Микроджигове на републиканското по спининг
Публикувано на: Пон Апр 23, 2012 12:48 pm
В първия кръг от републиканското по спининг на Въча ми се случи да попадна на интересна схема за риболов на трудни пъстърви, скрити под камъните. Ситуацията беше такава, че рибите почти не искаха да се вдигат да кълват нагоре, а трябваше да им пуснеш до камъните на дъното, за да има удар. Блесните и воблерите работеха много слабо на повечето места, а на някои хич не работеха.
Затова предприех следната техника, с която улових 20 пъстърви за двата манша (9 в първия и 11 във втория). Значи такъмът ми беше следният: въдица 2.40 на Салмо Сапфир, макара Екусума 1000, основно влакно 0.18 - зелено, за да има видимост. Накрая с хирургически възел (не с вирбел, щото няма право да се поставя допълнително утежнение по линията) слагам около 30-40 санта безцветен повод 0.16. Работя с влакна на Щрофт. На повода вече поставям микровирбел, и след това окачвам на него въпросната примамка. Това на практика е самоделен микроджиг. Използвах мухарски куки "Кнапек" №8 фабрично изработени без контри. На куката първо поставих 5.5 мм волфрамова глава, залепена със секундно лепило. След това нанизвам на куката бяла силиконова камола.
Дотук всичко е ясно. Пинизът обаче се оказа във воденето. Не знам по каква причина, но пъстървите не искаха да взимат или поне взимаха по-слабо, ако се лови на задържане с придърпване и отпускане. Затова предприех тактика с търкаляне на микроджига по самото дъно, като го правя да подскача по камънаците. Така им влиза направо в устите. Въпросът беше да го пуснеш по-отдалеч в улея на течението, за да има време примамката да падне до долу и да подходи по естествен начин към рибата. Ако това се изпълни - кълве!
Неслучайно обръщам внимание на естественото подхождането на примамката към рибата. В бокса, където втория ден хванах 10 от общо 11-те си риби, ловиха и други колеги, но понеже не вдянаха как трябва да се направи подхода на примамката към пъстървите, хванаха само по 1 или 2. Пинизът беше да я оставиш да се движи от течението както всичко останало в хранителния поток, и само да подръпваш нагоре-надолу, за да подскача лекинко по камъните.
В първия манш улових общо 9 риби, но изпокъсах маса примамки - общо 10 куки с глави останаха по дъното. Късането се дължеше на това, че главите бяха доста тежки и се завираха под камъните. Затова във втория манш промених конструкцията. Лиших се от волфрамовите глави и сложих вместо тях оловни, от цепена съчма, която с клещи затягам на куката. Примамката стана доста по-лека и така се постигна желаният ефект. Почти не се закачаше, а в същото време пак си вървеше близо до дъното. Във втория манш с тази схема улових 11 пъстърви, като късанията ми бяха в закачки по дъното като клони, парцаля и др, но не и с навиране под камъни.
Според мен системата ще работи добре и при риболов на диви пъстърви в малките и средни реки. На практика се получава нещо като риболов на изкуствена муха с нимфа, тъй като с макарата се работи много по-малко, отколкото когато ловим с блесна или воблер.
Ето снимка на примамката. Главата не е толкова голяма, колкото изглежда, просто това олово се размърдваше и трябваше да го затягам по-здраво с клещите, заради което се посплеска, без това да се отрази на кълването:
Поздрави и наслука!
Затова предприех следната техника, с която улових 20 пъстърви за двата манша (9 в първия и 11 във втория). Значи такъмът ми беше следният: въдица 2.40 на Салмо Сапфир, макара Екусума 1000, основно влакно 0.18 - зелено, за да има видимост. Накрая с хирургически възел (не с вирбел, щото няма право да се поставя допълнително утежнение по линията) слагам около 30-40 санта безцветен повод 0.16. Работя с влакна на Щрофт. На повода вече поставям микровирбел, и след това окачвам на него въпросната примамка. Това на практика е самоделен микроджиг. Използвах мухарски куки "Кнапек" №8 фабрично изработени без контри. На куката първо поставих 5.5 мм волфрамова глава, залепена със секундно лепило. След това нанизвам на куката бяла силиконова камола.
Дотук всичко е ясно. Пинизът обаче се оказа във воденето. Не знам по каква причина, но пъстървите не искаха да взимат или поне взимаха по-слабо, ако се лови на задържане с придърпване и отпускане. Затова предприех тактика с търкаляне на микроджига по самото дъно, като го правя да подскача по камънаците. Така им влиза направо в устите. Въпросът беше да го пуснеш по-отдалеч в улея на течението, за да има време примамката да падне до долу и да подходи по естествен начин към рибата. Ако това се изпълни - кълве!
Неслучайно обръщам внимание на естественото подхождането на примамката към рибата. В бокса, където втория ден хванах 10 от общо 11-те си риби, ловиха и други колеги, но понеже не вдянаха как трябва да се направи подхода на примамката към пъстървите, хванаха само по 1 или 2. Пинизът беше да я оставиш да се движи от течението както всичко останало в хранителния поток, и само да подръпваш нагоре-надолу, за да подскача лекинко по камъните.
В първия манш улових общо 9 риби, но изпокъсах маса примамки - общо 10 куки с глави останаха по дъното. Късането се дължеше на това, че главите бяха доста тежки и се завираха под камъните. Затова във втория манш промених конструкцията. Лиших се от волфрамовите глави и сложих вместо тях оловни, от цепена съчма, която с клещи затягам на куката. Примамката стана доста по-лека и така се постигна желаният ефект. Почти не се закачаше, а в същото време пак си вървеше близо до дъното. Във втория манш с тази схема улових 11 пъстърви, като късанията ми бяха в закачки по дъното като клони, парцаля и др, но не и с навиране под камъни.
Според мен системата ще работи добре и при риболов на диви пъстърви в малките и средни реки. На практика се получава нещо като риболов на изкуствена муха с нимфа, тъй като с макарата се работи много по-малко, отколкото когато ловим с блесна или воблер.
Ето снимка на примамката. Главата не е толкова голяма, колкото изглежда, просто това олово се размърдваше и трябваше да го затягам по-здраво с клещите, заради което се посплеска, без това да се отрази на кълването:
Поздрави и наслука!
Ама ще я пробвам тая тактика някой път...