По Кюстендилско :)
Публикувано на: Пон Авг 15, 2011 9:12 pm
Мили приятели и приятелки и ти нетърпеливи Станко
За 2 дни бях в Кюстендил на рожден ден и нямаше как да не взема УЛ-та
Имах на разположение само събота след обяд, защото в неделя се тръгваше рано, като това ни решение беше най-правилното нещо, както ще се разбере в последствие.
Та в събота към 18:00 се изтъпаних на Струма. Баща ми си цъкаше пръскачи, а аз по партизанските пътеки заминах надолу. Рибки имаше, като дори и ми кълвяха
Не впечатляваха с размер, но поне не бях капо


Пристигнах след около час на единствения дълбок вир дето намерих. Дълбочината беше до едни скали в краката ми. Започнах да подавам различни воблери и се започна теглото. Риби от по около 1 кг започнаха да следват всеки воблер който им предлагат на около 5 см и след като стигаха до мен си биеха камшика
След 30 мин в такава кленска забава
ми понатежа, засичам, ул се сгъва и някаква мъртва тежест
Понапънах и поддаде. Обаче идва едно такова- никакво. Викам си, че не е риба е ясно
я поне да видим какво фанах
Е те това е:

А да ми е честита кадемлииката
Интересен кюстендилски монтаж, дами и господа.
Много възли един след друг, играейки ролята на вирбел :fish6:
Както и да е - това се оказа и последния удар за деня, след който реших да ходя на барбекюто
Всичко минаваше обаче прекалено добре. Както Ви казах, добре, че в неделя към 10 решихме да си ходим. Както се пее в една песен - със сто километра в час, аэ летяяя...
но се приземих рЕзко на около 20 км след София
Комутатора реши, че е дошъл момента да се пренесе в един по добър интегрален свят
А от мен да знаете - отиде ли си той, то ще ви е необходима или Божията намеса или най-малкото братовчет с ван от Ботевград
След като трудно се локализирахме баш къде бедстваме, човека с триста зора ни намери
Е да Ви споделя, че двучасовия престой на жегата на магистралата, хич не беше приятен
Та затегли ме той до след първия тунел. Там последва разкачане и самозабутване
и така пристигнах чак до бензиностанцията, където м чакаше вана и ме замъкна до тях. Хората гостоприемни, почерпиха
Ма сега в неделя след обяд откъде майстор и откъде баш такъм модел комутатор
С голям късмет открихме един майстор, който вече пред невярващия ми поглед, че ще се приберем в неделя въобще изби рибата, след като извади от гаража баш такъв комутатор //и колата запали :fish13:
И така мили приятели в 18:30 бях във Враца
Та това бяха жития и страдание грешна го Ивайло


Имах на разположение само събота след обяд, защото в неделя се тръгваше рано, като това ни решение беше най-правилното нещо, както ще се разбере в последствие.
Та в събота към 18:00 се изтъпаних на Струма. Баща ми си цъкаше пръскачи, а аз по партизанските пътеки заминах надолу. Рибки имаше, като дори и ми кълвяха

Не впечатляваха с размер, но поне не бях капо



Пристигнах след около час на единствения дълбок вир дето намерих. Дълбочината беше до едни скали в краката ми. Започнах да подавам различни воблери и се започна теглото. Риби от по около 1 кг започнаха да следват всеки воблер който им предлагат на около 5 см и след като стигаха до мен си биеха камшика





Е те това е:

А да ми е честита кадемлииката



Както и да е - това се оказа и последния удар за деня, след който реших да ходя на барбекюто

Всичко минаваше обаче прекалено добре. Както Ви казах, добре, че в неделя към 10 решихме да си ходим. Както се пее в една песен - със сто километра в час, аэ летяяя...
но се приземих рЕзко на около 20 км след София








И така мили приятели в 18:30 бях във Враца

Та това бяха жития и страдание грешна го Ивайло
