naRiba.com

здравейте колеги, бързам да пусна таз темичка, докато всичко ми е още прясно в главата. Доста съм писал за Тунджата, но последния ми излет там няма да го забравя сигурно дорде съм жив . Та с наближаването на празниците започнахме с баджанака да се ослушваме , къде да разпънем палатката. Много не му мислихме и дестинацията беше набелязана - р.Тунджа, баражите около с.Зимница и с.Шаново. От понеделник метеопрогнозата се следеше ежеминутно дето се вика, и нищо не подсказваше, че времето ще се оправи, та в Четвъртъка звъня на баджо да го питам, какво е времето по Стара Загора и дали въобще ще ходим за риба? Нашия такъв оптимизъм го треснал за хубаво време, та ми вика - баджо в Стара Загора ръми, не вали, даже току спря . Викам щом е тръй товаря циганията в колата и тръгвам за Стара Загора. Някъде към 19.30 пристигнах, минахме през Кауфланд и Била, да заредим хапката и пийката. После му спретнахме с баджото едно ракиено + свинско и раничко легнахме по креватите, че сутринта да не се оспим. Сабаалан в 5.30 тръгнахме към Тунджата, и нали сме зетьове в с.Дъбово, викам, баджо дай да минем през село, хем да видим тъста, хем да пием по кафе, а от дъбово реката на 5 мин. път с колата. Отиваме в село, дядото направил кафе, сложи там нещо за закуска и докато си сърбахме кафето и закусвахме почна да вали. Ами сега? пак се чудим и маем кой път да хващаме - към реката или обратно в Стара Загора? Много не му мислихме и решихме, че най-добре ше бъде, ако разпънем сеира на Дъбовските баражи, че ако нещо в тва време се случи, дядото да помага. Та около 8.30 тръгнахме към реката. Баражите са много близо до селото, минаваме там някви 1000 м черен път и готово. Успокояваше ни и факта, че почвата е песъчлива и вероятноста да затънем почти клони към нулата. Ето каква обаче беше реалността:http://www.facebook.com/photo.php?v=422 ... =2&theater. Но както се казва, на риба, като на война - връщане назад няма. Тръгвам по черния път. колата движи перфектно и вече почти до мястото за бивакуване колата поднесе и се заби в една локва. Ни напред ни назад, ами сега? Тръгнахме да търсим рибари с джипка, ма се оказа, че освен нас имаше само един пич с кемпер, който седи там вече 10-на дена, а с кемпера в тая калотия няма как да стане. Веднага пускаме план Б - операция Пътна помощ. Звъним на тъста, обясняваме му как сме затънали и да вика някъв трактор да ни измъква, че времето тече, дъжда вали, а такъма е още в колата. След 15-на минути пристигна спасителния екип - една Уазка товарна високопроходима, закачиха ни и след 5 минути колата беше паркирана на баража. Аз се захванах с разтоварване на циганията, а баджанака с надуване на лодката (лодката ни е нова и за сефте ще я пускаме на вода). След малко мотане и усукване около багажериите зехме да разпъваме и палатката.. Разпънахме, прибрахме багажа на сухо, спретнахме монтажите ( бяхме тръгнали за шаран и сом) и дойде време да пускаме лодката. Баджо, нарамил лодката на рамо вика - снимай бре, да има за поколенията, докат извадя телефона да снимам, нашия пусна лодкта в саза и по едно време вика - Баджанак, спуках лодката . Как ше я спукаш бе човек, не се ебавай с мене. Ми как вика, ей на тоя колец - и ми показва в саза едно забравено остро колче от върба. Седим двамата, тюхкаме се, язък за напъните, язък и за ентусиазма. Какви шарани ше ловим, като няма ка да захраним? Ядосах се много, викам чакай да ударя една ракия. Тук ракия, там ракия - НЯМА? Оказа се, че сме я забравили в село. Бахти и ужаса, сега ше ръфаме бира със салата. По едно време баджо вика, давай да я лепим, аз ше ида до село и с тъста все ше измислим нещо. Тръгна баджо за селото, аз се захванах с риболова на плевелна риба. По едно време двамата с тъста се задават ухилени до уши - лепенки, лепила , шкурка + Шишето с ракията- всичко в комплект. Започна операция ЛЕПЕНЕ.. Залепихме, изчакахме половин час и лодката вече е в реката. Изсипахме една кофа вкисната царевица, опънахме въдици и се захванахме с риболова на дребосъци.. Покрай цялата таз какафония времето течеше бавно и лежерно, а дъжда не спираше да вали. Някъде към 17.30 се захванахме с Барбекюто, и нали си вали, опънах един чадър над него, ако не друго поне мръвки да има.. Риболова продължи до 22 часа, после както си му е реда , салатка, ракийка, цър пър, небето се проясни, наизкочиха някакви звезди - абе нещата почнаха лека полека да се нареждат. В Събота сабахлем рано, отново захранка, презареждане на такъма за сом, дфядото се обади -щял тоз път да ни гостува с преспиване. Към 10 сутринта се появи с торба топли мекици и буркан горещо кафе + кутия цигари. Както се вика и РУМ сървис си имахме на Тунджата. За разлика от предния ден Съботата беше разочароваща от към кълване, но пък пекна едно хубаво слънце, земята поизпръхна, викам си утре няма да се притесняваме че ще затънем. Обади ми се един авер от Зарата, вика идвам и аз при вас и се появи някъде към 11-11.30. И там имахме малко емоции ама няма да се спирам с подробности. Някъде около 18.00 започна да смрачава, зададе се облак откъм Казанлък - тъста, нали се подвизава в Дъбово, вика, момчета те тоз облак ще Ви смарангяса живота.. Облак облак, колко да е облак? След толкоз перипетии оставаше и да се уплашим. Викам на тъста, ти за нас грижа не бери ами се омитай с таз лада от тука докато не е заваляло, че по-добре ако вадят някой от тука да сме само ние. Дядото ма послуша, набра някви гъби и си отиде. Има няма 30 минути след 18-я час започна да вали - като изведро и без никакви признаци че ще е дъжд в рамките на 20 минути. прибрахме се в палатката, разпънахме масата и зачакахме спирането на дъжда, което така и не дочакахме. Валя цяла нощ, даже и на другия ден Неделята. Слава богу палатка излезе читава, имаше пробойни но малки и то в мойто отделение -просто не беше добре опъната (на снимката си личи). В Неделята събрахме багажа и тръгнахме обратно по същия път по който дойдохме, с ясната мисъл, че Уазката пак трябва да ни вади, още повече дъжда беше разкалял целия път. Баджанака обаче с едно такова спойствие ми вика - Абе така и така ще ни вадят, дай поне да се опитам да я изкарам. Качи се на колата и заби в житото, мина през цялата нива и я изкара на асвалта. Пропуснах може би най важното- на този бараж риба има всякаква - хванахме костури, морунажи, платики, червеноперки, каракуди и уклеи. Хванахме даже и сом, но малък. Прибрах се в София вчера към 20.30 минути, пих една ракия, хапмах малко риба и ей ме на седа и пиша днес този репортаж. На 21.06.2012 заминавам пак там, пак с палатка и дано тоз път ням такива премеждия. Аааа пропуснах още нещо, в САъбота вечерта на гости ни бяха не една ами две лисици. Толкоз от мен момчета, успех и наслука

