MOРСКИ ЩУКИ
Публикувано на: Вто Авг 16, 2011 9:12 am
Море!
Един от броячите на полугодието и на щастливите дни, когато забравям работа, задължения, проблеми и със семейството се отдаваме на кой-каквото го влече: децата - игри, плаж, плацикане, а големите- мързел, узо, студени бели вина, тънки мезета и „ Бургаски вечери”
.
За мен, ако се отвори време и слука се полага и малко риболов.Тази година първата половина на август прекарваме в Бургаско , на едно оазисче, встрани от дивашки презастроените комплекси, напоследък превърнали се в магнит за непълнолетните европейски алкохолици
.Първите дни вяло и между другото разузнавам възможните места за риболов и картината въобще не ми харесва 
: Реките са супер обрасли и недостъпни, няма жив рибар, водата е много бистра, без видими признаци на живот; на едно от известните ми места на морето спорадично някой вади десетсантиметрови иларии; на друго се говори за платерини, но напоследък никой не ги е виждал и чувал…
Това разбира се не нарушава морското ми настроение, казвам „чао” на въдиците и се отдавам на морското безвремие
.
На третия ден синът ми Стефчо(8г.) иска аква парк! Това ми идва малко в повече и го пласирам като добавка на един по –аква баща
, а аз само ги транспортирам до съоръжението и междувременно забивам на разходка по реката.
Влизам 1-2 км. по-навътре по почвен път и откривам нетолкова обрасъл участък от стотина метра
.Провирам се крадешком до бистрата вода, дълбока около 0,5-1.5 м., с много водорасли и ясно виждам отделни плевелни рибета по 5-10 см. , после , сякаш измежду краката ми се появи една около 40 см. щука и без да си дава много зор грабна едно рибе и изчезна 
. Останалите рибки нямаха вид на много разтревожени. От тази сцена, разиграла се буквално на един метър пред мен, ушите ми писнаха от адреналинов залп! 
Бегом до колата и забързано разпъвам спининга, като първоначално залагам на плаващ, чупещ се воблер на Рапала.
Още на третото хвърляне една сянка се стрелна под воблера, засечка, кратко прискърцване на аванса и корема на 40 сантиметрова щука жлътна в бистрата вода.
Релийз на красавицата! Обхождам 100- метровия участък няколко пъти, провирайки се в трънаците и тръстиката, като на всеки обход сменям воблер с блесна за да излъча най-уловиста примамка.Стремя се да избегна водораслите, като водя примамките на педя под повърхността на водата.
За няма и два часа по никое време в жегата ( между 3 и 5 часа след обяд) още три щуки между 30-50 см. вдигнаха адреналина ми, като уловисти се очертаха по- пъстрите, чупещи се, плаващи воблери и жълто-червените въртящи се блесни N 3-5.
И добре, че аква -пързалящите се ме извикаха да ги взема, защото както си бях по къси панталони, потник и джапанки, кожата ми съвсем щеше да остане по трънаците..
И така моето море си смени ритъма:
Ставане в 5.30,
„Бегом” екипиран на реката, хващане на 1-4 щуки до 9 часа, а после включване в мързеливото морско ежедневие и „Бургаските вечери”. …..Направих пет такива излета, докато не ме перна някакъв гаден вирус
….
Само три сравнително по-едри щуки около 1кг. от общо петнайсет съм прибрал, които бяха супер вкусно опечени в рибния ресторант на хотела и обилно полети с „Врачански мискет” на Евсиновград .
Всъщност,за бургазлии това може да не е нищо особено, но за софиянец, мъчещ се в обезрибено софийско си беше направо „разбиване”
! Досега това ми беше нормата щуки за петилетка . Имам подозрения, че е възможно да съм ловил едни и същи риби 
. За цялото това време не видях нито един рибар или следи от риболовстване по реката.
За това и не посочвам мястото, който го знае, моля да си трае и да пази рибата
.
Един от броячите на полугодието и на щастливите дни, когато забравям работа, задължения, проблеми и със семейството се отдаваме на кой-каквото го влече: децата - игри, плаж, плацикане, а големите- мързел, узо, студени бели вина, тънки мезета и „ Бургаски вечери”
.За мен, ако се отвори време и слука се полага и малко риболов.Тази година първата половина на август прекарваме в Бургаско , на едно оазисче, встрани от дивашки презастроените комплекси, напоследък превърнали се в магнит за непълнолетните европейски алкохолици
.Първите дни вяло и между другото разузнавам възможните места за риболов и картината въобще не ми харесва : Реките са супер обрасли и недостъпни, няма жив рибар, водата е много бистра, без видими признаци на живот; на едно от известните ми места на морето спорадично някой вади десетсантиметрови иларии; на друго се говори за платерини, но напоследък никой не ги е виждал и чувал… Това разбира се не нарушава морското ми настроение, казвам „чао” на въдиците и се отдавам на морското безвремие
.На третия ден синът ми Стефчо(8г.) иска аква парк! Това ми идва малко в повече и го пласирам като добавка на един по –аква баща
, а аз само ги транспортирам до съоръжението и междувременно забивам на разходка по реката. Влизам 1-2 км. по-навътре по почвен път и откривам нетолкова обрасъл участък от стотина метра
.Провирам се крадешком до бистрата вода, дълбока около 0,5-1.5 м., с много водорасли и ясно виждам отделни плевелни рибета по 5-10 см. , после , сякаш измежду краката ми се появи една около 40 см. щука и без да си дава много зор грабна едно рибе и изчезна . Останалите рибки нямаха вид на много разтревожени. От тази сцена, разиграла се буквално на един метър пред мен, ушите ми писнаха от адреналинов залп! Бегом до колата и забързано разпъвам спининга, като първоначално залагам на плаващ, чупещ се воблер на Рапала. Още на третото хвърляне една сянка се стрелна под воблера, засечка, кратко прискърцване на аванса и корема на 40 сантиметрова щука жлътна в бистрата вода.
Релийз на красавицата! Обхождам 100- метровия участък няколко пъти, провирайки се в трънаците и тръстиката, като на всеки обход сменям воблер с блесна за да излъча най-уловиста примамка.Стремя се да избегна водораслите, като водя примамките на педя под повърхността на водата.
За няма и два часа по никое време в жегата ( между 3 и 5 часа след обяд) още три щуки между 30-50 см. вдигнаха адреналина ми, като уловисти се очертаха по- пъстрите, чупещи се, плаващи воблери и жълто-червените въртящи се блесни N 3-5.
И добре, че аква -пързалящите се ме извикаха да ги взема, защото както си бях по къси панталони, потник и джапанки, кожата ми съвсем щеше да остане по трънаците..
И така моето море си смени ритъма:
Ставане в 5.30,
„Бегом” екипиран на реката, хващане на 1-4 щуки до 9 часа, а после включване в мързеливото морско ежедневие и „Бургаските вечери”. …..Направих пет такива излета, докато не ме перна някакъв гаден вирус
….Само три сравнително по-едри щуки около 1кг. от общо петнайсет съм прибрал, които бяха супер вкусно опечени в рибния ресторант на хотела и обилно полети с „Врачански мискет” на Евсиновград
. Всъщност,за бургазлии това може да не е нищо особено, но за софиянец, мъчещ се в обезрибено софийско си беше направо „разбиване”
! Досега това ми беше нормата щуки за петилетка . Имам подозрения, че е възможно да съм ловил едни и същи риби . За цялото това време не видях нито един рибар или следи от риболовстване по реката.За това и не посочвам мястото, който го знае, моля да си трае и да пази рибата
.
!