Закриване?
Публикувано на: Вто Фев 28, 2012 2:39 pm
Както бях писал в предната си тема посетихме отново оня станал световноизвестен язовир на север от София и наричащ се Бебреш.
Тоя път водехме с нас и екип на "Хоби"ТВ, та да запечатаме може би последния излет за годината.
Понеже парен каша духа, този път не си и помислихме за прекия път и благополучно се добрахме до язовира по дългия, въпреки гъстата мъгла, която бе застелила коритото на река Бебреш и целия Ботевград.
Студения северен вятър, духащ през този ден, бе втвърдил кишата върху леда, тъй че спокойно влязохме в язовира. Друг е въпроса, че се навираше в микрофоните и от фучене почти не се разбираще що говорим, та се налагаше да крием микрофоните едва ли не в гащите.
За моя изненада на леда нямаше много колеги, може би поради делничния ден.
Хълмовете наоколо вече бяха загубили бялата си булчинска премяна и сега над околния пейзаж властваше траурното черно с отенъци на сиво. Една тягосна картина преди началото на пролетта.
Още докато обяснявах пред камерата за различните видове въдици, зад гърба ми Тео успя да изкара два костура, един на морма и един на блесна, което ни вдъхна надежди за успешен риболов.
Насочихме се към дашните места от предните ни риболови в средата на язовира.
След няколко дупки успяхме да намерим риби и риболова започна:
Те го Тео, усърдно клатещ култовата блесна на Иван Иванов:
Каква реклама им направихме на тея блесни не е истина. Майстора требе да се замисли и да ни подари по некоя уловисто блесне за благодарност
Аз започнах на мормишка и скоро първите риби бяха на леда. След захранването с байтдропера, отдолу се събраха доста костури и кълванетата следваха едно след друго, затова реших да обърна на риболов с малка блесна и кивок. Набързо улових 4 риби и после кълванетата престанаха. Обърнах отново на морма. Рибите бяха отдолу, но плахи и се назлъндисваха на блесните. Успях да излъжа двадесетина риби преди дупката да пресъхне.
Малко по встрани намерихме нова яма на дъното. Дадох въдичката с мормите на Марто
, за когото това бе първо качване на леда и извадих блеснарката.
Наложи се да пробия доста дупки в търсене на що годе активни риби. Костурите взимаха само през паузите между клатенията от дъното. Кълването отчетливо се усещаше по кивока. На активно движеща се блесна не посягаха.
Малко по малко рибите на леда започваха да се увеличават:
С напредването на деня и утихването на северния вятър рибите се активизираха и отново влязохме в серия. Да обаче се активизира и кишата върху леда и риболова стана мъчение. Особено за оператора, който на моменти стоеше на колене в размразения сняг за да заснеме някоя риба в дупката.
Май е време да приключваме.
Събрахме рибите за последни кадри.
Около120-130 риби, средни костури:
За няколкото часа риболов и то на може би последния лед смятам, че се получи хубав риболов.
Накрая една снимка на двамата майстори :
И един натюрморт:
Тоя път водехме с нас и екип на "Хоби"ТВ, та да запечатаме може би последния излет за годината.
Понеже парен каша духа, този път не си и помислихме за прекия път и благополучно се добрахме до язовира по дългия, въпреки гъстата мъгла, която бе застелила коритото на река Бебреш и целия Ботевград.
Студения северен вятър, духащ през този ден, бе втвърдил кишата върху леда, тъй че спокойно влязохме в язовира. Друг е въпроса, че се навираше в микрофоните и от фучене почти не се разбираще що говорим, та се налагаше да крием микрофоните едва ли не в гащите.
За моя изненада на леда нямаше много колеги, може би поради делничния ден.
Хълмовете наоколо вече бяха загубили бялата си булчинска премяна и сега над околния пейзаж властваше траурното черно с отенъци на сиво. Една тягосна картина преди началото на пролетта.
Още докато обяснявах пред камерата за различните видове въдици, зад гърба ми Тео успя да изкара два костура, един на морма и един на блесна, което ни вдъхна надежди за успешен риболов.
Насочихме се към дашните места от предните ни риболови в средата на язовира.
След няколко дупки успяхме да намерим риби и риболова започна:
Те го Тео, усърдно клатещ култовата блесна на Иван Иванов:
Каква реклама им направихме на тея блесни не е истина. Майстора требе да се замисли и да ни подари по некоя уловисто блесне за благодарност
Аз започнах на мормишка и скоро първите риби бяха на леда. След захранването с байтдропера, отдолу се събраха доста костури и кълванетата следваха едно след друго, затова реших да обърна на риболов с малка блесна и кивок. Набързо улових 4 риби и после кълванетата престанаха. Обърнах отново на морма. Рибите бяха отдолу, но плахи и се назлъндисваха на блесните. Успях да излъжа двадесетина риби преди дупката да пресъхне.
Малко по встрани намерихме нова яма на дъното. Дадох въдичката с мормите на Марто
, за когото това бе първо качване на леда и извадих блеснарката.
Наложи се да пробия доста дупки в търсене на що годе активни риби. Костурите взимаха само през паузите между клатенията от дъното. Кълването отчетливо се усещаше по кивока. На активно движеща се блесна не посягаха.
Малко по малко рибите на леда започваха да се увеличават:
С напредването на деня и утихването на северния вятър рибите се активизираха и отново влязохме в серия. Да обаче се активизира и кишата върху леда и риболова стана мъчение. Особено за оператора, който на моменти стоеше на колене в размразения сняг за да заснеме някоя риба в дупката.
Май е време да приключваме.
Събрахме рибите за последни кадри.
Около120-130 риби, средни костури:
За няколкото часа риболов и то на може би последния лед смятам, че се получи хубав риболов.
Накрая една снимка на двамата майстори
:И един натюрморт:
Чакаме филма. 
Нормата е валидна и оправданието за мехурите е ялово-като умират, направи си нормата и мирясай! 
Аз така, лятото като си извадих живарника от Искъра, водата дръпна с има -няма 10 см 