Зимни бели риби... да бе , да...
Публикувано на: Чет Ное 24, 2011 5:44 pm
Застудя.
Настъпва любимото ми време за лов на бели риби със силиконови примамки.
Затова щом Марто ми се обади с предложението да заснемем един филм за ХобиТВ, за риболов на бели със силикон, изобщо не се колебах преди да се съглася.
За място на филма бе избран един прекрасен водоем край Севлиево.
Малко подготовка и вече сме на път. Идеята бе да пристигнем вечерта, да спим на място, за да разузнаем местата и подготвим стратегии и на сутринта живи и здрави, рано, рано да започнем снимките, улавяйки сутрешния заход на белите. Ама дето име една приказка: Белите не са това което са...
Фаровете на колата хвърлят ослепителни стрели по замръзналия и заскрежен асфалт, а вътре, сгрени от топлината на климатика, с Марто кройм планове и се заливаме в смях със спомените за стари подвизи. Километрите неусетно летят, някак си не усещаме 200-те километра до Севлиево.
Язовира ни посреща тъмен и смълчан. светлина се процежда единствено от фургона на пазача, където ще е и нашата база. Човека е разпалил печката и ни чака.
Набързо разхвърляме багажа и сядаме на масата. Сред сладки приказки, люти ракии, кисели туршии и други галещи небцето мезелъци от рода на пушен бут и осолена сланинка разпитваме пазача за активността на рибите и най-добрите места за ловене.
Снимките са лоши, ама телефона ми хич не иска да снима на тъмно
Ей ма и мене ( на няколко ракии
)
Времето лети и стоплени от благата домашнярка се отпускаме. Всичко изглежда толкова лесно и достъпно. Ей ги де са рибите,излизаме сутринта и ги почваме.
Но какво е вечер на маса без мацки. Естествено че имаме и такива. И то 5, ма само три се престрашиха да се снимат. Срамежливи провинциалистки
Ставянето рано сутринта е тежко, но чистия въздух и услужливо приготвеното от пазача кафе бързо ни вкарват във форма.
Излизам навън, а там изненада. Зимаааааа:
Дебел скреж е сковал земята и околните дървета, наоколо всичко е побеляло, само водите на язовира се чернеят сред бялото нищо. Нищо, понеже гъстата мъгла е обвила хоризонта и се намираме сякаш във футуристична фуния.
Но както и да е , тук сме и ще ловим, все пак филм трябва да се снима.
Оказва се, че и това не е толкова лесно. От якия студ, поне -8 градуса, техниката постоянно се скапва и трябва да носим батериите на топло във фургона за да заредят малко енергия. Отделно и ръцете мръзнат, носовете текат, та се налага и почивки за стопляне да правим.
Първите замятания ни показват, че риболова ще е труден. Водачите веднага се обледяват, а и самото влакно замръзва. Донякъде решаваме проблема, като мажем такъмите с глицерин и продължаваме.
Впредвид на студа, решавам да се концентрираме на стената. Резонно е рибите да са в най-дълбокото.
Залагам на лайт пръчка и леки примамки, за мудни риби. Мятане след мятане, а риба няма. По едно време пръчката на Мартин се сгъва леко и след засечката измъква една маломерна бяла рибка.
Въодушевени продължаваме да замятаме. Скоро пръчката на Марто отново се сгъва и една по-едра бяла позира пред камерите.
Рибите взимат навътре, там където с лекия си такъм не достигам и решавам да сменя пръчката. Взимам другия спининг, който е с по-голяма акция и ми позволява да достигам по-големи дистанции и използване на по-големи примамки.
Скоро пръта ми се сгъва и аванса писва. Голяма бяла, почвам да крещя. Да обаче минутите минават, а рибата изобщо не показва признаци на умора. Постепенно ми става ясно: СОМ. Мощните тласъци и бавното движение на рибата по дъното са характерни. Впрягам всичките си умения и търпение и след 20 минути мощната опашка изплясква на повърхността. Прав съм, сом е. Голям и закачен за опашката. Още десет минути борба и рибата изглежда е достатъчно уморена за да бъде измъкната от водата. Прекарвам я до брега и я хващам за долната устна. Е, оказва се че не е достатъчно уморена и ми прилага коронния сомски номер. Завъртане, около оста на тялото при което усуква ръката ми и четките в устата и раздират пръста ми.
Тука, пръста ми вече е обработен с антибиотик и снимката е мътна, ама бая рана ми отвори.
ЛОвя с ръкавици, но съм ги свалил, за да не ги намокря. Пада ми се. Сом не се подценява.
Моря го още малко и вече е готов. Марто се притичва на помощ и го измъкваме.
Рибата е около 15 килограма. Най-големият ми на джиг.
След съответните полемики пред камерата пускаме рибата обратно. Отдавам улова на случайност, рибата е закачена за опашката... но...
