НОВИ ПРИНЦИПИ ЗА ЦЕЛОГОДИШНА ЗАБРАНА
Публикувано на: Нед Мар 18, 2012 5:24 pm
Бях се зарекъл...... Обаче имам една нова идея, който е добре да бъде обсъдена от всички, които се вълнуват от пъстървите. Адски ме е яд, че не съм се сетил по-рано, и ако не я кажа – ша се взривя. Можем да я внесем в ИАРА и да се обсъжда с тях. Не сме я обсъждали в клуба, защото забравих на последната среща.
Пускам го като цялостно становище на клуба - за Целогодишната Забрана, а новите неща съм ги боядисал в червено. Добре е да се обсъдят само те – защото останалото вече го дъвкахме достатъчно.
Поздрави
СТАНОВИЩЕ
От Риболовен Клуб Балканка - София
Относно:
Целогодишна Забрана на на риболова във водните обекти – издавана всяка година от Министъра на Земеделието и Храните.
Настоящото становище е изготвено след подробно подробно обсъждане на целите, залагани всяка година в Заповедта за целогодишна забрана на риболова в определени със списък водни обекти, и успеваемостта в постигането на тези цели. То е базирано на дългогодишни наблюдения върху състоянието на популациите от Балканска Пъстърва в планинските реки у нас и застрашителното намаляване на тези популации в последните години
Основната философия, засягаща биоразнообразието в пъстървовите зони на реките у нас, която клуб Балканка изповядва е, че най-добрите охранители на рибното богатство са добросъвестните риболовци, осъществяващи риболов в рамките на закона. Защото само те могат да подават сигнали до охранителните органи и да препятстват бракониерството. В труднодостъпните места, където се извършва пъстървов риболов, контрол от страна на инспектори в много редки случаи е възможен. Най-често единствените хора, които посещават тези места са риболовците и бракониерите. Доказан факт е, че Забраната през последните години се спазва само от добросъвестните риболовци и от никой друг. Ето защо - считаме, че в колкото по-малко реки се забранява достъпът на риболовци – толкова по-добре.
Във връзка с казаното дотук, изразяваме и нашето твърдо убеждение за основните принципи, по които тази забрана трябва да се оформя за следващи години:
1. Във всяка област забранените реки да са само толкова на брой, колкото е възможно да бъдат реално охранявани – с ресурсите, които държавата отделя за това. В останалите реки да се осигури възможност да ходят добросъвестни риболовци, защото недобросъвестните ходят независимо от забраната.
2. В забраната да се включват само реки, които са зарибявани през последните две години, или реки в които има поне минимален брой риби – за да могат да се размножават. Безмислено е да се забраняват реки, които не са зарибявани и в които популацията от Балканска Пъстърва е намаляла под критичния минимум, след който да не може да се самовъзстанови. Тези реки е най-добре да бъдат зарибени. В последните години много риболовци и клубове го правят, но никой от тях не зарибява реки от забраната.
3. За участъци или цели реки, които постоянно присъстват в забраните всяка година, без да се променят - трябва да е възможно рибите да се разселват към разрешени участъци – по примера на област Ловеч. По този начин тяхната популация ще се саморегулира, според възможностите на реката да ги изхранва.
4. Реки – независимо зарибени или не - за които това не е възможно, т.е. не се вливат в по-голяма река в пъстървовата зона – да не се задържат в забраната за по-дълъг период от три години. След този период е разумно те да се извадят от забраната и в нея да влезат други от същия регион. В противен случай - в съответната област ще има реки с много риби, които са забранени и реки без никакви риби, които са разрешени. /Това с многото риби щеше да е вярно, ако не се броят бракониерите/.
5. В случай че местните ръководства на структурите на ИАРА по региони не споделят настоящото становище – предлагаме основна промяна на стратегията - в ЗРА и в Целогодишната забрана да се въведат два режима на ограничения:
– реки или участъци, които са забранени за риболов
– реки или участъци, които са разрешени за риболов, но е забранено да се задържа улов. /Практикува се само Хвани и Пусни/
И за двата вида реки – да се прилага цикличност в забранителния режим – съгласно принципите, залегнали в т.1 до т.4.
6. Някои реки у нас представляват уникално национално богатство. Такива, за които сме сигурни са Панега, Искрецка и Треклянска. Вероятно същото важи за Велека, Триградска /под пещерата Дяволското Гърло/, Чая, Рилска и др. Тези реки не могат да бъдат забранени по цялата им дължина, защото това ще предизвика основателни бунтове в риболовните среди.
Предлагаме определени участъци от такива реки да се задържат постоянно в режим на ограничения „Разрешени за риболов със Забрана за задържане на улова”. Тези участъци могат да бъдат определени или само от местните структури на ИАРА, или много по-добре - съвместно с местни риболовни сдружения и неправителствени организации, имащи отношение по въпроса. Разбира се – този режим трябва да е валиден извън Забраната в размножителния период на пъстървите.
