Ледена фиеста
Публикувано на: Вто Фев 14, 2012 1:11 pm
Тая година зимата ни дари с много сняг. И лед.
Дали е дарение или зла участ предстой да се разбере щом вземе да се топи и дано успеем да избегнем трагедиии, подобни на тази в село Бисер.
Но от риболовна гледна точка времето е ЧУК, както се изразява един приятел и корифей на зимния риболов.
Малко липсват рибите в цялата схема, ма поне лед има доволно и навсякъде. То и затова всеки дебне и слухти къде дава и мигом натам се отправят мощни групи риболовци.
И аз така, слухтя по форумите, ама инфо нема, обява след обява са се пръкнали и нищо стойностно и ценно не може да се промъкне между тях.
Съвсем неочаквано обаче съдбата ме дари.
Трябваше да ходим с мощната откъм рибохващане дружбенска група, а именно Бат Стан, Тео-Сухия рибар и Фичо, на един уж перспективен язовир,но в последния момент ми се отвори работа и изтървах купона. А той естествено е бил налице.
Но целия ден държах връзка с групата и тръпнех от приказките за купища костури трупащи се на леда.
Сърце рибарско не трае. Като завъртях едни телефони, направо пушек се вдигна. Тъй де на лед не се ходи сам. Първо правило на подледния риболов!
Накрая Мариян (Маковец) ми се нави и по тъмно още на следващата сутрин се измъкнахме от София.
Валелия през нощта сняг бе покрил пътя с призрачна пелена и само изправените като стражи край пътя, с вирнати високо в небето горди върхове, масивни силуети на тополите ни показваха къде да караме из девсствения сняг:
Скоро язовира пред нас. Но къде лие той. Бялата пелена е покрила равномерно цялото поле и околните хълмове и само магьосник би познал къде е водата:
Спускаме се през снега и скоро сме на леда. Поне така си мислим. Трябва да се пробва, дали не сме насреди някоя нива:
Бликналата изотдолу вода ни успокоява, в язовира сме. Малко духане на измръзналите пръсти:
и сме готови за риболов.
Първо пускане, за премерване на дълбочината:
Блесната потъва ли потъва, влакното се изнизва от макарата и вече си мисля да не сме улучили някой кладенец, когато най-накрая блесната тупва на дъното. Дълбоко е, 10-12 метра.
На лицето ми ясно е изписана дилема:
С мормишките трудно ще ловим на тая дълбочина, май ще се ограничим до блесните.
Все пак правя няколко пускания на мормишките, които щом достигнат дъното, още след първото поклащане завършват със сгъване на кивока и първите костури са на леда. Пускането обаче е дълго и тягостно, а и живо изпитание за студоустойчивостта на пръстите ми, тъй че захвърлям въдичката и взимам тази с блесната.
Да, ама рибите блесна нещат. Клатя, клатя, ама нъцки.
Най-накрая усещам тежеста отдолу и с облекчение вадя първия костур:
Раздвижиха се, започва сутрешното хранене.
Мариян в това време упорства на мормишката. Там резултатите са по добри, въпреки използването на гумен хирономус, естествения се оказа, че е дал фира и е умрял най-нахално;
Първия ми костур обаче го кара да захвърли мормишките и той също се хваща за блесната.
Риболова потръгва и рибките започват да се трупат на леда:
Междувременно пристигат все нови и нови коли и ако сутринта сме били сами на девствения сняг, сега риболовците са повече от 50. Те това е осведомителна агенция "Бат Стан"
С напредването на деня кълванетата се разреждат и скоро почти спират. Само отвреме навреме некое заблудено костурче се подмамва, но това е свързано с много и безплодно клатене.
Май трябва да се върнем на мормишкките. Кълването е мигновенно:
Явно рибите са под нас, но вече са по-лениви и искат финно подаване на самото дъно.
Проблем е обаче голямата дълбочина и няколкоминутното пропадане до дъното.
Трябва да се пробват нови методи. В това е очарованието на риболова, да измислиш как да надхитриш рибоците.
След малко мислене решавам да завържа къс повод под мормишката , на който закрепваме две едри сачми. С тяхна помощ мормите бързо стигат дъното, а кивока ни показва кога утежнението лежи долу и играем само с мормите. Системата работи и костурите отново започват да се трупат на снега.
