Малкото рибарче и леда
Публикувано на: Вто Мар 13, 2012 11:24 pm
Тая година зимата ни изненада.
Тя всяка година си изненадва цялата държава и особено органите, де са призвани да се борят с нея, ама тая година ни изненада и нас риболовците.
Толкова много и разнообразни места за подледен риболов се откриха, колкото не съм и сънувал даже.
Посетихме много от тях, жадни за приключения, па и не се знае в кой живот пак ще имаме удоволствието да ги възседнем.
И уж все закриваме, а после пак и пак ... студ... и лед... и риби...
Накрая дойде ред и на софииското море, Искъро.
Дълго време оттам идеше противоречива информация, та все го пропускахме. Такава бе и сега, редки и мудни риби и тегаво кълване, та бая се чудихме.
Край на чуденето сложи Стефчо, малкото рибарче на Наско.
Искаше малкия да се качи на леда, та после със снимки да се фука на мадамите у Фейса.
Е па речено сторено. Качваме се.
Сутринта не бързахме много. Кафета за някой, закуска за други, еле към десет и половина се наканихме. То пък и за къде ли да бързаме, всички вече са ни изпреварили.
Ма верно бе така. Язовира ни посрещна смълчан под дебелата си ледена премяна, чиято белота бе нацвъкана с точките на множество ловящи ( или поне опитващи се да ловят) риболовци:
Погледнеш ли на другата страна обаче и сякаш се изгубваш в безкрайната белота, покрила водата и изглеждаща още по-бяла под яркосиния небесен свод, с оглеждащите се в леденото огледало облаци и обрамчена от траурночерната рамка на далечните планини:
Нашего брата риболовеца обаче за такива красоти нехае
.
Наведени глави, треперещи в ритъма на мормишенето ръце и само тук там някоя пробягваща по леда бутилка с червена течност кара някоя глава да се надигне към небето отпивайки от нея:
След една продължителна почивка и съзерцание на брега на язовира решаваме, че е време да налазим и ние.
Кратък инструктаж по безопасно придвижване по леда за малкото рибарче и вече сме на леда.
Решаваме да не се бутаме в калабалъка, а да се насочим встрани, та да можем да се насладим изцяло на ледената красота.
А и риболова не е на преден план, дошли сме да запознаем малкия с очарованието на леда.
И той изглежда е доволен:
Дупчим дупка след дупка,
но рибите ги няма. Кратък пробег към гмежта от скупчили се риболовци ме убеждава, че навсякъде е така.
Е нищо, поне ще научим Стефчо на всички видовве подледен риболов. Започваме с плувка:
След като му поомръзва да гледа неподвижното перо е време да преминем към нещо по интензивно.
Следва риболова със зимна блесна:
Същевременно с татко му усърдно мормишим:
На малкия му става интересно и иска и той да опита.
След малко напътствия от страна на баща му вече уверено клати мормишките.
И изведнъж, о чудо! Кивока се сгъва и след предупредителния вик на Наско, Стефчо засича и с вещина вади първия костур:
Следва продължителна фотосесия за Фейсбука и после вече можем да разпробием района. Явно тук има риби.
Пробивам дупка на няколко метра и пускам блесната. Първо припомпване и усещам тежеста отдолу:
Второ пускане и всичко се повтаря. Трето и пак... и пак... и пак.
Наско също пробива дупка до мен, но при него риби няма.
Аз вече съм с 7-8 риби, а при него няма кълване.
Дали не е от блесната? Отстъпвам му дупката и веднага зашива първата си риба. Явно съм им седнал на главите. Наско пробива още няколко дупки и накрая ги намира и той.
И зимната вакханалия започва. Скубем риба след риба, бързайки да си наваксаме за двата празни часа.
За съжаление доста от рибките са със скромни размери и веднага намират пътя наобратно в дупките:
Е има и добри риби:
Въпреки масовия релииз, купчината на леда се увеличава:
Край на този безумен танц с буйстващите костури сложи звъна на телефона. Разтревожената майка се притесняваше за детето. Май е време да приключваме, че повече няма да ни дадат да го водим с нас. Макар и само за час същински риболов удоволствието бе пълно.
Време бе да наснимаме рибите:
След релиизите на дребосите ни бяха останали около 40-45 риби. Повече от предостатъчно за по една бира
Малко снимки и на щастливия учител с ученика:
За последно снимахме и рибарските капани, със съответната лекция за малкия как да ги избягва:
и се насочихме към твърдата земя, цивилизацията и притеснената майка:
Трите часа на този може би последен риболов на лед за сезона бяха едни от най- хубавите ми през тази зима. Огромното ледено пространство, синьото небе и усмивката на малкия риболовец след първата му рибка още дълго ще останат в паметта ми. Поне до следващата зима и нейните нови красоти и предизвикателства.
П.С. Понеже последния път се появиха полемики и обвинения в прекомерен улов, този път ще приложа снимки, които по принцип избягвам.
Среден размер на костурите (с няколко по-едри):
Около 40-45 броя:
Общо тегло:
Който иска да смята единичното тегло и по колко риба се пада на човек!
Тя всяка година си изненадва цялата държава и особено органите, де са призвани да се борят с нея, ама тая година ни изненада и нас риболовците.