Десет минути по-късно пръчката ми отново е на дъга и аванса свири като пощурял. Този път вече съм подготвен, че е сом и още от началото държа ситуацията под контрол. Този е по-бавен, но идва към мен по-тежко и бавно. Държи дъното и не мога да го отлепя от него. Малко съм притеснен, според арендатора, отдолу, в основата на стената има нахвърляни големи камъни, боя се да не влезе между тях. След 20-30 минути рибата вече е пред мен, но не мога да я вдигна и видя, упорито държи дъното. Още десет минути и накрая се предава и излиза на повърхността. Този е видимо по-голям. Този път Марто избързва и въпреки предупрежденията ми смело бърка в устата на рибока. Отново номера с усукването и неговия пръст заприличва на моя. Той обаче се хвърля върху рибата и прегръщайки я я изнася на тревата. Прекрасна риба между 20-25 килограма.
Силикона уставно виси от ъгъла на устата й.
Значи все пак, въпреки студа рибите са активни и се хранят. Може би първият сом е искал да зашемети рибата с опашка и се е закачил. Това ми се е случвало и друг път при тролинг.
Еуфорията е вече пълна. Две големи риби в рамките на няма и час е прекрасно постижение.
Все пак решаваме, че филма е за бели риби и трябва да хванем някоя, за да оправдаем заглавието. Вече е следобяд и си мисля, че ако има вечерен заход към плитчините ще е сега. Насочваме се натам. Пътем отново сменям въдиците и взимам лайт спининга. Ловенето с тежки примамки в плича едва ли ще ми донесе успех. Замятаме в дъното на водоема. Една проводка, втора, трета... и аванса ми писва. Рибата от ряз ми взима десет метра и спира. Напъвам я и отново тръгва правейки големи вълни на повърхността. Малко по малко я уморявам и започвам да я тегля към мен. И в този момент скок, при който виждам риба около метър, бяла или щука, не мога да я различа в мъглата и в следващия момент линията ми олеква. Откачи се. А щеше да бъде достоен завършек на филма. Помятахме още малко, но студа взе да става зверски, излезе и северен вятър, който допълнително утежняваше положението. Вече и глицерина не помагаше. При едно от замятанията, замръзналото ми влакно направи цели три бради. Явно бе, че трябва да приключваме.
Получи се един мечтан риболов, въпреки почти пълната липса на бели риби. Според мен стана хубав филм, ма ще видим след две седмици, като го излъчат
ТРъгнахме си от язовира с приповдигнато настроение и пуснатото на максимум парно бързо ни накара да забравим студа и останаха само хубавите спомени от срещата с голените риби. Снимаме замръзналите дървета, а пътя неусетно лети ли лети под гумите на колата приближавайки ни към големия град.
Настъпва любимото ми време за лов на бели риби със силиконови примамки.
Затова щом Марто ми се обади с предложението да заснемем един филм за ХобиТВ, за риболов на бели със силикон, изобщо не се колебах преди да се съглася.
За място на филма бе избран един прекрасен водоем край Севлиево.
Малко подготовка и вече сме на път. Идеята бе да пристигнем вечерта, да спим на място, за да разузнаем местата и подготвим стратегии и на сутринта живи и здрави, рано, рано да започнем снимките, улавяйки сутрешния заход на белите. Ама дето име една приказка: Белите не са това което са...
Фаровете на колата хвърлят ослепителни стрели по замръзналия и заскрежен асфалт, а вътре, сгрени от топлината на климатика, с Марто кройм планове и се заливаме в смях със спомените за стари подвизи. Километрите неусетно летят, някак си не усещаме 200-те километра до Севлиево.
Язовира ни посреща тъмен и смълчан. светлина се процежда единствено от фургона на пазача, където ще е и нашата база. Човека е разпалил печката и ни чака.
Набързо разхвърляме багажа и сядаме на масата. Сред сладки приказки, люти ракии, кисели туршии и други галещи небцето мезелъци от рода на пушен бут и осолена сланинка разпитваме пазача за активността на рибите и най-добрите места за ловене.
Снимките са лоши, ама телефона ми хич не иска да снима на тъмно
Ей ма и мене ( на няколко ракии
)Времето лети и стоплени от благата домашнярка се отпускаме. Всичко изглежда толкова лесно и достъпно. Ей ги де са рибите,излизаме сутринта и ги почваме.
Но какво е вечер на маса без мацки. Естествено че имаме и такива. И то 5, ма само три се престрашиха да се снимат. Срамежливи провинциалистки
Ставянето рано сутринта е тежко, но чистия въздух и услужливо приготвеното от пазача кафе бързо ни вкарват във форма.
Излизам навън, а там изненада. Зимаааааа:
Дебел скреж е сковал земята и околните дървета, наоколо всичко е побеляло, само водите на язовира се чернеят сред бялото нищо. Нищо, понеже гъстата мъгла е обвила хоризонта и се намираме сякаш във футуристична фуния.
Но както и да е , тук сме и ще ловим, все пак филм трябва да се снима.
Оказва се, че и това не е толкова лесно. От якия студ, поне -8 градуса, техниката постоянно се скапва и трябва да носим батериите на топло във фургона за да заредят малко енергия. Отделно и ръцете мръзнат, носовете текат, та се налага и почивки за стопляне да правим.
