СРЕБЪРНИ СТРЕЛИ 2012
Публикувано на: Нед Мар 25, 2012 6:23 pm
1.
Като се проточи една зима, че чак и аз станах подледен риболовец..
И така към средата на този месец женски и капризен, в първият ден, който синоптиците го даваха като начало на топлото време, "случайно" с Кърцата се оказваме свободни. Свободни, ама не чак толкова- бащинските ни задължения ни отсичат един диапазон от 8.30 до 16.00ч., направо "dead line" (Откъде извадиха тия нашите жени и деца този късмет с такива всеотдайни бащи, още се чудим и отговор не намираме..
) Вечерта обсъждаме няколко възможни дестинации, правим справка във форумите- а там, скука, заяжданици и "стари вестници". Решаваме сутринта да тръгнем "накъдето духа вятъра", като нахвърляме в колата такъмите за подледен риболов и по нещо за "леко".
Сутринта "вятърът духаше" към Огняново.
Имам спомени от хубави излети за клен и уклей в ранна пролет на този красив и за жалост обезрибен язовир.Надявахме се да има разледен участък на устието, защото сме зажаднели за гледката на потъващи плувки в незамръзнала вода, а пък ако няма - ледобура е в багажника.
Заварваме устието размръзнало в един неголям участък, нивото на язовира е ниско(голяма идиотия е това презастраховане и източване на язовирите), на северните склонове снега си стои,мартенското слънце по-скоро свети, отколкото топли. Аз лекомислено обух гумени ботуши и по едно време се наложи да си сладам ръкавиците на краката
.Поне десетина местни рибари (50/50 шопи на цигани) са окупирали брега и хвърлят на границата между леда и водата,никой нищо не е хванал, но видът им издава, че не чакат напразно-някак си не изглежтат нещастни и обезверени от живота 
Сместваме се до тях, Кърцата разпъва болото, аз една директна седмица. Захранка нямаме, но за компенсация Кърцата вади кутия с 300-400 гр. пинки.Пристрелваме с пинки,но по малко, 'щото след дългото зимно гладуване, преяждането е вредно за стомахаНе след дълго се чу позабравения плътен, тъп звук на засечка в нещо тежко и болото на Кърцата се сви, а кордата взе да шари по огледалната вода.Разгъвам кепа, подавам му го и първият клен около 400-500 гр. се запремята по снега. В устата му- пинки, което ще рече , че тактиката ни е правилна После още един по- малък, после аз влизам в серия от 3-4 клена по 20-25 см. , после той , после....после-нищо Местните продължават да прииждат, тупурдията се увеличава, нищо не са хванали, коментират нашата слука-"днес само кленове ли ще излизат?" От приказките им разбираме, че от два -три дни е тръгнал яко уклей, но кълве чак към 3 часа, след обяд "Три часа, а ние трябва да тръгваме в четири " Надяваме се послучай затоплянето днес да тръгне мааалко по-рано 
Към два след обяд първите уклеи заблестяха във въздуха на въдиците на тези, които хвърляха до леда, после на следващите и така дойде ред на Кърцата,
после на мен
и пак,
и пак
Хванахме по трийсетина риби,докато неусетно стана четири часа и в разгара на кълването забързано прибрахме въдиците(какви жертви за тия деца правим
), релийзнахме кленовете, а уклеите-в " трюмчето", че каква пролет е без пържен пролетен уклей с бяло вино( или бира-според Кърцата) 
2. Това си плачеше за повторение, времето направо се сгорещи, така ,че след два-три дни пак съм там. Този излет може да бъде озаглавен "Голямото скубане или лаком гъз, кръв сере"
Обстановката е коренно променена- леда се отдръпнал чак до острова, само на най-усойния северен скат има парцали сняг, водата е с цвят на боза, а местната школа се е е изтеглила към устието.
