naRiba.com

Около 1978 г. започнах да си купувам сп. "Лов и риболов", защото се интересувах от зоология и ботаника - дивечът също ме е интересувал. Там прочетох за риболов на бяла риба с блесна - статия за риболова в яз. "Искър". (Статията може да се намери в Народната библиотека в течението на списанието през 70-те години.) Нито знаех как изглежда бялата риба, нито на коя риба казват "бяла", а думата блесна чувах за пръв път. Научих какво е блесна съвсем повърхностно от статията, защото картинки, схеми и снимки липсваха. В моя клас учих заедно с момиче, което се казваше Мариана Ангелова и спомена, че баща й е журналисът Чавдар Ангелов - зам. гл. редактор на списанието "Лов и риболов". Тя бе любезна да ми донесе всички липсващи броеве на този орган на Ловно-рибарския съюз. Така събрах цялото течение на списанието. За риба не ходих изобщо, но прочетох всички статии за риболов от течението на списанието. От един руснак, голям ловец, гост на баща ми в София, получих подарък книга за риболова и рибите, което и бе първият подтик да изуча по-нататък много добре руския език, което е изключително полезно днес, когато в Мрежата можете да ползвате на руски втория по обем масив от информация, след този на английски език (китайския също, но кой ли го ползва у нас?). Сетне започнах да купувам различни риболовни принадлежности - блесни, влакна, въдици, плувки, тежести, вирбели, мухи, булда, макари и пружини. На риба не ходех, нямаше кой да ме закара - татко и майка работеха много и нямахме кола. Магазините, от които купувах бяха следните - на ул. "Борис Първи". От ул. "Алабин" като се завие по "Борис І" от дясно имаше глух безистен и там бе витрината и вратата на магазина. Дебел продавач с очила - към шейсетгодишен към 1978 г. - продаваше живи жаби в аквариумчета и много въдичарски принадлежности. Вторият магазин на ул. "Цар Самуил", вход откъм "Солунска" (преди "Васил Коларов") - стар слабичък и пъргав мъж над шейсетте тогава, човек доста услужлив. Като чета по форумите какво пишат по-запознати хора излиза, че единият е Попето (тоя на "Самуил"). Може и да е Попето - не зная. Той ми доставяше каквото влакно поискам - най вече златна и зелена костенурка на високи цени. Примерно към три-четири кила овче сирене (по 3.80 лв. за кило) излизаше едната ролка.Блесните, които искам да ви покажа са купувани от него и от магазина на БЛРС на "Граф Игнатиев". В него имаше снимка на пъстърва, уловена на блесна като една от моите, висяща в рамка.

Влакна "Костенурка" - златна и зелена от магазина на "Самуил" и "Васил Коларов" (днес "Солунска").

Обратната страна на същите ролки - влакното стои в кутия у дома вече 30 години и е абсолютно здраво - отговаря на параметрите си.

Пич не разбрах продават се ли .Що ли? Иначе ОК ти е темата!

Не се продават. Темата е историческа и сантиментална. Целя да събудя сантименти и у други читатели, които са влизали в магазините. "Риболовът" ми е повече "човеколов" - на лица, разговори, любопитни персони, които съм срещал край пътя, на водоемите, в магазините, в транспортните средства, отколкото на хванати риби. Защото съм слаб въдичар. Когато имам време ще пусна снимки на клатушки от онова време, на мухи от магазина на "Самуил" и на плувки и куки.

Даа, спомням си, че към 1970-80 г. си събирах парички и преди да ме изпратят на село(Калояново,Пловдивско) минавах през тези магазини и си купувах моите "съкровища". На село произвеждах истински фурор и не можех да устоя на молбите на брат'чеди и приятели- раздавах ги, след което риболовствах по селския начин- с каквото намеря.. Не можех да вдигна живарника с каракуда ...

С такава костенурка ( зелената ) лових първите си попчета на Бургаския кей

Колега кирил великий,всички тези такъми,чисто нови и на толкова години...Спокойно можеш да започнеш направата на музей на риболова.
Поздрави!

Вуйчо-Ваньо, мисля си как страстта на мъжете, и някои жени, към риболова превърна индустрията за въдичарските такъми в нещо подобно на фармацията - лавина от нови артикули при все по-намаляващо рибно богатство, сравнено с лавина от нови медикаменти при все по-намаляващо здраве на хората. Единственото постоянно нещо е главоломното увеличаване на цените

Поздрави за темата!
С тая костенурка, завещана от чичо ми, що скобар съм надърпал по Дунава,баш по мое време почна вече модернизирането и комерсиализирането на риболова.Ма така или иначе безпаричието тогава ме караше все да разчитам на чичо си за такъми.Та тая костенурка зелената си я спомням и то доста добре.

Дааа. И аз си я спомням - тази зелената. Купувахме я обаче на метър - нямахме пари за цели ролки. Един метър струваше почти колкото един малък сладолед, но много често сладоледа оставаше на заден план. И сигурно бяхме по щастливи с пръчките от черница, отколкото сега с най-модерното болонезе.

Колега, тея неща са за музея на спининга. Блесните са самоделки - Бай Боре, Попски Мепс, Попски Рублекс и т.н. Някои модели, смея да твърдя, ловят по-добре от оригиналите. За костенурката нямам думи - перфектно влакно.

Уважаемите колеги Върбанов, Бат Стан, gamon и Калоян Младенов са оценили темата, тъй както имах желание да стане. Наистина риболовът е като медитация - една ролка влакно ни връща в юношеството, припомня ни мириса на сладоледа "Ескимо", гледката на спокойната вода и думите на приятелите от квартала, с които сме отишли за риба.

Бат Стан, най-много риба е уловена с четвъртата блесна от първи ред (отляво на дясно) - онази с трите червени точки, на която съм сплескал едно малко оловце към оста, та да отива по надалеч. Онзи ден на бунгалата на Софарма на Бобошево мятах два часа сутринта от девет до 11.30 - половин час откачах поперче от един клон и два часа следобяд от 17 до 19 часа. Хванах две кефалчета само с нея, а смених барем десет различни воблери, попери и блесни.

Несъм сигурен дали темата трябва да бъде в "Моят риболовен излет"