Пъстърви на воблер-трепач
Публикувано на: Сря Сеп 28, 2011 8:39 am
От едно известно време насам държа в кутията си една примамка, която ми напарви отлично закриване на сезона. Става въпрос за самоделен воблер, изработен от Иво (колегата с ник Mix 02). Когато ми го даде, каза: "Този е за туичинг". Викам си - да бе, да... Ето го воблерът, пише Mix F, демек е плуващ:
Отиваме значи на реката - аз, Павел Павилиона и Павлин. Реката е характерна с това, че на нея пъстърва под 30 санта почти няма, само чукове кълват- американки и балканки. Редки риби, ама знаеш, че като ти удари, ще е нещо яко. Има си достатъчно вода, абе въобще екстра място. При това не се посещава от никого, друг рибар съм виждал само още веднъж от десетина излета там, че и повече. Обикновено на нея ловя на блесна. сега обаче нямах кълванета на блесна. Най-накрая достигам едно място от типа "безотказни", дето си знам, че има пъстърви. Обаче не искат грам внимание да обърнат на блесната. Чудех се какво да сложа, и взех, че турих воблера. Разлових го пред мен, ами върви на плитко, най-много на 50 санта слиза . А вирът е дълбок поне 1.80 - 2 метра. На такова място трябва чегъртане по дъното, ама с този воблер няма как да стане. Обаче решавам да го пробвам. На първо подаване отдолу изскача една цепеница, обаче само се усуква околопримамката и се прибира долу. На второто обаче напада и лапа. Борба, авансът свири, най-накрая е в кепа. Ето я, американка:
И отблизо:
Оказа се, че това е отлична примамка. Воблерът вдигаше пъстървите от голяма дълбочина нагоре! Това е доста рядко, особено в ден, когато пъстървата нито е активна, нито иска да кълве на други примамки.
Продължавам да облавям същия вир. След малко още една атака, но пак не лапа. Пробвам още два три пъти, удар, тоя път рибата е по-едра. Оплющя всичко. Американка, този път около кило. Дебела и яка:
След малко и трета риба ми атакува, ама само се одра и избяга.
Отивам по-надолу, продължавам, имах още две атаки, но пъстървите не лапаха. Очевидно проблемът е някъде в мен. Обаче пак от дълбоки места. Примамката ги вдигаше от дъното да нападат нагоре, което дори при риболов на естествена стръв е трудно за постигане. Както и да е, малко по-късно закачам и една трофейна балканка, пак от дълбоко място:
Пак на същия воблер, разбира се:
Балканецът замина обратно. Имах още един удар след това от американка с отлични размери, ама избяга. Американките бяха много вкусни, с месо като на сьомга.
Цялата работа обаче не опира само до воблера, а и до задвъдичното устройство. За да работи както трябва, воблерът трябваше да се води по брутален начин - с много висока амплитуда на движение на върха на пръчката, за може да танцува "пого" през цялото време на воденето. За жалост не записах клип, но в предстоящите ми излети на пъстърва по платени гьолове докато трае забраната ще направя едно клипче. Поздрави на Иво, че е направил толкова уловист воблер.
Отиваме значи на реката - аз, Павел Павилиона и Павлин. Реката е характерна с това, че на нея пъстърва под 30 санта почти няма, само чукове кълват- американки и балканки. Редки риби, ама знаеш, че като ти удари, ще е нещо яко. Има си достатъчно вода, абе въобще екстра място. При това не се посещава от никого, друг рибар съм виждал само още веднъж от десетина излета там, че и повече. Обикновено на нея ловя на блесна. сега обаче нямах кълванета на блесна. Най-накрая достигам едно място от типа "безотказни", дето си знам, че има пъстърви. Обаче не искат грам внимание да обърнат на блесната. Чудех се какво да сложа, и взех, че турих воблера. Разлових го пред мен, ами върви на плитко, най-много на 50 санта слиза . А вирът е дълбок поне 1.80 - 2 метра. На такова място трябва чегъртане по дъното, ама с този воблер няма как да стане. Обаче решавам да го пробвам. На първо подаване отдолу изскача една цепеница, обаче само се усуква околопримамката и се прибира долу. На второто обаче напада и лапа. Борба, авансът свири, най-накрая е в кепа. Ето я, американка:
И отблизо:
Оказа се, че това е отлична примамка. Воблерът вдигаше пъстървите от голяма дълбочина нагоре! Това е доста рядко, особено в ден, когато пъстървата нито е активна, нито иска да кълве на други примамки.
Продължавам да облавям същия вир. След малко още една атака, но пак не лапа. Пробвам още два три пъти, удар, тоя път рибата е по-едра. Оплющя всичко. Американка, този път около кило. Дебела и яка:
След малко и трета риба ми атакува, ама само се одра и избяга.
Отивам по-надолу, продължавам, имах още две атаки, но пъстървите не лапаха. Очевидно проблемът е някъде в мен. Обаче пак от дълбоки места. Примамката ги вдигаше от дъното да нападат нагоре, което дори при риболов на естествена стръв е трудно за постигане. Както и да е, малко по-късно закачам и една трофейна балканка, пак от дълбоко място:
Пак на същия воблер, разбира се:
Балканецът замина обратно. Имах още един удар след това от американка с отлични размери, ама избяга. Американките бяха много вкусни, с месо като на сьомга.
Цялата работа обаче не опира само до воблера, а и до задвъдичното устройство. За да работи както трябва, воблерът трябваше да се води по брутален начин - с много висока амплитуда на движение на върха на пръчката, за може да танцува "пого" през цялото време на воденето. За жалост не записах клип, но в предстоящите ми излети на пъстърва по платени гьолове докато трае забраната ще направя едно клипче. Поздрави на Иво, че е направил толкова уловист воблер.
Направо завиждам 