Този път залагам на болото-6м., едно чудесно изпълнение на скъпата серия на ForMax.Имаше много силно течение, което наложи да сложа плувка-буре от 1,7 гр. и утежнение на верижка
имах си доволно количество пинки и захранка на същата фирма.Както е видно на плика си пише че е за уклей, нищо че е сниман един мустакат шаро
Има и надпис на английски "fly fish", но в случая пренебрегвам възможността на Огняново да сa се появили летящи риби и се доверявам на българския надпис Както си му е реда добавям малко вода, разбърквам и ,,,бялата захранка почервенява, още малко вода и... започна да се оформя буца тесто като за погача 
Добявам още вода догато я докарам до някаква гъста, розова каша с удавени пинки, която с помощта на пясък успявам някак си да хвърля на нужната ми дистанция. Във водата се оформи един ароматен розов облак, но тъй като в интензитета на риболова се налагаше непрекъснато да захранвам, всичко по мен стана на гъз - боло, дрехи, макара, всичко 
Този ден кълването започна още от 10 часа и продължи с нарастваща активност през целият ден. Освен клишето "гол след гол" си спомням една много свежа тема на "Годзилата"- където аналогична ситуация е описана "нямаше време да хвърлям, по едно време само вадех ":lol: В "скубането", макарата ми брадяса като ZZtop, но превърнах болото в директен и продължих в някакво бясно темпо - 2-3 уклея, захранка и пак и пак, и пак- до моя "dead line"- четири след обяд.
Нескромно мога да кажа, че хванах с пъти повече от околните, което го отдавам на правилния монтаж, захранката и финните такъми-основно 0.12, повод 0,8 , зимна червена кука N16.Излишно е да споменавам, че доста рибари отдават слуката на другите изключително на мястото, така, че през цялото време бях пресиран, което ме принуди да ловя на 2-3 метра пред себе си. Но този ден имах чувството, че и на сушата да хвърля пак ще хвана
Знаменателното в този излет е, че имаше проверка от ИАРА . За моя приятна изненада поне 2/3 от местните имаха билети, а другите си ги бяха "забравили в колите" 
и "къде сега да се качвам по тоя баир", което се прие на доверие от ИАРАджиите. Тия на другия бряг нямаха този късмет 'щото колите им не са зад баира и на снимката се вижда как ИАРАджия(седнал) пише акт на дебелак без билет 
Та както споменах, хванах доста риба и незнам какъв дявол ми влезе в главата, да я взема всичката( около нормата) и да си направя марина.Използвах последната минута за риболов, което ме принуди много бързо да прибирам, изсипах рибата в кофата( запълни над половината)-тя в едната ръка, раницата на гърба , въдицата в другата и на полубегом тръгнах през северния скат към баира зад който е колата.
Само на два -три метра преди да хвана пътечката нагоре, стъпих на лошо, брегът се откърти и се озовах до кръста във водата. В кофата остана толкова риба колкото ми бе нужна, живите отплуваха, мъртвите си ги събра с кепа един капотирал се колега. Но аз, жив или мъртав трябва да съм в детската градина за дъщерята в 17.30 и след това в училището за сина в 18 часа.Затова и не усетих студена ли беше водата, топла ли, само където след като качих баира набегом от мен излизаше пара . Съблякох се по бельо, мръсна газ до вкъщи, изкачам от колата запасан с някакъв парцал (никой не ме видя 
), преобличам се и ,,,"Тате защо закъсня "
3. Третият излет, два дни по-късно, отново с Кърцата беше много успешен и приятен, но ще ви го разкажа набързо в картинки
Пролетта напредва бързо, наваксвайки забавянето от арктическата зима,
Сутринта, преди уклея да се събуди, Кърцата се отчете с няколко клена -тупалки, които бяха релийзнати,
а след обяд подпукахме уклеи с размери на скумрия,
За около три часа надърпахме половин кофа уклей,
Заделихме си по 20-30 по-едрички парчета и понеже не ми се падаше пак в язовира, ненужното релийзнахме,,
И така, това бяха "сребърните стрели" за 2012, а вече се чува за едни "тави"........
