И пак на леда
Публикувано на: Пон Фев 20, 2012 4:14 pm
Тоя хубав лед тая година не е за изпускане. Кой знае кога природата пак ще ни даде такава зима. Може пък сега да се заредят няколко безледни такива.
Та в тоя ред на мисли - требе да се навакса. То какво наваксване, бой и е...не не се връщат, е казал народа и това важи с пълна сила и за риболова, но така е думата.
Нали требе с нещо да се оправдаваме пред жените...
Та както и да е, пак се отплеснах в философски излияния, а публиката иска за риби да чете. Само, че ще Ви разочаровам - тоя път РИБИ НЯМА, само пейзажи... шегичкаааа
ЗА цел избираме онзи, станал вече широкоизвестен язовир на юг от София и Перник и на север от Благоевград и Дупница
Бързаме да хванем сутрешното кълвило и затова се измъкваме от София почти по тъмно.
Този път пернишката чистота си е свършила работата или по-скоро не е валяло сняг и пътя е чист, тъй че бързо преодоляваме километрите до язовира.
А той ни посреща захлупен с тежка , млечнобяла мъгла, придвижването през която е почти като ходенето в добре запарена сауна, то и градусите са подобни, само дето при нас са с едно минусче отпреде
Някакси уцелваме водата. За това ни помага най-вече естествения наклон на релефа иначе можеше да се изтипосаме насред някой царевичак, с каквито изобилства около язовира, ма добре че къмто тях е все нанагорнище.
Нетърпеливи разпробиваме няколко дупки и започваме да клатим. Рибите естествено ги няма там , където беха преди няколко дни, та се налага да се поразкършим малко и да пробием още дупки.
Скоро ги намираме, но са слезнали още по надълбоко и са много плахи и едва взимат блесните.
Минаваме на най-малките и леки блесни и уцелваме ваксата. Рибите искат леко повдигане на блесната и задържане и тогава следва ударът, високо над дъното, по време на почивките в горно положение. Пропадането с леките блесни е дълго и тягосно, но важното е че рибите ги взимат.
Скоро Тео успява да се пребори с отличен костур:
Боздуганчето ни дава надежди за добър риболов и започваме да клатим още по упорито. Рибите, които вземат, са обаче все от порядъка на 15-18 санта и скоро ми омръзват.
Решаваме да се разходим из язовира и да потърсим по-едри риби.
Мъглата вече се е вдигнала и спокойно можем да ходим без да ни е страх, че ще се изгубим в нея.
Следваме пътеките по снега и разпробиваме на различни дълбочини, но от дупките излизат епизодични риби от споменатия по-горе размер.
Ма поне се наслаждаваме на тишината и хубавата природа, която не пропускам да понащракам:
Накрая стигаме до девствен участък, снега е чист и нищо не говори да е ловено в този участък. Набързо разпробивам една дупка и спускам блесната за проверка на дълбочината. Дълбоко е, 18-19 метра.
Впредвид на това , а и за да отсея дребосите, избирам най-тежката си и голяма блесна.
Първо пускане, припомпване и нещо едро натежава. За съжаление тройката се закача отдолу на леда и при отпускането за да се откачи от нея се откача и рибата.
Пускам отново, припомпване и един 20 сантиметров не издържа.
Свиркам на Тео, че съм ги набарал и започваме да ловим. За съжаление повече едри риби няма, отново влизаме в серия с 15-18 сантиметрови, но решаваме да половим. Обяд наближава , а от опит на този гьол знаем, че тогава риболова замира.
Постепенно в краката ни започват да се трупат риби:
Тук обаче искат друга техника. Рибите взимат само от дъното, тактиката с горни почивки не дава никакъв резултат.
Половихме така около час, когато разреждащите се кълванета ни напомнят, че вече е обяд. Май трябва да се насочим към някое заведение с топла шкембе чорба и после да атакуваме друг гьол за вечерното кълване.
Бърза снимка с рибите:
и се отправяме към колата. Пътем обаче виждаме друга група риболовци , които се оказват Калоян и Дачката, които снимат филм. Поздравяваме се и те ни поканват при тях да половим заедно. Отиде ни хубавото шкембе.
Отново вадим въдиците и следващите два часа преминават в шеги, закачки и епизодични риби. За да има равноправие, а и за да станат добри кадри, аз обръщам на мормишка, където кълванетата са моментални, но много от тях са ялови. Рибките чукват по веднъж и бягат и не мога да реагиам адекватно, впредвид на голямата дълбочина. Тя и разтегливоста на влакното забавят засечката ми, тъй че в ръцете отдалеч сигурно съм приличал на вятърна мелница, ама то ще се види на филма.
Получи се готин риболов, хванахме си по стотина рибета и утре пак отиваме д ги търсим... ама едрите
Та в тоя ред на мисли - требе да се навакса. То какво наваксване, бой и е...не не се връщат, е казал народа и това важи с пълна сила и за риболова, но така е думата.
Нали требе с нещо да се оправдаваме пред жените...
