Ден и половина-риПка и половина.
Публикувано на: Вто Фев 21, 2012 9:24 am
Една разходка в Родопите.Тъй като си имам гости , сестра ми от Майорка, реших да спретнеме един снежен воаяж с малко риболовстване.Потеглихме в петък , до неделя, с цел гостуване на познати, а аз да проверя язовира в събота и в неделя до обяд.В общи линии почти умряла работа, а аз и не обичам да ходя в почивни дни, но това е друга тема.
Потеглихме така и на там:
Спряхме да похапнем , бърза работа нямахме:
Пътя, истинска писта за бобслей:
Много сняг ,много нещо :
Но красотата и зареждането се получиха на макс.
Ето и култовата снимка:
Видях ,че колегите я мъчат долу,но аз този ден го бях писал за път и наслада от красотите на страната ни.
http://www.youtube.com/watch?v=5IMIAkhw ... e=youtu.be
http://www.youtube.com/watch?v=J63_WiPV ... e=youtu.be
http://www.youtube.com/watch?v=SpvE6u7g ... e=youtu.be
Вечерта , разбира се сладък лаф у мои добри познати, ракийка и хапка.Сутринта ,не много ранно ставане ,защото температурите там са сутрин към 20-минус.С пристигането на леда , спуснах първата въдица-такъм и о веднага удар, качих рибата-пъстървата до леда и се откачи. Рекох си е сега им скъсах шортите ,е да ама ядец. Следващия удар бе чак в 15.30 ,но бе отразен.Ето някоя и друга снимка:
Имаше и присъствие на ИАРА
Ето ме и мене:
Нагълтването беше до ушите
Измита за фотосесията:
Обувката ми е 46 номер:
Още една рибарка от нашето семейство:
Така денят превали и трябваше да сбирам багаже ,че ракийката ме чакаше
На другия ден от мерак и бързане си забравих фотото ,но нямаше за жалост нищо за снимане.Отидох ,пуснах такъмите . Поклащех си на мурмишката от скука и нещеш ли удар ,но сериозен. Такъма ми обаче с 0.10. Рекох си тука ще трябва да се мориме и заложих на тази тактика с цел да няма късания.Борбата трая 10тина минути.Рибата с променлив успех се изплъзваше , като отпусках влакното, което на моменти се усещаше как се разтяга.Вероятното тегло беше около 1.5 кг. Бях решил да я вкарам в дупката и там да има бъркане за вадене.Адреналина на макс. Но за късмет на рибата и мое разочарование късане нямаше ,но се получи откачване.Аз това го броя за половин риба , та за това и темата е с това заглавие. Е за ден и половина -толкова. Следващ път може да имам среща отново с моята приятелка.
И така по обяд събрах, отидох натоварих си багажа и поех пътя към София.
На Малкия Беглик:
В София гняс и задръстване :
Ами от мен това .
Потеглихме така и на там:
Спряхме да похапнем , бърза работа нямахме:
Пътя, истинска писта за бобслей:
Много сняг ,много нещо :
Но красотата и зареждането се получиха на макс.
Ето и култовата снимка:
Видях ,че колегите я мъчат долу,но аз този ден го бях писал за път и наслада от красотите на страната ни.
http://www.youtube.com/watch?v=5IMIAkhw ... e=youtu.be
http://www.youtube.com/watch?v=J63_WiPV ... e=youtu.be
http://www.youtube.com/watch?v=SpvE6u7g ... e=youtu.be
Вечерта , разбира се сладък лаф у мои добри познати, ракийка и хапка.Сутринта ,не много ранно ставане ,защото температурите там са сутрин към 20-минус.С пристигането на леда , спуснах първата въдица-такъм и о веднага удар, качих рибата-пъстървата до леда и се откачи. Рекох си е сега им скъсах шортите ,е да ама ядец. Следващия удар бе чак в 15.30 ,но бе отразен.Ето някоя и друга снимка:
Имаше и присъствие на ИАРА
Ето ме и мене:
Нагълтването беше до ушите
Измита за фотосесията:
Обувката ми е 46 номер:
Още една рибарка от нашето семейство:
Така денят превали и трябваше да сбирам багаже ,че ракийката ме чакаше
На другия ден от мерак и бързане си забравих фотото ,но нямаше за жалост нищо за снимане.Отидох ,пуснах такъмите . Поклащех си на мурмишката от скука и нещеш ли удар ,но сериозен. Такъма ми обаче с 0.10. Рекох си тука ще трябва да се мориме и заложих на тази тактика с цел да няма късания.Борбата трая 10тина минути.Рибата с променлив успех се изплъзваше , като отпусках влакното, което на моменти се усещаше как се разтяга.Вероятното тегло беше около 1.5 кг. Бях решил да я вкарам в дупката и там да има бъркане за вадене.Адреналина на макс. Но за късмет на рибата и мое разочарование късане нямаше ,но се получи откачване.Аз това го броя за половин риба , та за това и темата е с това заглавие. Е за ден и половина -толкова. Следващ път може да имам среща отново с моята приятелка.
И така по обяд събрах, отидох натоварих си багажа и поех пътя към София.
На Малкия Беглик:
В София гняс и задръстване :
Ами от мен това .
А твоята кака пъстърва да знаеш, че ще си е там и ще те чака! 
