Сецканье в аквариум
Публикувано на: Съб Сеп 03, 2011 9:33 am
В настоящият репортаж, драги читатели, аз, Дани и Васето се развихряме напълно... 
Някои дори биха казали, че губим всякаква мярка - няма табута, няма ограничения, няма нищо свято.
Само хвърляне и вадене, хвърляне и вадене....по едно време даже нямаше време за хвърляне - само вадехме. 
Едни ще възприемат написаното като сюрреализъм, други тутакси ще разберат, че си е суперреализъм.
И такаааааа....
Пристигнахме на един романтичен гьол, обграден с дървета и хълмове...ландшафт за чудо и приказ!
НекъФ чичка кибичеше на десния бряг....сигурно сутринта като е станал, оная му работа е била на дясно и зат'ва е предпочел това място, 'щот ако му е била на ляво - сигурно би отишъл на левия бряг, а ако пък му е стърчал нагоре - би си останал вкъщи при бабата.
'Ма както си седеше и пръта му рипна нагоре....
ЧовекО извадИ един шаран, а ние стоим и се чудим да изпадаме ли в умиление и адмирации, или пък да вадим сопите....хех, естествено кръвта ни се беше подпалила, та се заоглеждахме в избор на място къде да се разтоварим...ъъъ....не стомасите, а багажа де.
Дани застана тук:
Аз пък тук:
А Васето по-натам.
Хвърлихме и зачакахме...
Не чакахме дълго, Дани направи сефтето:
Васето от по-натам, дойде по-насам:
По едно време открих причината защо не ни кълве!!!
Яла те:
Викам на мачката - Пссссст, бе, твойта мама д'еба!
А тя ми се зъби:
Ооооооо, така ли?!
Взех едно парцалче, полях го с бензин и намазах на котката дупето.....малиииииий!.....кЪт ръгна като маче у дирек ...та прехвърли баира и сигурно вече е чак в Сърбия.
Ако всички от последните репортажи не си намалят килограмите на рибите - няма да изгася мачката.
Шегувам се, разбира се, не съм я заливал с бензин, просто я нанизах на един кърмак и я хвърлих като мамка за сом.
Еее, добре де....и това не направих, просто си го помислих.
Както и да е, щом се разкара дзвера, започна неистово кълване...
Васето цъкаше с мача:
Неговите бяха все едри:
И той беше щастлив:
На Дани вече му беше писнало само да вади и да хвърля обратно във водата няк'ви шарани и амури, та рече да отмори малко:
После пак му дойде музата:
Даже и на Васето му стана интересно, заряза мача като балтон у жега и той взе гегата и задърпа:
Като цяло имаше само дърпане:
...и пускане:
И аз хванах т'ва - онова де:
Мачката не се виждаше ник'ва....та зат'ва при поредната щука, която хванах, рекох да я търся тука:
Арно щукле си беше...
Кой, кой ще ми каже колко тежи тази хубавица?
Хайде де, наддавайте!
След толкова рилийз, за да не станем обаче и за резил, взехме 2 рибета и както Исус успял да нахрани с няколко риби няколко хиляди човека, така и ние се обадихме на Калоян и Марио, за да ги направим съпричастни поне в яденето и пиЙенето. 
Вече сме в кръчмата на Марио с жива музика (пу, да имаше и живо пиво!):
Ех, а само допреди няколко часа жизнерадостно щъкаха във водата....
Но! - Животът е толкова кратък, негостоприемен и тъп, че човек трябва да прекарва земното си време, опиянявайки се с вино, с бира, с поезия, с каквото си поиска...
Какво друго ни оставаше, освен да се отдадем на мига!
Някои дори биха казали, че губим всякаква мярка - няма табута, няма ограничения, няма нищо свято.
Само хвърляне и вадене, хвърляне и вадене....по едно време даже нямаше време за хвърляне - само вадехме. Едни ще възприемат написаното като сюрреализъм, други тутакси ще разберат, че си е суперреализъм.
И такаааааа....
Пристигнахме на един романтичен гьол, обграден с дървета и хълмове...ландшафт за чудо и приказ!
НекъФ чичка кибичеше на десния бряг....сигурно сутринта като е станал, оная му работа е била на дясно и зат'ва е предпочел това място, 'щот ако му е била на ляво - сигурно би отишъл на левия бряг, а ако пък му е стърчал нагоре - би си останал вкъщи при бабата.
'Ма както си седеше и пръта му рипна нагоре....
ЧовекО извадИ един шаран, а ние стоим и се чудим да изпадаме ли в умиление и адмирации, или пък да вадим сопите....хех, естествено кръвта ни се беше подпалила, та се заоглеждахме в избор на място къде да се разтоварим...ъъъ....не стомасите, а багажа де.
Дани застана тук:
Аз пък тук:
А Васето по-натам.
Хвърлихме и зачакахме...
Не чакахме дълго, Дани направи сефтето:
Васето от по-натам, дойде по-насам:
По едно време открих причината защо не ни кълве!!!
Яла те:
Викам на мачката - Пссссст, бе, твойта мама д'еба!
А тя ми се зъби:
Ооооооо, така ли?!
Взех едно парцалче, полях го с бензин и намазах на котката дупето.....малиииииий!.....кЪт ръгна като маче у дирек
...та прехвърли баира и сигурно вече е чак в Сърбия. Ако всички от последните репортажи не си намалят килограмите на рибите - няма да изгася мачката.
Шегувам се, разбира се, не съм я заливал с бензин, просто я нанизах на един кърмак и я хвърлих като мамка за сом.
Еее, добре де....и това не направих, просто си го помислих.
Както и да е, щом се разкара дзвера, започна неистово кълване...
Васето цъкаше с мача:
Неговите бяха все едри:
И той беше щастлив:
На Дани вече му беше писнало само да вади и да хвърля обратно във водата няк'ви шарани и амури, та рече да отмори малко:
После пак му дойде музата:
Даже и на Васето му стана интересно, заряза мача като балтон у жега и той взе гегата и задърпа:
Като цяло имаше само дърпане:
...и пускане:
И аз хванах т'ва - онова де:
Мачката не се виждаше ник'ва....та зат'ва при поредната щука, която хванах, рекох да я търся тука:
Арно щукле си беше...
Кой, кой ще ми каже колко тежи тази хубавица?
Хайде де, наддавайте!
След толкова рилийз, за да не станем обаче и за резил, взехме 2 рибета и както Исус успял да нахрани с няколко риби няколко хиляди човека, така и ние се обадихме на Калоян и Марио, за да ги направим съпричастни поне в яденето и пиЙенето.
Вече сме в кръчмата на Марио с жива музика (пу, да имаше и живо пиво!):
Ех, а само допреди няколко часа жизнерадостно щъкаха във водата....
Но! - Животът е толкова кратък, негостоприемен и тъп, че човек трябва да прекарва земното си време, опиянявайки се с вино, с бира, с поезия, с каквото си поиска...
Какво друго ни оставаше, освен да се отдадем на мига!
Шаранският монтаж ми хареса много 
