Разходка из Гръцко...
Публикувано на: Сря Окт 12, 2011 12:56 pm
Много се чудих 
, как да озаглавя своят репортаж – през главата ми минаха доста мисли 
и дори сега -10 октомври започвайки с писането -все още , не съм сигурен какво би било най-подходящо ...надявам се, докато се прибера утре в БГ да взема нужното решение 
. И така след последното ми гостуване в Гръцко – става въпрос за района на град Ламия, разположен в близост до магистралата за Атина - разстоянието, до който е около 700 км от Пловдив- бях решен, задължително да проверя как ще върви речният и морски риболов наоколо. Предното ми идване бе повече с опознавателна цел -дори бях пуснал и тема, с която да помогна с инфо на някого, на който това би било полезно -ето тук
И така ставане рано в четвъртък и тръгване около 6 часа- чакаше ни доста път – този път бях само с половината си семейство – с дъщеря ми! Пътуването беше нормално :
изключвайки високите температури - около 29⁰-
-слънцето грееше със своята пълна мощ сякаш усещаше , че скоро това няма да му е възможно...
на няколко пъти видяхме последиците от голямата жега :
Към 15 часа - пристигнахме в първото градче- Стилида, което имаше пристанище, на което можехме да спрем да си направим почивка и някоя друга снимка, пък и до крайната ни цел оставаха около 20 км.
Малко уморен след дългото шофиране:
На следващият ден – петък , трябваше да свършим разни културно- масови мероприятия- (ходене по магазини и на пазар) , които нямах търпение да свършат по-бързо, за да проверя близката река в района на село Антили. Около 17 ч. вече бях в колата и карах по черният път успоредно на дигата ѝ ,вдигайки прахоляк все едно че пусках след себе си димна завеса , след десет минутно авто- родео достигнах до набелязаното място -моста над реката:
Местата- удобни за риболов не бяха много и затова заех позиция ето тук:
Винаги риболова на непознато място е едно предизвикателство , което ще -не ще всеки спинингист, от време на време приема и разучавайки къде по дъното има паднали дървета и камъни, дава доста свидни жертви!
Не се разминах с това и захраних доста стабилно водната шир с три клатушки, една въртележка и един кастмастер
...До загуба на воблери не се стигна...Но така или иначе, лавраците пореха по повърхността на реката и въобще не им беше до моите изкуствени създания- без оглед на това дали са маркови или не! Дори с напредване на стъмването започнаха да скачат и над водата- предполагам , че тяхната незаинтересованост се дължеше на предстоящото влошаване на времето , което по някакъв си начин те предусещаха. 
Отстрани на местото, бях хвърлил една дънна с подвижно олово и крайна кука с нанизани на нея грозд бели червеи , на която почти не разчитах
,но се оказа че единствено на нея имах удари и то от вид риба- бяла мряна ,която хващах за първи път поради причината ,че в България е разпространена само в Северната ѝ част и Дунава.
Ето малката гладница , която разтресе много силно камбанката и замалко ми вдигна адреналина
на макс:
След нея по тъмно, още една със същият калибър:
След което , трябваше да приключвам за да се прибера навреме, за
и после 
.
На следващият ден се започна с промяната на времето ,което в интерес на истината не очаквах толкова бързо да настъпи и в Южната ни съседка. Като се започнаха едни дъждове и ветрове
направо ми довяха мрачните мисли от вица за каръка на който се оприличих:
„Капитанът на потъващ кораб, дава специална свирка за прогонване на акулите на последният останал на борда и му обяснява как да я ползва . А той отговорил, че късметът му винаги е бил такъв, че или ще му се падне свирка без топче , или акулата ще бъде глуха .”
Та и при мен за късмет, времето се развали точно когато дойдох в Гърция и ще се оправи като си тръгна.
Два дни и нощи валя и температурите спаднаха здраво от 29⁰С на 11⁰С , но като за последно преди да си тръгнем на следващия ден, реших да отскочим близо до Рахес – „Паралиа Рахон” . Ето как изглеждаше кеят след изсипалите се обилни дъждове:
Небето беше черно и мрачно и всеки момент щеше отново да завали.Така или иначе бяхме дошли и нищо не ни костваше да помятам на плуваща бомбарда със стръв бял червей ,за да проверя гръцките заргани имат ли апетит. Ето къде бях застанал на кея:
На петото мятане след кратко водене усетих задържане на стръвта ,след което забавих воденето и последва познатото усещане за удар на риба в другият край на линията:
Тук имах идеята да целуна малкото " змийче" , обаче нещата изглеждат все едно, че ще го ям живо:
Последваха още няколко удара, някои от които успешни
, дори предизвикаха интерес у дъщеря ми ,която реши да пробва как ли се хваща това интересно създание и дори хвана едно:
За съжаление
пасажа бързо се изнесе от района на кея и хванах само едно спари на подвижно перо и някаква гад ,която не успях да фотна- приличаше на скорпид и бързо си я пратих обратно да плува по дъното.