Та както и да е, пак се отплеснах в философски излияния, а публиката иска за риби да чете. Само, че ще Ви разочаровам - тоя път РИБИ НЯМА, само пейзажи... шегичкаааа
ЗА цел избираме онзи, станал вече широкоизвестен язовир на юг от София и Перник и на север от Благоевград и Дупница
Бързаме да хванем сутрешното кълвило и затова се измъкваме от София почти по тъмно.
Този път пернишката чистота си е свършила работата или по-скоро не е валяло сняг и пътя е чист, тъй че бързо преодоляваме километрите до язовира.
А той ни посреща захлупен с тежка , млечнобяла мъгла, придвижването през която е почти като ходенето в добре запарена сауна, то и градусите са подобни, само дето при нас са с едно минусче отпреде
Някакси уцелваме водата. За това ни помага най-вече естествения наклон на релефа иначе можеше да се изтипосаме насред някой царевичак, с каквито изобилства около язовира, ма добре че къмто тях е все нанагорнище.
Нетърпеливи разпробиваме няколко дупки и започваме да клатим. Рибите естествено ги няма там , където беха преди няколко дни, та се налага да се поразкършим малко и да пробием още дупки.
Скоро ги намираме, но са слезнали още по надълбоко и са много плахи и едва взимат блесните.
Минаваме на най-малките и леки блесни и уцелваме ваксата. Рибите искат леко повдигане на блесната и задържане и тогава следва ударът, високо над дъното, по време на почивките в горно положение. Пропадането с леките блесни е дълго и тягосно, но важното е че рибите ги взимат.
Скоро Тео успява да се пребори с отличен костур:
Боздуганчето ни дава надежди за добър риболов и започваме да клатим още по упорито. Рибите, които вземат, са обаче все от порядъка на 15-18 санта и скоро ми омръзват.
Решаваме да се разходим из язовира и да потърсим по-едри риби.
Мъглата вече се е вдигнала и спокойно можем да ходим без да ни е страх, че ще се изгубим в нея.
Следваме пътеките по снега и разпробиваме на различни дълбочини, но от дупките излизат епизодични риби от споменатия по-горе размер.
Ма поне се наслаждаваме на тишината и хубавата природа, която не пропускам да понащракам:
Накрая стигаме до девствен участък, снега е чист и нищо не говори да е ловено в този участък. Набързо разпробивам една дупка и спускам блесната за проверка на дълбочината. Дълбоко е, 18-19 метра.
Впредвид на това , а и за да отсея дребосите, избирам най-тежката си и голяма блесна.
Първо пускане, припомпване и нещо едро натежава. За съжаление тройката се закача отдолу на леда и при отпускането за да се откачи от нея се откача и рибата.
Пускам отново, припомпване и един 20 сантиметров не издържа.
Свиркам на Тео, че съм ги набарал и започваме да ловим. За съжаление повече едри риби няма, отново влизаме в серия с 15-18 сантиметрови, но решаваме да половим. Обяд наближава , а от опит на този гьол знаем, че тогава риболова замира.
Постепенно в краката ни започват да се трупат риби:
Тук обаче искат друга техника. Рибите взимат само от дъното, тактиката с горни почивки не дава никакъв резултат.
Половихме така около час, когато разреждащите се кълванета ни напомнят, че вече е обяд. Май трябва да се насочим към някое заведение с топла шкембе чорба и после да атакуваме друг гьол за вечерното кълване.
Бърза снимка с рибите:
и се отправяме към колата. Пътем обаче виждаме друга група риболовци , които се оказват Калоян и Дачката, които снимат филм. Поздравяваме се и те ни поканват при тях да половим заедно. Отиде ни хубавото шкембе.
Отново вадим въдиците и следващите два часа преминават в шеги, закачки и епизодични риби. За да има равноправие, а и за да станат добри кадри, аз обръщам на мормишка, където кълванетата са моментални, но много от тях са ялови. Рибките чукват по веднъж и бягат и не мога да реагиам адекватно, впредвид на голямата дълбочина. Тя и разтегливоста на влакното забавят засечката ми, тъй че в ръцете отдалеч сигурно съм приличал на вятърна мелница, ама то ще се види на филма.
Получи се готин риболов, хванахме си по стотина рибета и утре пак отиваме д ги търсим... ама едрите
хубаво колеги търсете едрите костури и утре пак вървете като искате , но не мислите ли че сте прекалили с вземането на рибите? Пускайте поне по дребните като не ви харесват.Нищо лично, но после ревем, че няма риба, а като ни се отдаде възможност ловим и взимаме по 6-7 кг риба от всякакъв размер, а както знаем костура специално расте бавно. Към твърдението си прибавям, че освен нас риба ловят и бракониерите и нека да не се превръщаме и ние в такива, все пак това е спорт и нищо не ни пречи да връщаме по голямата част от улова и да задържаме толкова колко наистина ни е необходимо - 2кг максимум 3 кг ,другото е чиста лакомия за да си напълним фризерите.Дано не съм засегнал някой , но такава е истината.
Нищо лично ,но тоз ти ми отворко Калоян го подминавам като пътен знак...,аре да не спамя 
Не го изяждайте!!!
