Eдин каръшки риболов
Публикувано на: Сря Фев 22, 2012 7:19 pm
Както се бях зарекъл в предната си тема, тръгнахме да търсим едрите костури.
Тоя път бяхме избрали друга дестинация. Един язовир на север от София и на юг от Враца.
Мълвата гласеше че там костурите били много яки и стръвно налитали на железа всекакви.
Рано сутринта се изнасяме от заспалата още столица заедно с Тео - Сухия рибар и Фичо.
Настроението е приповдигнато и весело, шегите валят и в колата се заливаме от смях като на след неколко тревички .
Корифея на подледния риболов, Бат Стан, ни е нарисувал подробна карта на пътя до язовира, да не земем да се изгубим и костурите сироти да останат.
Ма на назе карта ни не требе.
Я го знам това бе, скакауец. Юкендуеее...
Естествено не следваме картата. Има един пряк път, които ще ни спести двайсетина километра. Не че са много, ма по него рибите са на двадесет километра по-близо до примамките ни.
Отдалеч пътя изглежда изчистен и смело се хвърляме по него. Е, има коловози, но някога е минавал снегорин. Двеста метра по-надолу обаче ни очаква изненада. Снегорина се е отказал и надолу водят само два дълбоки коловоза. Спираме в дилема. Надолу, по непочистените коловози или обратно по дългия път.
Решаваме да не рискуваме и да се върнем. Да обаче колата буксува на място и няма сила , която да я накара да тръгне на задна по нанагорнището. За обръщане и дума не може да става, снега отстрани на коловозите е близо метър и при опита си да проверя дълбочината му, пропадам почти до кръста в преспите. След десетина минути опити да избутаме колата по нанагорнището се отказваме и решаваме да се хвърлим в голямото нейзвестно, а именно надолу по коловозите. Бутваме леко колата и тя, подобно на шейна за бобслей, се хързулва по коловозите надолу, към заветната цел.
И така до първия завой, където се окопава като свиня на бунище в дълбокия сняг. Следват нови мъки, но положението е зле. Две човешки сили не са в състояние да пробият дълбокия сняг пред бронята.
След половинчасови мъки виждаме, че отгоре се задават четирима колеги , нарамили ледобури. Помолваме ги за помощ и скоро колата е избутана и пак се устремява надолу. Триста метра по-нататък обаче излита от коловоза и се спира напреко на пътя. Шасито ляга на отъпкания сняг и гумите се въртят в дебелата преспа отстрани, без да могат да зацепят. Под тях има поне още 30 сантиметра сняг, до твърдата земя. Колегите отново се притичват и следват половинчасови опити да я върнем на пътя. Но ядец. Ни напред, ни назад. Колегите нарамват ледобурите и поемат надолу, а ние оставаме да ринем снега и да подлагаме клони. Колата трябва да мръдне само метър, за да влезе отново в коловозите и нататък проблеми няма да има. Звъним на Пътна помощ, но офертата им е шокираща. За да дръпнат колата един метър ни искат 60 лв.
Започват разговори с познати и скоро два джипа потеглят от София. В това време зад нас спира мощен джип и отвътре се показва един пич с въпроса, имаме ли нужда от помощ. Без да чака даже потвърждение, скача от джипа и връзва колата за лебедката на джипа. Десет секунди по-късно вече сме в коловозите. Благодарим на човека и пак се втурваме надолу. Без повече произшествия се добираме до изчистения път и скоро вече паркираме край язовира. Той обаче е някъде в далечината. Масовите превантивни изпускания тези дни не са подминали и него. Имаме поне половин километър до водата през дълбоките снежни преспи. Багажа трябва да се оптимизира. Всеки изхвърля ненужните неща и скоро сме готови. Имаме два ледобура, но впредвид пътя до водата, решаваме да вземем само единия.
Още повече че имаме уверения, че рибите са повече от водата и повече от една дупка на човек няма да ни е необходима.
Скоро вече сме на леда. Е, не ни се разминаха няколко пропадания в преспите, но и без това сме вече мокри от няколкочасовото риене около окопалата се кола. Пробиваме дупки на указаните ни от по-рано места и започваме да клатим блесните. Странно, рибите ги няма.
Пробиваме още няколко дупки , но и в тях няма нищо. Решавам да се насоча към брега и да пробвам на мормишка в плиткото.
