Испанско капо или карък.
Публикувано на: Вто Юли 31, 2012 12:07 am
Здравейте,
Пускам темата късно понеже неможах да намеря свободно време, досега.
На 28.07.12 реших че ще ходя да търся големия. Предният ден си закупих протеинови топчета с мирис на риба ( не миришеха точно на това, по-скоро биеше малко на мърша). Няма значение, важното е че на тях вземат все големи, когато им е кеф. Взех и захранка и всичко сложих в раницата за сутринта.
Ставане в 5.00ч, кафе в термуса и една бутилка студена вода (когато съм за риба, може и цял да седя и няма да огледнея). Раницата на гръб, препасах калъфа с пръчките на гърди, куфарчето с “инструментите“ в ръка и след 10 мин. всичко бе в багажника на автомобила.
6.45 ч., бях на язовира, който ме посрещна така:
Захранване, замятане и започна голямото чакане ... 1 час ... 2 часа ..., реших да прехвърля, 3 часа... няма никой, Наближаваше 10.00 ч. От опит знам, че ако до това време нямам удар на този язовир, трябва да събирам, обаче аз инат и много твърд, зареден с надеждата, че ще чуя гласът на звънчето и видя огъналата се пръчка. Но нищо подобно не се случи. Вече побеснял от скука, извадих спинарката, поне някое щукле да бодна и да счупя нулата... Изглежда не ми беше ден. Облавях всеки метър по няколко пъти, смяна на воблери, попери, силикони, никакъв удар. А тя най-безцеремонно гонеше отгоре само на няколко метра от мен и нехаеше за мен и моите ластици и пластмаси. Разхлабих авансите на “шаранките“ и тръгнах да обикалям по-далеч, обаче отново греда, нямаше дори минимално побутване. Около мен нямаше почти никой освен тази красавица, която ме следваше почти навсякъде и позираше за снимка:
На отсрещния бряг имаше две групи, които след два часа и първият порив на вятъра, си обраха крушите. Обаче аз железен, въпреки че воблерчето не отиваше там където исках, а няколлко метра встрани, продължавах да замятам, акомпаниран от моята приятелка.
Вятърът се засилваше все повече и повече,
но аз просто си замятах, хвърляйки по някой поглед на “шаранките“, които все повече и по-силно са огъваха от ... порива на вятъра.
Когато вълните започнаха да правят гребени, реших да събирам.
4.30 часа след обяд, последен поглед към язовира, който сега ме изпращаше така:
И сам по безлюдния бряг, бавно закрачих по пясъка в търсена на автомобила, който щеше да ме откара в къщи, мърморейки си под носа, че повече няма да стъпя на този водоем.
““““
Днес, 31.07.12, имах няколко часа свободни след обяд и реших да посетя “моето“ гьолче с големите таранки. Какво видяха очите ми, когато се приближих:
Сърцето ми запя, буквално това нещо ме омагьоса, гледах ги и неможах да се нарадвам как се движеха в синхрон, пръскаха се за момент и отново се скупчваха. Pez gato или Cat fish. Имаше още две такива петна малко по-надалеч, но телефонът ми няма zoom.
Оставих малчуганите и захраних с варена царевица, разпънах 5 метровото телескопче, бяла кука Nº10, повод .., няма такъв, влакно 20 мм и плувка 3гр. След 30 минутно чакане, червеният гръб на “плувеца“ заходи встрани, засичане и се започна, но с ужас установих че не съм взел кепа. Лошо. Без негова помощ няма вадене. Но не се предавам, повеждам я към по-ниската част на брега, готовооо, стъпвам на камък във водата клякам и ... в този момент телефонът ми зажадня, излезе от джобът ми и цопна във водата
Рязко движение и хубавицата си замина 
Тук ще пропусна подробностите за следващите няколко минути
Отново съм на линия в очакване. Чувам детски гласове, приближават. Обръщам се и гледам три хлапета. Ех защо не се появиха малко по-рано. И трите носеха със себе си кепове и оживено дискутираха нещо. Приближиха водата и започнаха да се взират. Познайте. Търсеха малките чени рибки и ги откриха. Идеален момент да изкарам парата. Станах и им теглих една плеяда,
те ме гледаха и само примигваха. Постояха малко гледайки рибките и си заминаха.
“Риболовът“ ми приключи, събрах и си тръгнах един час по-късно без никакъв удар повече.
Каръшка седмица или просто карък!?
Наслука на всички!
Пускам темата късно понеже неможах да намеря свободно време, досега.
