Колкото рибата е по-голяма...
Публикувано на: Пон Юли 23, 2012 8:56 pm
Понеже работата ми не ми позволява риболов на по-далечни разстояния от милата ни столица, от известно време обикалям софийските водоеми в търсене на "голямата". Пробвал съм на доста места - спининг, плувка, дъно...каквото архитектурата на гьола позволява. Миналата седмица най-накрая се реших да ида на платеното на Богров, без да имам нито един познат, да ме запознае повече с риболова там. По принцип предизвикателството да хвана риба на незарибено място ме привлича повече, но след доста чакания на "обрулени" от бракониери и индо-европейски събратя водоеми край София, бавно започнах да осъзнавам, че нещо не се ли охранява - капото ти е в кърпа вързано. Като тук под "капо" имам предвид не тоталната 0 бройки риба, а липсата на каквато и да е емоция и кеф, които ти доставя риболова. Аз съм абсолютен фен на спортния риболов. Не ходя за риба за да се храня от това, а за да се насладя на това. Та... по същество:
Излизам в събота в късния следобед с жена ми, да търсим щука на големите гьолове на Богров. Знам няколко по-затънтени места и отиваме право натам...натъквам се на "селянина с колелото" напълнил цял живарник с дребна риба на мястото, на което щяхме да въртим с жена ми. Почва да ми се оплаква че няма риба - посочвам му живарника му и му казвам: "Докато я изкарвате такава...какво очаквате?" "-За аквариума е...не се заяждайте с мен". Разменяме някоя остра реплика и реших да го оставя...взе да се сравнява с "тия с мрежите"... Жена ми вика:"Мани го, дай ще идем другаде!" Бяхме решили да нощуваме и се спряхме на варианта Кривина - платеното. Добро място за излет с добри подходи към водата, но ... пълно капо - нито пипване цяла вечер, цяла нощ и цяла сутрин...ядосах се и палим колата - 2 варианта или в къщи, или на Богров - поне е близо.
Взехме си по кафе на платеното и метнах 2 дънни...викам си...я хвана я не..след всичката тая каръщина. И изведнъж...въдицата тръгва към водата - забравил съм да пусна аванс. Отдавна не ми се беше слувало. 10 минутки борба и се завъртя водовъртежче в близост до брега - йеее шаран, около 5-6 кг...
Емоцията взе да влиза в играта, но не беше толкова лесно, колкото очаквах да бъде. Монтажите трябваше да бъдат фино изпипани, иначе рибата не пипаше...ловихме на топчета. Последва амур, около 7 килца, после пак шаран:

и още няколко в последствие.
Следващата събота реших пак да си направя кефа...само с една дънна и един колега.
Къде 7:00 вече бяхме на входа и чакахме да отворят...заложих на инлайн монтаж Метод...с топче мида и октопод...не чаках дълго - бъфало, около 4 кила заби рязко и започнахме да се дебнем. Колегата беше отишъл за чадър, така че между краката въдицата, а в другата кепа...
Вече бяхме минали на биричка - вместо кафенце, когато рязко заби и ми повлече въдицата със все аванса - хванах я ... и като усетих каква сила има на въдицата и усмивката ми цъфна...30 мин борба и го видяхме - сом около 15 кила...се бореше със всичка сила да се отскубне...на около 3-4 метра от брега, колегата вече беше нагазил с кепа...и всичко свърши...сома ни каза чао! Дълго ще го жалим...макар и след около час и половина още един калпазанин ни пооправи настроението:
...
и пак...доста биричка...и яки забивания...за целия ден бяха 5. Но определено ти зарежда батериите да тръгнеш пак по дивото в търсене на "голямата". Риболова е страст, която понякога има нужда от разпалване...в последните седмици определено намерих място, където да се разпалват риболовни емоции...Щастливи и доста уморени от слънцето, биричката и емоциите, се прибрахме...климатика в колата беше рай за душата. А последвалият сладолед с жената и филмче, на което заспах на 10 мин....поставиха идеалната точка на тия горещи дни...
Излизам в събота в късния следобед с жена ми, да търсим щука на големите гьолове на Богров. Знам няколко по-затънтени места и отиваме право натам...натъквам се на "селянина с колелото" напълнил цял живарник с дребна риба на мястото, на което щяхме да въртим с жена ми. Почва да ми се оплаква че няма риба - посочвам му живарника му и му казвам: "Докато я изкарвате такава...какво очаквате?" "-За аквариума е...не се заяждайте с мен". Разменяме някоя остра реплика и реших да го оставя...взе да се сравнява с "тия с мрежите"... Жена ми вика:"Мани го, дай ще идем другаде!" Бяхме решили да нощуваме и се спряхме на варианта Кривина - платеното. Добро място за излет с добри подходи към водата, но ... пълно капо - нито пипване цяла вечер, цяла нощ и цяла сутрин...ядосах се и палим колата - 2 варианта или в къщи, или на Богров - поне е близо.
Взехме си по кафе на платеното и метнах 2 дънни...викам си...я хвана я не..след всичката тая каръщина. И изведнъж...въдицата тръгва към водата - забравил съм да пусна аванс. Отдавна не ми се беше слувало. 10 минутки борба и се завъртя водовъртежче в близост до брега - йеее шаран, около 5-6 кг...

Емоцията взе да влиза в играта, но не беше толкова лесно, колкото очаквах да бъде. Монтажите трябваше да бъдат фино изпипани, иначе рибата не пипаше...ловихме на топчета. Последва амур, около 7 килца, после пак шаран:

и още няколко в последствие.
Следващата събота реших пак да си направя кефа...само с една дънна и един колега.
Къде 7:00 вече бяхме на входа и чакахме да отворят...заложих на инлайн монтаж Метод...с топче мида и октопод...не чаках дълго - бъфало, около 4 кила заби рязко и започнахме да се дебнем. Колегата беше отишъл за чадър, така че между краката въдицата, а в другата кепа...

Вече бяхме минали на биричка - вместо кафенце, когато рязко заби и ми повлече въдицата със все аванса - хванах я ... и като усетих каква сила има на въдицата и усмивката ми цъфна...30 мин борба и го видяхме - сом около 15 кила...се бореше със всичка сила да се отскубне...на около 3-4 метра от брега, колегата вече беше нагазил с кепа...и всичко свърши...сома ни каза чао! Дълго ще го жалим...макар и след около час и половина още един калпазанин ни пооправи настроението:

и пак...доста биричка...и яки забивания...за целия ден бяха 5. Но определено ти зарежда батериите да тръгнеш пак по дивото в търсене на "голямата". Риболова е страст, която понякога има нужда от разпалване...в последните седмици определено намерих място, където да се разпалват риболовни емоции...Щастливи и доста уморени от слънцето, биричката и емоциите, се прибрахме...климатика в колата беше рай за душата. А последвалият сладолед с жената и филмче, на което заспах на 10 мин....поставиха идеалната точка на тия горещи дни...