Скоро кивока ми се сгъва и първия костур е на леда. Веднага го следва още един:
Май са тука. Да обаче повече кълванета няма. Дупката пресъхва. Явно днес ще трябва да се търси. Дупченето на нови и нови дупки най-накрая ни донася успях. Напипваме риби на около 15 метра дълбочина. Мормите веднага са изключени от играта и се заемаме с блесните.
Рибите са плахи, повечето взимания са от дъното, по време на паузата и то след няколко кълванета, които се усещат по върха на въдицата.
Все пак скоро почваме да трупаме риби:
Само че, всяка дупка дава едва по няколко риби и после пак трябва да се търсят на нова дупка.
Но така е по-интересно и има тръпка. Къде му е хубавото да се настаниш на една и само да скубеш като праз лук.
Средния размер на рибките е добър като за зимен риболов и сгъването на въдиците ни носи много удоволствие и весели възклицания:
При поредното дупчене обаче ледобура нещо започва да се глези и неще да пробива. След малко попържни по адрес на здравия лед го вадя и установявам, че единия болт, държащ резеца е изпаднал и сега ножа се върти без да върши никаква работа.
А другия ледобур е далеч, чак в колата на топло. Няма ли да свърши вече този карък!!!
Не ни се ходи до колата за другия и решаваме да ползваме стари дупки, пробити от колеги предния ден. Ледът им е тънък и след малко чукане с черпаците се отварят.
Риболова продължава с пълна сила:
Прибавя се още една тръпка, търсенето на дупки в кишата върху леда
Денят бързо преваля, все пак цялата сутрин и обяда минаха в бутане и риене на сняг и слънцето започва да клони към заник. Ма е време да снимам улова си, че телефона ми не иска да снима щом слънцето се скрие.
Събирам рибите от дупките. Мале, какво съм направил бе!:
Получава се хубава купчинка:
Всеки от нас има по около 80-100 рибета. Повече от доволно за няколко часовия каръшки ден. Някой от рибките поемат към дупките, а други към тигана
Стана готин риболов, въпреки каръшките случки с колата и ледобура. Утре пак съм там,но по дългия път и с 5 броя резервни болта за ледобура, които купих преди малко.
А, и да ни пази от каръка ще си водим и екип на "Хоби" ТВ. Да го плашат с камерите
И накрая още няколко натюрморта с костури:
Тоя път бяхме избрали друга дестинация. Един язовир на север от София и на юг от Враца.
Мълвата гласеше че там костурите били много яки и стръвно налитали на железа всекакви.
Рано сутринта се изнасяме от заспалата още столица заедно с Тео - Сухия рибар и Фичо.
Настроението е приповдигнато и весело, шегите валят и в колата се заливаме от смях като на след неколко тревички
.Корифея на подледния риболов, Бат Стан, ни е нарисувал подробна карта на пътя до язовира, да не земем да се изгубим и костурите сироти да останат.
Ма на назе карта ни не требе.
Я го знам това бе, скакауец. Юкендуеее...
Естествено не следваме картата. Има един пряк път, които ще ни спести двайсетина километра. Не че са много, ма по него рибите са на двадесет километра по-близо до примамките ни.
Отдалеч пътя изглежда изчистен и смело се хвърляме по него. Е, има коловози, но някога е минавал снегорин. Двеста метра по-надолу обаче ни очаква изненада. Снегорина се е отказал и надолу водят само два дълбоки коловоза. Спираме в дилема. Надолу, по непочистените коловози или обратно по дългия път.
Решаваме да не рискуваме и да се върнем. Да обаче колата буксува на място и няма сила , която да я накара да тръгне на задна по нанагорнището. За обръщане и дума не може да става, снега отстрани на коловозите е близо метър и при опита си да проверя дълбочината му, пропадам почти до кръста в преспите. След десетина минути опити да избутаме колата по нанагорнището се отказваме и решаваме да се хвърлим в голямото нейзвестно, а именно надолу по коловозите. Бутваме леко колата и тя, подобно на шейна за бобслей, се хързулва по коловозите надолу, към заветната цел.
И така до първия завой, където се окопава като свиня на бунище в дълбокия сняг. Следват нови мъки, но положението е зле. Две човешки сили не са в състояние да пробият дълбокия сняг пред бронята.
