Една дългоочаквана разходка
Публикувано на: Вто Авг 16, 2011 8:00 pm
И така, за съжаление хубавите неща бързо свършват, но остават незабравими спомени от тях 
Та да продължа започнатото - след монтажа на новите гуми, видинлии пръснаха старите къде Сливен некъде след 14.00 бяхме на нароченото място в района между к-г Златна рибка и к-г Градина. Преди да се заемем с разпъването на катуна требваше да заредим
за да се получи първо това
и после
Масата е на първо място
пък за спането лесна работа.
Вечерта премина в сладки приказки обилно поляти с питиета и мезета и в очакване на следващата вълна приятели.
Сутринта се оказа че нямаме джезве за кафето но проблема беше бързо решен
след което денят бе предрешен, некои пиха кафе а аз бира
Дори и с обилната закуска
Ясно е как е продължило
та чак до вечерта, която обаче малко ни поизпоти и намокри обилно поради дъжда който не спря близо 2 часа, но .........всичко бе под контрол и на градус
Дори и скарата бе на сухо .....под чадъра за разлика от обслужващия персонал
Но за сметка на това всичко се омете мигновенно
Имаше и фоерверки
но всичко под зоркия поглед на полицията
Следващия ден бе определен за риболов и тъй като Живко Пивкото се бе оказал на к-г Градина бързо се организирахме. Бяхме много близо до лобното място на Морските котки и сутринта рано рано бяхме акостирали на Нефтобазата. Морето буквално вреше от стотици платерини по повърхността
но...... не искаха да папат. Какво ли не опитахме бомбарди с къс и дълъг повод, бързо и бавно въртене, плувки ...не и не. Накрая си спомних за един такъм който не бях ползвал повече от 5-6 години - булдо, три тапи(повдигачи) като между тях има вързани къси поводи с куки и вирбел. Така червея виси на не повече от 6-7см под повърхноста. Като се заметне линията всичкото това се оставя да плува сред пасажа и рано или късно некоя любопитна риба се оказва в кофата
Така и стана, Данчо се изкефи на три пъти
но скоро след това духна вятър и рибата изчезна. За съжаление и на тежката артилерия за котаните нищо се не обади, но пък попчетата си хапваха доволно така че имаше риба за омирисване на лагера.
Живко не издържа на жегата а и требваше да обръща внимание на домочадието та тръгна по обед ма добре че не остана щото до към 16.00 и попчетата се покриха което доведе до срив в системата ислед половин час бяхме вече седнали на масата под дебелата сянка на тополите
На следващия ден имаше и други морски дарове от които за съжаление съм снимал само чистенето им
но пък беше страшна салата от миди и рапани
Дойде и 03.08 денят в който това девойче се появи и осмисли живота ми
Още от ранни зори бе засипана от подаръци
и внимание
Ние също обръщахме внимание и празнувахме
покрай те таквиз благинки
Дойде и братовчеда
на уйчо сладура
Дойде момента и за тортата
Последва тост за рожденничката , майка и ........мое величество
Рожденничката бе толкова превъзбудена
та чак се замислих какво ме чака догодина :d5b65c17bec10f
Последва обща снимка за спомен
и .............. продължихме до сутринта
На следващия ден съборихме лагера и се прибрахме в Бургас за да се подготвим за следващия преход - Бургас, яз. Доспат, с. Крошуна покрай Ловеч и Видин.
Яз. Доспат ни посрещна леко намръщен след двудневните валежи до момента
но пък в нас напираше познатото чувство на задоволство от пристигането ни в това прекрасно кътче от нашата родина
Малко снимки без коментар
Любов ли бе да се опише
Най-големия разчупи питата
за децата и жените ние наблегнахме на мЯсото
и отново ...пак до зори
Зората ни посрещна като в приказка, не може да се опише с думи - изпаренията от водата, омагьосващите песни на птиците, спокойствието на величествените Родопи, огромните борове на всякъде около нас
а бе това е друг свят пред който се покланям
След кратка организация на половинките за приготвянето на закуската ние се пуснахме до водата и се заехме с ....... риболова
Монката заскуба гъсти слънчаци, но след неколко портокалови топки по тежка захранка се завъртеха и златистите каракуди. Кольо Сървайвъра наблягаше на тапа с жива рибка и скубна 3-4 стрижока колкото длан, но заветните петнисти зверове липсваха. Нямам повече снимки, защото къде обед жените решили че трябва да посетят Дяволското гърло
и се наложи спешно да събирам циганийката и да паля гумите за да настигна другата кола.
