Там... при саламандрите...
Публикувано на: Вто Май 15, 2012 5:29 pm
Капките дъжд звънят по тенекиения перваз на прозореца, подобно на чукчета по ксилофон и бързо прогонват съня от очите ми. Вглеждам се в тъмнината наоколо, мъчейки се да пробия с взор нощното небе. Звезди никъде не се виждат, само чернота и звънящата песен на капките по перваза.
Бързо се обличам в тъмнината и изскачам от заспалия блок. Навън ме посреща неискащата да си отиде още нощ, измития от дъжда въздух и локвите по надупчения асфалт. Редки капки дъжд се сипят отгоре ми, колкото да изгонят окончателно съня от съзнанието ми.
Дали Наско не се е уплашил от времето. Не е, ето го идва към колата натоварен с такъмите. Намяткваме ги в колата и отпрашваме от нощна София.
Чака ни дълъг път към планината.
Тя ни посреща намусена и черна, загърната от черни облаци, или поне така си мислим, нощта не бърза да отстъпва и само можем да гадаем какво е по върховете.
Дъждът е навел клоните на дърветата над пътя и колата с мъка се провира през тунелите от листа и клони, които сякаш се опитват да ни обвият и задържат в плен.
Тук там, като допълнителни капани, са нападали и клони, който ни карат да ги заобикаляме почти по банкета на изровения път, под който се е спотаила урвата притайла в дъното си реката.
Слава богу поне вече не вали. Скоро препятствията стават толкова много, че се налага да зарежем колата и да продължим нагоре пеш. Точно е почнало да се развиделява тъй че това не ни притеснява. Устремяваме се към реката, провирайки се с мъка през надвисналите клони и скоро вече сме порядъчно мокри.
След няколкокилометров преход най-накрая пред нас се изправя и реката:
Учудващо малка с оглед на валежите, но плътно оплетена с клони и дори цели дървета, които ни показват каква става когато се ядоса.
Започваме да пробваме вирчетата по пътя си:
Едно, второ, трето. Риби няма, но чистия въздух, който изпълва гърдите ни и ромона на потока в краката ни са ни достатъчни.
Заравяме се още по навътре в планината и попадаме в царството на саламандрите.
Почти на всеки камък е застанал по някой дъждовник, който любопитно гледа нахалниците нахълтали в идилично тихата гора.
Някой са спокойни и гордо позират:
други, с ядно мърморене, както ми се счува, бързат да се скрият под нападалите листа:
Продължаваме да се катерим все по нагоре в пролетната планина, обгърнати отвсякъде в свежа, мокра зеленина, а краката ни потъват в дебелия пласт нападали миналогодишни лица, които разровени от краката ни издават някакъв тайнствен и опияняващ мирис. Бих могъл с часове да се провирам из дебрите, напълно забравил за риболова и само да дишам с пълни гърди свежия въздух, наслаждавайки се на гледките и тайствения мирис на дъждовна гора.
Най-накрая Наско успява да излъже една риба. Прекрасна петниста красавица чието бледо тяло, напръскано като от ръката на нехаен художник с тъмни, почти черни точки, удивително контрастира със свежия здравец покрил скалите наоколо:
Веднага след тази снимка рибата бързо потъва в пяната на бързея, който очевидно е неин дом.
След половин час трудоемко изкачване и аз успявам да се преборя с подобна риба, която изпълва деня ми със смисъл;
Естествено рибата веднага заминава обратно в буйните води:
След още половин час изкачване отново Наско се разписва с риба, но не ме дочаква и я пуска преди снимката.
И отново нагоре по чукарите.
Дъждът отдавна е престанал, а може и да сме се качили над облаците, а слънцето е вече високо в небето, когато за втори път въдицата ми се разтреперва и една прекрасна риба е в ръцета ми:
Запъхтяни посядаме на почивка и разбор. Изминали сме няколко километра срещу течението на реката, провирайки се през всевъзможни препятствия, проверили сме десетки вирчета, а рибите ги няма. Явно и тази река не е била пощадена от набези на недобросъвестни рибари и бракониери и рибите са сведени под санитарния минимум.
Но все пак разходката си струваше всяко усилие и макар и почти безрибна ни зареди с енергия за цялата следваща седмица.
С усмивки на лицата се запровираме наобратно, продължавайки да се наслаждаваме на окъпаната в слънчева светлина река:
Малко по-късно , навирайки се в непробиваем шубрак, обрамчил отвсякъде реката, успявам да излъжа и открадна за снимка още една красавица, чийто подобни на очи червени точки , обрамчени от големи бели октъжности смятам че са достоен край на този пътепис:
П.С. Съжалявам за качеството на снимките, но с телефон толкова.