Забележки:
1. Точка №5 съдържа нова идея, която не е застъпвана в предишни наши становища по повод Целогодишната Забрана за минали периоди. Тя е провокирана от настоящата Забрана – за 2012г., в която за област Благоевград са включени неприемливо много реки. Уважаваме вярата на ИАРА – Благоевград, че ще се справи с бракониерските набези по забранените реки в тяхната област. Искрено им желаем успех, но се съмняваме, че реките ще бъдат опазени успешно. Вероятно броят на забранените реки в тази област е по-голям от броя на служителите на ИАРА. Не е ясно как тези служители ще могат да опазят само забранените реки - без съдействие и сигнали от добросъвестни риболовци, Да не говорим за опазването на останалите водни обекти.
За бъдещи Забрани - в тази област половината от забранените реки биха могли да преминат към реките със забрана за задържане на улова и това ще е много по-добро решение, отколкото е сегашното положение.
2. В точка №6 допълнително предлагаме във всяка област за една – две от всеизвестните реки – в определени участъци да бъде въведен споменатият режим на ограничения – Забрана за задържане на улов, който да остане постоянен през годините напред. Този режим не е добре да се въвежда за цялата река – за да не бъдат ощетени местните риболовци, които не могат да си позволят високи разходи за транспорт. Но дори и те ще имат полза от новото ограничение – защото риби ще могат да мигрират и в разрешените за прибиране на улова участъци.
3. Специално за Панега – считаме, че забрана за задържане на улов е по-добре да се въведе за цялата пъстървова зона на реката.
Бихме искали да обърнем внимание и на още един много важен проблем. По поречието на р.Дунав има много места, които са от голямо значение за съхраняване на рибното богатство в Реката. Тези, които са ни известни са – Пристанището на гр.Лом /в Ломския край е известно като „Лимана”/ и топлия канал на АЕЦ Козлодуй. За такива места препоръчваме:
1. За всички подобни места да се осигури много строг контрол за спазване на забраната. Също и за спазване забраната за стопански риболов при устията на всички притоци на р.Дунав. Публична тайна е, че на пристанището в гр.Лом не се допускат любители риболовци, но някои местни рибари хвърлят серкмета и мрежи необезпокоявано.
2. Ако не може да се осъществява контрол – по-добре тези места да са достъпни за любителски риболов. Били сме свидетели как на Лимана в Лом - любителите гонят лодки със серкмеджии.
В заключение искаме да заявим – настоящото становище в никакъв случай не трябва да се възприема като критика към Забрана 2012. Напротив - считаме че тя е много по-добра от Забраните в предишните години. На среща в МОСВ, проведена в края на 2011г , един от въпросите, които обсъдихме и по които постигнахме съгласие, беше именно въпросът за начините да се подобрят ефектите от тази забрана.
Надяваме се с настоящото становище да бъдем полезни за общата кауза – опазване на рибното богатство у нас.
Риболовен клуб Балканка - София
Пускам го като цялостно становище на клуба - за Целогодишната Забрана, а новите неща съм ги боядисал в червено. Добре е да се обсъдят само те – защото останалото вече го дъвкахме достатъчно.
Поздрави
СТАНОВИЩЕ
От Риболовен Клуб Балканка - София
Относно:
Целогодишна Забрана на на риболова във водните обекти – издавана всяка година от Министъра на Земеделието и Храните.
Настоящото становище е изготвено след подробно подробно обсъждане на целите, залагани всяка година в Заповедта за целогодишна забрана на риболова в определени със списък водни обекти, и успеваемостта в постигането на тези цели. То е базирано на дългогодишни наблюдения върху състоянието на популациите от Балканска Пъстърва в планинските реки у нас и застрашителното намаляване на тези популации в последните години
Основната философия, засягаща биоразнообразието в пъстървовите зони на реките у нас, която клуб Балканка изповядва е, че най-добрите охранители на рибното богатство са добросъвестните риболовци, осъществяващи риболов в рамките на закона. Защото само те могат да подават сигнали до охранителните органи и да препятстват бракониерството. В труднодостъпните места, където се извършва пъстървов риболов, контрол от страна на инспектори в много редки случаи е възможен. Най-често единствените хора, които посещават тези места са риболовците и бракониерите. Доказан факт е, че Забраната през последните години се спазва само от добросъвестните риболовци и от никой друг. Ето защо - считаме, че в колкото по-малко реки се забранява достъпът на риболовци – толкова по-добре.
Във връзка с казаното дотук, изразяваме и нашето твърдо убеждение за основните принципи, по които тази забрана трябва да се оформя за следващи години:
1. Във всяка област забранените реки да са само толкова на брой, колкото е възможно да бъдат реално охранявани – с ресурсите, които държавата отделя за това. В останалите реки да се осигури възможност да ходят добросъвестни риболовци, защото недобросъвестните ходят независимо от забраната.
2. В забраната да се включват само реки, които са зарибявани през последните две години, или реки в които има поне минимален брой риби – за да могат да се размножават. Безмислено е да се забраняват реки, които не са зарибявани и в които популацията от Балканска Пъстърва е намаляла под критичния минимум, след който да не може да се самовъзстанови. Тези реки е най-добре да бъдат зарибени. В последните години много риболовци и клубове го правят, но никой от тях не зарибява реки от забраната.