Като се проточи една зима, че чак и аз станах подледен риболовец..
И така към средата на този месец женски и капризен, в първият ден, който синоптиците го даваха като начало на топлото време, "случайно" с Кърцата се оказваме свободни. Свободни, ама не чак толкова- бащинските ни задължения ни отсичат един диапазон от 8.30 до 16.00ч., направо "dead line" (Откъде извадиха тия нашите жени и деца този късмет с такива всеотдайни бащи, още се чудим и отговор не намираме..
) Вечерта обсъждаме няколко възможни дестинации, правим справка във форумите- а там, скука, заяжданици и "стари вестници". Решаваме сутринта да тръгнем "накъдето духа вятъра", като нахвърляме в колата такъмите за подледен риболов и по нещо за "леко". Сутринта "вятърът духаше" към Огняново.
Имам спомени от хубави излети за клен и уклей в ранна пролет на този красив и за жалост обезрибен язовир.Надявахме се да има разледен участък на устието, защото сме зажаднели за гледката на потъващи плувки в незамръзнала вода, а пък ако няма - ледобура е в багажника. Заварваме устието размръзнало в един неголям участък, нивото на язовира е ниско(голяма идиотия е това презастраховане и източване на язовирите), на северните склонове снега си стои,мартенското слънце по-скоро свети, отколкото топли. Аз лекомислено обух гумени ботуши и по едно време се наложи да си сладам ръкавиците на краката
.Поне десетина местни рибари (50/50 шопи на цигани) са окупирали брега и хвърлят на границата между леда и водата,никой нищо не е хванал, но видът им издава, че не чакат напразно-някак си не изглежтат нещастни и обезверени от живота Сместваме се до тях, Кърцата разпъва болото, аз една директна седмица. Захранка нямаме, но за компенсация Кърцата вади кутия с 300-400 гр. пинки.Пристрелваме с пинки,но по малко, 'щото след дългото зимно гладуване, преяждането е вредно за стомаха
Не след дълго се чу позабравения плътен, тъп звук на засечка в нещо тежко и болото на Кърцата се сви, а кордата взе да шари по огледалната вода.Разгъвам кепа, подавам му го и първият клен около 400-500 гр. се запремята по снега. В устата му- пинки, което ще рече , че тактиката ни е правилна После още един по- малък, после аз влизам в серия от 3-4 клена по 20-25 см. , после той , после....после-нищо Местните продължават да прииждат, тупурдията се увеличава, нищо не са хванали, коментират нашата слука-"днес само кленове ли ще излизат?" От приказките им разбираме, че от два -три дни е тръгнал яко уклей, но кълве чак към 3 часа, след обяд "Три часа, а ние трябва да тръгваме в четири " Надяваме се послучай затоплянето днес да тръгне мааалко по-рано Към два след обяд първите уклеи заблестяха във въздуха на въдиците на тези, които хвърляха до леда, после на следващите и така дойде ред на Кърцата,
после на мен
и пак,
и пак
Хванахме по трийсетина риби,докато неусетно стана четири часа и в разгара на кълването забързано прибрахме въдиците(какви жертви за тия деца правим
), релийзнахме кленовете, а уклеите-в " трюмчето", че каква пролет е без пържен пролетен уклей с бяло вино( или бира-според Кърцата) 2. Това си плачеше за повторение, времето направо се сгорещи, така ,че след два-три дни пак съм там. Този излет може да бъде озаглавен "Голямото скубане или лаком гъз, кръв сере"
Обстановката е коренно променена- леда се отдръпнал чак до острова, само на най-усойния северен скат има парцали сняг, водата е с цвят на боза, а местната школа се е е изтеглила към устието
.Този път залагам на болото-6м., едно чудесно изпълнение на скъпата серия на ForMax.Имаше много силно течение, което наложи да сложа плувка-буре от 1,7 гр. и утежнение на верижка
