Студено... колко да е студено.. само -15
Публикувано на: Сря Фев 01, 2012 3:06 pm
Зима е!
Дебел сняг е сковал земята, покривайки наринатите от хорската немарливост боклуци и ярко контрастиращ с червените кодове, де ги дават по телевизията.
Ма с едно червено ли ще ни уплашат, па ако ще и лично министърката да ни го презентира. Язе съм кът бик, от червеното озверявам.
Още повече, че тази година е благодатна за нас, любителите на подледния риболов.
Ледът е притиснал язовирите, а вече и реките взеха да се предават в прозрачните му окови.
Само дето риболова нещо го няма, ама то не може всичко да е идеално.
Изкушавах се да атакувам Панчарево, но идещите оттам вести за милиарди мироскопични костурчета и навалица ме отказаха.
Та затова двамата с Наско се насочихме към едно водоемче в планината. Хем ще е по-спокойно, хем и на гледки зимни ще се насладим, хем и некой голем костур да фанем. Т'ва последното само пожелание си остана , ма иначе другото беше на шест.
Набързо минахме през едно магазинче, откъдето снабдихме Наско с малце такъми, че щеше да му е първия такъв риболов и нямаше необхоидимите артикули.
Пътуваме си ние по идеално изчистения път (браво на "Чистота"-та), бистрим политиката и международното положение и малко притеснено се взираме в термометъра, де показва, че навън е -12 градуса.
Язовира, както и очакваме ни посреща скован от дебел лед и със серозна снежна покривка върху него. Сняг е сковал и околните хълмове и чак се чува пукането на отрупаните със сняг дървета:
Пробитата контролна дупка в близост до брега ни успокоява с дебелината на леда от над 20 сантиметра и уверено пристъпваме навътре в язовира:
Бързо разпробиване на леда:
И скоро въдиците са заметнати, пардон спуснати, във водата:
След кратко практическо обучение Наско е готов и започваме да ловим.
Първата риба е факт:
ЗА съжаление и тук ни нападат дребни костурчета, който биват освобождавани на момента:
Все пак има и по-едрички риби, та не се притесняваме особено. А и зимния риболов е спорт за ценители и едротата на рибите не е от съществено значение.
Ловим по системата с две мормишки, една долу, на хирономус и една на педя над нея, на пинки. Изненадващо повечето удари, поне 90%, са на горната кука. Явно костура е активен и не лежи по дъното.
Денят напредва, а ние усилено клатим, вадим рибета, духаме на измръзналите си ръце, но ни е кеф.
Редкия снежец, който ни посрещна сутринта изчезва, подир него се разпръскват и облаците, за да отстъпят място на чистото като синьото око на потомствено арииче небе.
Този очарователен контраст между прозрачно синьото небе, безумното бяло на снега и тъжното черно на заспалите зимни дървета изпълват душите ни с покой, отдаваме се на нирвана и почти забравяме да ловим. Наоколо е толкова красиво, че кой ще ти гледа някакви дупки и кивоци.
Дишаме с пълни гърди чистия и сладък като минерална вода, студен зимен въздух и не можем да се наситим.:
Е своето въздействие за постигането на душевната нирвана изиграва и бутилката с бледожълта течност, де се види на преден план
Решаваме, че е време да й обърнем внимание и да стоплим душите си и с нещо материално и набързо спретваме една импровизирана масичка от кофата. Малка, но ни е достатъчна да наредим кутиите с туршиика и мезенца:
И понеже все пак сме на риболов, пробиваме и по една дупка пред нас, в които цопваме мърмушките.
Време е за "Мързеливата" система на ловене на Бат Стан. А именно, въдицата на земята и поклащане на кивока с крак.
(ТУка е мястото да спомена, че въпросния корифей на подледния риболов, вече е измислил и подобрения на системата, изразяващи се в мушкане на балалайката в химическия чорап и потропване с крак, за да се придаде игра на кивока. Много згряващ стил на ловене, който занапред ще печели все повече привърженици.)
Изясняването на времето действа отрицателно на температурите и скоро те са доста по-ниски, отколкото сутринта. Въдиците се покриват със скреж и при допир залепват за ръцете:
Рибите явно също усещат студа, а може би и падане на атмосферното налягане и кълванетата се разреждат. Едно, максимум две почуквания и дупката пресъхва и трябва да се дупчи нова. Освен това рибите лягат на дъното и едва, едва вземат хирономусите. За кълване на горната кука, на пинките, вече и дума не можеда става.
Ние сме се настудували предостатъчно, освен това не можем да наблегнем на кехлибарената течност в шишето, че требе да се шофира и на връщане и този измъчен риболов скоро ни омръзва.
С премръзнали пръсти събираме въдиците и масата. Време е за финалните снимки с по-едрите риби:
Следва пускането им в най-близката дупка, което е увековечено с клип, ама него сигурно Наско ще го качи. Макар и уж замръзнали, рибите бързо намират пътя надолу по тунела в леда.
В колата термометъра показва вече -15, но удовлетворени от перфектно прекарания край (над) водата ден, почти не обръщаме внимание на този факт.
Макар и без едри риби, всеки един момент на леда си струваше заради прекрасните зимни гледки, чистия въздух и тишината на замръзналата гора.