Отново се усили вятъра , дъждът започна да ни подсеща, че още не е смята да си отива и преди да сме се намокрили, реших да събирам антуража .
За час и половина улова ни бе ето това:
Зарганите не бяха с очакваните от мен размери , но дори и с такива като на черноморските си събратя, ни доставиха огромно удоволствие с борбата си !
Прибрахме се в Ламия ,където написах тази част от репортажа си ,а на връщане в България , което ни предстоеше на следващият ден щях да довърша започнатото....................
На 12.10 последва продължението ,което вече сътворих в домашна обстановка.
И така тръгвайки си ,първо заснех тази "Бяла спретната къщурка , с две палми отпред" - Не за друго, ами за идеята -да помечтаем какво бихме могли да си позволим , ако не ходихме на този пусти риболов....
На връщане през Самоков, успях да фотна пистите на Боровец ,които изглеждат доста заснежени- за инфо на каращите ски -(без да цитирам имена- става въпрос за някои наши колеги и съфорумници от Пазарджишкият вилает )- да се стягат ,че изловиха доста риба тази година -Стига им толкова!
А на "Искаро"- душа не ми даде да не спра в насрещното, за да снимам любимият на мнозина язовир:
На втичалото мернах този пернатият -не трябваше ли вече да си тръгват на юг? :doh: Снимката е малко кофти защото е доста надалеч, но :
И една за завършек -показваща красотите, заради които сме свързани с любимото ни хоби:
Завършвам със заглавието ,което сега добавих- (друго не ми роди главата
)-От Великден се точих за тази ......разходка...
Поздрави на всички!!!
, как да озаглавя своят репортаж – през главата ми минаха доста мисли и дори сега -10 октомври започвайки с писането -все още , не съм сигурен какво би било най-подходящо ...надявам се, докато се прибера утре в БГ да взема нужното решение . И така след последното ми гостуване в Гръцко – става въпрос за района на град Ламия, разположен в близост до магистралата за Атина - разстоянието, до който е около 700 км от Пловдив- бях решен, задължително да проверя как ще върви речният и морски риболов наоколо. Предното ми идване бе повече с опознавателна цел -дори бях пуснал и тема, с която да помогна с инфо на някого, на който това би било полезно -ето тукИ така ставане рано в четвъртък и тръгване около 6 часа- чакаше ни доста път – този път бях само с половината си семейство – с дъщеря ми! Пътуването беше нормално :
изключвайки високите температури - около 29⁰-
-слънцето грееше със своята пълна мощ сякаш усещаше , че скоро това няма да му е възможно...
на няколко пъти видяхме последиците от голямата жега :
Към 15 часа - пристигнахме в първото градче- Стилида, което имаше пристанище, на което можехме да спрем да си направим почивка и някоя друга снимка, пък и до крайната ни цел оставаха около 20 км.
Малко уморен след дългото шофиране:
На следващият ден – петък , трябваше да свършим разни културно- масови мероприятия- (ходене по магазини и на пазар) , които нямах търпение да свършат по-бързо, за да проверя близката река в района на село Антили. Около 17 ч. вече бях в колата и карах по черният път успоредно на дигата ѝ ,вдигайки прахоляк все едно че пусках след себе си димна завеса , след десет минутно авто- родео достигнах до набелязаното място -моста над реката:
Местата- удобни за риболов не бяха много и затова заех позиция ето тук:
Винаги риболова на непознато място е едно предизвикателство , което ще -не ще всеки спинингист, от време на време приема и разучавайки къде по дъното има паднали дървета и камъни, дава доста свидни жертви!