3. За участъци или цели реки, които постоянно присъстват в забраните всяка година, без да се променят - трябва да е възможно рибите да се разселват към разрешени участъци – по примера на област Ловеч. По този начин тяхната популация ще се саморегулира, според възможностите на реката да ги изхранва.
4. Реки – независимо зарибени или не - за които това не е възможно, т.е. не се вливат в по-голяма река в пъстървовата зона – да не се задържат в забраната за по-дълъг период от три години. След този период е разумно те да се извадят от забраната и в нея да влезат други от същия регион. В противен случай - в съответната област ще има реки с много риби, които са забранени и реки без никакви риби, които са разрешени. /Това с многото риби щеше да е вярно, ако не се броят бракониерите/.
5. В случай че местните ръководства на структурите на ИАРА по региони не споделят настоящото становище – предлагаме основна промяна на стратегията - в ЗРА и в Целогодишната забрана да се въведат два режима на ограничения:
– реки или участъци, които са забранени за риболов
– реки или участъци, които са разрешени за риболов, но е забранено да се задържа улов. /Практикува се само Хвани и Пусни/
И за двата вида реки – да се прилага цикличност в забранителния режим – съгласно принципите, залегнали в т.1 до т.4.
6. Някои реки у нас представляват уникално национално богатство. Такива, за които сме сигурни са Панега, Искрецка и Треклянска. Вероятно същото важи за Велека, Триградска /под пещерата Дяволското Гърло/, Чая, Рилска и др. Тези реки не могат да бъдат забранени по цялата им дължина, защото това ще предизвика основателни бунтове в риболовните среди.
Предлагаме определени участъци от такива реки да се задържат постоянно в режим на ограничения „Разрешени за риболов със Забрана за задържане на улова”. Тези участъци могат да бъдат определени или само от местните структури на ИАРА, или много по-добре - съвместно с местни риболовни сдружения и неправителствени организации, имащи отношение по въпроса. Разбира се – този режим трябва да е валиден извън Забраната в размножителния период на пъстървите.
Забележки:
1. Точка №5 съдържа нова идея, която не е застъпвана в предишни наши становища по повод Целогодишната Забрана за минали периоди. Тя е провокирана от настоящата Забрана – за 2012г., в която за област Благоевград са включени неприемливо много реки. Уважаваме вярата на ИАРА – Благоевград, че ще се справи с бракониерските набези по забранените реки в тяхната област. Искрено им желаем успех, но се съмняваме, че реките ще бъдат опазени успешно. Вероятно броят на забранените реки в тази област е по-голям от броя на служителите на ИАРА. Не е ясно как тези служители ще могат да опазят само забранените реки - без съдействие и сигнали от добросъвестни риболовци, Да не говорим за опазването на останалите водни обекти.
За бъдещи Забрани - в тази област половината от забранените реки биха могли да преминат към реките със забрана за задържане на улова и това ще е много по-добро решение, отколкото е сегашното положение.
2. В точка №6 допълнително предлагаме във всяка област за една – две от всеизвестните реки – в определени участъци да бъде въведен споменатият режим на ограничения – Забрана за задържане на улов, който да остане постоянен през годините напред. Този режим не е добре да се въвежда за цялата река – за да не бъдат ощетени местните риболовци, които не могат да си позволят високи разходи за транспорт. Но дори и те ще имат полза от новото ограничение – защото риби ще могат да мигрират и в разрешените за прибиране на улова участъци.
3. Специално за Панега – считаме, че забрана за задържане на улов е по-добре да се въведе за цялата пъстървова зона на реката.
Бихме искали да обърнем внимание и на още един много важен проблем. По поречието на р.Дунав има много места, които са от голямо значение за съхраняване на рибното богатство в Реката. Тези, които са ни известни са – Пристанището на гр.Лом /в Ломския край е известно като „Лимана”/ и топлия канал на АЕЦ Козлодуй. За такива места препоръчваме:
1. За всички подобни места да се осигури много строг контрол за спазване на забраната. Също и за спазване забраната за стопански риболов при устията на всички притоци на р.Дунав. Публична тайна е, че на пристанището в гр.Лом не се допускат любители риболовци, но някои местни рибари хвърлят серкмета и мрежи необезпокоявано.
2. Ако не може да се осъществява контрол – по-добре тези места да са достъпни за любителски риболов. Били сме свидетели как на Лимана в Лом - любителите гонят лодки със серкмеджии.
В заключение искаме да заявим – настоящото становище в никакъв случай не трябва да се възприема като критика към Забрана 2012. Напротив - считаме че тя е много по-добра от Забраните в предишните години. На среща в МОСВ, проведена в края на 2011г , един от въпросите, които обсъдихме и по които постигнахме съгласие, беше именно въпросът за начините да се подобрят ефектите от тази забрана.
Надяваме се с настоящото становище да бъдем полезни за общата кауза – опазване на рибното богатство у нас.
Риболовен клуб Балканка - София
Ако всеки себеуважаващ риболовец си постави за цел да хване една,а да пусне две нови ще има и за тиганята и в реката
...така че ,,хвани пусни" нестига