Огняново
Публикувано на: Нед Ное 27, 2011 5:49 pm
Здравейте!
Най-сетне се докопах до свободно време и въдица, след месец и половина суша. Едно телефонче на адаша и хайде на Огняново. Пристигаме и започвам да гледам тъпо - исках да мятаме някъде на дълбочина, по-далеч от стената. Да, ама не - водата в язовира по-малко и от септември. Откъм кулата те отидохме заради вятъра - студен и гаден, щеше да ни е почти в лицето. Отидохме към втичалото, та уж брега да ни пази, ама вятър работа
...
След борба със замръзнали пръсти и непослушни такъми (къде 1 час) пуснах едно дъно с долно олово, една подводна плувка със щипок, естествено и болото. Адаша и той с боло и леко дънце. Ми седяхме, ходихме си на гости, пак седяхме, пак гости, накрая смачкахме по едно парче чудесен кекс и - хайде на Раковица. Там положението същото - вятър, гости, вятър, гости. А, излъгах - има навеси с пейки и маси, някоя друга колибка, а от нашата страна - и 2 палми. Останали от някакво филмче, снимано на гьола, както ми каза един колега. Чак тогава зацепих, че понтоните до стената и до втичалото, както и откъм Раковица на големия (първия завой) сигурно също са от киното.
Както и да е, вятъра стихна, пекна Рашко и ни стана съвсем безинтересно, та решихме да си ходим. Прехвърлих щипоците в кофата на колегата (с киноинформацията) и явно тогава Св. Никола реши да ме награди с улов - голям хубав рак, заплетен във водораслото, което някак си беше оплело щипока, който се беше замотал в останалата част от монтажа!!
Ами това е. Снимки както обикновено нямам - както обикновено забравих фотото. Другия път чакайте и снимки и риба, и аз ще ги чакам ...
Най-сетне се докопах до свободно време и въдица, след месец и половина суша. Едно телефонче на адаша и хайде на Огняново. Пристигаме и започвам да гледам тъпо - исках да мятаме някъде на дълбочина, по-далеч от стената. Да, ама не - водата в язовира по-малко и от септември. Откъм кулата те отидохме заради вятъра - студен и гаден, щеше да ни е почти в лицето. Отидохме към втичалото, та уж брега да ни пази, ама вятър работа
...След борба със замръзнали пръсти и непослушни такъми (къде 1 час) пуснах едно дъно с долно олово, една подводна плувка със щипок, естествено и болото. Адаша и той с боло и леко дънце. Ми седяхме, ходихме си на гости, пак седяхме, пак гости, накрая смачкахме по едно парче чудесен кекс и - хайде на Раковица. Там положението същото - вятър, гости, вятър, гости. А, излъгах - има навеси с пейки и маси, някоя друга колибка, а от нашата страна - и 2 палми. Останали от някакво филмче, снимано на гьола, както ми каза един колега. Чак тогава зацепих, че понтоните до стената и до втичалото, както и откъм Раковица на големия (първия завой) сигурно също са от киното.
Както и да е, вятъра стихна, пекна Рашко и ни стана съвсем безинтересно, та решихме да си ходим. Прехвърлих щипоците в кофата на колегата (с киноинформацията) и явно тогава Св. Никола реши да ме награди с улов - голям хубав рак, заплетен във водораслото, което някак си беше оплело щипока, който се беше замотал в останалата част от монтажа!!
Ами това е. Снимки както обикновено нямам - както обикновено забравих фотото. Другия път чакайте и снимки и риба, и аз ще ги чакам ...