Има разрешена само 1 пресевна по това време и дано да сте били на нея , че иначе сте си бракониери от всякъде !

преди да идем бяхме проверили - разрешена е там където бяхме заедно с другите гьолове - общо 4 бр. са. Това е точно между Дъбово и Шаново

Не че там нямаше бракониери, ма не ми се говори - и аз хващам сомовете на чепаре дълго 20-25 м. с по 5-6 куки нанизани на него. От това спасение комай няма....

Защо не сигнализира ?

При тези перипетии не ми дойде въобще на акъла да звъня. Миналата година звънях за едни идиоти на Средногорово и от СЗ ИАРА само ми казаха, че не могат да огреят навсякъде...

Eй, Пачо хубаво да измиеш фордчето, че ще си изцапам новата шапка, която ми подари

Готин репортаж.

naskobo написа:Eй, Пачо хубаво да измиеш фордчето, че ще си изцапам новата шапка, която ми подари

ООООо Насе, аз го мих още на гьола бе, така и така шупортеше, взех една кофа и един парцал и я изтърках Голям екшън беше, нямам думи, а и не успях всичко да опиша.

Доста емоции и супер репортаж , а щом е имало кой да се върне за ракията всичко е ток !

cecodevil написа:Доста емоции и супер репортаж , а щом е имало кой да се върне за ракията всичко е ток !

Да колега така си е. Хубавото в случая е че самото село (Дъбово) е на много стратегическо място - баражите на Шаново, Ягода, Юлиево и Зимница са на около 15-на минути път с кола, Жребеца е на 18 км и Копринка е на 18 км. Та там и да замръкна има кой да помага, тъста е много печен, а баджанака е направо бижу. Сега се сещам, че на жената пък вуйчото е в едно село Новоселец, дето също е разположено стратегически по отношение на Тецовете , та и там ако замръкна има кой да помага.....

pacho69 написа:.... Голям екшън беше, нямам думи, а и не успях всичко да опиша.

Истински Сървайвър!
При хубаво и приятно време всеки може, но в случая вашето изживяване е два пъти по-сладко!!!

Телескоп написа:

pacho69 написа:.... Голям екшън беше, нямам думи, а и не успях всичко да опиша.

Истински Сървайвър!
При хубаво и приятно време всеки може, но в случая вашето изживяване е два пъти по-сладко!!!

Така си беше, в Съботата имаше и други ентусиасти, решили да изпробват офроуд на този бараж.Някои от тях също закъсаха, пак имаше трактори, дърпанета, емоции.По важнои е , че не се уплашихме от лошото време, а и това си беше изпитание не само за нас ами и за колата и за палатката.

pacho69 написа: По едно време двамата с тъста се задават ухилени до уши - лепенки, лепила , шкурка + Шишето с ракията- всичко в комплект. Започна операция ЛЕПЕНЕ..

Ако това в краката ви е шишето с ракията, то значи добре сте били екипирани. Евала за страхотния сърваивър, сал де не си пуснал ни една снимка с некое рибе , да оплакнем очите .