Вечерна доза адреналин
Публикувано на: Пет Дек 02, 2011 8:12 pm
Mиналата неделя поех с болонезата към любимата река на поредната зареждаща разходка,с чиято помощ щях да изкарам идващата инфарктна(т.е. работна)седмица.Очакванията ми към риболова не бяха големи в предвид на условията по реката,те са еднакви навсякъде и много колеги писаха за тях,така че няма да ги повтарям и да ви отегчавам.Обаче всички си спомняте хубавото и слънчево време,което ми беше напълно достатъчно да се почувстват добре и тялото ми и душата.
Установих се първо на чудесно стоплено от слънцето място с много добра дълбочина около 2,50 метра и спокойно течение,като изтичането беше в близост до клони на дървета и се надявах на сkрити в тях риби.Методично и упорито храних с бели червеи,два часа никакво пипване.Което пък си беше в реда на нещата,налагаше се промяна.Смених мястото с друго великолепно такова,където обратното течение и тъмните води бяха много обещаващи.Не успях да регистрирам дори и минимална активност до 4 часа след обяд,време беше за последни решителни действия.
Последното място,което щях да обловя предлагаше изтичане в близост до брега покрай каменни блокове на разстояние 30-40 метра надолу по течението.Започнах да храня и не след дълго видях две леки почуквания,след което плувката бавно потъна и добра риба сгъна доволно болонезата.Насладих се на много приятна съпротива от страна на рибата и след 2-3 минути извадих хубав морунаж около 400 грама-целия умрял от студ.
Пуснах порция бели по течението.На второто пътуване по трасето,антенката изчезна без никакво трепване в зелената вода,но шестото чувство вече ми говореше – това не е поредната закачка.Засякох леко,но достатъчно рязко веднага във вените ми потече доза чист адреналин – мощен тласък спря върха на болото,а само след секунда това отдолу излетя в светкавичен рън косо навътре срещу течението развивайки дсетки метра влакно.При което бях възнаграден от бързия аванс на класическото Шимано,а линията не показа и най-малкото колебание.Рибата намали устрема и застана близо до дъното,като се опитваше с къси резки тласъци да скъса или да се откачи.Погледа ми се любуваше на съвършенната дъга на въдицата – просто незабравими вълнуващи мигове.Сериозна дилема относно вида на закаченото – голяма мряна или зъкъснял шаран може би.В този момент осъзнах,че кепа естествено не е готов в най-сюблимния момент,с треперещи ръце започнах да го разгъвам,което хич не ми се отдаваше.
Студената вода и бяха да необходими десетина минути да изцеди силите на противника и рибата подаде.Бавно я вдигнах нагоре и сред голям въртоп на повърхността на водата се показа кефал доста над килото.След още две дръпвания към дъното,които лесно овладях с аванса и върха на болонезата,отгоре на водата безпомощно легна прекрасна златиста риба с красиви ярко червени перки.В съзнанието ми изкристализира една мисъл – не мога да убия толкова красиво създание и ще му подаря свободата.
Извлякох рибата през килим от крайбрежни треви и я вкарах от първия път в кепа,той пък не издържа и се счупи в пластмасовата част на главата.Кантара показа 1,72 кг.Последваха много снимки и рилийз.
За протокола линията – влакно 0,14 Focus Green Eye,повод 0,10 Lazer Shogun,кука Kamasan B711 no15,плувка Cralusso Spirit 1,5 грама и стръвта – два бели червея.
Установих се първо на чудесно стоплено от слънцето място с много добра дълбочина около 2,50 метра и спокойно течение,като изтичането беше в близост до клони на дървета и се надявах на сkрити в тях риби.Методично и упорито храних с бели червеи,два часа никакво пипване.Което пък си беше в реда на нещата,налагаше се промяна.Смених мястото с друго великолепно такова,където обратното течение и тъмните води бяха много обещаващи.Не успях да регистрирам дори и минимална активност до 4 часа след обяд,време беше за последни решителни действия.
Последното място,което щях да обловя предлагаше изтичане в близост до брега покрай каменни блокове на разстояние 30-40 метра надолу по течението.Започнах да храня и не след дълго видях две леки почуквания,след което плувката бавно потъна и добра риба сгъна доволно болонезата.Насладих се на много приятна съпротива от страна на рибата и след 2-3 минути извадих хубав морунаж около 400 грама-целия умрял от студ.
Пуснах порция бели по течението.На второто пътуване по трасето,антенката изчезна без никакво трепване в зелената вода,но шестото чувство вече ми говореше – това не е поредната закачка.Засякох леко,но достатъчно рязко веднага във вените ми потече доза чист адреналин – мощен тласък спря върха на болото,а само след секунда това отдолу излетя в светкавичен рън косо навътре срещу течението развивайки дсетки метра влакно.При което бях възнаграден от бързия аванс на класическото Шимано,а линията не показа и най-малкото колебание.Рибата намали устрема и застана близо до дъното,като се опитваше с къси резки тласъци да скъса или да се откачи.Погледа ми се любуваше на съвършенната дъга на въдицата – просто незабравими вълнуващи мигове.Сериозна дилема относно вида на закаченото – голяма мряна или зъкъснял шаран може би.В този момент осъзнах,че кепа естествено не е готов в най-сюблимния момент,с треперещи ръце започнах да го разгъвам,което хич не ми се отдаваше.
Студената вода и бяха да необходими десетина минути да изцеди силите на противника и рибата подаде.Бавно я вдигнах нагоре и сред голям въртоп на повърхността на водата се показа кефал доста над килото.След още две дръпвания към дъното,които лесно овладях с аванса и върха на болонезата,отгоре на водата безпомощно легна прекрасна златиста риба с красиви ярко червени перки.В съзнанието ми изкристализира една мисъл – не мога да убия толкова красиво създание и ще му подаря свободата.
Извлякох рибата през килим от крайбрежни треви и я вкарах от първия път в кепа,той пък не издържа и се счупи в пластмасовата част на главата.Кантара показа 1,72 кг.Последваха много снимки и рилийз.
За протокола линията – влакно 0,14 Focus Green Eye,повод 0,10 Lazer Shogun,кука Kamasan B711 no15,плувка Cralusso Spirit 1,5 грама и стръвта – два бели червея.
