Когато човек няма какво да прави...
Публикувано на: Пон Авг 15, 2011 5:47 pm
Те това е, лято, отпуска, че и никаква работа. И когато човек няма какво да прави...отива на риба. Та така се случи и с ваше го брата. Натисна ме скуката и съвсем импровизирано насъбрах на бърза ръка малко багаж и хайде на рейса, па и трябваше да поразходя една придобивка/рибарско елече с много джобове/

Те го тука покрай багажерията. Решението-този път ще ходя с малкия такъм и ще пробвам спинингуване/признавам не съм на ти с това чудо/, та заради това и не се надявах на някакъв улов и не взех апарата/няма да има клипчета, снимките са правени с телефона/. Мятане на автибуса, 15-20 минути път, още 20-25 ходене и се изтърсих покрай Сютлийка при с.Глухар.Прецапах я на отсрещния бряг, харесах си местенце и се започна. Първи проблем к`ва блесна да сложа, ма реших га човек не знае нещо, затваря очи и к`во сабя покаже. Та така и направих, отворих кутията, затворих очи и качнах това що ми се качна на пръста. Едно не много голямо мепсче. Помятах 10-тина минути с него във всякакви посоки и с различни скорости на въртене, че и с придърпване на върхът на пръта. Ма нъцки-щом не ще с мепса, няма проблем сменя се. Речено-сторено, ново бъркане в кутията и набърках някаква въртушка с неизвестен произход и производител и тука дойде и изненадата и доказателството, че рибата от марки и фирми-производителки не разбира. На второто замятане, при равномерно обиране на влакното/някъв плетеняк паур про на койт не помня дебелината/, усетих удар във върха на пръта, влакното се изпъна, а сърцето ми сякаш беше вързано за него скочи до гърлото. Последва обиране и на тревата легна това:

Дребничак райран разбойник, ма пък ми е първата риба извадена на спининг. Първоначално го наврях в живарника и продължих опитите, като през 10-15 минути сменях блесните, но от всичките имаше една атака на воблерче дялкано от мен, но атаката последва още с приводняването, а аз понеже съм си новобранец в тия мурафети, не очаквах толкова бързо нападение и естествено закъснях със засечката. След като наближи обяд и като видях, че на раирания му е скучно сам в живарника, го пуснах по живо, по здраво на друго място да си плува и да расте. Направих опит да документирам момента, но проклетника не разбра, че така и така ще си ходи и не рачи да изчака да пусна апарата на телефоня, а понеже вече съм давил един, не рискувах да цопна и този.
Къде 12-12.30часа се разположих под едни хубави, тополени сенки. Понеже бях газил, се по разсъбух и разпънах пътъците и чорапите да съхнат.

Разпънах много хубав панаир.

Разположих се в панаира и започнах да си угаждам на душичката.


Хапвам си мезенце, пийвам си биричка и се любувам на майката природа и на спокойствието около мен.

Напапках се, починах си хубавичко на сянка, че и един наръч лопен си накълцах и очистих от дървенията. И хаиде пак на реката, а от снимките виждате на какво място се бях натресъл. С второто мятане и ето


Проклетника не щеше да мирува докато го снимах и за това стана на две части.
Мятането и опитите продължиха до към 16.00 часа, имаше още един два удара, но без резултат. А това беше съдбата на втория хубавец:

Последва събиране на багажа, трамбоване в жегата и половин часово чакане на рейс, а след това почивка пред телевизора. Изобщо прекрасен ден, със страшна почивка и опознаване на това, какво е удоволствието от риболовуването на спининг.
НА СЛУКА НА ВСИНЦА ВИ.

Те го тука покрай багажерията. Решението-този път ще ходя с малкия такъм и ще пробвам спинингуване/признавам не съм на ти с това чудо/, та заради това и не се надявах на някакъв улов и не взех апарата/няма да има клипчета, снимките са правени с телефона/. Мятане на автибуса, 15-20 минути път, още 20-25 ходене и се изтърсих покрай Сютлийка при с.Глухар.Прецапах я на отсрещния бряг, харесах си местенце и се започна. Първи проблем к`ва блесна да сложа, ма реших га човек не знае нещо, затваря очи и к`во сабя покаже. Та така и направих, отворих кутията, затворих очи и качнах това що ми се качна на пръста. Едно не много голямо мепсче. Помятах 10-тина минути с него във всякакви посоки и с различни скорости на въртене, че и с придърпване на върхът на пръта. Ма нъцки-щом не ще с мепса, няма проблем сменя се. Речено-сторено, ново бъркане в кутията и набърках някаква въртушка с неизвестен произход и производител и тука дойде и изненадата и доказателството, че рибата от марки и фирми-производителки не разбира. На второто замятане, при равномерно обиране на влакното/някъв плетеняк паур про на койт не помня дебелината/, усетих удар във върха на пръта, влакното се изпъна, а сърцето ми сякаш беше вързано за него скочи до гърлото. Последва обиране и на тревата легна това:

Дребничак райран разбойник, ма пък ми е първата риба извадена на спининг. Първоначално го наврях в живарника и продължих опитите, като през 10-15 минути сменях блесните, но от всичките имаше една атака на воблерче дялкано от мен, но атаката последва още с приводняването, а аз понеже съм си новобранец в тия мурафети, не очаквах толкова бързо нападение и естествено закъснях със засечката. След като наближи обяд и като видях, че на раирания му е скучно сам в живарника, го пуснах по живо, по здраво на друго място да си плува и да расте. Направих опит да документирам момента, но проклетника не разбра, че така и така ще си ходи и не рачи да изчака да пусна апарата на телефоня, а понеже вече съм давил един, не рискувах да цопна и този.
Къде 12-12.30часа се разположих под едни хубави, тополени сенки. Понеже бях газил, се по разсъбух и разпънах пътъците и чорапите да съхнат.

Разпънах много хубав панаир.

Разположих се в панаира и започнах да си угаждам на душичката.


Хапвам си мезенце, пийвам си биричка и се любувам на майката природа и на спокойствието около мен.

Напапках се, починах си хубавичко на сянка, че и един наръч лопен си накълцах и очистих от дървенията. И хаиде пак на реката, а от снимките виждате на какво място се бях натресъл. С второто мятане и ето


Проклетника не щеше да мирува докато го снимах и за това стана на две части.
Мятането и опитите продължиха до към 16.00 часа, имаше още един два удара, но без резултат. А това беше съдбата на втория хубавец:


Последва събиране на багажа, трамбоване в жегата и половин часово чакане на рейс, а след това почивка пред телевизора. Изобщо прекрасен ден, със страшна почивка и опознаване на това, какво е удоволствието от риболовуването на спининг.
НА СЛУКА НА ВСИНЦА ВИ.