риска от презарибяване /дано да стигнем до там – зарибителите да се прескачат/, защото природата ще я регулира тая работа, обаче и няма смисъл.
Препоръчителни условия:
1. В реката не трябва да има много риби – ще излапат новодошлите, а и без това си се размножават.
2. Покрай реката е добре да има проходим път – така по-лесно ще се разнесат чувалите. Колкото по-трудно проходим е пътят – толкова по-добре /желателно най-далече над последното населено място/.
3. Пред участъка, в който ще се зарибява не трябва да има непреодолими препятствия – за да могат рибите да се разселват. Иначе повечето се набиват под препятствието и стават много лесна плячка.
4. Колкото по-дълга е реката – толкова по-добре, особено ако има и непроходими или труднодостъпни участъци – поне в тях рибите ще се развъждат и ще се разселват.
5. Добре е да има множество малки притоци, които също ще се населят, а по-трудно ще се обезрибят – още по-добре ако са непроходими. В тях рибите поотрастват и когато почне да не им стига храната – може да се върнат и в голямата река.
6. Колкото и да е странно – добре е по реката често да ходят рибари. Това обикновено значи, че в реката има някакви риби, а присъствието на рибарите обикновено пречи на бракониерите – поне на тия, които могат да ходят само събота и неделя.
7. Реката не трябва да минава покрай села с цигански махали или през райони, където се берат масово гъби, билки, боровинки и др. Тия пичове, в такива райони, винаги разполагат катуна покрай реката и се къпят в нея. Първото цигане, което види рибка в реката .... – оттам следват вадене с ръце, камънье, дървье, вилици, харпуни и т.н. Нищо лично към циганите - те поне го правят от глад, за разлика от повечето българи.
8. Преди зарибяването трябва да се следят прогнозите за времето – ако се очакват порои е най-добре да се изчака водата да се оттече.
9. Най-добре е рибите да се пускат края на април – до края на май, но винаги след като се оттекла снежната вода. Тогава са най-малки и могат да се купят най-евтино. За есенното зарибяване не знам нищо все още.
10. Официално известният критерий за брой риби е хиляда до хиляда и триста на километър от река - вероятно с размерите на Искрецка над Свидня, или на Черни Искър над Говедарци. Ако всичко е наред – след една година реката бъка от риби – зад всеки камък, а в по-големите вирчета – по десетина и повече. Очевидно така са много лесна плячка, затова - колкото по-нарядко се разнесат при пускането – толкова по-добре.
11. На последно място/ако основната цел на зарибяването е риболовна/ – добре е в реката да е имало и едри риби. Знам реки, на които някои риби за четири години не са мръднали и милиметър от 25см – изглежда от проклетия. Просто напук не щат да пораснат, а не че няма храна. Изглежда, че е нещо от водата. Та по-добре е районът да е карстов /с варовити скали – варовик, мергел, бигор/ – отколкото вулканичен /с магмени скали – гранит, сиенит, базалт/. В карстовите реки рибите май порастват повече. От тази гледна точка - отново е по-добре реката да е голяма, с повече вода, и да се задържа пълноводна през лятото.
Целият ми досегашен опит, и хубав и лош, с балканските пъстърви подсказва следното:
Ако основната идея е да си зарибим някоя свръхтайна река за да си ги ловим само ние – тая идея е обречена на провал. Първо – защото няма такива реки и второ – защото по-неизвестните реки най-лесно се обезрибяват, а слухът рано или късно тръгва. Още повече – в този случай надеждата за свръхсекретност може да се изроди и в собственически чувства към реката и рибите в нея /не без основание/, а така по-трудно се преживява евентуалното й обезрибяване.
Най-добрата възможна нагласа е да пускаме рибите за да съживим реката, а ако се свършат – да пуснем пак, напук на идиотите, които обезрибяват – щото нали всички се надяваме, че някой ден и ние ще станем държава.
Това, което съм написал тук се надявам да е полезно за по-неопитните. Може и да не съм прав за нещо, така че всеки може да опита както си иска, да се поучи от опита и после да го сподели. Сигурното е едно – като изпита Кефа – пак ще го прави, когато възможностите му позволяват. Така че – Успех на всички, които имат подобни намерения!