
Бая се чудех дали да пусна тема или не, на края реших все пак да драсна няколко реда/на когото му е интересно ще чете, на когото не /да ....се сеща сам/

. Та отмората и релаксе започнаха още от събота, аз че бях решил да хайманувам по гьолищата бях натаманих захранка/шаранска, намлени вафли, ня`к,ва речна останала от предишни излети, ситно кюспе, лепило с мирис на шоколад, галета, начукан, сух хляб и к`вот се сети още човек/ стръв-шарен, торен чръв, хляб, жито. Набутах такъмите-2 на дъно(корда 0,25 на пружини, куки 8-10), един мач(0,15, повод 0,10/после го смених с 0,12, кука 12). И в събота ходом-марш на Ст. кладенец, на обичайното ми място. Условията-водата спаднала с 2-2,5 метра, брега и около него орасъл здраво с треволяк. Не носех снимачна техника/че и джиесемите ги бях зарязал, да не ме тормозят/, та снимки и клипове няма/който се интересува да прерови старите ми теми-те са добре илюстрирана/. Времето приятно есенно с променлива облачност и вятър, че и дъждец ме поваля. Намятах дънарките и за цял ден един каракудак около300-400 грама, добре че беше мача. Първоначално започнах с добро мятане на гюлета захранка, последвано от стрелба на шарен чръв с прашката. След това продължи с инцидентни хвърляния на топчета захранка, кол`кот кестен, но редовна стрелба на чръв. Първоначално ме натиснаха 5сантиметрови кефалета, които ме измориха от връщане във водата, но къде обяд, кога излезна и малко вятър, дребосъка изчезна и останаха сносни перки и кефаляци/преимуществено перките(по кърджалйиски баби)/. Та вечерта си се прибрах с 2-3кила баби и слънчаци/пробвани-вкусни/.
Изненадата дойде в неделя. Таман бях из домакинствал/пране, чистене/ и един авер дрънчи:"Айде да те водим на риба-идваш ли(а аз не съм болен да отказвам, че и такъма готов от вчера)- ГОТОВО викам и ме предупреждават, че било на платено и трябвало да си предвидя 4лв. за водоема. Аз за куки, корда и стръв фърлям по 15-20лв., че 4 за язовира ли

. Малко мезе, едно тубе бира, две кутии царевица и бях готов/раницата и кофата със захранката бяха готови от събота/. Метнаха ме на ня`ква кола с три-буквено име и добре че някъде посред пътя/на 10-15минута/ погледнах километража и установих, че ако беше стария ВАЗ на баща ми/лека му пръс/, при тази скорост на баир120-130км. щеше бая да е почнала да вибрира, че и да върви към разпад, но нови машини, нови шофьори...Къде 11,00 бяхме на Даскалово, къде 11,30 вече бях метнал първата дънарка на ломски начин, корда 0,25. Втората на пружина, че и едно топче ръгнах на едната кука. Таман започнах да стягам мача, да има с к`во да се занимавам и звънеца на първата тояга тръгна на горе и не само тръгна ами и се залепи за водача, че го и помъкна към водата. Повече чакане нямаше на къде, а и всичко стана доста бързо/да не обяснявам, че мача веднага ми беше излетял от ръцете на земята, бях направил кръгом и се бях паркирал до "колеца за домати". Засечка-15-20 минути борба, през което време за какво ли не треперех(дали кордата ще издържи, дали аванса няма да рече да проявява характер точно когато не требе, дали няма да тръгне и оплете някоя от сопите на комшиите, че и дали възлите съм ги сторил кат хората), но на края се метна край брега и с леко придърпване влезе в кепа, който авера приятелски беше подложил. И се появи ето това:

Някой може да каже, че не е много голям, вярно е до нас колегите измъкнаха един два пъти колко този, но след като 3 години си обикалял по свободните и не си помирисал и 1 500грамово шаране, този ще ти се види като първородна рожба. Два дена след това ме държи емоцията и адреналина. Тука му е момента да благодаря и подкрепя моя/бих го нарекъл/ виртуален приятел и бивш градски ПАЧО109, който разказваше за този язовир и правилно каза в един от постовете си, че за да хванеш и усетиш емоция 1. Трябва да има шаран и 2. Това вече е само на платените. След 13.00 всичко умря по целия бряг никой нищо не извади/освен нас- де си поръчахме(едно от момчетата се познава със собствениците) по някоя и друга бира и тя дойде с лодка от водата.
Единствено лошо че и тук водата беше силно спаднала, но деня и почивката бяха, па и сега са си незабравими(нищо че някой и друг колега де работя, тръгна да коментира, че този шаран нямал и 1 кило. Има-няма аз си го хванах).
На здраве и на слука на всички.