Дебел сняг е сковал земята, покривайки наринатите от хорската немарливост боклуци и ярко контрастиращ с червените кодове, де ги дават по телевизията.
Ма с едно червено ли ще ни уплашат, па ако ще и лично министърката да ни го презентира. Язе съм кът бик, от червеното озверявам.
Още повече, че тази година е благодатна за нас, любителите на подледния риболов.
Ледът е притиснал язовирите, а вече и реките взеха да се предават в прозрачните му окови.
Само дето риболова нещо го няма, ама то не може всичко да е идеално.
Изкушавах се да атакувам Панчарево, но идещите оттам вести за милиарди мироскопични костурчета и навалица ме отказаха.
Та затова двамата с Наско се насочихме към едно водоемче в планината. Хем ще е по-спокойно, хем и на гледки зимни ще се насладим, хем и некой голем костур да фанем. Т'ва последното само пожелание си остана , ма иначе другото беше на шест.
Набързо минахме през едно магазинче, откъдето снабдихме Наско с малце такъми, че щеше да му е първия такъв риболов и нямаше необхоидимите артикули.
Пътуваме си ние по идеално изчистения път (браво на "Чистота"-та), бистрим политиката и международното положение и малко притеснено се взираме в термометъра, де показва, че навън е -12 градуса.
Язовира, както и очакваме ни посреща скован от дебел лед и със серозна снежна покривка върху него. Сняг е сковал и околните хълмове и чак се чува пукането на отрупаните със сняг дървета:
Пробитата контролна дупка в близост до брега ни успокоява с дебелината на леда от над 20 сантиметра и уверено пристъпваме навътре в язовира:
Бързо разпробиване на леда:
И скоро въдиците са заметнати, пардон спуснати, във водата:
След кратко практическо обучение Наско е готов и започваме да ловим.
Първата риба е факт:
ЗА съжаление и тук ни нападат дребни костурчета, който биват освобождавани на момента:
Все пак има и по-едрички риби, та не се притесняваме особено. А и зимния риболов е спорт за ценители и едротата на рибите не е от съществено значение.
Ловим по системата с две мормишки, една долу, на хирономус и една на педя над нея, на пинки. Изненадващо повечето удари, поне 90%, са на горната кука. Явно костура е активен и не лежи по дъното.
Денят напредва, а ние усилено клатим, вадим рибета, духаме на измръзналите си ръце, но ни е кеф.
Редкия снежец, който ни посрещна сутринта изчезва, подир него се разпръскват и облаците, за да отстъпят място на чистото като синьото око на потомствено арииче небе.
Този очарователен контраст между прозрачно синьото небе, безумното бяло на снега и тъжното черно на заспалите зимни дървета изпълват душите ни с покой, отдаваме се на нирвана и почти забравяме да ловим. Наоколо е толкова красиво, че кой ще ти гледа някакви дупки и кивоци.
Дишаме с пълни гърди чистия и сладък като минерална вода, студен зимен въздух и не можем да се наситим.:
Е своето въздействие за постигането на душевната нирвана изиграва и бутилката с бледожълта течност, де се види на преден план
Решаваме, че е време да й обърнем внимание и да стоплим душите си и с нещо материално и набързо спретваме една импровизирана масичка от кофата. Малка, но ни е достатъчна да наредим кутиите с туршиика и мезенца:
И понеже все пак сме на риболов, пробиваме и по една дупка пред нас, в които цопваме мърмушките.
Време е за "Мързеливата" система на ловене на Бат Стан. А именно, въдицата на земята и поклащане на кивока с крак.
(ТУка е мястото да спомена, че въпросния корифей на подледния риболов, вече е измислил и подобрения на системата, изразяващи се в мушкане на балалайката в химическия чорап и потропване с крак, за да се придаде игра на кивока. Много згряващ стил на ловене, който занапред ще печели все повече привърженици.)
Изясняването на времето действа отрицателно на температурите и скоро те са доста по-ниски, отколкото сутринта. Въдиците се покриват със скреж и при допир залепват за ръцете:
Рибите явно също усещат студа, а може би и падане на атмосферното налягане и кълванетата се разреждат. Едно, максимум две почуквания и дупката пресъхва и трябва да се дупчи нова. Освен това рибите лягат на дъното и едва, едва вземат хирономусите. За кълване на горната кука, на пинките, вече и дума не можеда става.
Ние сме се настудували предостатъчно, освен това не можем да наблегнем на кехлибарената течност в шишето, че требе да се шофира и на връщане и този измъчен риболов скоро ни омръзва.
С премръзнали пръсти събираме въдиците и масата. Време е за финалните снимки с по-едрите риби:
Следва пускането им в най-близката дупка, което е увековечено с клип, ама него сигурно Наско ще го качи. Макар и уж замръзнали, рибите бързо намират пътя надолу по тунела в леда.
В колата термометъра показва вече -15, но удовлетворени от перфектно прекарания край (над) водата ден, почти не обръщаме внимание на този факт.
Макар и без едри риби, всеки един момент на леда си струваше заради прекрасните зимни гледки, чистия въздух и тишината на замръзналата гора.
в този студ 
червено винце не портокалов сок 