Те малко снимки от там въпреки че много от вас са посещавали тази част на Родопите.
Няма човек който е бил на Доспат и да не е снимал този пейзаш
Стигнахме навреме
Ивайла бе най-щастливата от всички
Последва задължителното наздраве до барбекюто
и докато се огледаме хората изпокапали
но трбеше да се направи разбор на сутрешния риболов
Ставането в 05.00 бе трудно, но бяхме ангажирали лодка с ....гребла и требеше да оползотворим всеки миг в преследване на петнистите зверове
ТРЪГНАХМЕ КАТО АСЛАНИ и .....се започна едно дебнене в мъглата, едно сменяне на блесни и воблери, но ...... няма и няма.
Малките рибки - семионовчета които слагахме на куките се разхождаха необезпокоявани из синкавозеленикавата вода на огледалната повърхност и се наслаждаваха на показалото се слънце след гъстата мъгла.
Ето малко снимки за онагледяване
И така след като достатъчно се насладихме на природата и се наловихме с риба решихме че е време да обърнем внимание на семействата и излязохме за смяна на екипажите.
Малката бе толкова ентусиазирана да влиза с лодката, че за малко да се пльосне по очи в плиткажа.
И така ето ги на вода
Пък аз тренирах, че се бях запуснал близо седмица се на маса
А времето приказка
Вечерта е ясна нищо по различно от предните
На следващата сутрин станах рано за да хвана изгрева и успях но за съжаление снимките не са много качествени
Така ни изпратиха Родопите и ние поехме към с. Крошуна отатък Стара планина.
Южния склон до Карлово
Билото на прохода Троян - Кърнаре с мономента
Накъдрената като развълновано море Стара планина
И на входа на Троян ни посрещна ... кой
Кумчо Вълчо
Хората си го отглеждат от малък и си го разхождат на каишка като куче.
След не лек преход стигнахме и до набелязаната цел - с. Крошуна
Попаднах отново в друг свят, няма да коментирам снимките
Имаше и такива ентусиасти в ледените балкански води
Цъхнахме по едно кадро сите за изпроводяк и се метнахме на колите че требеше да акостираме във Видин а бе станало къде 18.30.
През цялото време гонехме слънцето поне да го докоснем за секунда преди да се скрие зад планините но ....
уви не можахме. Малко след полунощ отворихме тежките порти на двора в с. Милчина лъка и едва дочаках да стоварим багажа за да се гмурна в леглото.
На сутринта домакинята ни посрещна със закуска, кафе и червеите и захранката от хладилника, че било се вмирасало всичко. Беше ясно какво следва и без излишни приказки се озовахме на голямата река къде Симеоново и Ботево.
Нищо интересно не се случи освен извадените около 50 килограма водорасли но пък като се прибрахме масата бе сложена и ракията замръзнала във фризера
Данчо бе направил некои промени по лятната градина
и требеше да ги полеем
със сливова от сливата дето друсахме миналата година
Следващия ден естествено бе отреден за ........ риболов на Дунава в района на Голия остров каквото и да означава, въпреки че имаше дръва на него ум да ти зайде.
Те го изгрева
Неще, неще и изведнъж като ....спря
Цял ден така, минаха две момчета и ни отчаяха - от май месец захранвали през ден и имали само един амур към 9кила преди месец. Дунава яко спадаше и може би това заедно с високите температури бе изгонило рибата, а може и да не сме били на точното място, но знае ли човек - къде е млякото(рибата)
Е не бях капо
Освен тази тавичка излезе и един скобар около 0,700кг но няма негова снимка защото си разби муцуната в камъните при ваденето
Следващия ден премина в приготовления за предстоящия лов и задължителното друсане на сливите за да има от огнената течност и догодина.
И така дойде време да си тръгваме за да посетим още едно място
Изгрева предвещаваше горещ ден
затова рано рано поехме на път.
Врачанския балкан ни изпрати по-живо по-здраво
След Хаимбоаз и кратко лутане за магазин със студена бира в Гурково пристигнахме и при Жребчевската група
Видяхме се и с Краси и Симо разменихме по некой лаф и поехме за морето, ех морето както се казва, но ние въздишахме с - ех балкана
Така е морските търсят хладинката на балкана, балканджиите търсят хладинката на морето кой каквото си няма
Та така минаха моите почивни дни обиколихме родината отново, видяхме се с приятели, прекарахме чудни мигове с тях и накрая си пожелавам догодина отново да се засичаме покрай водата, където и да е тя.