Не се разминах с това и захраних доста стабилно водната шир с три клатушки, една въртележка и един кастмастер
...До загуба на воблери не се стигна...Но така или иначе, лавраците пореха по повърхността на реката и въобще не им беше до моите изкуствени създания- без оглед на това дали са маркови или не! Дори с напредване на стъмването започнаха да скачат и над водата- предполагам , че тяхната незаинтересованост се дължеше на предстоящото влошаване на времето , което по някакъв си начин те предусещаха. Отстрани на местото, бях хвърлил една дънна с подвижно олово и крайна кука с нанизани на нея грозд бели червеи , на която почти не разчитах
,но се оказа че единствено на нея имах удари и то от вид риба- бяла мряна ,която хващах за първи път поради причината ,че в България е разпространена само в Северната ѝ част и Дунава.Ето малката гладница , която разтресе много силно камбанката и замалко ми вдигна адреналина
на макс:
След нея по тъмно, още една със същият калибър:
След което , трябваше да приключвам за да се прибера навреме, за
и после .На следващият ден се започна с промяната на времето ,което в интерес на истината не очаквах толкова бързо да настъпи и в Южната ни съседка. Като се започнаха едни дъждове и ветрове
направо ми довяха мрачните мисли от вица за каръка на който се оприличих:„Капитанът на потъващ кораб, дава специална свирка за прогонване на акулите на последният останал на борда и му обяснява как да я ползва . А той отговорил, че късметът му винаги е бил такъв, че или ще му се падне свирка без топче , или акулата ще бъде глуха .”
Та и при мен за късмет, времето се развали точно когато дойдох в Гърция и ще се оправи като си тръгна.
Два дни и нощи валя и температурите спаднаха здраво от 29⁰С на 11⁰С , но като за последно преди да си тръгнем на следващия ден, реших да отскочим близо до Рахес – „Паралиа Рахон” . Ето как изглеждаше кеят след изсипалите се обилни дъждове:
Небето беше черно и мрачно и всеки момент щеше отново да завали.Така или иначе бяхме дошли и нищо не ни костваше да помятам на плуваща бомбарда със стръв бял червей ,за да проверя гръцките заргани имат ли апетит. Ето къде бях застанал на кея:
На петото мятане след кратко водене усетих задържане на стръвта ,след което забавих воденето и последва познатото усещане за удар на риба в другият край на линията:
Тук имах идеята да целуна малкото " змийче" , обаче нещата изглеждат все едно, че ще го ям живо:
Последваха още няколко удара, някои от които успешни
, дори предизвикаха интерес у дъщеря ми ,която реши да пробва как ли се хваща това интересно създание и дори хвана едно:
За съжаление
пасажа бързо се изнесе от района на кея и хванах само едно спари на подвижно перо и някаква гад ,която не успях да фотна- приличаше на скорпид и бързо си я пратих обратно да плува по дъното.Отново се усили вятъра , дъждът започна да ни подсеща, че още не е смята да си отива и преди да сме се намокрили, реших да събирам антуража .
За час и половина улова ни бе ето това:
Зарганите не бяха с очакваните от мен размери , но дори и с такива като на черноморските си събратя, ни доставиха огромно удоволствие с борбата си !
Прибрахме се в Ламия ,където написах тази част от репортажа си ,а на връщане в България , което ни предстоеше на следващият ден щях да довърша започнатото....................
На 12.10 последва продължението ,което вече сътворих в домашна обстановка.
И така тръгвайки си ,първо заснех тази "Бяла спретната къщурка , с две палми отпред"
- Не за друго, ами за идеята -да помечтаем какво бихме могли да си позволим , ако не ходихме на този пусти риболов.... 
На връщане през Самоков, успях да фотна пистите на Боровец ,които изглеждат доста заснежени- за инфо на каращите ски -(без да цитирам имена- става въпрос за някои наши колеги и съфорумници от Пазарджишкият вилает
)- да се стягат ,че изловиха доста риба тази година -Стига им толкова! 
А на "Искаро"- душа не ми даде да не спра в насрещното, за да снимам любимият на мнозина язовир:
На втичалото мернах този пернатият -не трябваше ли вече да си тръгват на юг? :doh: Снимката е малко кофти защото е доста надалеч, но :
И една за завършек -показваща красотите, заради които сме свързани с любимото ни хоби:
Завършвам със заглавието ,което сега добавих- (друго не ми роди главата
)-От Великден се точих за тази ......разходка...Поздрави на всички!!!
Хайде да идва тази "криза" и тук, та дано пейзажите и манталитета на хората малко от малко си заприличат 