След половинчасови мъки виждаме, че отгоре се задават четирима колеги , нарамили ледобури. Помолваме ги за помощ и скоро колата е избутана и пак се устремява надолу. Триста метра по-нататък обаче излита от коловоза и се спира напреко на пътя. Шасито ляга на отъпкания сняг и гумите се въртят в дебелата преспа отстрани, без да могат да зацепят. Под тях има поне още 30 сантиметра сняг, до твърдата земя. Колегите отново се притичват и следват половинчасови опити да я върнем на пътя. Но ядец. Ни напред, ни назад. Колегите нарамват ледобурите и поемат надолу, а ние оставаме да ринем снега и да подлагаме клони. Колата трябва да мръдне само метър, за да влезе отново в коловозите и нататък проблеми няма да има. Звъним на Пътна помощ, но офертата им е шокираща. За да дръпнат колата един метър ни искат 60 лв.
Започват разговори с познати и скоро два джипа потеглят от София. В това време зад нас спира мощен джип и отвътре се показва един пич с въпроса, имаме ли нужда от помощ. Без да чака даже потвърждение, скача от джипа и връзва колата за лебедката на джипа. Десет секунди по-късно вече сме в коловозите. Благодарим на човека и пак се втурваме надолу. Без повече произшествия се добираме до изчистения път и скоро вече паркираме край язовира. Той обаче е някъде в далечината. Масовите превантивни изпускания тези дни не са подминали и него. Имаме поне половин километър до водата през дълбоките снежни преспи. Багажа трябва да се оптимизира. Всеки изхвърля ненужните неща и скоро сме готови. Имаме два ледобура, но впредвид пътя до водата, решаваме да вземем само единия.
Още повече че имаме уверения, че рибите са повече от водата и повече от една дупка на човек няма да ни е необходима.
Скоро вече сме на леда. Е, не ни се разминаха няколко пропадания в преспите, но и без това сме вече мокри от няколкочасовото риене около окопалата се кола. Пробиваме дупки на указаните ни от по-рано места и започваме да клатим блесните. Странно, рибите ги няма.
Пробиваме още няколко дупки , но и в тях няма нищо. Решавам да се насоча към брега и да пробвам на мормишка в плиткото.
Скоро кивока ми се сгъва и първия костур е на леда. Веднага го следва още един:
Май са тука. Да обаче повече кълванета няма. Дупката пресъхва. Явно днес ще трябва да се търси. Дупченето на нови и нови дупки най-накрая ни донася успях. Напипваме риби на около 15 метра дълбочина. Мормите веднага са изключени от играта и се заемаме с блесните.
Рибите са плахи, повечето взимания са от дъното, по време на паузата и то след няколко кълванета, които се усещат по върха на въдицата.
Все пак скоро почваме да трупаме риби:
Само че, всяка дупка дава едва по няколко риби и после пак трябва да се търсят на нова дупка.
Но така е по-интересно и има тръпка. Къде му е хубавото да се настаниш на една и само да скубеш като праз лук.
Средния размер на рибките е добър като за зимен риболов и сгъването на въдиците ни носи много удоволствие и весели възклицания:
При поредното дупчене обаче ледобура нещо започва да се глези и неще да пробива. След малко попържни по адрес на здравия лед го вадя и установявам, че единия болт, държащ резеца е изпаднал и сега ножа се върти без да върши никаква работа.
А другия ледобур е далеч, чак в колата на топло. Няма ли да свърши вече този карък!!!
Не ни се ходи до колата за другия и решаваме да ползваме стари дупки, пробити от колеги предния ден. Ледът им е тънък и след малко чукане с черпаците се отварят.
Риболова продължава с пълна сила:
Прибавя се още една тръпка, търсенето на дупки в кишата върху леда
Денят бързо преваля, все пак цялата сутрин и обяда минаха в бутане и риене на сняг и слънцето започва да клони към заник. Ма е време да снимам улова си, че телефона ми не иска да снима щом слънцето се скрие.
Събирам рибите от дупките. Мале, какво съм направил бе!:
Получава се хубава купчинка:
Всеки от нас има по около 80-100 рибета. Повече от доволно за няколко часовия каръшки ден. Някой от рибките поемат към дупките, а други към тигана
Стана готин риболов, въпреки каръшките случки с колата и ледобура. Утре пак съм там,но по дългия път и с 5 броя резервни болта за ледобура, които купих преди малко.
А, и да ни пази от каръка ще си водим и екип на "Хоби" ТВ. Да го плашат с камерите
И накрая още няколко натюрморта с костури:
- нямате спирачки! 