Толкова много и разнообразни места за подледен риболов се откриха, колкото не съм и сънувал даже.
Посетихме много от тях, жадни за приключения, па и не се знае в кой живот пак ще имаме удоволствието да ги възседнем.
И уж все закриваме, а после пак и пак ... студ... и лед... и риби...
Накрая дойде ред и на софииското море, Искъро.
Дълго време оттам идеше противоречива информация, та все го пропускахме. Такава бе и сега, редки и мудни риби и тегаво кълване, та бая се чудихме.
Край на чуденето сложи Стефчо, малкото рибарче на Наско.
Искаше малкия да се качи на леда, та после със снимки да се фука на мадамите у Фейса.
Е па речено сторено. Качваме се.
Сутринта не бързахме много. Кафета за някой, закуска за други, еле към десет и половина се наканихме. То пък и за къде ли да бързаме, всички вече са ни изпреварили.
Ма верно бе така. Язовира ни посрещна смълчан под дебелата си ледена премяна, чиято белота бе нацвъкана с точките на множество ловящи ( или поне опитващи се да ловят) риболовци:
Погледнеш ли на другата страна обаче и сякаш се изгубваш в безкрайната белота, покрила водата и изглеждаща още по-бяла под яркосиния небесен свод, с оглеждащите се в леденото огледало облаци и обрамчена от траурночерната рамка на далечните планини:
Нашего брата риболовеца обаче за такива красоти нехае
.Наведени глави, треперещи в ритъма на мормишенето ръце и само тук там някоя пробягваща по леда бутилка с червена течност кара някоя глава да се надигне към небето отпивайки от нея:
След една продължителна почивка и съзерцание на брега на язовира решаваме, че е време да налазим и ние.
Кратък инструктаж по безопасно придвижване по леда за малкото рибарче и вече сме на леда.
Решаваме да не се бутаме в калабалъка, а да се насочим встрани, та да можем да се насладим изцяло на ледената красота.
А и риболова не е на преден план, дошли сме да запознаем малкия с очарованието на леда.
И той изглежда е доволен:
Дупчим дупка след дупка,
но рибите ги няма. Кратък пробег към гмежта от скупчили се риболовци ме убеждава, че навсякъде е така.
Е нищо, поне ще научим Стефчо на всички видовве подледен риболов. Започваме с плувка:
След като му поомръзва да гледа неподвижното перо е време да преминем към нещо по интензивно.
Следва риболова със зимна блесна:
Същевременно с татко му усърдно мормишим:
На малкия му става интересно и иска и той да опита.
След малко напътствия от страна на баща му вече уверено клати мормишките.
И изведнъж, о чудо! Кивока се сгъва и след предупредителния вик на Наско, Стефчо засича и с вещина вади първия костур:
Следва продължителна фотосесия за Фейсбука и после вече можем да разпробием района. Явно тук има риби.
Пробивам дупка на няколко метра и пускам блесната. Първо припомпване и усещам тежеста отдолу:
Второ пускане и всичко се повтаря. Трето и пак... и пак... и пак.
Наско също пробива дупка до мен, но при него риби няма.
Аз вече съм с 7-8 риби, а при него няма кълване.
Дали не е от блесната? Отстъпвам му дупката и веднага зашива първата си риба. Явно съм им седнал на главите. Наско пробива още няколко дупки и накрая ги намира и той.
И зимната вакханалия започва. Скубем риба след риба, бързайки да си наваксаме за двата празни часа.
За съжаление доста от рибките са със скромни размери и веднага намират пътя наобратно в дупките:
Е има и добри риби:
Въпреки масовия релииз, купчината на леда се увеличава:
Край на този безумен танц с буйстващите костури сложи звъна на телефона. Разтревожената майка се притесняваше за детето. Май е време да приключваме, че повече няма да ни дадат да го водим с нас. Макар и само за час същински риболов удоволствието бе пълно.
Време бе да наснимаме рибите:
След релиизите на дребосите ни бяха останали около 40-45 риби. Повече от предостатъчно за по една бира
Малко снимки и на щастливия учител с ученика:
За последно снимахме и рибарските капани, със съответната лекция за малкия как да ги избягва:
и се насочихме към твърдата земя, цивилизацията и притеснената майка:
Трите часа на този може би последен риболов на лед за сезона бяха едни от най- хубавите ми през тази зима. Огромното ледено пространство, синьото небе и усмивката на малкия риболовец след първата му рибка още дълго ще останат в паметта ми. Поне до следващата зима и нейните нови красоти и предизвикателства.
П.С. Понеже последния път се появиха полемики и обвинения в прекомерен улов, този път ще приложа снимки, които по принцип избягвам.
Среден размер на костурите (с няколко по-едри):
Около 40-45 броя:
Общо тегло:
Който иска да смята единичното тегло и по колко риба се пада на човек!
Понеже Кърцата има много риба да хване, докато неговите рибарчета станат втори клас, уточнявам че в тази възраст гаджетата още не са интересни за момчетата- борбата е кой е по-по -най между тях 
Всъщност идеята да заведа начинаещ рибар за кадем беше донякъде заимствана от култовата тема на Платиката във "фишинга"
Резултата беше почти никакъв, но забелязах , че доста колеги плувкарят, предимно по- възрастните.