п.с. Малко дългичко стана ма ко да се прави
Та да продължа започнатото - след монтажа на новите гуми, видинлии пръснаха старите къде Сливен некъде след 14.00 бяхме на нароченото място в района между к-г Златна рибка и к-г Градина. Преди да се заемем с разпъването на катуна требваше да заредим
за да се получи първо това
и после
Масата е на първо място
пък за спането лесна работа.Вечерта премина в сладки приказки обилно поляти с питиета и мезета и в очакване на следващата вълна приятели.
Сутринта се оказа че нямаме джезве за кафето но проблема беше бързо решен
след което денят бе предрешен, некои пиха кафе а аз бира
Дори и с обилната закуска
Ясно е как е продължило
та чак до вечерта, която обаче малко ни поизпоти и намокри обилно поради дъжда който не спря близо 2 часа, но .........всичко бе под контрол и на градусДори и скарата бе на сухо .....под чадъра за разлика от обслужващия персонал
Но за сметка на това всичко се омете мигновенно
Имаше и фоерверки
но всичко под зоркия поглед на полицията
Следващия ден бе определен за риболов и тъй като Живко Пивкото се бе оказал на к-г Градина бързо се организирахме. Бяхме много близо до лобното място на Морските котки и сутринта рано рано бяхме акостирали на Нефтобазата. Морето буквално вреше от стотици платерини по повърхността
но...... не искаха да папат. Какво ли не опитахме бомбарди с къс и дълъг повод, бързо и бавно въртене, плувки ...не и не. Накрая си спомних за един такъм който не бях ползвал повече от 5-6 години - булдо, три тапи(повдигачи) като между тях има вързани къси поводи с куки и вирбел. Така червея виси на не повече от 6-7см под повърхноста. Като се заметне линията всичкото това се оставя да плува сред пасажа и рано или късно некоя любопитна риба се оказва в кофата Така и стана, Данчо се изкефи на три пъти
но скоро след това духна вятър и рибата изчезна. За съжаление и на тежката артилерия за котаните нищо се не обади, но пък попчетата си хапваха доволно така че имаше риба за омирисване на лагера.
Живко не издържа на жегата а и требваше да обръща внимание на домочадието та тръгна по обед ма добре че не остана щото до към 16.00 и попчетата се покриха което доведе до срив в системата ислед половин час бяхме вече седнали на масата под дебелата сянка на тополите
На следващия ден имаше и други морски дарове от които за съжаление съм снимал само чистенето им
но пък беше страшна салата от миди и рапани
Дойде и 03.08 денят в който това девойче се появи и осмисли живота ми
Още от ранни зори бе засипана от подаръци
и внимание
Ние също обръщахме внимание и празнувахме
покрай те таквиз благинки
Дойде и братовчеда
на уйчо сладура
Дойде момента и за тортата
Последва тост за рожденничката , майка и ........мое величество
Рожденничката бе толкова превъзбудена
та чак се замислих какво ме чака догодина :d5b65c17bec10f
Последва обща снимка за спомен
и .............. продължихме до сутринта
На следващия ден съборихме лагера и се прибрахме в Бургас за да се подготвим за следващия преход - Бургас, яз. Доспат, с. Крошуна покрай Ловеч и Видин.
Яз. Доспат ни посрещна леко намръщен след двудневните валежи до момента
но пък в нас напираше познатото чувство на задоволство от пристигането ни в това прекрасно кътче от нашата родина
Малко снимки без коментар
Любов ли бе да се опише
Най-големия разчупи питата
за децата и жените
ние наблегнахме на мЯсото и отново ...пак до зори
Зората ни посрещна като в приказка, не може да се опише с думи - изпаренията от водата, омагьосващите песни на птиците, спокойствието на величествените Родопи, огромните борове на всякъде около нас
а бе това е друг свят пред който се покланям
След кратка организация на половинките за приготвянето на закуската ние се пуснахме до водата и се заехме с ....... риболова
Монката заскуба гъсти слънчаци, но след неколко портокалови топки по тежка захранка се завъртеха и златистите каракуди. Кольо Сървайвъра наблягаше на тапа с жива рибка и скубна 3-4 стрижока колкото длан, но заветните петнисти зверове липсваха. Нямам повече снимки, защото къде обед жените решили че трябва да посетят Дяволското гърло
и се наложи спешно да събирам циганийката и да паля гумите за да настигна другата кола.
Те малко снимки от там въпреки че много от вас са посещавали тази част на Родопите.