На 28.07.12 реших че ще ходя да търся големия. Предният ден си закупих протеинови топчета с мирис на риба ( не миришеха точно на това, по-скоро биеше малко на мърша). Няма значение, важното е че на тях вземат все големи, когато им е кеф. Взех и захранка и всичко сложих в раницата за сутринта.
Ставане в 5.00ч, кафе в термуса и една бутилка студена вода (когато съм за риба, може и цял да седя и няма да огледнея). Раницата на гръб, препасах калъфа с пръчките на гърди, куфарчето с “инструментите“ в ръка и след 10 мин. всичко бе в багажника на автомобила.
6.45 ч., бях на язовира, който ме посрещна така:
Захранване, замятане и започна голямото чакане ... 1 час ... 2 часа ..., реших да прехвърля, 3 часа... няма никой, Наближаваше 10.00 ч. От опит знам, че ако до това време нямам удар на този язовир, трябва да събирам, обаче аз инат и много твърд, зареден с надеждата, че ще чуя гласът на звънчето и видя огъналата се пръчка. Но нищо подобно не се случи. Вече побеснял от скука, извадих спинарката, поне някое щукле да бодна и да счупя нулата... Изглежда не ми беше ден. Облавях всеки метър по няколко пъти, смяна на воблери, попери, силикони, никакъв удар. А тя най-безцеремонно гонеше отгоре само на няколко метра от мен и нехаеше за мен и моите ластици и пластмаси. Разхлабих авансите на “шаранките“ и тръгнах да обикалям по-далеч, обаче отново греда, нямаше дори минимално побутване. Около мен нямаше почти никой освен тази красавица, която ме следваше почти навсякъде и позираше за снимка:
На отсрещния бряг имаше две групи, които след два часа и първият порив на вятъра, си обраха крушите. Обаче аз железен, въпреки че воблерчето не отиваше там където исках, а няколлко метра встрани, продължавах да замятам, акомпаниран от моята приятелка.
Вятърът се засилваше все повече и повече,
но аз просто си замятах, хвърляйки по някой поглед на “шаранките“, които все повече и по-силно са огъваха от ... порива на вятъра.
Когато вълните започнаха да правят гребени, реших да събирам.
4.30 часа след обяд, последен поглед към язовира, който сега ме изпращаше така:
И сам по безлюдния бряг, бавно закрачих по пясъка в търсена на автомобила, който щеше да ме откара в къщи, мърморейки си под носа, че повече няма да стъпя на този водоем.
““““
Днес, 31.07.12, имах няколко часа свободни след обяд и реших да посетя “моето“ гьолче с големите таранки. Какво видяха очите ми, когато се приближих:
Сърцето ми запя, буквално това нещо ме омагьоса, гледах ги и неможах да се нарадвам как се движеха в синхрон, пръскаха се за момент и отново се скупчваха. Pez gato или Cat fish. Имаше още две такива петна малко по-надалеч, но телефонът ми няма zoom.
Оставих малчуганите и захраних с варена царевица, разпънах 5 метровото телескопче, бяла кука Nº10, повод .., няма такъв, влакно 20 мм и плувка 3гр. След 30 минутно чакане, червеният гръб на “плувеца“ заходи встрани, засичане и се започна, но с ужас установих че не съм взел кепа. Лошо. Без негова помощ няма вадене. Но не се предавам, повеждам я към по-ниската част на брега, готовооо, стъпвам на камък във водата клякам и ... в този момент телефонът ми зажадня, излезе от джобът ми и цопна във водата
Рязко движение и хубавицата си замина Тук ще пропусна подробностите за следващите няколко минути
Отново съм на линия в очакване. Чувам детски гласове, приближават. Обръщам се и гледам три хлапета. Ех защо не се появиха малко по-рано. И трите носеха със себе си кепове и оживено дискутираха нещо. Приближиха водата и започнаха да се взират. Познайте. Търсеха малките чени рибки и ги откриха. Идеален момент да изкарам парата. Станах и им теглих една плеяда,
те ме гледаха и само примигваха. Постояха малко гледайки рибките и си заминаха. “Риболовът“ ми приключи, събрах и си тръгнах един час по-късно без никакъв удар повече.
Каръшка седмица или просто карък!?
Наслука на всички!
. По принцип не го посещавам често в търсене на шаран, поради същата причина, почти никога не дава, но в този ден просто реших да убия времето, очаквайки да ме споходи късмета.
А кво стана с телефончето дето пийнало вода...живо ли е още?
А за Испания, като ти липсва, никога не е късно. Аз си ходих на БГ уж за постоянно, издържах 9 месеца и обратно в спанско 