Отделно, Наско, на когото това бе първи пъстървов риболов, бе направил такива панорамни снимки, та се наложи да ги поокълцам малко, та да може поне тея няколко риби, които са останали в реката да оживеят.
Бързо се обличам в тъмнината и изскачам от заспалия блок. Навън ме посреща неискащата да си отиде още нощ, измития от дъжда въздух и локвите по надупчения асфалт. Редки капки дъжд се сипят отгоре ми, колкото да изгонят окончателно съня от съзнанието ми.
Дали Наско не се е уплашил от времето. Не е, ето го идва към колата натоварен с такъмите. Намяткваме ги в колата и отпрашваме от нощна София.
Чака ни дълъг път към планината.
Тя ни посреща намусена и черна, загърната от черни облаци, или поне така си мислим, нощта не бърза да отстъпва и само можем да гадаем какво е по върховете.
Дъждът е навел клоните на дърветата над пътя и колата с мъка се провира през тунелите от листа и клони, които сякаш се опитват да ни обвият и задържат в плен.
Тук там, като допълнителни капани, са нападали и клони, който ни карат да ги заобикаляме почти по банкета на изровения път, под който се е спотаила урвата притайла в дъното си реката.
Слава богу поне вече не вали. Скоро препятствията стават толкова много, че се налага да зарежем колата и да продължим нагоре пеш. Точно е почнало да се развиделява тъй че това не ни притеснява. Устремяваме се към реката, провирайки се с мъка през надвисналите клони и скоро вече сме порядъчно мокри.
След няколкокилометров преход най-накрая пред нас се изправя и реката:
Учудващо малка с оглед на валежите, но плътно оплетена с клони и дори цели дървета, които ни показват каква става когато се ядоса.
Започваме да пробваме вирчетата по пътя си:
Едно, второ, трето. Риби няма, но чистия въздух, който изпълва гърдите ни и ромона на потока в краката ни са ни достатъчни.
Заравяме се още по навътре в планината и попадаме в царството на саламандрите.
Почти на всеки камък е застанал по някой дъждовник, който любопитно гледа нахалниците нахълтали в идилично тихата гора.
Някой са спокойни и гордо позират:
други, с ядно мърморене, както ми се счува, бързат да се скрият под нападалите листа:
Продължаваме да се катерим все по нагоре в пролетната планина, обгърнати отвсякъде в свежа, мокра зеленина, а краката ни потъват в дебелия пласт нападали миналогодишни лица, които разровени от краката ни издават някакъв тайнствен и опияняващ мирис. Бих могъл с часове да се провирам из дебрите, напълно забравил за риболова и само да дишам с пълни гърди свежия въздух, наслаждавайки се на гледките и тайствения мирис на дъждовна гора.
Най-накрая Наско успява да излъже една риба. Прекрасна петниста красавица чието бледо тяло, напръскано като от ръката на нехаен художник с тъмни, почти черни точки, удивително контрастира със свежия здравец покрил скалите наоколо:
Веднага след тази снимка рибата бързо потъва в пяната на бързея, който очевидно е неин дом.
След половин час трудоемко изкачване и аз успявам да се преборя с подобна риба, която изпълва деня ми със смисъл;
Естествено рибата веднага заминава обратно в буйните води:
След още половин час изкачване отново Наско се разписва с риба, но не ме дочаква и я пуска преди снимката.
И отново нагоре по чукарите.
Дъждът отдавна е престанал, а може и да сме се качили над облаците, а слънцето е вече високо в небето, когато за втори път въдицата ми се разтреперва и една прекрасна риба е в ръцета ми:
Запъхтяни посядаме на почивка и разбор. Изминали сме няколко километра срещу течението на реката, провирайки се през всевъзможни препятствия, проверили сме десетки вирчета, а рибите ги няма. Явно и тази река не е била пощадена от набези на недобросъвестни рибари и бракониери и рибите са сведени под санитарния минимум.
Но все пак разходката си струваше всяко усилие и макар и почти безрибна ни зареди с енергия за цялата следваща седмица.
С усмивки на лицата се запровираме наобратно, продължавайки да се наслаждаваме на окъпаната в слънчева светлина река:
Малко по-късно , навирайки се в непробиваем шубрак, обрамчил отвсякъде реката, успявам да излъжа и открадна за снимка още една красавица, чийто подобни на очи червени точки , обрамчени от големи бели октъжности смятам че са достоен край на този пътепис:
П.С. Съжалявам за качеството на снимките, но с телефон толкова.
Отделно, Наско, на когото това бе първи пъстървов риболов, бе направил такива панорамни снимки, та се наложи да ги поокълцам малко, та да може поне тея няколко риби, които са останали в реката да оживеят.
В магазина е между 450-540 
Има и за 50лв.
А и камери има, само където ги забравям когато нетрябва 