Няма човек който е бил на Доспат и да не е снимал този пейзаш
Стигнахме навреме
Ивайла бе най-щастливата от всички
Последва задължителното наздраве до барбекюто
и докато се огледаме хората изпокапали
но трбеше да се направи разбор на сутрешния риболов
Ставането в 05.00 бе трудно, но бяхме ангажирали лодка с ....гребла
и требеше да оползотворим всеки миг в преследване на петнистите зверове ТРЪГНАХМЕ КАТО АСЛАНИ и .....се започна едно дебнене в мъглата, едно сменяне на блесни и воблери, но ...... няма и няма.
Малките рибки - семионовчета които слагахме на куките се разхождаха необезпокоявани из синкавозеленикавата вода на огледалната повърхност и се наслаждаваха на показалото се слънце след гъстата мъгла.
Ето малко снимки за онагледяване
И така след като достатъчно се насладихме на природата и се наловихме с риба
решихме че е време да обърнем внимание на семействата и излязохме за смяна на екипажите.Малката бе толкова ентусиазирана да влиза с лодката, че за малко да се пльосне по очи в плиткажа.
И така ето ги на вода
Пък аз тренирах, че се бях запуснал близо седмица се на маса
А времето приказка
Вечерта е ясна нищо по различно от предните
На следващата сутрин станах рано за да хвана изгрева и успях но за съжаление снимките не са много качествени
Така ни изпратиха Родопите и ние поехме към с. Крошуна отатък Стара планина.
Южния склон до Карлово
Билото на прохода Троян - Кърнаре с мономента
Накъдрената като развълновано море Стара планина
И на входа на Троян ни посрещна ... кой
Кумчо Вълчо
Хората си го отглеждат от малък и си го разхождат на каишка като куче.
След не лек преход стигнахме и до набелязаната цел - с. Крошуна
Попаднах отново в друг свят, няма да коментирам снимките
Имаше и такива ентусиасти в ледените балкански води
Цъхнахме по едно кадро сите за изпроводяк и се метнахме на колите че требеше да акостираме във Видин а бе станало къде 18.30.
През цялото време гонехме слънцето поне да го докоснем за секунда преди да се скрие зад планините но ....
уви не можахме. Малко след полунощ отворихме тежките порти на двора в с. Милчина лъка и едва дочаках да стоварим багажа за да се гмурна в леглото.
На сутринта домакинята ни посрещна със закуска, кафе и червеите и захранката от хладилника, че било се вмирасало всичко. Беше ясно какво следва и без излишни приказки се озовахме на голямата река къде Симеоново и Ботево.
Нищо интересно не се случи освен извадените около 50 килограма водорасли
но пък като се прибрахме масата бе сложена и ракията замръзнала във фризера Данчо бе направил некои промени по лятната градина
и требеше да ги полеем
със сливова от сливата дето друсахме миналата година
Следващия ден естествено бе отреден за ........ риболов на Дунава в района на Голия остров каквото и да означава, въпреки че имаше дръва на него ум да ти зайде.
Те го изгрева
Неще, неще и изведнъж като ....спря
Цял ден така, минаха две момчета и ни отчаяха - от май месец захранвали през ден и имали само един амур към 9кила преди месец. Дунава яко спадаше и може би това заедно с високите температури бе изгонило рибата, а може и да не сме били на точното място, но знае ли човек - къде е млякото(рибата)
Е не бях капо
Освен тази тавичка излезе и един скобар около 0,700кг но няма негова снимка защото си разби муцуната в камъните при ваденето
Следващия ден премина в приготовления за предстоящия лов и задължителното друсане на сливите за да има от огнената течност и догодина.
И така дойде време да си тръгваме за да посетим още едно място
Изгрева предвещаваше горещ ден
затова рано рано поехме на път.
Врачанския балкан ни изпрати по-живо по-здраво
След Хаимбоаз и кратко лутане за магазин със студена бира в Гурково пристигнахме и при Жребчевската група
Видяхме се и с Краси и Симо разменихме по некой лаф и поехме за морето, ех морето както се казва, но ние въздишахме с - ех балкана
Така е морските търсят хладинката на балкана, балканджиите търсят хладинката на морето кой каквото си няма
Та така минаха моите почивни дни обиколихме родината отново, видяхме се с приятели, прекарахме чудни мигове с тях и накрая си пожелавам догодина отново да се засичаме покрай водата, където и да е тя.
п.с. Малко дългичко стана ма ко да се прави