Първите замятания ни показват, че риболова ще е труден. Водачите веднага се обледяват, а и самото влакно замръзва. Донякъде решаваме проблема, като мажем такъмите с глицерин и продължаваме.
Впредвид на студа, решавам да се концентрираме на стената. Резонно е рибите да са в най-дълбокото.
Залагам на лайт пръчка и леки примамки, за мудни риби. Мятане след мятане, а риба няма. По едно време пръчката на Мартин се сгъва леко и след засечката измъква една маломерна бяла рибка.
Въодушевени продължаваме да замятаме. Скоро пръчката на Марто отново се сгъва и една по-едра бяла позира пред камерите.
Рибите взимат навътре, там където с лекия си такъм не достигам и решавам да сменя пръчката. Взимам другия спининг, който е с по-голяма акция и ми позволява да достигам по-големи дистанции и използване на по-големи примамки.
Скоро пръта ми се сгъва и аванса писва. Голяма бяла, почвам да крещя. Да обаче минутите минават, а рибата изобщо не показва признаци на умора. Постепенно ми става ясно: СОМ. Мощните тласъци и бавното движение на рибата по дъното са характерни. Впрягам всичките си умения и търпение и след 20 минути мощната опашка изплясква на повърхността. Прав съм, сом е. Голям и закачен за опашката. Още десет минути борба и рибата изглежда е достатъчно уморена за да бъде измъкната от водата. Прекарвам я до брега и я хващам за долната устна. Е, оказва се че не е достатъчно уморена и ми прилага коронния сомски номер. Завъртане, около оста на тялото при което усуква ръката ми и четките в устата и раздират пръста ми.
Тука, пръста ми вече е обработен с антибиотик и снимката е мътна, ама бая рана ми отвори.
ЛОвя с ръкавици, но съм ги свалил, за да не ги намокря. Пада ми се. Сом не се подценява.
Моря го още малко и вече е готов. Марто се притичва на помощ и го измъкваме.
Рибата е около 15 килограма. Най-големият ми на джиг.
След съответните полемики пред камерата пускаме рибата обратно. Отдавам улова на случайност, рибата е закачена за опашката... но...
Десет минути по-късно пръчката ми отново е на дъга и аванса свири като пощурял. Този път вече съм подготвен, че е сом и още от началото държа ситуацията под контрол. Този е по-бавен, но идва към мен по-тежко и бавно. Държи дъното и не мога да го отлепя от него. Малко съм притеснен, според арендатора, отдолу, в основата на стената има нахвърляни големи камъни, боя се да не влезе между тях. След 20-30 минути рибата вече е пред мен, но не мога да я вдигна и видя, упорито държи дъното. Още десет минути и накрая се предава и излиза на повърхността. Този е видимо по-голям. Този път Марто избързва и въпреки предупрежденията ми смело бърка в устата на рибока. Отново номера с усукването и неговия пръст заприличва на моя. Той обаче се хвърля върху рибата и прегръщайки я я изнася на тревата. Прекрасна риба между 20-25 килограма.
Силикона уставно виси от ъгъла на устата й.
Значи все пак, въпреки студа рибите са активни и се хранят. Може би първият сом е искал да зашемети рибата с опашка и се е закачил. Това ми се е случвало и друг път при тролинг.
Еуфорията е вече пълна. Две големи риби в рамките на няма и час е прекрасно постижение.
Все пак решаваме, че филма е за бели риби и трябва да хванем някоя, за да оправдаем заглавието. Вече е следобяд и си мисля, че ако има вечерен заход към плитчините ще е сега. Насочваме се натам. Пътем отново сменям въдиците и взимам лайт спининга. Ловенето с тежки примамки в плича едва ли ще ми донесе успех. Замятаме в дъното на водоема. Една проводка, втора, трета... и аванса ми писва. Рибата от ряз ми взима десет метра и спира. Напъвам я и отново тръгва правейки големи вълни на повърхността. Малко по малко я уморявам и започвам да я тегля към мен. И в този момент скок, при който виждам риба около метър, бяла или щука, не мога да я различа в мъглата и в следващия момент линията ми олеква. Откачи се. А щеше да бъде достоен завършек на филма. Помятахме още малко, но студа взе да става зверски, излезе и северен вятър, който допълнително утежняваше положението. Вече и глицерина не помагаше. При едно от замятанията, замръзналото ми влакно направи цели три бради. Явно бе, че трябва да приключваме.
Получи се един мечтан риболов, въпреки почти пълната липса на бели риби. Според мен стана хубав филм, ма ще видим след две седмици, като го излъчат
ТРъгнахме си от язовира с приповдигнато настроение и пуснатото на максимум парно бързо ни накара да забравим студа и останаха само хубавите спомени от срещата с голените риби. Снимаме замръзналите дървета, а пътя неусетно лети ли лети под гумите на колата приближавайки ни към големия град.