За съжаление разполагаме само с една въдичка с макара за мормишка. Имам и две балалайки, но аз на дълбочина над 3 метра с балалайка не ловя. Незнам аз ли съм карък или какво, но непрекъснато оплитам веещото се от вятъра влакно.
Решавам да приложа друга схема. На педя над блесната монтирам мормишка и слагам кивок на върха:
Така блесната ми играе ролята на утежнение, а при засечките се получава и помпане с нея. Решението ми се оказва удачно. Вадя регулярно риби на мормата, а периодично по някоя се лъже и на блесната отдолу. Амбицирах се да хвана две риби едновременно, на мормата и на блесната, но не се получи.
Денят напредваше, а сред шеги и закачки риболова бе прекрасен. За това допринасяха и честите свивания на въдицата.
Следобяда рибите станаха много плахи, едва побутваха стръвта, кивока се сгъваше само веднъж и рибата плюеше. Празните засечки станаха много.
Впредвид мълниеносното кълване и голямата дълбочина закъснявахме със засечките с части от секундата, но това бе достатъчно на повечето риби да изплюят. Затова решихме да приключваме. Пред всеки от нас имаше по една внушителна купчина костуряги.
Те ги моите:
а ето и тези на Мариян:
За съжаление повечето риби бяха с изхвръкнал мехур, поради ваденето от голямата дълбочина, та не ставаха за релийз, та ме вкараха в едно приключение с дране и пържене вечерта, ма това е друга тема, но все пак тези който изглеждаха здрави, беха насипани в дупките с пожелание да пораснат до следващата ни среща.
Получи се мечтан риболов, нетрадиционните ми монтажи се доказаха като уловисти и ми донесоха много положителни емоции и удовлетворение.
Удовлетворение ми донесе и чистата под снега природа, чернотата на околоните хълмове, а ако облаците се бяха вдигнали за да видим покритите с дебело снежно одеало върхове на планините идилията щеше да е пълна. Но нищо, ние и на това сме доволни!
И за финал една снимка на най-важното оръжие:
Дали е дарение или зла участ предстой да се разбере щом вземе да се топи и дано успеем да избегнем трагедиии, подобни на тази в село Бисер.
Но от риболовна гледна точка времето е ЧУК, както се изразява един приятел и корифей на зимния риболов.
Малко липсват рибите в цялата схема, ма поне лед има доволно и навсякъде. То и затова всеки дебне и слухти къде дава и мигом натам се отправят мощни групи риболовци.
И аз така, слухтя по форумите, ама инфо нема, обява след обява са се пръкнали и нищо стойностно и ценно не може да се промъкне между тях.
Съвсем неочаквано обаче съдбата ме дари.
Трябваше да ходим с мощната откъм рибохващане дружбенска група, а именно Бат Стан, Тео-Сухия рибар и Фичо, на един уж перспективен язовир,но в последния момент ми се отвори работа и изтървах купона. А той естествено е бил налице.
Но целия ден държах връзка с групата и тръпнех от приказките за купища костури трупащи се на леда.
Сърце рибарско не трае. Като завъртях едни телефони, направо пушек се вдигна. Тъй де на лед не се ходи сам. Първо правило на подледния риболов!
Накрая Мариян (Маковец) ми се нави и по тъмно още на следващата сутрин се измъкнахме от София.
Валелия през нощта сняг бе покрил пътя с призрачна пелена и само изправените като стражи край пътя, с вирнати високо в небето горди върхове, масивни силуети на тополите ни показваха къде да караме из девсствения сняг:
Скоро язовира пред нас. Но къде лие той. Бялата пелена е покрила равномерно цялото поле и околните хълмове и само магьосник би познал къде е водата:
Спускаме се през снега и скоро сме на леда. Поне така си мислим. Трябва да се пробва, дали не сме насреди някоя нива:
Бликналата изотдолу вода ни успокоява, в язовира сме. Малко духане на измръзналите пръсти:
и сме готови за риболов.
Първо пускане, за премерване на дълбочината:
Блесната потъва ли потъва, влакното се изнизва от макарата и вече си мисля да не сме улучили някой кладенец, когато най-накрая блесната тупва на дъното. Дълбоко е, 10-12 метра.
