Целогодишна Забрана – 2012.
Публикувано на: Нед Яну 08, 2012 6:26 pm
Дойде новата година и заедно с нея се очаква появата на новата Заповед на Министъра на земеделието и храните – за целогодишна забрана на водните обекти. Проектът за тази забрана е качен на сайта на ИАРА. Вероятно вече е съгласуван с МОСВ.
Пускам важните части от становището на клуб Балканка – което им изпратихме, след като се запознахме с първоначалния проект – без подробностите по области, които сме описали в наше писмо до ИАРА.
..........Основната философия, засягаща биоразнообразието в пъстървовите зони на реките у нас, която клуб Балканка изповядва е, че най-добрите охранители на рибното богатство са добросъвестните риболовци, осъществяващи риболов в рамките на закона. Защото само те могат да подават сигнали до охранителните органи и да препятстват бракониерството. В труднодостъпните места, където се извършва пъстървов риболов, контрол от страна на инспектори в много редки случаи е възможен. Най-често единствените хора, които посещават тези места са риболовците и бракониерите. Доказан факт е, че Забраната през последните години се спазва само от добросъвестните риболовци и от никой друг. Ето защо - считаме, че колкото по-малко реки се забраняват – толкова по-добре.
Във връзка с казаното дотук, изразяваме и нашето твърдо убеждение за основните принципи, по които тази забрана трябва да се оформя за следващи години:
1.Във всяка област забранените реки да са само толкова на брой, колкото е възможно да бъдат реално охранявани – с ресурсите, които държавата отделя за това. В останалите реки да се осигури възможност да ходят добросъвестни риболовци, защото недобросъвестните ходят независимо от забраната.
2.В забраната да се включват само реки, които са зарибявани през последните две години, или реки в които има поне минимален брой риби – за да могат да се размножават. Безмислено е да се забраняват реки, които не са зарибявани и в които популацията от Балканска Пъстърва е намаляла под критичния минимум, след който да не може да се самовъзстанови. Тези реки е най-добре да бъдат зарибени. В последните години много риболовци и клубове го правят, но никой от тях не зарибява реки от забраната.
3.За участъци или цели реки, които постоянно присъстват в забраните всяка година, без да се променят - трябва да е възможно рибите да се разселват към разрешени участъци – по примера на област Ловеч. По този начин тяхната популация ще се саморегулира, според възможностите на реката да ги изхранва.
4.Реки – независимо зарибени или не - за които това не е възможно, т.е. не се вливат в по-голяма река в пъстървовата зона – да не се задържат в забраната за по-дълъг период от три години. След този период е разумно те да се извадят от забраната и в нея да влезат други от същия регион. В противен случай - в съответната област ще има реки с много риби, които са забранени и реки без никакви риби, които са разрешени. /Това с многото риби щеше да е вярно, ако не се броят бракониерите/.
Бихме искали да обърнем внимание и на още един много важен проблем.
По поречието на р.Дунав има много места, които са от голямо значение за съхраняване на рибното богатство в Реката. Тези, които са ни известни са – Пристанището на гр.Лом /в Ломския край е известно като „Лимана”/ и топлия канал на АЕЦ Козлодуй. За такива места препоръчваме:
1.Каналът на АЕЦ Козлодуй да бъде включен в Забраната за област Враца.
2.За тези и всички останали подобни места да се осигури много строг контрол за спазване на забраната. Също и за спазване забраната за стопански риболов при устията на всички притоци на р.Дунав. Публична тайна е, че на пристанището в гр.Лом не се допускат любители риболовци, но някои местни рибари хвърлят серкмета необезпокоявано.
3.Ако не може да се осъществява контрол – по-добре тези места да са достъпни за любителски риболов. Били сме свидетели как на Лимана в Лом - любителите гонят лодки със серкмеджии, докато беше разрешен.
ВАЖНО
Надяваме се тази Забрана да се публикува и влезе в сила навреме. Не като миналата година, когато издаването й закъсня и имаше период без забрана. Имаме сведения за някои доста грозни сцени – особено за Триградска над Триград, които сигурно са се случили и другаде. Такива неща не бива да се повтарят!
P.S.
Пратили сме и становище на колегите от Смолян – клуб „Родопа 2002” – за реките в тяхната област.
Не знам как се пускат линкове, но на сайта на ИАРА е публикуван проектът, след като малко бяха намалени реките в област Благоевград от първоначалния вариант, който разглеждахме. Обърнали сме им внимание и върху грешките в номерацията на реките по области.
И още нещо важно – това наше становище ще бъде променено в мига, в който започне редовен контрол по реките и се прекрати бракониерството, чрез жестоки санкции в закона, прилагани на практика.
Защото наистина има смисъл да се забраняват повече реки за определен период – докато се възстановят рибите, било чрез зарибяване, било чрез естественото възпроизводство. Стига да няма бракониерство, което не вярваме да стане скоро.
Надяваме се това становище да стане повод за среща между клубовете. След обсъждане – бихме могли съвместно да повлияем много по-сериозно за следващи години – както за принципите, така и за конкретните реки по области. Особено в области, в които ние не познаваме много добре пъстървовите реки – като Габрово, Велико Търново, Смолян и др.
