Два дни в търсене на караконджули.
Публикувано на: Пон Авг 08, 2011 6:55 pm
И така, след като Васко (stich) имаше един успешен излет по миналата седмица на езерото Рабиша,решихме с него да се отправим именно на там за да потърсим къде летуват таранките.
Честно казано тръпнех в очакване да отида не само заради хубавите риби които видях в репортажа му , но и за да видя любимия водоем на който не бях стъпвал може би от 2 год.
Не се и съмнявах ,че красотата и спокойствието което природата сама е създала са се променили...
Напълнихме багажника с джунджурийки и разни манджи и газ.
Но езерото ни посрещна малко намръщено ,помислих си
-"Сигурно и на него му е писнало да го обграждат с мрежи и да вадят живота за който водите му са убежище..."
Но пък да се захваща ме за това за което сме тук...
Васко забърка от любимия си Джаксън със домашни разни вкусотийки, а пък аз реших да е само домашно като наблегнах на кюспето.
Усърдно упражнявахме дисциплината изтласкване на ваглери...
Рибата обаче чакаше да се вдигне мъглата ,сигурно не виждаше стръвта .
Е вдигна се ,и първите рибки забеляза ли я се озоваха на брега.
За мое голямо учудване в езерото незнайно как са се появили и тези гадинки...
Заветната цел се появи, е не в желаните от нас размери но се появи.
Васко потърси родителите на това тинейджърче и с фидера.
Резултат обаче нямаше,и на него излезе същия размер рибоци.
Към обяд резултата беше срамен а и както винаги се получава тук, вятър направи риболова на плувка, мисия невъзможна.
Събрахме си багажеца, и айде към цивилизацията.
На следващия ден Васко имаше нек'ви семейни задължения , а пък аз така и не разбрах къде летуват таранките ,та отпраших към язовир Полетковци.Не обичам сам да ходя на тези издирвания, та си взех помощник,... Тъста , винаги готов за мероприятия от този сорт.
Тук май се чудеше от къде да започне.
Оооооо, как ни посрещна язовира с тънка мъгла , а във водата сякаш започваше друг свят, само че обърнат на опаки...
Мммда така ни посрещна язовира ,но около него човешката раса беше напомнила за себе в пълния си блясък и великолепие...
Това беше една десета от боклука който заварихме, имах един малко по голям найлонов плик та почистихме малко мястото главно около което трабваше да се настаним ,и бързо бързо се заехме с оперативни , издирвателни действия.
Действахме по описания на очевидци, а именно "тегло м/у 200 и 600 грама, телосложение набито едро , ръст около 40 см, съсъ сребърни или златни одежди."
И ето открих , но май много не съвпадаше с описанията та продължих търсенето...
Най - накрая това за което бяхме дошли...
Но пък сантиметрите не баха задоволителни ,та продължавам.
Ето от тук нататък вече си дойдохме на думата...
Намерих ги !!!
Оставаше само да се насладим на резултата от добрите действия които се предприеха по издирвателната мисия.
Около нас плуваха огромни екземпляри...
ма не им знам стръвта, като я науча пак ще се върна тук.
Честно казано тръпнех в очакване да отида не само заради хубавите риби които видях в репортажа му , но и за да видя любимия водоем на който не бях стъпвал може би от 2 год.
Не се и съмнявах ,че красотата и спокойствието което природата сама е създала са се променили...
Напълнихме багажника с джунджурийки и разни манджи и газ.
Но езерото ни посрещна малко намръщено ,помислих си
-"Сигурно и на него му е писнало да го обграждат с мрежи и да вадят живота за който водите му са убежище..."
Но пък да се захваща ме за това за което сме тук...
Васко забърка от любимия си Джаксън със домашни разни вкусотийки, а пък аз реших да е само домашно като наблегнах на кюспето.
Усърдно упражнявахме дисциплината изтласкване на ваглери...
Рибата обаче чакаше да се вдигне мъглата ,сигурно не виждаше стръвта .
Е вдигна се ,и първите рибки забеляза ли я се озоваха на брега.
За мое голямо учудване в езерото незнайно как са се появили и тези гадинки...
Заветната цел се появи, е не в желаните от нас размери но се появи.
Васко потърси родителите на това тинейджърче и с фидера.
Резултат обаче нямаше,и на него излезе същия размер рибоци.
Към обяд резултата беше срамен а и както винаги се получава тук, вятър направи риболова на плувка, мисия невъзможна.
Събрахме си багажеца, и айде към цивилизацията.
На следващия ден Васко имаше нек'ви семейни задължения , а пък аз така и не разбрах къде летуват таранките ,та отпраших към язовир Полетковци.Не обичам сам да ходя на тези издирвания, та си взех помощник,... Тъста , винаги готов за мероприятия от този сорт.
Тук май се чудеше от къде да започне.
Оооооо, как ни посрещна язовира с тънка мъгла , а във водата сякаш започваше друг свят, само че обърнат на опаки...
Мммда така ни посрещна язовира ,но около него човешката раса беше напомнила за себе в пълния си блясък и великолепие...
Това беше една десета от боклука който заварихме, имах един малко по голям найлонов плик та почистихме малко мястото главно около което трабваше да се настаним ,и бързо бързо се заехме с оперативни , издирвателни действия.
Действахме по описания на очевидци, а именно "тегло м/у 200 и 600 грама, телосложение набито едро , ръст около 40 см, съсъ сребърни или златни одежди."
И ето открих , но май много не съвпадаше с описанията та продължих търсенето...
Най - накрая това за което бяхме дошли...
Но пък сантиметрите не баха задоволителни ,та продължавам.
Ето от тук нататък вече си дойдохме на думата...
Намерих ги !!!
Оставаше само да се насладим на резултата от добрите действия които се предприеха по издирвателната мисия.
Около нас плуваха огромни екземпляри...
ма не им знам стръвта, като я науча пак ще се върна тук.