На лицето ми ясно е изписана дилема:
С мормишките трудно ще ловим на тая дълбочина, май ще се ограничим до блесните.
Все пак правя няколко пускания на мормишките, които щом достигнат дъното, още след първото поклащане завършват със сгъване на кивока и първите костури са на леда. Пускането обаче е дълго и тягостно, а и живо изпитание за студоустойчивостта на пръстите ми, тъй че захвърлям въдичката и взимам тази с блесната.
Да, ама рибите блесна нещат. Клатя, клатя, ама нъцки.
Най-накрая усещам тежеста отдолу и с облекчение вадя първия костур:
Раздвижиха се, започва сутрешното хранене.
Мариян в това време упорства на мормишката. Там резултатите са по добри, въпреки използването на гумен хирономус, естествения се оказа, че е дал фира и е умрял най-нахално;
Първия ми костур обаче го кара да захвърли мормишките и той също се хваща за блесната.
Риболова потръгва и рибките започват да се трупат на леда:
Междувременно пристигат все нови и нови коли и ако сутринта сме били сами на девствения сняг, сега риболовците са повече от 50. Те това е осведомителна агенция "Бат Стан"
С напредването на деня кълванетата се разреждат и скоро почти спират. Само отвреме навреме некое заблудено костурче се подмамва, но това е свързано с много и безплодно клатене.
Май трябва да се върнем на мормишкките. Кълването е мигновенно:
Явно рибите са под нас, но вече са по-лениви и искат финно подаване на самото дъно.
Проблем е обаче голямата дълбочина и няколкоминутното пропадане до дъното.
Трябва да се пробват нови методи. В това е очарованието на риболова, да измислиш как да надхитриш рибоците.
След малко мислене решавам да завържа къс повод под мормишката , на който закрепваме две едри сачми. С тяхна помощ мормите бързо стигат дъното, а кивока ни показва кога утежнението лежи долу и играем само с мормите. Системата работи и костурите отново започват да се трупат на снега.
За съжаление разполагаме само с една въдичка с макара за мормишка. Имам и две балалайки, но аз на дълбочина над 3 метра с балалайка не ловя. Незнам аз ли съм карък или какво, но непрекъснато оплитам веещото се от вятъра влакно.
Решавам да приложа друга схема. На педя над блесната монтирам мормишка и слагам кивок на върха:
Така блесната ми играе ролята на утежнение, а при засечките се получава и помпане с нея. Решението ми се оказва удачно. Вадя регулярно риби на мормата, а периодично по някоя се лъже и на блесната отдолу. Амбицирах се да хвана две риби едновременно, на мормата и на блесната, но не се получи.
Денят напредваше, а сред шеги и закачки риболова бе прекрасен. За това допринасяха и честите свивания на въдицата.
Следобяда рибите станаха много плахи, едва побутваха стръвта, кивока се сгъваше само веднъж и рибата плюеше. Празните засечки станаха много.
Впредвид мълниеносното кълване и голямата дълбочина закъснявахме със засечките с части от секундата, но това бе достатъчно на повечето риби да изплюят. Затова решихме да приключваме. Пред всеки от нас имаше по една внушителна купчина костуряги.
Те ги моите:
а ето и тези на Мариян:
За съжаление повечето риби бяха с изхвръкнал мехур, поради ваденето от голямата дълбочина, та не ставаха за релийз, та ме вкараха в едно приключение с дране и пържене вечерта, ма това е друга тема, но все пак тези който изглеждаха здрави, беха насипани в дупките с пожелание да пораснат до следващата ни среща.
Получи се мечтан риболов, нетрадиционните ми монтажи се доказаха като уловисти и ми донесоха много положителни емоции и удовлетворение.
Удовлетворение ми донесе и чистата под снега природа, чернотата на околоните хълмове, а ако облаците се бяха вдигнали за да видим покритите с дебело снежно одеало върхове на планините идилията щеше да е пълна. Но нищо, ние и на това сме доволни!
И за финал една снимка на най-важното оръжие:
Батеееее 
аз толкова слънчатки не мога да извадя лятото 