имах си доволно количество пинки и захранка на същата фирма.Както е видно на плика си пише че е за уклей, нищо че е сниман един мустакат шаро
Има и надпис на английски "fly fish", но в случая пренебрегвам възможността на Огняново да сa се появили летящи риби и се доверявам на българския надпис Както си му е реда добавям малко вода, разбърквам и ,,,бялата захранка почервенява, още малко вода и... започна да се оформя буца тесто като за погача Добявам още вода догато я докарам до някаква гъста, розова каша с удавени пинки, която с помощта на пясък успявам някак си да хвърля на нужната ми дистанция. Във водата се оформи един ароматен розов облак, но тъй като в интензитета на риболова се налагаше непрекъснато да захранвам, всичко по мен стана на гъз - боло, дрехи, макара, всичко Този ден кълването започна още от 10 часа и продължи с нарастваща активност през целият ден. Освен клишето "гол след гол" си спомням една много свежа тема на "Годзилата"- където аналогична ситуация е описана "нямаше време да хвърлям, по едно време само вадех ":lol: В "скубането", макарата ми брадяса като ZZtop, но превърнах болото в директен и продължих в някакво бясно темпо - 2-3 уклея, захранка и пак и пак, и пак- до моя "dead line"- четири след обяд.
Нескромно мога да кажа, че хванах с пъти повече от околните, което го отдавам на правилния монтаж, захранката и финните такъми-основно 0.12, повод 0,8 , зимна червена кука N16.Излишно е да споменавам, че доста рибари отдават слуката на другите изключително на мястото, така, че през цялото време бях пресиран, което ме принуди да ловя на 2-3 метра пред себе си. Но този ден имах чувството, че и на сушата да хвърля пак ще хвана
Знаменателното в този излет е, че имаше проверка от ИАРА
. За моя приятна изненада поне 2/3 от местните имаха билети, а другите си ги бяха "забравили в колите" и "къде сега да се качвам по тоя баир", което се прие на доверие от ИАРАджиите. Тия на другия бряг нямаха този късмет 'щото колите им не са зад баира и на снимката се вижда как ИАРАджия(седнал) пише акт на дебелак без билет Та както споменах, хванах доста риба и незнам какъв дявол ми влезе в главата, да я взема всичката( около нормата) и да си направя марина.Използвах последната минута за риболов, което ме принуди много бързо да прибирам, изсипах рибата в кофата( запълни над половината)-тя в едната ръка, раницата на гърба , въдицата в другата и на полубегом тръгнах през северния скат към баира зад който е колата.
Само на два -три метра преди да хвана пътечката нагоре, стъпих на лошо, брегът се откърти и се озовах до кръста във водата. В кофата остана толкова риба колкото ми бе нужна, живите отплуваха, мъртвите си ги събра с кепа един капотирал се колега. Но аз, жив или мъртав трябва да съм в детската градина за дъщерята в 17.30 и след това в училището за сина в 18 часа.Затова и не усетих студена ли беше водата, топла ли, само където след като качих баира набегом от мен излизаше пара
. Съблякох се по бельо, мръсна газ до вкъщи, изкачам от колата запасан с някакъв парцал (никой не ме видя ), преобличам се и ,,,"Тате защо закъсня "3. Третият излет, два дни по-късно, отново с Кърцата беше много успешен и приятен, но ще ви го разкажа набързо в картинки
Пролетта напредва бързо, наваксвайки забавянето от арктическата зима,
Сутринта, преди уклея да се събуди, Кърцата се отчете с няколко клена -тупалки, които бяха релийзнати,
а след обяд подпукахме уклеи с размери на скумрия,
За около три часа надърпахме половин кофа уклей,
Заделихме си по 20-30 по-едрички парчета и понеже не ми се падаше пак в язовира, ненужното релийзнахме,,
И така, това бяха "сребърните стрели" за 2012, а вече се чува за едни "тави"........
Поздравления за риболова и за репортажа.
