Скромни рилски каракуди
Публикувано на: Пон Юли 30, 2012 5:51 pm
Като гледах в същия подфорум колегата наскобо какви ги е наскубал през юни и юли, мислех да си натискам парцалите и да не ви занимавам с някакви дребни рибета. Но понеже си беше екшън, все пак ще го разкажа. В събота с кака Доцентица и майка й тръгнахме към Рилския манастир, беше много хубаво и прохладно в зверската жега и стояхме там до 20 часа. После се прибрахме в селската къща на майка й в село Крайници. разпитах един роднина дали има гьол наблизо и той ми обясни горе - долу къде да го търся. В багажника имам две въдици и кеп, а за стръв взех половин хляб от Рилския манастир и една млечна царевица от градината на баба Лили.
Сутринта в неделя станах в 5 часа , потеглих в 5,30 към водоема и така и не го намерих по дивите пътища. Първо се забих в някакъв бесен баир на първа и полусъединител се качих на една кошара, където пиян дебил с две каракачански кучета не можа да ми обясни къде е гьола. После слязох пак в полето и в едно лозе открих двама да копат нещо, но те поне ме насочиха у лево , у десно, през доло. Та у доло спуках дясна задна гума и да видите как на върлото се вдига с крик и се сменя гума сам, иначе излизане нЕма. След тия приключения едва към 9 часа, вир вода от пот, открих заветния гьол, целият обраснал в шавари и водорасли и мислех да се отказвам, щото не виждах достъп. Но намерих някакво подобие на път и стигнах до стената, а там се вижда следното:
Десет метра свободна вода, а другото - водорасли и шавари! Нямаше кьорав човек и никой не се появи до края на риболова.
Изрязах с ножа зърната на млечната царевица и с две филии от хляба ги разкиснах в жабуняка. Те това ми беше захранката. Хвърлих я дъгообразно на границата на водораслите, а дълбочината там бе един метър. На късата пръчка с макарата сложих плувка 2,5 г, повод 0,12, кука 10 номер жълт мустад и стръв царевично зърно. На петметровия директен телескоп сложих плувка самоделка 1 г, повод 0,10 и кука 16 номер, стръв троха от риломанастирски хляб!
Ето ги:
И двете плувки след замятането почнаха моментално да танцуват. Скъсаха ми нервите, особено трохата, докато не я направих съвсем миниатюрна. Тогава започнаха да излизат първо дребни каракудки, които връщах, а после не толкова дребни. Като тази:
Интересен цвят, още по-интересно снимане с една ръка, а слънцето вече напичаше яко! Козирката съм я врътнал назад, да не ми изгори врато! Две от най-едрите каракуди, но не повече от 150-грамови се хванаха на царевицата. После на троха извадих и две костенурки и един слънчак - пак на троха! Голям глад трябва да е в този див гьол...
Общо до 11 часа хванах 15 прилични риби, а пуснах поне още толкова дребни. Ето рибите, които прибрах за консумация:
Заедно с другите, които пуснах - тридесет каракуди за два часа никак не е зле. На всеки четири минути - риба. Направо като в детството. Направих си експеримент да хвърлям вън от уж захраненото място. И пак си кълвеше със същото темпо. "Захранка всяка тука забравете!" ми се въртеше като стих от Данте в главата. Щях да остана сигурно до вечерта, но в 11 часа температурата вече бе над 32 градуса и си бих камшика. Половин час през джендемите на първа, докато стигна до шосето и към 12 занесох рибата у баба Лили. Не бе кусвала риба половин година, завалията. Опържихме я и я изядохме с градински домати. Много вкусна беше, макар че коремите на рибите бяха гнетени с водорасли.
А, да не забравя, ето ви и няколко снимки от Рилския манастир. Хубаво и свято място, ако можете идете там!
Хайде, наслука и от мен!
Сутринта в неделя станах в 5 часа , потеглих в 5,30 към водоема и така и не го намерих по дивите пътища. Първо се забих в някакъв бесен баир на първа и полусъединител се качих на една кошара, където пиян дебил с две каракачански кучета не можа да ми обясни къде е гьола. После слязох пак в полето и в едно лозе открих двама да копат нещо, но те поне ме насочиха у лево , у десно, през доло. Та у доло спуках дясна задна гума и да видите как на върлото се вдига с крик и се сменя гума сам, иначе излизане нЕма. След тия приключения едва към 9 часа, вир вода от пот, открих заветния гьол, целият обраснал в шавари и водорасли и мислех да се отказвам, щото не виждах достъп. Но намерих някакво подобие на път и стигнах до стената, а там се вижда следното:
Десет метра свободна вода, а другото - водорасли и шавари! Нямаше кьорав човек и никой не се появи до края на риболова.
Изрязах с ножа зърната на млечната царевица и с две филии от хляба ги разкиснах в жабуняка. Те това ми беше захранката. Хвърлих я дъгообразно на границата на водораслите, а дълбочината там бе един метър. На късата пръчка с макарата сложих плувка 2,5 г, повод 0,12, кука 10 номер жълт мустад и стръв царевично зърно. На петметровия директен телескоп сложих плувка самоделка 1 г, повод 0,10 и кука 16 номер, стръв троха от риломанастирски хляб!
Ето ги:
И двете плувки след замятането почнаха моментално да танцуват. Скъсаха ми нервите, особено трохата, докато не я направих съвсем миниатюрна. Тогава започнаха да излизат първо дребни каракудки, които връщах, а после не толкова дребни. Като тази:
Интересен цвят, още по-интересно снимане с една ръка, а слънцето вече напичаше яко! Козирката съм я врътнал назад, да не ми изгори врато! Две от най-едрите каракуди, но не повече от 150-грамови се хванаха на царевицата. После на троха извадих и две костенурки и един слънчак - пак на троха! Голям глад трябва да е в този див гьол...
Общо до 11 часа хванах 15 прилични риби, а пуснах поне още толкова дребни. Ето рибите, които прибрах за консумация:
Заедно с другите, които пуснах - тридесет каракуди за два часа никак не е зле. На всеки четири минути - риба. Направо като в детството. Направих си експеримент да хвърлям вън от уж захраненото място. И пак си кълвеше със същото темпо. "Захранка всяка тука забравете!" ми се въртеше като стих от Данте в главата. Щях да остана сигурно до вечерта, но в 11 часа температурата вече бе над 32 градуса и си бих камшика. Половин час през джендемите на първа, докато стигна до шосето и към 12 занесох рибата у баба Лили. Не бе кусвала риба половин година, завалията. Опържихме я и я изядохме с градински домати. Много вкусна беше, макар че коремите на рибите бяха гнетени с водорасли.
А, да не забравя, ето ви и няколко снимки от Рилския манастир. Хубаво и свято място, ако можете идете там!
Хайде, наслука и от мен!
!
От мене поздрави бате Ники и живи и здрави,някой път ще те-взема с мене за риба-ти разбери къде дава,за есента и транспорта от мене.