Надяваме се и на коректни коментари.
Пускам важните части от становището на клуб Балканка – което им изпратихме, след като се запознахме с първоначалния проект – без подробностите по области, които сме описали в наше писмо до ИАРА.
..........Основната философия, засягаща биоразнообразието в пъстървовите зони на реките у нас, която клуб Балканка изповядва е, че най-добрите охранители на рибното богатство са добросъвестните риболовци, осъществяващи риболов в рамките на закона. Защото само те могат да подават сигнали до охранителните органи и да препятстват бракониерството. В труднодостъпните места, където се извършва пъстървов риболов, контрол от страна на инспектори в много редки случаи е възможен. Най-често единствените хора, които посещават тези места са риболовците и бракониерите. Доказан факт е, че Забраната през последните години се спазва само от добросъвестните риболовци и от никой друг. Ето защо - считаме, че колкото по-малко реки се забраняват – толкова по-добре.
Във връзка с казаното дотук, изразяваме и нашето твърдо убеждение за основните принципи, по които тази забрана трябва да се оформя за следващи години:
1.Във всяка област забранените реки да са само толкова на брой, колкото е възможно да бъдат реално охранявани – с ресурсите, които държавата отделя за това. В останалите реки да се осигури възможност да ходят добросъвестни риболовци, защото недобросъвестните ходят независимо от забраната.
2.В забраната да се включват само реки, които са зарибявани през последните две години, или реки в които има поне минимален брой риби – за да могат да се размножават. Безмислено е да се забраняват реки, които не са зарибявани и в които популацията от Балканска Пъстърва е намаляла под критичния минимум, след който да не може да се самовъзстанови. Тези реки е най-добре да бъдат зарибени. В последните години много риболовци и клубове го правят, но никой от тях не зарибява реки от забраната.
3.За участъци или цели реки, които постоянно присъстват в забраните всяка година, без да се променят - трябва да е възможно рибите да се разселват към разрешени участъци – по примера на област Ловеч. По този начин тяхната популация ще се саморегулира, според възможностите на реката да ги изхранва.
4.Реки – независимо зарибени или не - за които това не е възможно, т.е. не се вливат в по-голяма река в пъстървовата зона – да не се задържат в забраната за по-дълъг период от три години. След този период е разумно те да се извадят от забраната и в нея да влезат други от същия регион. В противен случай - в съответната област ще има реки с много риби, които са забранени и реки без никакви риби, които са разрешени. /Това с многото риби щеше да е вярно, ако не се броят бракониерите/.
Бихме искали да обърнем внимание и на още един много важен проблем.
По поречието на р.Дунав има много места, които са от голямо значение за съхраняване на рибното богатство в Реката. Тези, които са ни известни са – Пристанището на гр.Лом /в Ломския край е известно като „Лимана”/ и топлия канал на АЕЦ Козлодуй. За такива места препоръчваме:
1.Каналът на АЕЦ Козлодуй да бъде включен в Забраната за област Враца.
2.За тези и всички останали подобни места да се осигури много строг контрол за спазване на забраната. Също и за спазване забраната за стопански риболов при устията на всички притоци на р.Дунав. Публична тайна е, че на пристанището в гр.Лом не се допускат любители риболовци, но някои местни рибари хвърлят серкмета необезпокоявано.
3.Ако не може да се осъществява контрол – по-добре тези места да са достъпни за любителски риболов. Били сме свидетели как на Лимана в Лом - любителите гонят лодки със серкмеджии, докато беше разрешен.
ВАЖНО
Надяваме се тази Забрана да се публикува и влезе в сила навреме. Не като миналата година, когато издаването й закъсня и имаше период без забрана. Имаме сведения за някои доста грозни сцени – особено за Триградска над Триград, които сигурно са се случили и другаде. Такива неща не бива да се повтарят!
P.S.
Пратили сме и становище на колегите от Смолян – клуб „Родопа 2002” – за реките в тяхната област.
Не знам как се пускат линкове, но на сайта на ИАРА е публикуван проектът, след като малко бяха намалени реките в област Благоевград от първоначалния вариант, който разглеждахме. Обърнали сме им внимание и върху грешките в номерацията на реките по области.
И още нещо важно – това наше становище ще бъде променено в мига, в който започне редовен контрол по реките и се прекрати бракониерството, чрез жестоки санкции в закона, прилагани на практика.
Защото наистина има смисъл да се забраняват повече реки за определен период – докато се възстановят рибите, било чрез зарибяване, било чрез естественото възпроизводство. Стига да няма бракониерство, което не вярваме да стане скоро.
Надяваме се това становище да стане повод за среща между клубовете. След обсъждане – бихме могли съвместно да повлияем много по-сериозно за следващи години – както за принципите, така и за конкретните реки по области. Особено в области, в които ние не познаваме много добре пъстървовите реки – като Габрово, Велико Търново, Смолян и др.
Надяваме се и на коректни коментари.
